Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…16…ноември.….2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на двадесет и трети
ОКТОМВРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ОСЕМНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ Г.
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря...В.…П.,…като…разгледа…….
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…703..…
по…описа…за…2018г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано на основание въззивна жалба,
подадена от въззивната жалбоподателка П.Г.К. с постоянен адрес *** - ищца в
първоинстанционното производство по гр.д.№8918/2017г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, чрез пълномощника адв. А.К. ***, срещу
постановеното по делото съдебно Решение №964/20.06.2018г., в частта, с която е
отхвърлен предявеният от нея против ответника И.И.К. с постоянен адрес *** и
настоящ в Р.А., иск за издръжка на
малолетното дете И.И.К., роден на ***г.
Във въззивната
жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и се прави искане
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде осъден
ответника да заплаща претендираната от ищцата издръжка за малолетното дете в
размер на 350лв. месечно, считано от подаване на исковата молба до настъпване
на основания за изменяването или прекратяването й. Излагат се съображения, че
неправилно съдът е присъдил минималният размер на нормативно определената
издръжка, като не е съобразил нуждите на детето и възможностите на родителя-
ответник. Изтъква се, че в А., последният реализира доход, който значително
надвишава размера на минималната работна заплата в България, послужила като
база за определяне издръжката от РС.
Ответникът по
въззивната жалба И.И.К., който е и ответник по иска в първоинстанционото
производство, не е подал писмен отговор и
не е изразил становище по същата.
Представителят на
Дирекция“Социално подпомагане“-Плевен, изрази становище, че определяне по-висок
размер на издръжката е в интерес на детето.
Пред въззивната
инстанция са представени писмени
доказателства за заплатени такси от ищцата на името на детето И. И.К. към
Център за чужди езици и мениджмънт, Училища „********“-Плевеннови
доказателства.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба, приема следното:
Въззивната жалба, подадена от П.Г.К. – ищца в
първоинстанционното производство по гр.д.№8918/2017г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, против РЕШЕНИЕ
№964/20.06.2018г, постановено от VІІ-ми
гр.с-в по същото дело, В ЧАСТТА, с което е отхвърлен като неоснователен
предявеният от нея против ответника И.И.К., иск за издръжка на малолетното дете
И. И. К., роден ***г., е ДОПУСТИМА като
подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество
е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№8918/2017г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на 23.11.2017г. на основание иск за развод с правно
основание чл.49 от СК, предявен от ищца П.Г.К.
(понастоящем въззивна жалбоподателка) против ответника И.И.К. (понастоящем
ответник по въззивната жалба). С брачния иск са обективно съединени и искове за
предоставяне родителските права, местоживеенето на детето,личните отношения
между родителите и детето и иск за издръжка на детето,вкл. и издръжка за минало
време на основание чл.149 от СК, считано от 01.07.2017г.
Плевенският
районен съд, VІІ-ми гр.с-в се е произнесъл със съдебно решение
№964/20.06.2018г., с което е постановил следното: Прекратил е с развод на
основание чл.49,ал.1 от СК, гражданския брак между страните, без да се
произнася по въпроса за вината; Предоставил е упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете И.И.К., роден на ***г. на майката П.К.,
като е определил режим на лични отношения с бащата; Определил е местоживеене на
детето при майката; На основание чл.143,ал.2 във вр. чл.139 от СК е осъдил
ответника И.К. да заплаща на малолетното дете И. И. К., чрез неговата майка и
законен представител П.Г.К., месечна издръжка, както следва: по 115лв., считано
от 01.07.2017г. до 31.12.2017г., като за разликата до 350лв. е отхвърлил иска
като неоснователен; по 130лв., считано от 01.0102018г. до настъпване на причини
и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 350лв. е отхвърлил иска като
неоснователен; На основание чл.242,ал.1 от ГПК е допуснал предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката; постановил е след развода,
съпругата да носи предбрачното фамилно име –Г..
В частта относно
прекратяването на брака, упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето, режима на лични отношения и фамилното име на съпругата, решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд намира, че в обжалваната част, в която е
отхвърлен като неоснователен иска за издръжка на малолетното дете И. И. К.,
постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО,
ДОПУСТИМО и частично ПРАВИЛНО.
Във
въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе
относно правилността на обжалваното
решение, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.142,ал.1 от СК, размерът на издръжката
се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи.
Съгласно ал.2, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата.;
Съгласно чл.143,ал.2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл.149 от СК, издръжка за минало време
може да се търси най-много една година преди предявяването на иска.
Какви са данните в случая?
Детето И. И. К., роден на ***г., е малолетен и
неговите родители безусловно му дължат издръжка. От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че детето живее при майката, която изцяло го издържа
и полага непосредствени грижи за него.
Бащата пребивава в Р.А. и няма данни да участва със средства в издръжката на
детето. Не е установено двамата родители да имат задължения за издръжка към
други ненавършили пълнолетие деца освен И..
Възможностите на родителите да дават издръжка се
определят от техните доходи. По делото са представени доказателства, че майката
работи в Агенция за държавна финансова инспекция с основно месечно трудово
възнаграждение от 860.00лв, като реално получава около 1000лв. месечно. Няма
данни за доходите на бащата, нито за неговата професионална квалификация и
трудова заетост. От показанията на свидетелите е установено, че същият живее и работи в Р.А., без конкретни данни за
местоработата му. При това положение, въззивният съд намира, че неговите доходи
следва да се презумират съобразно стандарта на жИ.т в държавата, в която
пребивава. Въз основа на статистически данни на ЕС, съдът констатира, че А. е
една от шестте държави на съюза, които нямат нормативно определени минимални
работни заплати на национално равнище.Минималната работна заплата в тази държава не е фиксирана
и е различна за отделните сектори. Размерът й се определя с колективен трудов
договор.Размерът на минималната пенсия в Р.А. обаче е определен на 870 евро. При
тези данни, настоящият съдебен състав приема, че минималната работна заплата, в
най-ниско платения отрасъл на Австрия, не е по-ниска от 1000 евро, което
съответства на около 1955български лева.
Като съобрази възрастта на детето, неговите
извънкласни занимания по изучаване на чужд език от една страна и възможностите
на двамата родители от друга, съдът приема, че необходимата месечна издръжка за
детето И. е 450.00лв., от които бащата
да заплаща по 300.00лв., а майката да поеме разликата заедно с непосредствените
грижи за издръжката и възпитанието му. При разпределението на средствата по
доставяне на издръжка, съдът съобрази
вероятно по-високите доходи на бащата, полагането от страна на майката и
на непосредствени грижи, и обстоятелството, че издръжката се определя за бъдещ период, през който нуждите на детето от
издръжка ще нарастват.
В останалата
част, представляваща разлика от 300лв. до 350лв., искът за издръжка следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. За да отхвърли частично иска, съдът
изхожда от обстоятелството, че доходите на бащата не са конкретно установени, а
предполагаеми въз основа на общоизвестни факти за трудовите и осигурителни
плащания в държавата, където живее.
От изложеното е видно, че
въззивният съд достига до правен извод, който е частично различен от този на
първоинстанционния. Затова обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която е отхвърлен предявеният от ищцата против ответника иск за
издръжка на малолетното дете И. за
сумата от 185.00лв., представляваща разликата от 115.00лв. до 300.00лв. за
времето от 01.07.2017г. до 31.12.2017г. и в частта, в която е отхвърлен иска за
издръжка за сумата от 170.00лв. за периода от 01.01.2018г. до настъпването на
причини и условия на нейното изменение или прекратяване. В отменената част
следва на основание чл.271 от ГПК да бъде постановено друго, с което ответникът
да бъде осъден да заплаща на малолетното дете И.И.в К., роден на ***г.,
чрез ищцата като негова майка и законна
представителка, месечна издръжка, както следва: Още по 185.00лв. месечно, или
общо 300.00лв. месечно, считано от 01.07.2017г. до 31.12.2017г., и още по 170.00лв.
месечно, или общо 300.00лв., считано от
01.01.2018г. до настъпването на причини и условия за изменението или прекратяването
й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В частта, в която е
отхвърлен иска за издръжка за разликата от 300.00лв. до 350.00лв. месечно,
обжалваното решение като правилно трябва да потвърдено.
Върху увеличение размер
на издръжката, ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд-Плевен
държавна такса от 244.80лв. на основание чл.78,ал.6 във вр. чл.69,ал.1,т.7 от ГПК.
С оглед изхода на
въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата разноски съобразно
уважената част от въззивната жалба, в размер на 300лв.(триста)- адвокатско
възнаграждение.
Съгласно
чл.280,ал.3,т.2 от ГПК настоящето въззивно решение за издръжка, не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271
от ГПК
Р
Е Ш И
:
1.ОТМЕНЯ като неправилно
РЕШЕНИЕ №964/20.06.2018г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, VІІ-ми
гр.с-в, постановено по гр.д.№8918/2017г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлян предявеният от П.Г.К. против
И.И.в К., ИСК за издръжка на малолетното дете И.И.К., род.***г. за
сумата от 185лв., представляваща разликата от 115лв. до 300лв. за времето от
01.07.2017г. до 31.12.2017г. И В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният
от П.Г.К. против И. И.К., ИСК за издръжка на малолетното дете И.И.К.,род.***г. за
сумата от 170лв. за периода от 01.01.2018г. до настъпването на причини и
условия на нейното изменение или прекратяване, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. И.К.,
ЕГН-********** ДА ЗАПЛАЩА на малолетния И.-И.К., роден на ***г., ЕГН-**********,
чрез неговата майка и законен представител ПОРИНА Г.К.(Г.), МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА,
КАКТО СЛЕДВА:
-ОЩЕ по
185.00лв.( сто осемдесет и пет лв.) или
ОБЩО по 300.00лв.(триста) месечно, считано от 01.07.2017г. до 31.12.2017г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, И
-ОЩЕ по
170.00лв.(сто и седемдесет лв.) или ОБЩО по 300.00лв.( триста лв.) месечно,
считано от 01.01.2018г. до настъпване на причини и условия за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
2.ПОТВЪРЖДАВА
като правилно решението в останалата обжалвана част.(В която е отхвърлен искът
за издръжка за разликата от 300.00лв. до 350.00лв.)
3.ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ОКРЪЖЕН СЪД-ПЛЕВЕН на основание чл.78,ал.6 във вр. чл.69,ал.1,т.7 от ГПК,
държавна такса от 244.80лв.
4. ОСЪЖДА И.И.К.,
ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.К. (Г.) на основание чл.78,ал.1 от ГПК
РАЗНОСКИ за въззивна инстанция в размер на 300.00лв.- адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част на въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: