РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Пловдив, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско дело
№ 20255001000154 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З Л АД – София чрез процесуалния му
представител адвокат Д. Т. против решение № 54/27.11.2024 г., постановено по
т.д. № 22/2024 г. по описа на Окръжен съд – К, в частта, в която е то осъдено
да заплати на Г. Д. Г. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80
000 лв. до присъдените 120 000 лв. Жалбоподателят твърди, че решението в
тази част е неправилно поради несъобразяване на определения размер на
обезщетението с обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и с
практиката на съдилищата, съпоставено с обема, интензитета и
продължителността на претърпените вреди, обективното здравословно
състояние на ищеца, психическите и физически последици, настъпили в
резултат на получените травми, довело до присъждане на обезщетение,
надхвърлящо по размер обичайното, поради което моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което размерът на
обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален до разумен такъв,
1
който да компенсира действително претърпените от пострадалия болки и
страдания, отчитащо съществуващите в страната икономически отношения и
съобразено с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Претендира
разноски.
Въззиваемият Г. Д. Г. чрез процесуалния му представител адвокат Д. М.
оспорва въззивната жалба и моли съда да я отхвърли и да потвърди
решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за въззивното производство.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Г. Д. Г. чрез
процесуалния му представител адвокат Д. М. против З Л АД – София иск по
чл. 432, ал. 1 от КЗ. Ищецът твърди, че на 14.09.2022 г., около 22,10 ч., на път
І-5 км., ***+*** м, на разклона за с. Г Община К настъпило пътно-
транспортно произшествие, като водачът на лек автомобил марка „***“, модел
„А“ ДК № Ю И Х управлявал превозното средство с превишена скорост и се
ударил с предната си дясна част в задната дясна част на срещуположно
движещия се автобус марка „С“, модел „*****“ ДК № ********* собственост
на „Ф ****“ ЕООД, управлявано от Ю А Ч, при удара лекият автомобил
проникнал дълбоко в двигателния отсек на автобуса, предната му дясна част
силно се е деформирала, той се завъртял обратно на часовниковата стрелка и
спрял, а основната причина за настъпване на произшествието била високата
скорост на движение на лекия автомобил /140 км/ч./, несъобразена с пътната
обстановка, а по случая било образувано ДП № ******* г. по описа на РУ на
МВР – К и н.о.х.д. № ****** г. по описа на Окръжен съд – К, завършило с
одобрено споразумение, с което подсъдимият бил признат за виновен и осъден
за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ от НК във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК и му било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца, отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години, и наказание „Лишаване от
2
правото да управлява МПС“ за срок от 18 месеца. При инцидента пострадал
ищецът, който се возил на задната дясна седалка в лекия автомобил, като му
били причинени контузия на гръдния кош, травма на корема с охлузване на
кожата, масивно разкъсване на мускулите на предната коремна стена,
разкъсване на стената на дебелото черво, кръвоизлив в коремната кухина и
под пристенния лист на коремницата, наложили болнично и оперативно
лечение и наблюдение и последващи хирургични интервенции. Доколкото
автомобилът, причинил увреждането, бил зАхован в ответното дружество по
задължителна зАховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, на
25.10.2022 г. ишецът депозирал зАхователна претенция, като зАхователят му
предложил обезщетение в размер на 15 000 лв., което не съответствало на
причинените му неимуществени вреди. Предвид изложеното ищецът моли
съда да постанови решение, с което да осъди З „Л и“ АД - София да му
заплати 120 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на описаното пътно-
транспортно произшествие на 14.09.2022 г. на път І-5 км., на разклона за с. Г
Община К, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на зАхователната претенция /25.10.2022 г./ до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът З „Л и“ АД – София, представляван от процесуалния си
представител адвокат Д. Т., оспорва предявения иск по основание и размер и
моли съда да го отхвърли. Не се оспорва наличието на валидно зАхователното
правоотношение на процесния лек автомобил „***“ към датата на
катастрофата, но се оспорва вината на водача му, противоправността на
неговите действия и описания в исковата молба механизъм на настъпване на
ПТП. Счита, че претендираният размер на зАхователното обезщетение е
прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за справедливост по чл.
52 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване от ищеца поради това, че е
пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. Оспорва
дължимостта на законната лихва от посочения в исковата молба момент.
Претендира разноски.
С обжалваното решение е осъдена З Л АД – София да заплати на Г. Д.
Г. 120 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди - болки и страдания от ПТП, настъпило на 14.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2022 г. до окончателното й
3
изплащане, З Л АД – София е осъдена да заплати на адвокат Д. М. разноски по
делото в размер на 5 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА във вр. с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
Съда на Европейския съюз и „З Л и“ АД – София е осъдена да заплати по
сметка на Окръжен съд - К 6 195,68 лв., от които 4 800 лв. държавна такса
върху уважения размер на иска и 1 395,68 лв. направени бюджетни разходи за
вещи лица.
Решението е обжалвано от ответника в частта, в която искът е уважен
за разликата над 80 000 лв. до 120 000 лв., като в тази част то е предмет на
въззивното производство, а в частта, в която искът е уважен до размер от
80 000 лв., решението не е било обжалвано от ответника и е влязло в сила.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически
констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ включва
няколко кумулативно съчетани предпоставки: наличие на валидно
зАхователно правоотношение по зАховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между зАхователя и прекия причинител и настъпване на
зАхователното събитие от виновното противоправно поведение на зАхования,
от което на ищеца да е причинена вреда.
За да бъде предявен този иск обаче, е необходимо лицето, което
претендира зАхователно обезщетение, да отправи към зАхователя писмена
зАхователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се произнесе по
тази претенция по задължителната зАховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
пред зАхователя, сключил зАховката, или пред негов представител /чл. 496,
ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда, само ако зАхователят не е платил в посочения срок, отказал е да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
4
определеното или изплатено обезщетение /чл. 498, ал. 3 от КЗ/.
Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена
от предхождащо искане до зАхователя по реда на чл. 380 от КЗ и липса на
доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса на плащане на
обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или несъгласие на
претендиращия обезщетение с определения размер/.
С молба вх. № 10770/25.10.2022 г. Г. Д. Г. чрез пълномощника си
адвокат Д. М. е поискал от З Л АД – София да му изплати зАхователно
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от настъпилото
пътно-транспортно произшествие в размер на 120 000 лв., по която
зАхователна претенция страните не са постигнали съгласие за размера на
обезщетението.
Предвид това, че ответникът не е уважил претенцията на ищеца да му
заплати зАхователно обезщетение в претендирания размер в определения
законов срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, съдът приема, че Г. е провел процедурата
по чл. 498 от КЗ, искът му е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По делото не се спори между страните, че между ответника и Ю И Х е
била сключена зАхователна полица по зАховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за лек автомобил марка „***“, модел „А“ с ДК № К 8038,
валидна към датата на пътното произшествие.
Доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в
която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е бил
уважен до размер от 80 000 лв., а и доколкото в тази насока не са направени
оплаквания от жалбоподателя, съдът приема за установено, че на 14.09.2022 г.,
около 22,10 ч., на път *** км., ***+*** м, на разклона за с. Г, о К е настъпило
пътно-транспортно произшествие, като водачът на лек автомобил марка „О м
А ДК №********** Ю И Х при управление на превозното средство с
превишена скорост е причинил пътно-транспортно произшествие, като се е
ударил с предната си дясна част в задната дясна част на срещуположно
движещия се автобус марка „С“, модел „*****“ ДК № *********.
Посоченото обстоятелство се установява и от протокол № 42 от
проведено съдебно заседание на 13.06.2023 г. по н.о.х.д. № ****** г. по описа
на Районен съд – К, с който е одобрено споразумение по реда на чл. 381 от НК,
по силата на което подсъдимият Ю И Х е признат за виновен в това, че на
5
14.09.2022 г. в землището на с. Г, о К, на път *** км. ***+*** м. при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел
„А“ с peг. № ***** нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 2 от ЗДП – при
сигнализирана скорост за пътния участък от 60 км/ч. се е движил със 140,54
км/ч., с което по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от
едно лице: средна телесна повреда - счупване на дясната раменна кост в
долния й край, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка
за повече от един месец на Д Т М, средна телесна повреда - масивно
разкъсване на мускулите на предната коремна стена, наложило оперативното
им възстановяване, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота, кръвоизлив в коремната кухина и под пристенния лист на
коремницата, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота,
и разкъсване на дебелото черво, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, на Г. Д. Г., тежка телесна повреда - разкъсване на слезката
/далака/, наложило оперативното му отстраняване, довело до загуба на
слезката, и проява на увреждането на ЦНС чрез четири последователни
епилептични гърча, с оформен епилептичен статус, преценено като
продължително разстройство на съзнанието, на Е Е С, като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 18 месеца, изпълнението на което
е отложено за срок от 4 години, както и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 18 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд, към която по своите правни последици се приравнява
споразумението по чл. 381 от НПК, е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Механизмът на настъпване на произшествието се потвърждава и от
приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-
автотехническа експертиза с вещо лице инж. В Д, което съдът възприема, от
което е видно, че лек автомобил „*** А", управляван от Ю Х, се движил по
път *** от К към М, автобус „****” се движил срещуположно на него, в
района на км. ***+ *** автобусът извършил ляв завой, навлязъл в ръкава за Т-
клас, лекият автомобил бил в дясната пътна лента, като се движил със 126,79
км/ч, според конкретните пътни условия и видимост дължината на опасната
6
зона за спиране на лекия автомобил била 151,76 м., като към момента на
възникване на опасността водачът на лекия автомобил не е можел да
предотврати катастрофата, което щеше да бъде възможно, ако автомобилът се
беше движил с максимално разрешената за участъка скорост от 60 км/ч и
водачът му е задействал своевременно спирачната уредба, а процесният лек
автомобил „***“ фабрично е бил оборудван с триточкови инерционни
обезопасителни колани на предните и задни седалки в купето.
По отношение на вида и обема на претърпените от ищеца
неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани
писмени и гласни доказателства, както и заключение на съдебно-медицинска
и съдебнопсихиатрично-психологична експертиза.
Видно от представените медицински документи и от приетите в
първоинстанционното производство две заключения на съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице д-р Е Б, които съдът като компетентно изготвени
възприема, от автомобилната злополука на 14.09.2022 г. Г. Г. е получил
следните травматични увреждания: коремна травма - разкъсване на мускулите
на коремната стена, разкъсване и хематом на стената на дебелото черво,
кръвоизлив в коремната кухина и под пристенния лист на коремницата,
наложили оперативно лечение и наблюдение; охлузвания и кръвонасядания по
шията, гръдния кош и корема, тези увреждания са получени от действието на
твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и е възможно да са
били получени по време и начин, както е посочено в исковата молба, а при
ПТП с голяма скорост предпазните колани придобиват свойствата на твърди
тъпи предмети и са в състояние да причинят описаните травматични
увреждания. Разкъсването на мускулите на коремната стена наложило
оперативното им възстановяване, което е постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота; кръвоизливът в коремната кухина и под пристенния лист
на коремницата причинил разстройство на здравето, временно опасно за
живота, разкъсването на дебелото черво довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, контузията на гръдния кош, охлузването и
кръвонасядането на кожата на шията, гръдния кош и корема причинили болка
и страдание без разстройство на здравето. Ищецът бил приет по спешност за
лечение, провел пет операции в рамките на 9 месеца, първата била по повод
чревна непроходимост поради остър венозен застой на дебело черво и гноен
висцерален перитонит, тя била по спешност с оглед спасяване на живота му,
7
втората и третата операции били по повод инфектиране на оперативните рани
на коремната стена, а последната – по повод перианален абсцес, което не може
да се свърже с ПТП, но не може и да се отхвърли връзка с усложненията на
коремната травма. При изписването на 12.06.2023 г. след последната
хоспитализация пациентът бил в добро общо състояние, без субективни
оплаквания, като обичайно след такива разкъсвания на коремни органи и
оперативно лечение се получават сраствания в корема, което причинява
дискомфорт, проблемна перисталтика и риск от чревна непроходимост,
влошава се качеството на живот на пациента, необходимо е спазване на диета
и забрана за употреба на определени храни, а при рецидив на чревна
непроходимост лечението е оперативно и по спешност. При ищеца първата
операция е била необходима, животоспасяваща и единствено правилна, тъй
като разкъсването на черво е свързано с излив на съдържимо в коремната
кухина, а това е предпоставка за развитие на гноен перитонит, при който
смъртността е изключително висока, втората операция също е била
животоспасяваща, тъй като е трябвало да се лекува инфекция на коремната
стена и перианалното пространство, а при всички хоспитализации лечението е
било комбинирано с прием на медикаменти, който е трябвало да продължи от
пациента в дома му. Според вещото лице на база на описанието на
повърхностните увреждания, направени в Хирургично отделение и в
отделение по Съдебна медицина по предните повърхности на шията, гръдния
кош и корема на Г., може да се направи извод, че са били налице характерните
травматични увреждания от действието на предпазен колан, отговарящи да са
получени от пътник на задна седалка, като освен с предпазния колан
пострадалият не е контактувал с други детайли от автомобила, а при високи
скорости на удар в препятствие с елементи на челен удар предпазните колани
придобиват свойствата на твърди тъпи предмети и получените вътрешни
увреждания отговарят на приложена кинетична енергия чрез такъв детайл и на
това място, на което са получени вътрешните увреждания, а аргумент за това,
че е бил използван предпазен колан е и това, че липсват увреждания по главата
и гръдния кош, т.е. те не са контактували с части от предните седалки или
части от купето. При приемане на заключението му в съдебно заседание на
06.11.2024 г. вещото лице е посочило, че сама по себе си липсата на част от
дебелото черво не зАшава живота на пациента, но големият проблем при него
са срастванията, което се отразява както на качеството му на живот, така и на
8
потенциали проблеми при бъдеща коремна операция и вероятност от чревна
непроходимост, дори при стриктно спазване на диета.
По делото са разпитани като свидетели Ф Г. и М Г., които като
непротиворечиви и отразяващи техни преки и непосредствени впечатления
съдът кредитира, отчитайки близките им родствени връзки с ищеца /негова
майка и съответно брат/ при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
които мотивират известна тяхна заинтересуваност, но в същото време това им
качество им дава възможност за пълни и всестранни впечатления от случилото
се.
От показанията на свидетелката Ф Г. се установява, че Г. Г. претърпял
катастрофа, в резултат на което получил телесни увреждания, правили му
голяма операция на корема, лежал в болницата в К 15-20 дни, после му
правили още три операции на корема, след като бил изписан, продължил
лечението си вкъщи, наложило се майка му да спре да работи и година-година
и половина се грижела за него, защото той не можел да се обслужва сам,
първите 4-5 месеца го къпела и му помагала да ходи до тоалетна, от скоро
ищецът започнал да работи от къщи нещо, свързано с компютри, понякога се
оплаквал от болки в корема, след катастрофата животът му се променил,
преди това искал да учи и да става офицер, тренирал много, а след това си
стоял вкъщи, не искал да говори и да се среща с приятелите си и постоянно се
страхувал от нещо.
В същата насока са показанията на свидетеля М Г., според когото той
видял ищеца непосредствено след катастрофата, седял близо до колата и се
държал за корема, казал, че много го боли, с линейка го закарали в болницата,
започнал да му се подува коремът и лекарят казал, че трябва да го оперират,
оказало се, че дебелото му черво и коремните мускули са скъсани, стоял в
болницата 15 дни, след три месеца била направена втора операция, при която
му премахнали още едно парче от дебелото черво, междувременно Г. ходел на
прегледи при различни лекари, след втората операция се появил теч от
конците на разреза на корема, който все още не е престанал, след катастрофата
ищецът се променил, не искал да излиза вечер с приятелите си, не искал да
шофира на дълъг път, много често ходел до тоалетна, понякога му трябвала
помощ при ставане, брат му му помагал след инцидента, всеки ден ходели на
разходка, за да се възстанови по-бързо, мажел с крем кръста му, когато го
9
болял, водел го на прегледи при лекари, преди катастрофата Г. тренирал често,
ходел на футбол и фитнес, искал да кандидатства за офицер и се подготвял с
редовни физически тренировки, но след това вече не можел да вдига тежести,
престанал да се среща с повечето си приятели, искал да си стои вкъщи,
особено вечер, имал страх да се вози в чужди коли.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
комплексната съдебнопсихологична и психиатрична експертиза с вещи лица
д-р Н У и Т Д, което съдът като компетентно изготвено възприема, се
установява, че промяната в психологическото и емоционално състояние на
ищеца след процесното ПТП е от типа на остра стресова реакция, която е
довела до разстройство в адаптацията, към настоящия момент не се налага
прием на медикаменти, свързани с психичното състояние на ищеца, като на
базата на своя опит и възраст той има възможности за изграждане на
ефективни стратегии за справяне с проблемни житейски ситуации,
подпомогнат от подкрепяща семейна и приятелска среда, които спомагат да се
преработят травмите - психическа, емоционална, физическа, макар
освидетелстваното лице да продължава да изпитва емоции с тревожно
депресивен облик, свързани с постоперативното състояние - проблем с
конците от операцията и събирането на гной, които отново го връщат към
пътно-транспортното произшествие и засилват притеснението за здравето му.
Дори да е преживяна остра стресова реакция, симптомите започват да
затихват след 24-48 часа и обикновено са минимални след около 3 дни, а
разстройството в адаптацията обикновено не надхвърля шест месеца, но е
трудно да се прогнозира психодинамичното състояние за в бъдеще, като след
инцидента при ищеца се установява наличие на повишена предпазливост,
ограничително поведение, ситуативна тревожност – той избягва да кара кола,
станал е по-затворен, не му се излиза навън, няма желание за общуване, но
тези реакции не са изразени до степен и качество до болестно разстройство, а
създават неприятен спомен, водещ до ограничително поведение, ситуативна
тревожност, без да блокират неговото адекватно социално и професионално
функциониране.
Въз основа на установената фактическа обстановка и изведените въз
основа на нея правни изводи съдът приема за установено, че при настъпилото
на 14.09.2022 г. пътно-транспортно произшествие на ищеца като пътник на
задната дясна седалка в лекия автомобил е била причинена средна телесна
10
повреда - травма на корема с охлузване на кожата, масивно разкъсване на
мускулите на предната коремна стена, разкъсване на стената на дебелото
черво, кръвоизлив в коремната кухина и под пристенния лист на коремницата,
контузия на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядане на кожата на шията и
гръдния кош, наложили болнично и оперативно лечение и пет хирургични
интервенции в рамките на 9 месеца, част от които спешни и животоспасяващи,
които са му причинили болки и страдание, част от травмите са били временно
опасни за живота му, обичайно след такива разкъсвания на коремни органи и
оперативно лечение се получават сраствания в корема, което причинява
дискомфорт, проблемна перисталтика и риск от чревна непроходимост и водят
до влошаване качеството на живот на пациента, понякога до чревна
непроходимост, при нея лечението е само оперативно, поради което може да
се приеме, че здравословното състояние на пациента никога няма да бъде
възстановено в този вид отпреди катастрофата, физическите травми са довели
до психологични и емоционални проблеми и остра стресова реакция с
тревожно-депресивен облик, разстройство в адаптацията, повишена
предпазливост, ограничително поведение, ситуативна тревожност, прием на
медикаменти, които симптоми не са отшумели до момента, а тези вреди са
достатъчно силни по интензитет.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от Г.
вследствие инцидента и настъпилите от него физически, емоционални и
психически травми, установени по вид, интензитет и продължителност,
имайки предвид това, че преди катастрофата той е бил в активна и
жизнеспособна възраст, а след това животът му е бил коренно променен и
неблагоприятните последици не са преодолени и ще се отразяват на
качеството му на живот за продължителен период от време, вероятно и
доживотно, включително възможността му да се реализира професионално в
желаната сфера, както и при съобразяване с момента на настъпване на
деликта, социално-икономическите условия в страната в този период,
рефлектиращи върху лимитите на зАхователните обезщетения, и наложилото
се в обществото понятие за справедливост, съдът счита, че на ищеца се дължи
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв.
Друг спорен въпрос по делото е дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия поради неизползване на
11
обезопасителен колан като пътник в автомобила.
В трайната съдебна практика, в т.ч. задължителното за съдилищата
ППВС № 17/1963 г., се приема, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако пострадалият е допринесъл за тяхното настъпване,
като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат, не и вината на
пострадалия, а нарушението на установените в ЗДП и ППЗДП правила за
движение по пътищата само по себе си не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. пострадалият обективно да е създал предпоставки или възможност за
настъпване на увреждането чрез определени свои конкретни действия или
бездействия, а съпричиняването трябва да е доказано, а не предполагаемо.
На база на приетите по делото съдебни експертизи съдът намира за
установено, че към момента на произшествието Г. Г. е бил с поставен
обезопасителен колан, като по торса му е имало характерните травматични
увреждания от действието на предпазен колан, отговарящи да са получени от
пътник на задна седалка, а освен с предпазния колан пострадалият не е
контактувал с други детайли от автомобила като предните седалки или части
от купето и липсват увреждания по главата и гръдния му кош, каквито би
имало, ако не беше използвал колан, като при високи скорости на автомобила
и челен удар предпазният колан придобива свойства на твърд тъп предмет,
нанесъл уврежданията на ищеца.
В тази насока са и показанията на свидетеля М Г., според когото
ищецът е бил с поставен обезопасителен колан в автомобила преди
катастрофата, дори имал белези от него.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че не е доказано
възражението на ответника по чл. 51 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, поради което не следва да бъде намалено
претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди, а същото
следва да бъде присъдено в пълния посочен размер от 120 000 лв.
Върху присъденото обезщетение на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ се
дължи законна лихва, считано от по-ранния от двата момента - датата на
уведомяване на зАхователното дружество от зАхования за настъпване на
12
зАхователното събитие или предявяване на зАхователна претенция от
пострадалото лице, от който момент зАхователят отговаря за лихвата за
забава, когато зАхованият отговаря за тях пред увреденото лице.
В случая е безспорно, че ищецът е поискал от зАхователя да му бъде
заплатено зАхователно обезщетение на 25.10.2022 г., като не се установява по-
ранен момент за уведомяване на зАхователя от зАхования, поради което от
тази дата се дължи законната лихва за забава върху присъденото обезщетение.
В решението си окръжният съд е присъдил законна лихва за забава от
16.11.2022 г., но решението в тази част не е било обжалвано от ищеца, поради
което то не може да бъде изменено.
Решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено и в частта, в
която ЗК „Л и“ АД – София е осъдена да заплати на адвокат Д. М. сумата 5
000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, както и
да заплати по сметка на Окръжен съд - К 6 195,68 лв., от които 4 800 лв.
държавна такса върху уважения размер на иска и 1 395,68 лв. направени
бюджетни разходи за вещи лица.
Предвид отхвърляне на жалбата на въззиваемия се дължат разноски,
като жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. М. 1 000
лв., представляващи адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за оказаната
безплатно правна помощ на Г. във въззивното производство, като при
определяне на този размер съдът има предвид цената на иска, предмет на
въззивното производство, действителната фактическа и правна сложност на
делото, продължителността на производството пред настоящата инстанция и
извършените процесуални действия от пълномощника на въззиваемия пред
въззивната инстанция.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/27.11.2024 г., постановено по т.д. №
22/2024 г. по описа на Окръжен съд – К, в частта, в която З Л АД – София е
осъдена да заплати на Г. Д. Г. обезщетение за причинени неимуществени
вреди - болки и страдания от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
14.09.2022 г., за разликата над 80 000,00 лв. /осемдесет хиляди лева/ до
13
120 000,00 лв. /сто и двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане, както и в
частта, в която „З Л АД – София е осъдена да заплати на адвокат Д. М.
разноски по делото в размер на 5 000 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и „З Л и“ АД – София е осъдена да
заплати по сметка на Окръжен съд - К 6 195,68 лв., от които 4 800 лв.
държавна такса върху уважения размер на иска и 1 395,68 лв. направени
бюджетни разходи за вещи лица.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „З Л и“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. С. ш. *** да заплати на адвокат Д. Н. М. сумата
1 000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 от ЗА за оказаната безплатно правна помощ на Г. Г. във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14