Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 27.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Ирина
Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 7797 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът В.И.В. е предявил
срещу ответника Прокуратура на Република България иск
с правно основание чл. 49, вр. 45 ЗЗД за
сумата от 200 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
бездействие на длъжностни лица на ответника, състоящо се в непредоставяне на отговор
по подадени от ищеца писма от 09.03.2020 г. и 24.07.2020 г.
Ищецът излага твърдения,
че Прокуратурата на Република България и Министерство на вътрешните работи (МВР)
били осъдени да му заплатят солидарно сумата от 1 000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с образуваното срещу ищеца
наказателно производство. Сочи, че представил издаденият му изпълнителен лист
на ответника, от когото му било изплатено дължимото обезщетение. Твърди, че с
писма от 09.03.2020 г. и 24.07.2020 г. поискал
информация от ответника, дали преведената му сума включва и дължимото от МВР
обезщетение. Навежда доводи, че не е получил отговор на подадените писма, в
резултат на което му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и притеснения.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на
Република България е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск
по основание и размер. Навежда доводи, че не са налице данни за противоправни
действия или бездействия на прокурор или служител на ответника. Сочи, че на
подадените от ищеца писма е изготвен своевременно отговор, който е върнат от
„Български пощи” като непотърсен. Ответникът
моли искът да бъде отхвърлен, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
прецени относимите доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Не е спорно между
страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства,
че от ищеца В.И.В. е бил предявен за плащане на ответника Прокуратурата на
Република България изпълнителен лист от 27.06.2019 г., издаден по
гр.д.№3493/2005 г. по описа на СГС, ГО, 13-ти състав. Не се спори между
страните по делото, че дължимата сума по горепосочения изпълнителен лист е
преведена на 11.02.2020 г. от ответника по банкова сметка ***, включително и
частта, дължима от МВР.
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че ищецът е депозирал писма от 09.03.2020 г. и 24.07.2020 г. до ответника, с които е
поискал информация, дали преведената му сума включва и дължимото от МВР
обезщетение.
От представените по
делото от ответника писмени доказателства – писмо с изх.№5910/17.08.2020 г.,
извествие за неговото доставяне и пощенски плик (лист 51-53 от делото), че по повод на подадените от
ищеца писма е изготвен отговор от ответника, който е изпратен до него чрез
«Български пощи» АД, но пратката е върната като непотърсена.
Съдът
не обсъжда останалите писмени доказателства, приети по делото, тъй като същите
не установяват релевантни за настоящия спор факти. Всички факти, свързани с
подадени сигнали и жалби до различни държавни институции, са ирелевантни към
предмета на настоящия спор, който касае единствено вредите, които ищецът твърди
да е претърпял от посочените в исковата молба действия или бездействия на
ответника.
Правни изводи, въз основа на приетите за
установени факти:
В
задължителната практика на ВКС се приема, че отговорността на държавата за
действия или актове на правозащитните органи е обективно наложителна в
случаите, когато срещу определено лице са предприети действия, които по
надлежния ред са отменени, преустановени или е постановена оправдателна присъда
от съда, без значение дали актовете и действията на правозащитните органи са
били надлежно правно аргументирани при постановяването им. В тези случаи
отговорността се реализира по на специалния Закон за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ). Няма пречка обаче да се търси отговорност от
правозащитните органи и в случаите, когато се твърди, че са претърпени вреди
или са пропуснати ползи извън хипотезите на ЗОДОВ, доколкото са налице
елементите от фактическия състав на непозволено увреждане по ЗЗД (в този
смисъл, напр. решение № 465 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1794/2010 г. на ВКС,
IV г. о.).
Твърденията в исковата молба
дават основание искът да се квалифицира по чл.49 от ЗЗД – обезщетение за вреди
от неправомерни деяния на лица, на които ответникът е възложил да извършват
определена работа и за чиито действия отговаря. Фактическият състав на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД включва противоправно
действие/бездействие, от лице или лица,
на които ответникът е възложил извършването на работа; настъпване на вреди в
тежест на ищеца, които се намират в причинна връзка с противоправното
действие/бездействие. Тези елементи на фактическия състав не се доказва да са
налице в разглеждания случай.
По делото не се събраха
никакви доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, изложени в исковата
молба и направените в последствие уточнения към нея. Недоказаните факти съдът
приема за неосъществени. Настъпването на недоказани факти не може да се
предполага, както и не може конкретен факт да бъде приет за осъществен само въз
основа на твърденията на ищеца. По тази причина ищецът е този, който носи
тежестта да докаже – при условията на пълно главно доказване, тоест извън
всякакво съмнение, настъпване на фактите, които според него пораждат правото му
да търси обезщетение от ответника. При липсата на такива доказателства, съдът е
длъжен да отхвърли исковата претенция като неоснователна.
Независимо от изложеното
дотук, ищецът не ангажира никакви доказателства да е претърпял твърдените
неимуществени вреди, които се намират в причинна връзка с противоправното
действие/бездействие на ответника.
Предвид липсата на елементите
от фактическия състав за възникване на отговорността на ответника за
обезщетяване на вреди от твърдения деликт, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Относно
разноските по производството
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.8 от ГПК ответникът
следва да получи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Държавната такса по заведения иск остава за сметка на бюджета на съда,
тъй като ищецът е освободен от задължение за заплащането им.
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен
от В.И.В., ЕГН **********, с адрес *** срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес гр.София, бул. “Витоша“ № 2 за заплащане на сумата 200 000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от действия/бездействия
на ответника във връзка с предявен за плащане
изпълнителен лист от 27.06.2019 г., издаден по гр.д.№3493/2005 г. по описа на
СГС, ГО, 13-ти състав.
ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.София, бул. “Витоша“ № 2, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100.00
лв., представляваща разноски по
делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: