Решение по дело №95/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.268, във вр. с чл.267 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба на Ц. Р. Н. от [населено място], чрез пълномощник адвокат [населено място] при ШАК, против Решение № 36/07.02.2025г. на Директора на ТД на НАП [населено място], с коeто е оставена без уважение жалба вх. № 1031/31.01.2025г., подадена от жалбоподателя срещу Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0000529/22.01.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен, като неоснователна. Жалбоподателят твърди, че постановеният акт не изпълнява задължителните указания на Решение № 1396/25.10.2024г. по адм.д.№ 292/2024г. на настоящия съд, понеже повторно не са изложени мотиви по направените твърдения на жалбоподателя за наличие на предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на вземането за ДДС и лихви и за изтекла 5 годишна погасителна давност по чл.171 ал.1 от ДОПК и чл.110 от ЗЗД. Твърди, че решението е незаконосъобразно на основанието по чл.146 т.4 от АПК– материална незаконосъобразност. Излага доводи, че по силата на Решение № 67/29.04.2011г. по т.д.№175/2011г. по описа на ОС [населено място] е открито производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелност на предприятието на ЕТ„Ц.Р.- П. “ с ЕИК *********, както и с Определение от 05.10.2012г. на ОС [населено място] по същото производство е приет и одобрен списък на приетите предявени вземания на кредиторите, като под № 2 в този списък е НАП с предявено процесното вземане. Съобразно разпоредбата на чл.638 ал.1 от ТЗ е следвало публичният изпълнител към момента на откриване на производството по несъстоятелност да спре изпълнителното производство срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността и на осн.чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК, във връзка с чл.638 ал.6 от ТЗ, същото да бъде прекратено. На сочените основания жалбоподателят отправя искане към съда атакуваното Решение на Директора на ТД на НАП да бъде отменено като незаконосъобразно, съответно да бъде отменено и потвърденото с него Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0000529/22.01.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен. Претендира присъждане на разноски. В открито съдебно заседание не се явява, като депозира становище по делото.

Ответникът Директор на ТД на НАП [населено място], редовно призован, се представлява от гл.юрисконсулт М., редовно упълномощен, който оспорва жалбата в писмено становище от 28.02.2025г. и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не се явява в открито съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирано лице и в срока по чл.268 ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна се установи, че в ТД на НАП- [населено място] било образувано изпълнително дело № 27110005519/2011г. срещу жалбоподателя Ц. Р. Н. в лично и в търговско му качество като ЕТ „Ц. Р. - П. “ с ЕИК *********, въз основа на множество изпълнителни основания, включително дължим ДДС по Декларация по ЗДДС №27001038418/12.03.2011г. за данъчен период 01.02.2011г.– 28.02.2011г. за сума в размер на 42 437.82 лв. и лихва върху главницата, която е процесното вземане, чието отписване иска жалбоподателят. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПОМ/ изх.№ 4219/15.04.2011г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- [населено място], офис Шумен, на основание чл.200 и чл.201 ал.3 и чл.205 ал.1 от ДОПК, с оглед обезпечаване на установено и изискуемо публично вземане в размер на 45 782.20 лв. към 28.03.2011г., дължимо от ЕТ „Ц. Р.- П. “- [населено място], бил наложен запор върху две моторни превозни средства и възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот. Срещу това ПОМ, в частта относно автомобилите, била депозирана жалба от длъжника до Директора на ТД на НАП Варна, с който с Решение № 97/12.05.2011г. оставил без уважение жалбата и потвърдил обжалваното постановление. Вземането за ДДС било включено под № 2 и в издадени ПОМ изх.№ 5519/2011/000019/23.02.2012г. и изх.№ 5519/2011/00006/24.01.2012г. за запор върху движими вещи и банкови сметки.

С Решение № 67/29.04.2011г. по т.д.№175/2011г. по описа на ОС [населено място] било открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Ц. Р.- П. “ с ЕИК *********, представлявано от собственика Ц. Р. Н., като е определена начална дата на неплатежоспособността- 20.02.2011г. Постановено било прекратяване на дейността на предприятието на ЕТ и търговецът бил обявен в несъстоятелност. С молба изх.№ 24-03-143 по описа на НАП от 14.06.2012г. по търговското дело било предявено публичното вземане за ДДС и лихва по СД №27001038418/12.03.2011г., като същото фигурира под № 1.3 в молбата. С Определение № 475 от 05.10.2012 г. на ОС [населено място] по т.д. №175/2011г. по описа на ОС, на основание чл.692 ал.1 от ТЗ, бил одобрен списък на приетите предявени вземания на кредиторите на ЕТ в несъстоятелност, като под № 2 в този списък е НАП с предявено вземане в размер на 43 656.18 лв. главница /данъци и глоби/, лихви върху публични вземания в размер на 632.04 лв., лихви върху публични вземания в размер на 4 914.78 лв., такси в размер на 255.00 лв. и лихви върху публични вземания в размер на 26.48 лв., както и със същото Определение е одобрен допълнителен списък на приетите вземания списък като под №1 в този списък са включени допълнителни вземания на НАП за данъци и такси, лихви и задължителни осигурителни вноски, в размер посочен в списъка. Поради невнасяне на определените начални разноски, с Решение от 27.11.2017г., съдът спрял производството по несъстоятелност. В срока по чл.632 ал.2 от ТЗ не било поискано възобновяване на производството. Поради което, на основание чл.632 ал.4 от ТЗ, с Решение №107/12.12.2018г. на ОС [населено място] по т.д.№175/2011г. било прекратено производството по несъстоятелност на ЕТ и било постановено заличаване на търговеца.

Настоящото административно производство е било образувано по подадена молба на 20.05.2024г. от жалбоподателя- длъжник по изп.д. №27110005519/2011г. до публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен, с която е поискано изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл.638 ал.6 от ТЗ, във вр. с чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК и да бъде отписано задължението от 99 656.35 лв., включващо главница в размер на 42 437.82 лв. по подадената Декларация по ЗДДС за данъчен период 01.02.2011г.– 28.02.2011г. и лихви в размер на 57 218.53лв., начислени към 28.02.2024г. Искането си жалбоподателят обосновал с факта, че с Решение № 67/29.04.2011г. по т.д.№175/2011 г. по описа на ОС [населено място] е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Ц. Р.- П. “ с ЕИК ********* и е ЕТ е обявена в несъстоятелност, като е одобрен списък на приетите предявени вземания на кредиторите на ЕТ в несъстоятелност, сред които е процесното вземане и с Решение №107/12.12.2018г. на ОС [населено място] производството по несъстоятелност е прекратено и търговецът бил заличен. При това положение е изложено съображение, че по силата на чл.638 ал.6 от ТЗ, във вр. с чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК изпълнителното производство следва да бъде прекратено и да бъде отписано задължението от 99 656.35лв. С Разпореждане изх.№ [рег. номер]-137-0005149 от 19.06.2024г. публичният изпълнител при ТД на НАП [населено място]- офис Шумен отхвърлил искането. Разпореждането било оспорено по административен ред от жалбоподателят пред Директора на ТД на НАП [населено място], като в жалбата освен искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.638 ал.6 от ТЗ във вр. с чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК, били изложени и аргументи за настъпила погасителна давност по чл.171 ал.1 от ДОПК. С Решение № 162/04.07.2024 година Директорът на ТД на НАП [населено място] оставил без уважение жалбата като неоснователна, като същото било отменено при предприето оспорване по съдебен ред с Решение № 1396/25.10.2024г. по адм.д.№ 292/2024г. на АдмС Шумен, като преписката била върната на публичния изпълнител за изпълнение на задължителни указания по прилагането на закона, свързани с изясняване на фактическата обстановка по спора и излагане на мотиви по твърденията на жалбоподателя.

С Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0000529/22.01.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен публичен изпълнител при НАП се произнесъл повторно по молбата на жалбоподателя, като изложил мотиви по възраженията в нея и разпоредил отказ за прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност на процесното вземане за ДДС. С Решение № 36/07.02.2025г. Директорът на ТД на НАП- [населено място], оставил без уважение жалба вх. № 1031/31.01.2025г., подадена от жалбоподателя по административен ред срещу разпореждането, като неоснователна. В мотивите изложил, че изпълнителното производство е продължило срещу физическото лице, което е загубило търговското си качество, поради което не са налице предпоставките за прекратяването му на осн.чл.638 ал.6 от ТЗ. Освен това са наложени обезпечителни мерки, които не са отменени и същите спират давността на осн.чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК. За вземането давностните срокове по чл.171 би следвало да започнат да текат от 01.01.2012г., но същите са спрени с откриването на производство по несъстоятелност на длъжника, като след приключването му на 12.08.2018г./ допусната е техническа грешка в решението касателно датата/ същите отново текат и предвид наложените ПОМ, давностният срок по чл.171 ал.2 от ДОПК не е изтекъл.

Несъгласен с постановеното решение, жалбоподателят го оспорил в законовия срок на 19.02.2025г., при връчено Решение на 12.02.2025г., видно от приложеното известие за доставяне на пощенски оператор, въз основа на което е образувано настоящото дело.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

В настоящото производство спорът се свежда до това дали е погасено процесното вземане, дали нормата на чл.638 ал.6 от ТЗ, във вр. с чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК е относима в случая, както и коя давност е приложима по смисъла на чл.171 ал.1, ал.2 от ДОПК или чл.110 от ЗЗД, и съответно дали е изтекла към датата на подаване на молбата на жалбоподателя.

Независимо от посоченото основание в жалбата за незаконосъобразност на оспореното решение, съдът е задължен да извърши преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност, изискването за форма, спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона. Съдът приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.266 ал.1 от ДОПК- Директор на ТД на НАП- [населено място]. Обжалваното пред административния орган разпореждане е издадено от компетентен орган- публичен изпълнител, в компетентната ТД на НАП- [населено място], офис Шумен и в рамките на правомощията му по чл.225 ал.1 от ДОПК. Поради това, както разпореждането на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение, представляват валидни административни актове. Същите са издадени в писмена форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. При повторното произнасяне на административния орган са изяснени са всички релевантни факти и обстоятелства и актовете са мотивирани.

Относно приложението на материалния закон при постановяването на процесните административни актове съдът съобрази следното:

Безспорно е, че включените в предмета на изпълнителното производство вземания за ДДС и лихви върху ДДС по горепосочената Справка- декларация представляват публични задължения по смисъла на чл.162 ал.2 т.1 и т.9 от ДОПК.

По силата на чл.632 ал.4 от ТЗ длъжникът се заличава от ТР след прекратяване на производството по несъстоятелност, какъвто е настоящия казус. В правната доктрина се приема непротиворечиво, че едноличният търговец– физическо лице отговаря за задълженията си пред кредиторите и пред държавата неограничено с цялото лично имущество./чл.14 от ДОПК/. Но отговорността на физическите лица за задълженията на ЕТ е субсидиарна и може да бъде ангажирана, само ако съществува непогасено задължение на главния длъжник– едноличния търговец. Ето защо, когато задължението на ЕТ бъде погасено, то това задължение се счита погасено и по отношение на физическото лице, отговарящо за това задължение с цялото си имущество.

Съдът намира, че по отношение на последиците от заличаването на търговеца, във връзка с погасяване на процесното вземане, в настоящия казус от съществено значение е да бъде преценен приложимият закон към датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е прекратено производството по несъстоятелност срещу ЕТ „Ц. Р.- П. “ с ЕИК ********* и същият е заличен от ТР, т.е. към 12.12.2018г. Към тази дата последиците от заличаването на търговците от ТР вследствие на прекратяване на образувано срещу същите производство по несъстоятелност, независимо от вида на правноорганизационната им форма, са били уредени в разпоредбата на чл.739 ал.2 от ТЗ, съгласно която неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, освен в случаите по чл.744 ал.1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица, сред които изключения не попада настоящият казус. Съдът приема, че разпоредбата на чл.739 ал. 2 от ТЗ е специална спрямо чл.168 от ДОПК, като в ДОПК не се съдържа различна правна уредба относно погасяване на публични вземания поради заличаване на търговец поради несъстоятелност към относимия момент по делото. Следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 66 от 2023г. е въведена нова предпоставка с т.8 на чл.168 от ДОПК за погасяване на задълженията на едноличен търговец или предприемач, по отношение на който производството по несъстоятелност е прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността, установено при условията и по реда на чл. 760ж от Търговския закон, която е неприложима в настоящия казус поради липсата ѝ на обратно действие.

В случая производството по несъстоятелност е приключило, след като съдът е постановил начало на осребряването, но преди такова да е започнало. При извършване на осребряване на имуществото в масата на несъстоятелността производството по несъстоятелност би следвало да приключи, когато е постигната неговата цел– пълно удовлетворяване на кредиторите или когато е изчерпана масата на несъстоятелността и е невъзможно продължаването му, но в конкретния случай това е станало по друга причина, а именно липса на средства за поддържане на производството. Приходната администрация не се е възползвала от възможността по чл.632 ал.3 от ТЗ да поиска възобновяване на производството, като са изтекли и сроковете по чл.744 от ТЗ. Кредиторът на Едноличен търговец, чиито вземания са предявени и приети, следва да понесе своеобразната санкция на погасяване на вземанията му, тъй като е бездействал и не е упражнил възможността да предплати разноските, за да се стигне до осребряване на имуществото на длъжника. Погасяването настъпва по силата на закона с влизане в сила на решението на съда. Когато длъжникът е Едноличен търговец, погасяването на неудовлетворените вземания води до невъзможност кредиторите да ангажират отговорността на физическото лице за същите вземания, доколкото едноличният търговец и физическото лице не са различни правни субекти. Кредиторът не разполага с възможност при вече открито производство по несъстоятелност за преценка и избор дали да търси удовлетворение чрез универсално принудително изпълнение в несъстоятелността или да бездейства, да изчака прекратяване на производството по несъстоятелност и да предприеме индивидуално изпълнение срещу физическото лице, извършвало търговска дейност като едноличен търговец, както са постъпили данъчните органи в настоящия казус.

В този смисъл са задължителните постановки, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020г. на ОСТК, което е действащо и задължително за прилагане от съдилищата по отношение на заличени от ТР поради несъстоятелност еднолични търговци до влизане в сила на разпоредбите на чл.760ж от ТЗ Търговския закон- глава 52“б“- „Погасяване на задължения“, обнародвани в ДВ № 66 от 01.08.2023г., които са в унисон с приетото от ВКС. В ТР е посочено, че при възприемане на тезата за неприложимост на нормата на чл.739 ТЗ, касаеща погасяване на вземания, в случаите на прекратяване на делото по несъстоятелност по чл.632 ал.4, вр. ал.1 ТЗ, само по отношение на длъжник- Едноличен търговец, доколкото е физическо лице и вписването или заличаването в регистъра не влияе на правосубектността му, би се достигнало до изпълнение на задължения, възникнали преди прекратяване на производството по несъстоятелност въз основа на новопридобито от него имущество. Това на практика означава да се приеме, че приключването на производството по несъстоятелност по чл.632 ал.4 ТЗ има различни правни последици за различните видове търговци (ЮЛ и ЕТ), каквато идея не може да се изведе от нормите на търговската несъстоятелност, които третират търговците по еднакъв начин, независимо от правноорганизационната им форма, освен в изрично предвидени от закона случаи. ТР препраща към Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейският парламент и Съвета от 20.06.2019г. за преструктуриране и несъстоятелност, приложима за едноличния търговец, в която е посочено, че производството по несъстоятелност следва да доведе до пълно опрощаване на дълга на предприемачите след максимален период от 3 години/ чл.21/. Националното законодателство не може да бъде тълкувано в разрез с постановките на Директивата, включително и в периода на транспонирането ѝ, което е приключило с новите разпоредби на чл.760ж от ТЗ. Следва да се отбележи, че ако производството по несъстоятелност на търговеца се беше развило след приемане на измененията в ТЗ, настоящият казус не би бил поставен за решаване пред данъчните органи и съда, понеже по силата на чл.760ж ал.1 т.5 б.“б“ от ТЗ, неизплатените задължения биха били погасени по силата на закона след изтичането на 3 годишен срок от влизане в сила на решението на съда по чл.632 ал.4 от ТЗ, с което се обявява неплатежоспособността, установява се, че наличното имущество не е достатъчно за покриване на разноските в производството по несъстоятелност и производството се прекратява. Различната правна регламентация с оглед на времето на производството по несъстоятелност създава предпоставки за неравнопоставеност по отношение на данъчните субекти, което следва да бъде коригирано чрез тълкуване на целта на закона.

С оглед изложеното, на основание чл.739 ал.2 от ТЗ, съдът намира, че предявените и приети публични вземания на НАП за ДДС, останали неудовлетворени вследствие на прекратяването на производството по несъстоятелност по т.д. № 175/2011г. на ШОС, за събиране на които, преди заличаването на ЕТ, е било образувано изпълнително дело № 27110005519/2011г. по описа на ТД на НАП– Варна, офис Шумен, са били изцяло погасени. Погасяването на вземанията означава, че за държавата вече не съществуват вземания против жалбоподателя нито в качеството на едноличен търговец, нито като физическо лице. /В този смисъл е съдебната практика- Решение № 46 от 18.05.2022 г. на БАС по в. т. д. № 41/2022 г., Решение № 714/18.02.2025г. на АдмС Пазарджик по адм.д.№ 768/2024г., Решение № 25796/03.12.2024г. на АдмС София по адм.д.№ 9151/2024г. и др./

За пълнота съдът намира, че следва да се обсъди и възражението за изтекла погасителна давност на жалбоподателя, при хипотеза, в която вземанията не са погасени по силата на чл.739 ал.2 от ТЗ. Погасителната давност е материалноправен институт, което изисква прилагане на приложимите разпоредби на чл.171 и чл.172 от ДОПК, които са в сила към момента на възникване на задълженията на жалбоподателя, предвид настъпилите изменения в чл.171 ал.2 т.2 от ДОПК за вземане предявено в производство по несъстоятелност, които имат действие за напред и не са приложими по делото.

Неоснователно е възражението в жалбата за приложим давностен срок по ЗЗД по силата на препращащата разпоредба на чл.185а ал.4 от ТЗ, понеже вземанията са публични. Съгласно мотивите на цитираното ТР, материалноправните норми на чл.685а от ТЗ уреждат спирането на погасителната давност относно предявени в производството по несъстоятелност вземания, каквото е настоящото. Правилото на чл.685а ал.4 от ТЗ предвижда, че при прекратяване на производството по несъстоятелност по реда на чл.632 ал.5 ТЗ (каквото е настоящото, понеже е установено от съда в хода на производството по несъстоятелност, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските), започва да тече нова давност относно предявените вземания, но само с оглед съществуващата възможност за възобновяване на производството по несъстоятелност по чл.744 ТЗ по молба на длъжника или по молба на кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане, което се ползва със сила на присъдено нещо спрямо всички участници в производството по несъстоятелност. В настоящия казус не е налице възобновяване, видно от мотивите на Решение № 107/ от 12.12.2018г. на ШОС по т.д.№ 175/2011г.

Правилни са изложените от публичния изпълнител и от Директора на ТД на НАП– Варна доводи за началния момент на давността за посоченото вземане. Задължението за ДДС за периода е следвало да се плати през 2011г. и за него давностният срок е започнал да тече от 01.01.2012г. По делото не е спорно, че е било налице спиране и прекъсване на давността, като съдът ще ги разгледа отделно.

1. Съгласно чл.171 от ДОПК в редакцията, действала към датата на възникване на задълженията (в сила от 01.01.2006г.), публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, както и че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Съгласно чл.172 ал.1 ал.5 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки. В случая такива са наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПОМ/ изх.№ 4219/15.04.2011г., ПОМ изх.№ 5519/2011/000019/23.02.2012г. и изх.№ 5519/2011/00006/24.01.2012г. за запор върху движими вещи, недвижим имот и банкови сметки. По делото няма данни кога са връчени на третите лица за изпълнение и доказателства за реализиране на запорираното имущество.

Съгласно чл.638 ал.1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл.193 от ДОПК. С разпоредбите на чл.193 ал.1 и ал.4 от ДОПК е уредено едно изключение от разпоредбите на ТЗ относно универсалното принудително изпълнение при несъстоятелност, като на публичния изпълнител е предоставена възможност да предприеме действия по реда на специалния закон по отношение на имуществото на длъжника, върху което са наложени обезпечителни мерки преди откриване на производството по несъстоятелност, какъвто е настоящия казус с първото ПОМ. Тази възможност за провеждане на индивидуално изпълнително производство е ограничена със срок от 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелността, в който срок следва да се реализира имуществото, върху което са наложени обезпечения. В случай, че това не бъде извършено, съгласно чл.193 ал.4 от ДОПК, публичният изпълнител следва да предаде служещото за обезпечение имущество на синдика, за реализирането му в производството по несъстоятелност. Това задължение произтича по силата на закона и е ирелевантно посоченото в оспореното Решение, че не е било предавано имущество на синдика. Законът категорично регламентира, че имуществени права на длъжника, обезпечени преди откриване на производството по несъстоятелност, първоначално са изключени от масата на несъстоятелността, като при сбъдването на условието по чл.193 ал.4 от ДОПК, те попълват тази маса и реализацията им не може да стане в индивидуалното производството по ДОПК, а само в универсалното производство по несъстоятелност по ТЗ от синдика.

Съгласно чл.638 ал.6 изречение последно от ТЗ не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност, което незаконосъобразно е било сторено с ПОМ изх.№ 5519/2011/000019/23.02.2012г. и изх.№ 5519/2011/00006/24.01.2012г. по спряно изпълнително производство на 29.04.2011г.

С оглед на установеното, съдът намира, че обезпечителните мерки наложени с ПОМ изх.№ 4219/15.04.2011г. са спрели давността за настоящото вземане, която не е текла за периода от 01.01.2012г. до 29.10.2012г., когато изтича 6 месечния срок за реализация на имуществото по чл.193 ал.4 от ДОПК, като междувременно давността е и прекъсната на 05.10.2012г. с приемане на вземането в производство по несъстоятелност. След този срок и към момента, приложената ПОМ, на която се позовава оспореното решение, е ирелевантна по отношение на спиране на давностните срокове, поради липса на предмет на обезпечение.

2. Съгласно разпоредбата на чл.685а ал.1 изр. първо от ТЗ, с предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва, а в изр. второ е посочено, че давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Тази разпоредба е обща, приложима спрямо всички вземания, включени в масата на несъстоятелността, като при липса на специална такава в ДОПК или ТЗ, касаеща само вземанията за публични задължения в производство по несъстоятелност, тя е приложима на общо основание и спрямо публичните вземания. Ето защо с постановяване на съдебния акт за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания давността по отношение на вземанията, произтичащи от публични задължения, следва да се счита прекъсната, като тя не тече в рамките на времетраенето на производството по несъстоятелност, според ал.1 на чл.685а ТЗ. Давността за задълженията на жалбоподателя, произтичащи от посочената по-горе декларация, следва да се счита за прекъсната на датата, на която е одобрен списък на приетите предявени вземания по реда на чл.692 ал.1 от ТЗ- 05.10.2012г., сред които е процесното. По силата на чл.685а ал.4 от ТЗ, с прекратяването на производството по несъстоятелност, което е постановено с Решение №107 от 12.12.2018г., започва да тече нова давност. Прекъсването на давността е еднократно действие, като след прекъсването на давността започва да тече нова давност– чл.172 ал.3 ДОПК. В случая давността е спряла от датата 05.10.2012г./ денят на приемане на вземането/ до датата 12.12.2018г./прекратяване на производството по несъстоятелност/. В случай, че приетите вземания не бяха погасени по силата на чл.739 ал.2 от ТЗ, както приема съдът, от дата 12.12.2018г. тече нова 5- годишна давност, която до момента на подаване на възражението на длъжника, а и към настоящия момент е изтекла, дори когато се добави срокът на спиране на давността, считано от 24.03.2020г./ § 29 от ПЗР на Закона за за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г./, до 21.05.2020г., предвид §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето.

За пълнота следна да се каже, че предвид обстоятелството, че вземанията на НАП са били предявени в производството по несъстоятелност, то изпълнителното производство е подлежало на прекратяване още към онзи момент по силата на чл.638 ал.6 от ТЗ и не е следвало да продължи по отношение на процесното вземане и срещу физическото лице, загубило търговското си качество. Да се приеме обратното и при сроковете изложени в мотивите на данъчния орган за прилагане на абсолютната 10г. давност, изтичаща на 12.12.2028г., би означавало продължаващо принудително изпълнение срещу физическо лице за вземане възникнало преди 17г. в резултат на търговска дейност и след проведено и приключено производство по несъстоятелност, което противоречи на целта на закона и накърнява съществено правната сфера на лицето.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че към 20.05.2024г. посочените публични вземания в Разпореждане, в размер на 42437.82лв.- главници и съответната лихва в размер на 62510,40лв., са погасени на осн.чл.739 ал.2 от ТЗ. С оглед така установеното фактическо и правно положение, съдът приема, че Решението на Директора на ТД на НАП и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а административната преписка да бъде върната на публичния изпълнител със задължение да се произнесе отново по Молба вх.№ 4922/20.05.2024г. подадена от Ц. Р. Н. при спазване на указанията по правилното приложение на материалния закон, дадени в настоящото решение.

Предвид изхода на делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски общо в размер на 510.00 лв., от които внесена дължима държавна такса в размер на 10.00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 500.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.268 ал.2 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 36/07.02.2025г. на Директора на ТД на НАП- [населено място], с която е оставена без уважение жалба подадена от Ц. Р. Н. срещу Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0000529/22.01.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен.

ОТМЕНЯ Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0000529/22.01.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- [населено място], офис Шумен и ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен за ново произнасяне, съобразно дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

ОСЪЖДА ТД на НАП [населено място] да заплати на Ц. Р. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.1, направените по делото разноски общо в размер на 510.00 /петстотин и десет лева/ лв.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.