№ 846
гр. София, 24.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Камелия Първанова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000502195 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, образувано по Искане за промяна и
допълване на решение вх.№3422/15.02.2023 г., подадено от М. М. С., с което се иска
изменение на Решение №116/26.01.2023 г. в частта му за разноските, с която ищецът е бил
осъден да заплати на всеки от ответниците юрисконсултско възнаграждение в размер по 300
лв. за всеки ответник. Иска се да бъде изменено постановеното решение в посочената част,
като отпадне осъждането на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на всеки от ответниците, и бъде записано в решението, че ищецът не дължи такива
разноски.
Преписи от искането са връчени на насрещните страни, и в срока за отговор са
постъпили:
Становище, с вх.№5955/15.03.2023 г., подадено от Софийски районен съд, чрез
пълномощника – ръководител сектор „Правно обслужване“ Т. Д.;
Отговор на частна жалба, с вх.№3936/21.02.2023 г., подаден от Прокуратура на
Република България, чрез Ц. М. – главен експерт-юрисконсулт;
Отговор на молба, с вх.№4734/01.03.2023 г., подаден от Софийски градски съд, чрез
съдебен помощник С. Р..
В постъпилите становища от ответниците се поддържа неоснователност на искането за
изменение на решението в частта за разноските, като се поддържа правилност на
постановеното решение в тази част. В отговора на СГС се излагат подробни съображение и
се посочва съдебна практика на ВКС, съгласно която е ирелевантно каква е заеманата
длъжност от упълномощения служител – юрисконсулт или съдебен помощник, като
достатъчно условие за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е той да има
юридическо образование. В същия смисъл е и становището на ответника ПРБ. Ответникът
1
СРС обръща внимание, че както първостепенният съд, така и въззивния, вече се е
произнесъл по доводите на ищеца, като ги е приел за неоснователни.
По допустимостта на искането съдът намира, че същото е направено от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, тъй като се оспорват
присъдените разноски на в полза на насрещните страни, представянето на списък по чл.80
от ГПК не е условие за допустимостта на искането. Ето защо, искането е допустимо, и
подлежи на разглеждане.
Разгледано по същество, съдът намира същото за неоснователно.
В мотивите на съдебното решение, в частта му, в която съдът се е произнесъл по приетото за
съвместно разглеждане Въззивно оспорване (второ) вх.№262360/03.10.2022 г., с характер на
въззивна частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК първоинстанционно
определение №260099/08.09.2022 г. по гр.д.№120/2020 г. на СОС – 5-ти състав, съдът е
изложил подробни мотиви по идентични оплаквания и възражения на ищеца с тези,
изложени в Искане за промяна и допълване на решение вх.№3422/15.02.2023 г., по което е
образувано настоящото производство. Съдът подробно е изложил правните си съображения,
въз основа на които е намерил за неоснователни оплакванията на ищеца.
Също така, в мотивите на решението си съдът е обсъдил конкретните фактически
обстоятелства, осъществени във въззивното производство /извършените от всеки
процесуален представител процесуални действия във въззивното производство/, въз основа
на които е приел за основателна претенцията на всеки от ответниците за присъждане на
разноски за процесуално представителство, изразяващи се в определено от съда
юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
В настоящото производство не се сочат от ищеца нови правни съображения и възражения,
които не са били обсъдени от съда в мотивите на решението, поради което съдът намира за
ненужно да възпроизвежда мотивите си, подробно изложени в решението, поради което и на
основание чл.272 от ГПК, препраща към тях.
По изложените от съда съображения в мотивите на Решение №116/26.01.2023 г., които
съдът не намира основания да ревизира, искането за изменение на решението в частта му за
разноските, се явява неоснователно, и следва да се остави без уважение.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Искане за промяна и допълване на решение вх.
№3422/15.02.2023 г., подадено от М. М. С., с което се иска изменение на Решение
№116/26.01.2023 г. в частта му за разноските, с която ищецът е бил осъден да заплати на
всеки от ответниците юрисконсултско възнаграждение в размер по 300 лв. за всеки
ответник.
Определението подлежи на въззивно обжалване в едноседмичен срок от връчването
2
му на страните, с въззивна частна жалба пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3