Р Е Ш Е Н И Е
№ 260944 / 6.8.2021г.
гр. Перник, 06.08.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 02596 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от Е.Х. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Л.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата 20 000,00 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, от ПТП, настъпило на 08.02.2018 г., ведно със законната
лихва от увреждането – 08.02.2018 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се излага, че на 08.02.2018 г. около
17:45 ч., между линейка на ЦСМП-Перник и управлявания от ответника автомобил
настъпило ПТП, при което ищцата получила следните увреждания: мозъчно
сътресение, кръвонасядане с лек оток в дясна слепоочна окосмена област на
главата, кръвонасядания по дясно рамо, по гърдите отпред в дясно, по лява
подбедрица, по лява предмишница, по ляво коляно и дясна подбредрица, охлузване
на дясно коляно. Вследствие на уврежданията ищцата била в отпуск по болест до
06.08.2018 г., изпитвала постоянно гадене, главозамайване, болки от
нараняванията, световъртеж, продължение на около година провеждала терапия за
оросяване на мозъка. Моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Л.В.С., чрез адв. В.,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на претенцията. Не оспорва, че на посочената дата на
кръстовището на ул. „**“ и ул. „**“ между управлявания от него автомобил и
линейка на ЦСМП-Перник е настъпило ПТП. Оспорва наличието на противоправно
поведение и вина от негова страна, както и твърденията за причинените на ищцата
увреждания. Твърди, че за настъпилото ПТП е бил наказан с „глоба“, но
наказателното постановление е отменено с влязло в сила решение по а.н.д. №
978/2018 г. В условията на евентуалност намира, че
е налице съпричиняване от страна на ищеца при настъпване на уврежданията. С оглед изложеното, моли за отхвърляне
на иска.
Направено
е искане за конституиране на ЗК „УНИКА“ АД като трето лице помагач на негова
страна, обосновано с твърдението за действаща застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с полица № **, действаща към датата на настъпване на ПТП
и в условията на евентуалност е предявен обратен иск срещу него.
С Определение № 321/15.01.2020 г. на ПРС по делото е конституирано като трето лице помагач на
страната на ответника ЗК „УНИКА“ АД, на основание чл. 219,
ал. 1 от ГПК, срещу което на основание чл. 219, ал. 3 ГПК е предявен обратен
иск, като в случай, че
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 20 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди изразяващи
се в болки и страдания от ПТП, настъпило на 08.02.2018 г., ведно със законната
лихва от увреждането – 08.02.2018 г. до окончателното изплащане, на
осн. чл. 45 ЗЗД, то трето лице – помагач ЗК
„УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Тодор Александров“ №18, да бъде осъдено да заплати на Л.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
застрахователно обезщетение в размер на 20000,00 лева,
представляваща покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирана в застрахователна полица № **., със срок на действие 25.05.2017 г.
– 24.05.2018 г., на осн. чл. 435 КЗ.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от третото лице – помагач, в който исковата молба се
оспорва по основание и размер. Признава, че между него и ответника е възникнало
валидно застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска
отговорност“, с период на действие към датата на ПТП. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, доказателствената сила на съставения констативен протокол за
ПТП, както и претендираното обезщетение като завишено.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
218-1088-71, съставен на 08.02.2018 г. при посетено ПТП от органите на МВР Л.В.С.
като водач на лек автомобил с рег. № **, марка Ауди, модел А3, не осигурил
преминаването на лек автомобил с рег. № **, марка Ситроен, модел Джъмпер,
управляван от Л. С. Р., при което прочинил ПТП с пострадало лице Е.Х.Т..
Видно от съдебномедицинско удостоверение с изх. №
31/13.02.2018 г., издадено от МБАЛ „Р. Ангелова“ АД-гр. Перник, че при прегледа
на Е.Х.Т. е установено мозъчно сътресение, кръвонасядане с лек оток в дясна
слепоочна окосмена област на главата, кръвонасядане по дясно рамо, по гърдите
отпред и в дясно, по лява предмишница, по лява подбредрица, по ляво коляно и по
дясна подбедрица, охлузване на дясно коляно.
Съгласно приложената по делото епикриза Е.Х.Т. е
постъпила на 08.02.2018 г. в хирургичмо отделение при МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД
– гр. Перник и изписана на 12.02.2018 г. след претърпяно ПТП при пътуване с
линейка на ЦСМП-гр. Перник като медицински фелдшер, придружаващ болен в
носилката.
От представените болнични лиса с № Е**, № Е**, № Е**, № Е**, № Е** и № Е** се установява, че ищцата е била в
отпуск поради временна неработоспособност за периода от 08.02.2018 г. до
06.08.2018 г.
Видно от амбулаторен лист № 607/21.03.2018 г. и №
780/16.04.2018 г. на посочените дати са извършени прегледи на Е.Х.Т. с диагноза
„мозъчно сътресение“ с оплаквания главоболие, замайване, безсъние и
безпокойство, за което е назначено медикаменотозно лечение.
От приложеното за послужване АНД № 00978/2018 г. на
РС-Перник се установява, че с влязло в сила Решение № 589/25.10.2018 г. е
отменено Наказателно постановление № 18-1158-000090 от 02.03.2018 г., с което
на Л. В. С. е наложена глоба в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение по
чл. 104, ал. 1 от ЗДвП. Видно от материалите по делото, че наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 0310610 от 09.02.2018 г., за
това, че на 09.02.2018 г. в гр. Перник, по ул. „**“ управлявал лекия си
автомобил Ауди А3 с рег. № *** като на кръстовището с ул. „**“ не освобождава
достатъчно място на пътното платно и не осигурява безпрепятственото преминаване
на МПС със специален режим „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ***, който е с включени
светлини и звукови сигнали, с което става причина за ПТП с материални щети.
От Протокол за ПТП № 1679090 от 09.02.2018 г., съставен
от младши автоконтрольор Р.А. след посещение на ПТП на място, се установява, че
на 08.02.2018 г. в 17,45 ч. в гр. Перник на кръстовището на ул. „**“ и ул. „**“
е настъпило участник № 1 – Л.В.С., като водач на л.а. „Ауди А3“, с рег. № ***,
не освобождава достатъчно място и не осигурява безпрепятствено преминаване на
участник № 2 – Л.С.Р., като водач на „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ***, който се
движи с включени светлини и звуков сигнал, с което участник № 1 става причина
за ПТП с материални щети.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че по отношение на л.а. „Ауди А3“ с рег. № *** е налице
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между Л.В.С. и ЗК
„Уника“ АД със застрахователна полица № **. със срок на действие 25.05.2017 г.
– 24.05.2018 г., което се потвърждава и от представената по делото полица и
проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Въз основа на претенция № 17412260023/14.08.2018 г. на Е.Х.Т.
за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило на 08.02.2018 г.
застрахователно събитие с писмо от 26.09.2018 г. от ЗК „Уника“ АД е предложено
изплащане на сумата 3000,00 лв.
Видно от приложения по преписката по щетата график за м.
февруати 2018 г., че ищцата е била с дневно работно време на 08.02.2018 г.
Съгласно писмо с изх. № 05-17/13.07.2020 г. от Център за
спешна медицинска помощ-Перник към момента на злополуката на 08.02.2018 г. Е.Х.Т.
е била застрахована по договор, сключен от ЦСМП с „ОЗК Застраховане“, за което
е представена застрахователна полица №*** със срок на действие 01.01.2018 г. –
31.12.2018 г. Видно от приложените към писмото преводни нареждания „ОЗК
Застраховане“ АД е изплатил на Е.Х.Т. по застраховка „Гражданска отговорност“
сумата 1931,46 лв. /на 28.03.2018 г./ и сумата 2153,31 лв. /на 20.12.2017 г./.
Видно от писмо с вх.рег. № 18537/13.08.2020 г. от
Комиисята по финансов надзор, че по
застрахователни договори, действащи към 08.02.2018 г. на Е.Х.Т. е изплатено
застрахователно обезщетение единствено по договор за застраховка на дома с
полица № ***, сключен със „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД в размер на
35,31 лв.
В производството по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Л.С.Р., В.Б.Б. и Б.М.Б..
Свидетелят Л.С.Р. – без дела и родство със страните,
заявява, че с ищцата са колеги в ЦСМП, той управлявал линейката, с която
транспортирали пациент в посока от кв. „Изток“ към Център с включени светлини и
звуков сигнал, а ищцата била отзад при пациента. На кръстовището на кв. „Тева“
когато разбрал, че приближаващото Ауди няма да спре, направил всичко възможно
да избяга плътно вдясно, но настъпил удар в предна лява врата на линейката.
Когато отишъл да провери пътуващите отзад непосредствено след инцидента, Е.
била на земята в съзнание, имала наранявания по главата и лявата страна над
гърдите, след което била настанена в болнично заведение за 5 дни. Посочва, че е
шофьор на линейка от 7-8 г., а жената, която транспортирали по негово мнение
била в неадекватно състояние, припаднала в автобус, от който я качили на
носилка в линейката.
Свидетелят В.Б.Б. - без дела със страните, племенник на
ищцата, излага, че на 08.02.2018 г. настъпило ПТП на кръстовището на кв.
„Тева“, в което тя била ранена. Когато отишъл в Бърза помощ, тя била в шок,
имала рани и хематоми по цялото тяло, повтаряла, че всичко я боли и плачела. Не
ходила на работа около една година, а около половин година имала оплаквания,
през което време се налагало да й помага заедно с майка му, тъй като не можела
да движи дясната си ръка, да шофира, да се грижи за домакинските работи.
Свидетелят Б.М.Б. излага, че в деня на ПТП бил
дясностояща кола в посока за завиване към кв. „Тева“. Видял Ауди А3, идващо от
гара Разпределителна и пресичащо на зелен светофар в посока кв. „Тева“ в
средата на кръстовището, когато в крайна лява лента в посока от кв. „Изток“ към
Център, която била единствената свободна лента, навлязла линейка с висока
скорост и тръгнала по посока на движение на автомобила вместо да го заобиколи
от дясната страна. След като завил на кръстовището, слязъл да провери какво
става, разговарял с ответника, тъй като го познавал и след като никой не казал,
че има нужда от медицинска помощ, напуснал ПТП.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че в резултат на ПТП ищцата
е получила следните увреждания: мозъчно сътресение и контузия на дясна раменна
става. По време на престоя й в болницата й е било назначено и проведено
медикаментозно лечение, с препоръка да продължи след изписването й, проведени
са прегледи с невролог на 21.03.2018 г., 16.04.2018 г. и 14.08.2018 г. Вещото
лице посочва, че при леките травми болките и страданията са интензивни в първия
ден до няколко дни след травмата, като постемепнно отшумяват до 3-4 седмици, а
при по-тежките са изнтензивни първите седмици и пордължават до няколко месеца
след травматичния момент. Възстановителният период на контузията на раменната
става при нормално протичане е 2-3 седмици. При ищцата възстановителният период
е продължил близо 6 месеца според издадените болнични листа.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило при
движение на л.а. марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ в посока от кв. „Изток“ към
Център, което при преминаване на кръстовището на кв. „Тева“ при забранен сигнал
на светофара с включена светлинна и звукова сигнализация, е ударен от л.а.
„Ауди“, модел „А3“, който е навлязъл от ул. „**“ в посока кв. „Тева на
зеленсветлинен сигнал. Вещото лице посочва, че от двете страни на кръстовището
видимостта е неограничена, поради което водачите и на двата автмобила са имали
възможност да се забележатсвоевременно преди да навлязат в кръстовището.
Водачът на л.а. „Ауди“ е имал техническа възможност да забележи навлизащия в
кръстовището специализиран автомобил с включена светлинна и звукова
сигнализация, но не е предприел намаляване на скоростта на движение, поради
което вещото лице приема, че настъпването на ПТП е в резултат на неспазване на
предимство от страна на водача на л.а. „Ауди“, модел „А3“. След навлизане в
кръстовището водачът на линейката е нямал техническа възможност да избегне
настъпването на ПТП, като скоростта на двата автомобила е била сравнително
ниска, но не може да бъде определена с точност поради липсваща регистрация на
спирачни следи в констативния протокол за ПТП с пострадали лица. Заключението е
оспорено от третото лице помагач и ответник по обратния иск ЗК „Уника“ АД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За основателността на предявения иск ищецът
следва да установи, че вследствие на виновното и
противоправно действие на ответника са настъпили посочените в исковата молба
вреди и техния размер.
По делото е безспорно, че на 08.02.2018 г. на
кръстовището на кв. „Тева“ е настъпило ПТП между специализиран автмобил на ЦСМП
- л.а. марка „Ситроен“ модел „Джъмпер“, в който е пътувала ищцата Е.Х.Т., и л.а.
„Ауди“, модел „А3“, управляван от ответника Л. Владмиров С..
Основният спорен по делото въпрос е свързан с наличието
на виновно и противоправно поведение на ответника.
По възражението на
ответника, че отмяната на наказателното постановление, с което му е наложена
глоба за нарушение на ЗЗДвП, води до извод за липса на вина и противпоравност
за настъпване на ПТП, следва да се отбележи следното:
В задължителната по
смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК практика на ВКС, формирана с
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. №
648/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че в гражданския процес, в който се
разглежда иск за обезщетяване на вреди от пътно-транспортно произшествие,
актовете на органите на досъдебното производство не се ползват с присъщата на
присъдата обвързваща сила по чл.222 от ГПК /отм./, съответно чл.300 от ГПК/, и
не могат да послужат като източник на доказателствени и правни изводи относно
авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД трябва
да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на делото по иска на увреденото лице съобразно
принципите за непосредственост и равенство на страните. Обстоятелството, че в
случая наказателното постановление за настъпилото ПТП е отменено на процесуално
основание /грешно посочена дата на извършване на нарушението/, не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно предпоставките за ангажиране на
гражданската отговорност на ответника.
С оглед изложеното, следва да бъде обсъден механизмът на
произшествието, който настоящият съдебен състав намира за установен посредством
събрания по делото доказателствен материал – протокол за ПТП с пострадали лица,
протокол за ПТП, автотехническата експертиза и разпитаните свидетели.
Съгласно трайната съдебна практика /Решение № 227 от
12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 15 от 25.07.2014
г. по т.д. № 1506/2013 г. На ВКС, I т.о и др./ констативният протокол за ПТП, съставен
от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, в установената форма и
ред /какъвто е настоящия, издаден от дежурен ПТП при СПП на ОД на МВР-Перник,
след задължително посещение на мястото на ПТП и извършване на оглед и събиране
на данни/, съставлява официален документ, които се ползва не само с обвързваща
съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно
цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. Удостовереният
от длъжностните лица механизъм на осъществяване на ПТП се потвърждава и от
заключението на вещото лице по допуснатата САвтЕ и събраните гласни
доказателства, поради което съдът приема, че на 08.02.2018 г. около 17,15 часа,
автомобил със специален режим на движение /линейка/ марка „Ситроен“, модел
„Джъмпер“, преминавайки през кръстовището на кв. „Тева“ в посока от кв. „Изток“
към Център при забранен сигнал на светофара с включена светлинна и звукова
сигнализация е реализирал ПТП
с преминаващия на зелен сигнал на светофарната уредба през кръстовището от ул.
„**“ в посока кв. „Тева“ л.а. „Ауди“, модел „А3“.
Нормата
на чл.
92, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че водачът на моторно превозно средство
със специален режим на движение може да преминава при забраняващ сигнал на
светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който
изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това
безопасно, а в ал. 2 от същия член е посочено, че разпоредбите на ал. 1 не
освобождават водачите на моторни превозни средства със специален режим на
движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението
да управляват по безопасен начин. Съответно, регламентираното в коментираната
разпоредба предимство на водача на МПС, ползващ специален режим на движение, не
е безусловно, а то е предпоставено от задължението за управление по безопасен
начин. Затова и водачът на автомобил със специален режим на движение трябва
преди да предприеме преминаване през кръстовище на червен сигнал на
светофарната уредба да си осигури видимост върху цялото пътно платно, а при
липсата на такава следва да бъде още по-внимателен, да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, като намали скоростта до предели
да спре, за да предотврати сблъсък с евентуално идващ автомобил. Той е длъжен
да стори това, за да не се допусне произшествие с други МПС-та, чиито водачи не
са могли да възприемат сигнализацията или дори да са я възприели, не са в
състояние да дадат дължимото предимство на автомобила със специален режим на
движение.
От
проведената автотехническа ексепртиза съдът приема за установено, че и двамата
водачи са имали видимост в района на кръстовището и са се движили със
сравнително ниска скорост, което е позволявало, както на водача на л.а. „Ауди“,
модел „А3“ да възприеме приближаващия автомобил със специален режим и да му
осигури достатъчно място за преминаване, така и на водача на линейката – да
премине при забраняващ сигнал на светофара безопасно.
С
оглед изложеното, според установения механизъм на произшествието, от една
страна, водачът на МПС – линейка, е нарушил разпоредбата на чл.
92, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като не е преминал безопасно при забраняващ сигнал
на светофара, с което е реализирал противоправно поведение, довело до
настъпване на застрахователното събитие. От друга страна, водачът на л. а.
марка "Ауди", модел "А3" е допуснал също нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, според който при
приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение
водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят
достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да
осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на
съпровожданите от него превозни средства.
При
определянето на степента на съпричиняването, съдът намира, че водачът на
линейката, който не е предприел необходимото съобразно чл. 92 от ЗДвП - да премине при забраняващ сигнал на светофара само след като намали
скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно, е виновен в равна степен с
водача на л.а. „Ауди“ „А3“, който не е предприел необходимото, за да осигури
безпрепятственото преминаване на сигнализиращото превозно средство.
Съгласно
чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
С
оглед изложеното, делинквентът Л.В.С., срещу който увреденият е избрал да
предяви иска си, отговаря за репариране на вредите в пълния им размер.
При определяне на
размера на обезщетението, дължимо за причинените неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид критериите, приети в ППВС № 4/1968 г., според което
справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението
при деликт, съгласно чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства -
обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за
увредения, преценени в тяхната съвкупност, на приноса им спрямо
увреждането.
В Решение №
177/27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС е прието,
че обезщетението е онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите. Понятието "неимуществени вреди" обхваща всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалите и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за
справедливост е детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава.
От събраните доказателства по делото /пимсни, гласни и
проведената съдебно-медицинска експертиза/ се установява, че вследствие на
пътно-транспортното произшествие ищцата е претърпяла мозъчно сътресение и
контузия на дясна раменна става, за които е било проведено медикаментозно
лечение. Съдът приема, че възстановителният период на контузията на раменната
става при ищцата е продължил 2-3 седмици, а главоболието, замайването,
напрежението и безсънието са били интензивни през първите 3-4 седмици, като
окончателният възстановителен период е продължил близо 6 месеца. Следва да се вземе предвид и причиненият стрес от
настъпилото ПТП, чието значение като отрицателен, рисков фактор за физическото
и психическото здраве на човека, е общоизвестно, както и че през периода на
възстановяване на раменната става освен физическите болки и страдания,
ищцата е изпитвала и неудобство от невъзможността да се обслужва сама и да се
придвижва с автомобил. С оглед изложеното, съдът
определя размерът на обезщетението, дължимо на ищцата, на сумата 6000,00 лв.
От така определеното обезщетение следва да
бъде приспаднато полученото от ищцата обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен с ОЗК „Застраховане“ в размер на сумата 1931,46
лв., платено на 28.03.2018 г. Плащането, извършено с преводно нареждане от 20.12.2017
г., не следва да бъде съобразено, тъй като същото предхожда датата на ПТП,
поради което не обезщетява причинените от него щети.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че
предявеният иск е основателен за сумата 4068,54 лв. до който размер следва да
бъде уважен, а за разликата над 4068,54 лв. до пълния предявен размер 20 000,00
лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като правоувеличаваща последица
от уважаване на иска следва да бъде присъдена законна лихва върху главницата от
датата на увреждането – 08.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 435 КЗ:
С оглед изложеното, следва да бъде разгледан предявеният
в условията на евентуалност обратен иск до уважения размер на първоначалния иск
от 4068,54 лв. тъй като само до този размер е
настъпило вътрешно-процесуалното условие за това, като за разликата над тази
сума искът не следва да бъде разглеждан.
По делото е безспорно, че по отношение на л.а. „Ауди А3“
с рег. № *** е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен
между Л.В.С. и ЗК „Уника“ АД със застрахователна полица № **. към момента на
настъпване на ПТП – 08.02.2018 г., представляващо покрит риск по договора.
С постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 121 от 18.
09. 2014 год., по т.д.№ 2859/2013 год. на І т.о. на ВКС, и Решение
№37/01.09.2015 по дело №1070/2014 на ВКС, ТК, II т.о. е прието, че при
съпричиняване, при условията на чл. 53 ЗЗД, на увреждането от няколко
делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за
пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, а не съобразно
приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният в
условията на евентуалност иск с правно основание следва да бъде уважен до
размера на първоначални иск от 4068,54 лв., ведно със законната лихва от
увреждането – 08.02.2018 г. до окончателното изплащане, при условие, че Л.В.С.
плати тази сума на Е.Х.Т..
По разноските:
Ищцата Е.Т. има
право да й бъдат присъдени сторените разноски съобразно уважената част от иска,
а ответникът Л.С. по този иск – съобразно отхвърлената му част.
Съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства, ищцата е сторила разноски в
размер на сумата 800,00 лв. – държавна такса, сумата 800,00 лв. – адвокатски
хонорар, и сумата 250,00 лв. – депозит за експертиза, т.е. общо 1850,00 лв., от
които ответникът Л.С. следва да бъде осъден да й запалти сумата 376,34 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
От
представения договор за правна защита и съдействие е видно, че Л.С. е сторил
разноски за процесуално представителство в размер на 1130,00 лв., който е
уговорен общо – както и предявения срещу него иск, така и по предявения от него
срещу третото лице помагач, поради което съдът приема, че същият следва да бъде
разпределен по равно по двата иска – по 565,00 лв. Съобразно отхвърлената част
на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД ищцата Е.Т. следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата 450,06 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В качеството
на ищец по иска с праавно основание чл. 435 КЗ Л.С. има право да му бъдат
присъдени ранзоски, съобразно уважената част на иска. От сторените разноски в
размер на сумата 800,00 лкв. – държавна такса, и 565,00 лв. – припадащата се
част от адвокатското възнаграждение, следва да му бъде присъдена сумата 277,68
лв., която ответникът ЗК „Уника“ АД да бъде осъдена да му запалти, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът по обратния следва
да бъде осъдена да заплати на Л.С. и сумата сумата 376,34 лв. – разноски за производството,
при условие, че Л.С. заплати на първоначалния ищец по делото тази сума.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Е.Х. Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 4068,54 лв. /четири
хиляди шестдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/ - представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от ПТП, настъпило на 08.02.2018 г., ведно със законната лихва от увреждането – 08.02.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4068,54 лв. до пълния предявен
размер 20000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Х. Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 376,34 лв. /триста седмедесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/ –
разноски за производството.
ОСЪЖДА Е.Х. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 450,06 лв. /четиристотин и петдесет лева и шест стотинки/
– разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ №18, ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 4068,54 лв. /четири хиляди шестдесет и осем лева и
петдесет и четири стотинки/ - представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № **.
за причинени неимуществени вреди на Е.Х. Т., ЕГН **********, от ПТП, настъпило на 08.02.2018 г., ведно със законната лихва от
увреждането – 08.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата
376,34 лв. /триста седмедесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/ –
разноски за производството, ПРИ
УСЛОВИЕ, че Л.В.С., ЕГН **********, ЗАПЛАТИ НА първоначалния ищец по делото Е.Х. Т., ЕГН **********, ТЕЗИ СУМИ.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ №18, ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 277,68 лв. /двеста седемдесет и седем лева и шестдесет и осем
стотинки/ - разноски за производството.
Решението е постановено при
участието на ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, като трето лице-поомагач на
страната на ответника Л.В.С., ЕГН **********.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото АНД № 978 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.