Определение по дело №368/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение №4106/25.07.2011г., постановено по Г.д. №.9/2009г. по описа на РС Р., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от “Г.” Е., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – Г. Р., Б. област, У. “С.К. и М.” № 35, П. от Управителят Г. Х. Л. от Г. Р., с която жалбоподателят моли съда да обезсили обжалваното първоинстанционното решение К. недопустимо или да го отмени К. неправилно и незаконосъобразно, необосновано от събраните доказателства и изцяло постановено в противоречие с действащите норми на българското законодателство, К. постанови ново решение с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 210 ал. 2 от ЗЗД, както и предявения иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД.

Наведени са оплаквания в жалбата срещу допустимостта на обжалваното съдебно решение, доколкото по делото е открито производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване съдържанието на Протокол за трасиране, означаване и координиране на ПИ № 680.33 от 02.06.2008г., което по своята правна същност съставлява един инцидентен установителен иск, а съдът не се е произнесъл по това оспорване в диспозитива на съдебния си акт. Недоволен е останал жалбоподателят и от изводите на първоинстанционния съд, К. се твърди, че решението на съда не е съобразено със събраните доказателства в тяхната съвкупност, К. първоинстанционният съд е кредитирал доводите на експертите по изслушаните съдебно технически експертизи, без да анализира същите в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Основният довод в тази насока е, че съдът не е съобразил, че след К. коритото на реката не е било нанесено по картата на землището към момента на извършването на продажбата, към момента на сключването на договора за продажба, Р. “И.” е била посочена К. една от границите на закупения имот, К. закупения имот се е намирал изцяло на изток от реката и не е заемал площ западно от нея, поради което не може да се твърди че е налице идентичност между имот с идентификатор ..., преди изменението на кадастралната карта през 2008г. от Началника на СГКК – Б., с този който е закупен от дружеството жалбоподател въз основа на представения по делото нотариален акт. В тази връзка се оспорва и извода на първостепенният съд, че иска е недоказан, тъй К. площта с която имота е станал по- малък, не е повече от 1/ 10 от посоченото в договора пространство. Възразява се срещу изводите на съда и поради това, че същият не е взел в предвид изградената дига с площ от 164 кв.м., съставляваща прилежащия сервитут към водното корито, която необосновано е изключена от сумирането извършено от съда и това е довело изцяло до погрешни фактически и правни изводи. Възразява се, че съдът изцяло е игнорирал извършения от него на място оглед, при който е установено, че площта на закупения имот възлиза на 2 414кв.м., К. същата се намира изцяло на изток от реката. Навадени са оплаквания и за допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд- на разпоредбата на чл. 235 ал.2 от ГПК, тъй К. съдът не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност, К. това е обусловило неправилните изводи от правна страна. Възразява се във въззивната жалба, че съдът в нарушение на нормата на чл. 195 от ГПК, не е изложил доводи защо е кредитирал заключението на експерта по допълнителната съдебно техническа експертиза, а не е съобразил това по първоначалната експертиза. От въззивния съд се иска да бъде обезсилено обжалваното решение поради недопустимост на предявения иск и делото да бъда върнато на първостепенния съд за произнасяне по друг допустим иск или да бъде отменен обжалвания С. акт К. неправилен и незаконосъобразен и въззивният съд да постанови ново решение, с което да уважи предявените искове К. основателни.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, е постъпил такъв от въззиваемите по делото/ответниците пред първоинстанционния съд/- А. Г. К., от Г. Р., А. Г. К., от Г. Р., общ. Р., Д. Г. С., от Г. Р., общ. Р., М. Х. Т., от Г. Р., Е. Х. К., от Г. Р., Х. Е. К., от Г. Р., Р. Е. К., от Г. Р., М. Е. К., от Г. Р., П. А. Ц., от Г. Р., С. Л. К., от Г. Р., общ. Р., М. И. Т., от Г. Р., и П. И. К., от Г. Р., чрез техните пълномощници - А. И. П. и А. М. Щ., с който въззиваемите молят съда да остави въззивната жалба без уважение, К. потвърди обжалваното първоинстанционно решение К. правилно и законосъобразно. Възразява се, че обжалваното решение е постановено по един недопустим иск, тъй К. изложените съображения в тази насока са свързани с възможността за допълване на съдебното решение, а не за неговото обезсилване. Излагат се доводи за неоснователност на оплакването на жалбоподателят, че решението на първоинстанционния съд не е обосновано от доказателствената съвкупност по делото, К. се твърди, че изводите на съда са подкрепени изцяло от събраните по делото писмени доказателства.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, е постъпил такъв от „.”/Б./Е., конституирана К. трето лице помагач, чрез процесуалният П.– А. С. Г., с който се оспорват доводите за недопустимост на постановеното решение на първоинстанционния съд, във връзка с искането във въззивната жалба за неговото обезсилване, К. в писмения отговор се оспорват оплакванията във въззивната жалба и се излага становище, че обжалваното решение на РС Р. е правилно, обосновано от доказателствената съвкупност и законосъобразно, К. следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във връзка с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима К. подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Страните чрез процесуалните си пълномощници, в насроченото от въззивната инстанция открито съдебно заседание, поддържат становищата си, изразени с въззивната жалба и с писмените отговори към нея.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба депозирана пред ОС Б., от „Г.” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Б., Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „. С. К. и М.” № 35, П. от управителя, едноличен собственик на капитала Г. Х. Л., с ЕГН * срещу А. Г. К., с ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У.“. Р.” № 28; А. Г. К., с ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О.Б., У.“. Р.” № 28; Д. Г. С., с ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Б. Р.” № 12, . 5, ап. 12; М. Х. Т., с ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „. Р.” № 24; Е. Х. К., с ЕГН *, от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „. Д.” № 20; Х. Е. К., с ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „. Д.” № 20; Р. Е. К., с ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „. Д.” № 20; М. Е. К., с ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „И.” № 13; П. А. Ц., с ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „. Р.” № 20; С. Л. К., с ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „. Р.” № 16; М. И. Т., с ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „. М.” № 18 и П. И. К., с ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „. Р.” № 16, с която са предявени при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл. 210, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД и иск с правно основание 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 210, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.

По отношение на ответника– Е. Х. К., производството по делото е прекратено от първоинстанционния съд, поради това че същият не е процесуално легитимиран да бъде ответник по предявените искове.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищцовото дружество е закупило на 16.04.2008г. от ответниците /и от наследодателя на първите трима ответници Г. Х. К., починал през 2008 г./ с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том II, per. № 777, дело № 226 от 2008 г. на нотариус С. К. - рег. № 505, по регистъра на нот. Камара, с Р. на действие-Районен съд-Р., недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор ... по кадастрална карта на Г. Р., област Б., одобрена със Заповед № РД-18-33/15. 05. 2006 г. на Изпълнителния директор на АК -С. имота находящ се в местността "Д.", землище на Р., с обща площ 3101 кв. м., начин на трайно ползване - ливада, трайно предназначение - земеделска, със стар идентификатор № .., при съседи: .., .., .., ..., възстановен на наследници на Х. Н. К., имот № ..по КВС на Г. Р., при съседи: имот № ...- ливада на насл. на Н. С. Ч., имот № ...- ливада на насл. на И. С. Ч., имот № ..., полски път на община Р., имот № ...- ливада на насл. Б. А. Г. и имот № ...- полски път на община Р., за сумата от 155 000. 00евро, с парична равностойност- 302 250.00лв. по фиксирания курс на БНБ, част от която в размер на 115 000. 00 евро, равностойни на 224 250.00лв. по фиксирания курс на БНБ, е била изплатена на продавачите, чрез заем от „.”, клон Р.. Твърди се, че в полза на банката за тази сума, дружеството ищец е сключил договор за заем и е учредена договорна ипотека върху имота. Сумата от 5000.00 евро, равностойни на 9 750.00лв. по фиксирания курс на БНБ, са платени К. капаро преди сключване на договора, а от дължимия остатък в размер на 35 000.00 евро, равностойни на 68 250.00лв. по фиксирания курс на БНБ, ответниците са получили чрез частен С. изпълнител общо сумата в размер на 20 569.52 лв., заплатена на четири вноски - 4 126.02 лв., 5 000.00 лв., 5 536.01 лв. и 5 907.49 лв. Сочи се в исковата молба, че общо изплатената сума на продавачите е 254 569. 52 лв. Ищецът сочи в обстоятелствената част на исковата молба, че от негова страна са изплатени и разноските по сделката на общ стойност 7 128. 25 лв., от които - нотариални такси в размер на 762. 00 лв., вписване в размер на 303.15 лв. и местен данък на общината в размер на 6 063. 10 лв.

Твърди се в исковата молба въз основа на която е образувано делото, че в нотариалния акт, пространството на имота предмет на продажбата е отразено с площ от 3 101.00 кв.м., К. такова е отразено и в скицата, приложена и описана към нотариалния акт № ..от АК-Б., такова е то и в данъчната оценка на имота. Сочи се също така, че цената на имота е посочена и определена общо за целия имот.

Твърди се още от ищцовата страна, че когато законния П. на „Г.” Е., започнал действия по реализиране на идеите, за които е купил имота, се оказало, че той има пространство по-малко от описаното в договора. Сочи се, че със заповед № КД-14-01-353 от 09.12. 2008г. на изпълнителния директор на СГКК - Б. е било допуснато поправяне на явна фактическа грешка, въз основа на геодезическо заснемане, от което се вижда, че поземления имот с идентификатор № .., представляващ имота предмет на сделката с площ с 3 101.00кв.м. е намален, К. действителна площ е 2 414.00 кв.м. Разликата според ищеца е в размер на 687.00 кв.м., от което следва извода, че действителното пространство на имота е с повече от 1/10 по-малко от посоченото пространство на продадения с процесната сделка имот.

Позовавайки се на изложените фактически твърдения, дружеството ищец чрез своя П., е извел правния интерес за исковата си претенция- разваляне на договора, на основание чл. 210 ал.2 пр. 1 от ЗЗД, поради това че площта на закупения имот е с повече от 1/10 по-малко от посоченото пространство на имота описан в нотариалния акт за неговата продажба.

К. акцесорно се поддържа пред първоинстанционния съд искането, продавачите да получат обратно имота си, а купувачът парите, които са платени досега К. цена и разходи, която обща сума възлиза на 261 697.77лв., включваща платената цена- 254 569.52лв. и сумата - 7 128. 25лв., съставляващи платени разноски по сделката, К. ищецът е предявил частичен иск за сумата от 51 000.00лв. от общо претендираните 261 697.77лв.

Позовавайки се на визираните в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение, с което на основание чл. 210, ал. 2, пр. първо от ЗЗД да развали сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том ІІ, рег. № 777, дело № 226 от 2008 год. по описа на нотариус С. К., вписана с рег. № 505 в регистъра на НК на РБ, с Р. на действие Районен съд – Р., относно недвижимият имот описан в нотариалния акт, представляващ: поземлен имот с идентификатор ...по кадастрална карта на Г. Р., област Б., одобрена със Заповед № РД-18-33/15. 05. 2006 г. на Изпълнителния директор на АК -С. находящ се в местността "Д.", землище на Р., с обща площ 3101 кв. м., начин на трайно ползване - ливада, трайно предназначение - земеделска, със стар идентификатор № .., при съседи: ..., ..., .., .., възстановен на наследници на Х. Н. К., имот № ..по КВС на Г. Р., при съседи: имот № ...- ливада на насл. на Н. С. Ч., имот № ...- ливада на насл. на И. С. Ч., имот № ..., полски път на община Р., имот № ..- ливада на насл. Б. А. Г. и имот № ....- полски път на община Р., както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на дружеството-ищец сумата от 51 000.00лв., от общо дължимите К. обезщетение 261 697.77лева, включващи платена цена по договора и разноски по сделката, ведно със законната лихва до деня на изплащане на сумата, както и заплащането на сторените по делото разноски.

С определение № 133/27.01.2009год., постановено по образуваното въз основа на депозираната искова молба Г.дело № 409/2008г. по описа на ОС Б., съдът е допуснал по искане на ищцовата страна, намаление размера на иска за връщане на платената цена и разноски, предявен К. частичен, от 51 000.00 лева на 24 900.00лв., К. същевременно е прекратил производството по делото образувано пред Бл. ОС, изпращайки същото на Районен съд – Р. по подсъдност.

Ответниците чрез процесуалните си пълномощници- А. Щ. и А. П. оспорват предявените искове и молят съда да ги отхвърли К. неоснователни.

По реда на чл. 219 ал.1 от ГПК и по искане на ответната страна, по делото е привлечена „.”/Б./Е., конституирана от съда К. трето лице помагач, която чрез процесуалния си П.– А. С. Г., оспорва предявените искове и моли съда да ги остави без уважение.

С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК от ответницата М. Х. Т., са наведени възражения за нередовност на исковата молба, обусловени от твърдението, че не са спазени изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, т.к. не са посочени конкретните обстоятелства, които ще се доказват с представените с исковата молба писмени доказателства и въобще липсва изложение на обстоятелствата, на които ще се основава иска, включително и наличие на порок в пасивната легитимация, т.к. не са конституирани К. ответници всички продавачи по атакуваната сделка - петия ответник по иска, а именно Е. Х. К. не е в кръга на наследниците, К. не е страна и по атакуваната сделка.

Наведено е с писмения отговор и възражения за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 210 ал.21 пр. 1 от ЗЗД, тъй К. ищецът по собствено желание е обременил закупения от него имот с тежести – ипотека върху имота срещу получен от него банков кредит, както и инициирано от него и по негова воля замерване на имота и издаване на Заповед № КД-14- 01-353/09.12.2008г. на Началника на СГКК – Б., с която имота е раздробен, К. освен съществуващия, са образувани и два нови имота, с което той цели собственото си неоснователно обогатяване, тъй К. след К. е получил имот с площ от 3 101кв.м., иска връщането на продавачите на имот с площ от 2 414кв.м., а е предявил претенции за връщане на заплатената продажна цена изцяло.

Отделно с отговора по реда на чл. 131 от ГПК е направено възражение за недопустимост на предявения иск поради погасяването му по давност по реда на чл. 311 от ЗЗД, К. се твърди че имота предмет на продажбата е бил предаден на купувача дори още преди сключването на предварителния договор за неговата продажба, т.е. повече от 1 година преди завеждането на иска пред съда.

Възраженията за неоснователност се основават на твърденията, че ответниците са собственици на имота, предмет на покупко-продажбата, оформена с НА №35, том II, рег. №777, дело № 226 от 2008 год. на Нотариус С. К. на основание реституция /възстановяване по реда на ЗСПЗЗ/ с титул за собственост - окончателното решение, издадено от ОСЗ - Р. и скицата на имота, която скица представлява неразделна част от решението. Сочи се, че скицата е издадена на основание извършено геодезическо заснемане от поддържащата фирма /в случая „Г."/ и трасирането на имота, при което заснемане и трасиране е установено, че площта на имота е 3101 кв.м., К. видно е от издадената скица, че съседите на имота в посока запад са път, а до пътя - р. "И.". Възразява се, че още при преговорите за сключения договор за продажба, управителят и едноличен собственик на капитала на „. Е., нееднократно е посещавал и оглеждал имота, К. е правил и съответните замервания и изчисления, К. не е възразявал срещу установената площ на имота. Наведени са доводи от ответната страна, че такива замервания и изчисления са направени и от кредитния инспектор при „." , клон Р. във връзка с преговорите за отпускане на банков кредит на купувача /“. Е./, по който банков кредит К. обезпечение да послужи имота, предмет на покупко-продажбата, К. също не са установени различия в площта на имота. Както от управителя на „. Е., така и от кредитния инспектор е било констатирано, че имота е с площта, отразена в Решението на ОСЗ - Р. и съпътстващата го скица - 3101 кв.м. /т.е. не е било установено каквото и да било несъответствие между действителното състояние на имота и площта, отразена в документите за собственост/. Поради тази причина е бил финализиран и договора за покупко-продажба, а на дружеството-купувач, е бил отпуснат и банков кредит, по който банков кредит К. обезпечение е ипотекиран имота, предмет на покупко-продажбата. Акцентира се с отговора на исковата молба, че при подписване на окончателния договор за покупко-продажба, купувача „. Е. изплатил на продавачите само част от договорената покупко-продажна цена, К. останали неизплатени 35 000евро, равняващи се на 68 250 лв. В срока, договорен в договора за покупко-продажба на имота, купувачът не е изплатил остатъка от покупко-продажната цена, поради финансови затруднения. Последното е станало и причина за образуване на изпълнително производство по ИД № 136 по описа за 2008г. на ЧСИ Г. С., вписана с рег.№ 798 в Камарата на ЧСИ на РБ, с Р. на действие Окръжен съд Б.. Изразява се становище от ответната страна, че купувача дължи сумата от 31 428.73евро- главница и дължима законна лихва за периода 06.10.2008г. до 11.03.2009г. в размер на 1816.89 евро.

Възразява се, че вещта към момента на продажбата не е имала нито скрити, нито явни недостатъци, К. купувача не е направил и възражение за несъответствие на площта на имота, тъй К. всички писмени доказателства сочат, че площта на имота към момента на неговата продажба е 3 101кв.м.

Направено е възражение с писмения отговор и срещу основателността на предявения иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, тъй К. от една страна се иска връщането на цялата продажна цена, срещу връщането на имот чиято площ е намалена след образуването на още два нови имота от имота предмет на договора за продажба и при това по искане на дружеството ищец за това. Тази искова претенция е определена К. абсурдна и поради това, че имота отново по искане на купувача по сделката, е обременен с тежест – ипотекиран, срещу получаване на банков кредит за заплащане на част от продажната му цена.

Общото становище на ответната страна е, че към момента на покупко-продажбата, а и към момента на предявяване на исковете пред съда, имота е с площ от 3101 кв.м., К. не са налице каквито и да било изменения в неговата площ. Действително със Заповед № КД-14-01-353/09.12.2008 г. на Началника на СГКК- Г. Б. е извършена промяна на кадастралната карта и регистър на Г., К. от имота, предмет на покупко-продажбата са образувани два нови поземлени имота, а именно: имот с идентификатор ...с площ 510 кв. м. и начин на трайно ползване: водно течение, Р. и имот с идентификатор ... е с площ 178кв.м. и начин на трайно ползване: За селскостопански, горски, ведомствен път, а площта на основния имот с кадастрална единица 61813.680.33 е коригирана на 2414 кв.м., но тези имоти също са собственост на дружеството ищец, поради което настъпилата промяна чрез “намаляване” на площта на имота е извършена от самият ищец и то с намерението да се обогати неоснователно за сметка на продавачите по сделката, К. върне имота с намалена с 687 кв.м. площ, а същевременно да избегне принудително изпълнение от банката ипотекарен кредитор, върху част от имота предмет на продажбата, от който по- късно са били образувани два отделни нови имота.

С определение от открито съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд на 23.02.2011г. по искане на процесуалният пълномощник на представителя на дружеството-ищец, съдът на основание чл. 193 от ГПК, е открил производството по оспорване на представеният от страна на ответниците Р. К., М. К., П. Ц., Х. К. и С. К. – Протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот 680.33 от 02.06.2008г.

Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, следва да се приеме за установено и доказано от настоящия състав на ОС Б., следното:

От приобщеното към доказателствения материал удостоверение за актуално състояние на дружеството– въззивник „Г.” Е., с ЕИК *, същото е регистрирано в ТР по ф.д. № 16/2007г., К. е със седалище и адрес на управление: Б., Г. Р., О. Б., У.“. С. К. и М.” № 35, К. се представлява от Управителя и едноличен собственик на капитала Г. Х. Л.. Въззиваемите са наследниците по закон на б.ж. на Г. Р. – Х. Н. К./Удостоверения за наследници/.

С Решение № 2121/16.05.2001г. на ПК Р., е признато правото на собственост и възстановена на наследниците на Х. Н. К., в стари реални граници, собствеността върху земеделски имот: ЛИВАДА от 3. 100 дка., седма категория, в м. „Д.”, имот № ...по картата на землището на Г. Р., при граници и съседи: имот № ...– ливада на н-ци на Б. А. Г., имот № ...– ливада на н-ци на И. С. Ч., имот № ...– ливада на н-ци на Н. С. Ч. и имот № ...– полски път на Община – Р..

С договор за продажба на недвижим имот, материализиран в приетия К. доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том II, peг. № 777, дело № 226 от 2008 г. на Нотариус С. К. - рег. № 505, по регистъра на нот. Камара, с Р. на действие-Районен съд-Р., сключен на 16.04.2008г. наследниците на б.ж. на Г. Р. – Х. Н. К., са продали на „Г.” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г. Р., следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ...по кадастрална карта на Г. Р., област Благоевградска, одобрена със Заповед № РД-18-33/15.05.2006г. на ИД на АК -С. находящ се в местността "Д.", землище на Р., с обща площ 3 101.00 кв.м., с начин на трайно ползване - ливада, трайно предназначение - земеделска, със стар идентификатор № ...,при съседи: ..., ..., ..., ..., възстановен на наследници на Х. Н. К. по реда на осъществена земеделска реституция по ЗСПЗЗ, имот № 680033 по КВС на Г. Р., при съседи: имот № ...- ливада на насл. на Н. С. Ч., имот № ...- ливада на насл. на И. С. Ч., имот № .., полски път на община Р., имот № ..- ливада на насл. Б. А. Г. и имот № ...- полски път на община Р., за сумата от 155 000.00 евро, К. за правото си на собственост, продавачите се легитимирали с Решение № 2121/16.05.2001г. на ПК Р..

Страните по сключения договор за продажба са постигнали съгласие за начина на плащане на уговорената продажна цена- сумата от 5 000.00лв. е изплатена напълно и в брой К. задатък /капаро/, сумата 115 000.00евро е била изплатена на продавачите по тяхна сметка, от Е. „. /Б./”, в 7-мо дневен срок от подписване на договора след вписване на законна ипотека върху недвижимият имот в полза на Е. „. /Б./” и представяне на удостоверение за липса на вещни тежести, а сумата от 35 000.00евро е следвало да бъде изплатена от купувача на продавачите до 20.05.2008г., К. вземането за тази част от продажната цена е било обезпечено, с издадена запис на заповед в полза на продавачите срещу купувача.

Въз основа на Договор за банков кредит от 16.04.2008г. сключен между Е. „. /Б./” и Е.„Г.”,Г., на дружеството въззивник К. купувач по договора за продажба на недвижим имот е бил отпуснат банков кредит в размер на 115 000.00евро за закупуване на процесният недвижим имот и заплащане на част от продажната цена. Вземането на банката към кредитополучателя е било обезпечено със законна ипотека в полза на Е. „. /Б./”, върху поземлен имот, предмет на сключения договор за продажба, който след изповядването на сделката станал собственост на Е. „Г.”, Г. Р..

Не се спори между страните по делото, че договорената част от продажбената цена в размер на 115 000.00 евро е изплатена от купувача на продавачите по тяхна сметка от Е. „. /Б./”, след К. на купувача са били отпуснати договорените суми по банковия кредит. Дадено е било и уговореното капаро в размер на 5 000.00евро, съгласно клаузите на сключения договор за продажба. Останалата сума в размер на 35 000.00евро не била изплатена от купувача в уговорения срок поради настъпили за него финансови затруднения, К. въз основа на заявление на част от продавачите по сделката, съдът е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. Г. дело № 371/2008г. по описа на РС Р.. Въз основа на издаденият изпълнителен лист по цитираната заповед е образувано ИД № 136/2008г. по описа на ЧСИ Г. С., вписана с рег. № 798 в Камарата на ЧСИ на РБ, с Р. на действие Окръжен съд – Б.. От Удостоверение издадено от помощник частен С. изпълнител В. В. по заместване на ЧСИ Г. С., вписана с рег. № 798 в Камарата на ЧСИ на РБ, с Р. на действие Окръжен съд – Б. е посочено, че задължението по изпълнителното дело към 24.01.2011г. е в размер на 83 138.47 лева.

Установява се по делото от обясненията на Управителят на дружеството въззивник, дадени пред първоинстанцоинния съд по време на извършения на имота оглед на място, че преди да закупи имота той е оглеждал имота, който е искал да закупи, но не е замервал площта му, тъй К. се е доверявал на издадените скици за имота по КК на Г. Р.. При предприети от Управителят на дружеството действия по изчистването на имота с цел застилането му с чакъл, при замерването на имота се установило че неговата площ е по – малка от тази посочена в нотариалния акт за пукупко- продажба на недвжимия имот. Това наложило иницииране на официално и точно измерване на имота от оторизираните за това фирми. Такова замерване е било извършено от свидетелят М., работещ К. инженер геодезист към частна фирма “Ч.” – Г. В., за което бил съставен приетия по делото Протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот 680.33 от 02.06.2008г., изготвен от свидетелят по искане на представителят на „Г.” Е.. В показанията си последният потвърждава осъщественото трасиране на имота с GPS, в реално време, с точност на резултатите по 1см., както и авторството на Протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот 680.33 от 02.06.2008г. подписан и подпечатан съобразно изискванията на Наредба № 3 и Наредба 14. Свидетелят заявява, че е трасирал имота два пъти, съответно по заявка на купувача и на продавача по процесната сделка. М. е категоричен в показанията си, че при извършване на замерването в присъствието на страните е уведомил на място последните, че при заснемане на КВС на Г. Р. не е заснето истинското корито на реката /р. И./, поради което е налице проблем със заснемането на процесния имот, както и несъответствие в неговите площи.

В защита на интересите си и за установяването на точната площ на закупения от него имот, купувачът по сделката- „Г.” Е., чрез своя У., е депозирал заявление с вх. № 94-11926/08.12.2008г. по описа на Служба по геодезия, картография и кадастър, Г. Б., К. е поискал изменение на КККР за процесният, поземлен имот.

Пред първоинстанцоинния съд е приложена и приета К. доказателство административна преписка образувана в СГКК Б., К. видно от нейното съдържание е, че Началникът на службата, на осн. Чл. 53 ал.3 от ЗКИР и съгласно приложена скица проект по чл. 62 ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005г., която е изготвена след замерване и трасиране на имота на място, е издал Акт № 26/08.12.2008г. за непълноти и грешки при заснемане на ПИ с идентификатор ...по КККР на Г. Р.. В същият е констатирано, че обектите на кадастъра в засегнатия поземлен имот ...са съществували към момента на одобряване на ККР, но не съответстват на графичното им изображение в ККР. Според становището в акта, допуснатата грешка се дължи на „ ... 2. допусната грешка от правоспособното лице, изработила ККР на Г. Р..” В т. 2 от посоченият акт е отразено, че липсват данни за наличието на заинтересовани страни, освен заявителя. Изводите за наличието на несъответствие на данните, които са отразени в одобрената КК, спрямо действителното състояние на ПИ с 61183.680.33, са дали основание за извършване на корекции на имотните граници на ПИ с 61183.680.33 и обособяването на нови ПИ с идентификатори ... и ПИ с 61183.680.38.

Въз основа на посоченото заявление и приложените към него материали съгласно чл. 58, ал. 3 и ал. 5 от Наредба № 3 от 28. 04. 2005 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, Началникът на СГКК, Г. Б. е издал Заповед № КД-14-01-353 от 09. 12. 2008 год., с която е одобрил изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. Р., ЕКАТТЕ 61813, състоящо се в обособяване на два нови поземлени имота 61813.680.38 и 61813.680.39, получени от разделянето на поземлен имот 61813.680.33 и коригиране формата на поземлен имот 61813.680.33 на основание явна фактическа грешка, извършено геодезическо заснемане от Е. „К.-П.” и декларация от Г. Х. Л. от 27.11.2008г., с нотариално заверен подпис на декларатора, с която той е изразил съгласието си за корекция на кадастралната карта, съгласно скица и проект за отстраняване на непълноти и грешки в КК, изготвена от “К.-П.” Е.. Видно е от издадената заповед и скицата на ПИ с идентификатор ... под № 19105/09.12.2008г., че и трите поземлени имоти, съответно с идентификатори ..., ... и ... са записани в Кадастралния регистър на Г. Р., К. собственост на дружеството ищец Е. „Г.”, Г. Р., по силата на представения нотариален акт за покупко продажба на недвижимия имот.

По искане на страните по делото, пред първоинстанционния съд са били допуснати и назначени съдебно технически експертизи.

В първоначалното заключение на експерта А., по изготвената от него съдебно техническа експертиза, на практика се потвърждават обстоятелствата установени при трасирането на границите на продадения имот на място и коригирани чрез поправянето на явната фактическа грешка при заснемането на ПИ с идентификатор ..., въз основа на Заповед № КД-14-01-353 от 09. 12. 2008 год. на Началникът на СГКК Г. Б.. Така експерта А. потвърждава в заключението си, че към момента на извършването на продажбата, площта на ПИ с идентификатор ...е била 3 101кв.м., К. имота към този момент е включвал и части от водното течение и коритото на р. “И.”, а след допуснатите корекции и образуване на два нови имота от този имот, площта на имота е останала 2 414кв.м. Експерта описва извършените корекции на имота с цитираната административна заповед, К. пояснява, че от съществуващия ПИ с идентификатор ..., са били образувани при поправката на явна фактическа грешка при заснемането на КК, два нови отделни поземлени имоти: ПИ с идентификатор ..., с площ от 510 кв.м., за “селскостопански, горски и ведомствен път” и ПИ с идентификатор ..., с площ от 178кв.м., с НТП “В. т.”, в резултат на което са променени границите на съществуващия ПИ с идентификатор ... Общата площ на двата новообразувани поземлени имоти е 688кв.м. Експерта А. също така излага своите съображения за съществуващата грешка при заснемането на кадастралната основа на имота: въпреки че реката не е променяла коритото си през периода от 2006 до 2010г., тя не правилно е била отразена в КВС, а от там и в КТ през 2006г. Експерта пояснява, че на мястото на терена не съществува отразения полски път, но такъв е бил предвиден под № 882, при изготвянето на КВС. Експерта А. също така потвърждава, че площта и границите на ПИ с идентификатор ...са идентични по КВС, КК, Решението на ОСЗГ за възстановяване на правото на собственост и Нотариален акт № .., том ІІ, рег. № 777, дело № 226/2008г. на Нотариус С. К., инкорпорирал сключената сделка за пупукпо – продажба, К. към този момент площта е била 3 101кв.м. При липса на действително съществуващ полски път на място, експерта по първоначалната съдебно техническа експертиза е дал заключение, че площта на ПИ с идентификатор ..., след извършените корекции, следва да се счита 2 592кв.м. Тези си изводи експерта е подкрепил и със становището, че в първоначалния вариант на КК от 2006г., полският път е съществувал между реката и процесния имот, но след изменение на КК, същият е трасиран с друго, ново трасe.

Според настоящата въззивна инстанция, значителна е степента на достоверност на изготвеното от вещото лице И. А. допълнителното заключение, тъй К. същият е използвал координатите на работната полигонова мрежа на КВС на Г. Р., съпоставени с координатите от извършеното трасиране на имота на място с GPS, за разлика от на заключението по първоначалната експертиза, при която вещото лице А. А. е използвал единствено метода на съпоставка между картните материали от различните години. В допълнително заключение пред първоинстанционния съд, вещото лице И. А. сочи, че няма данни да е текла процедура за изменение на водното течение на р. “И.”, отразено К. имот № 641 по КК на Г. Р., тъй К. този имот е показан по плана още към момента на одобряването му. От изследването на съществуващия за тази част от плата картен материал, експерта дава заключение, че състоянието на коритото на реката е такова, каквото е установено от експертите на място, от повече от 50 години, К. реката не е променяла коритото си в тази и част. В тази насока заключението на експерта се подкрепя и от събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства. Експерта потвърждава и това, че след сключването между страните по делото на договора за продажба на 16.04.2008г., коритото на реката също не е променяно. Що се касае до полския път, експерта И. А. потвърждава изцяло първоначалното заключение на експерта А., К. сочи в допълнителното си заключение, че такъв път не е съществувал на място, не съществува и към момента на извършения от него оглед на място, макар за същият да е образуван нов, отделен поземлен имот. Същественото от допълнителното заключение на експерта И. А., е че въз основа на извършеното от него прецизно замерване, същият е установил грешка в КК и въз основа на извършената поправка на явна фактическа грешка на основание Заповед № КД-14-01-353/09.12.2008г. на Началникът на СГКК Г. Б.. Експерта сочи в заключението си, че ПИ с идентификатор ...от КК, одобрен със Заповед № КД-14-01-353/09.12.2008г. на Началникът на СГКК Г. Б., не съставлява коритото на реката, а попада западно от това корито и е с площ от 234кв.м. Сочи се същевременно, че в одобрената поправка на КК с цитираната заповед, погрешно същинското корито на реката е отразено К. ПИ с идентификатор ..., а всъщност това корито съставлява новообразувания ПИ с идентификатор ..., К. е с площ от 289кв.м. Във връзка с тези си изводи експерта е изготвил и приложил към делото и съответната скица на имота.

При изслушването на експерта И. А. от първоинстанционния съд, в съдебно заседание той е допълнил изготвеното от него заключение, че в ПИ с идентификатор ..., покрай коритото на Р. “И.”, която минава през имота, се намира почвена дига, която при заснемането от експерта е включена в общата площ на този поземлен имот от 2 578кв.м. Експерта пояснява, че площта на тази дига би следвало да е в размер на 134кв.м. Същевременно експерта пояснява, че в КВС и в КК, няма отразен сервитут на реката, не само в тази част, а и по цялото протежение на коритото на същата.

Въз основа на фактическите изводи, изградени на доказателствата събрани от първоинстанционния съд, въззивната инстанция разглеждаща делото, излага следните правни съображения:

От изложените фактическите твърдения на въззивника „Г.” Е.- Р. в исковата молба, чрез неговият П. по делото, както и от ясното и точно формулиране на нейния петитум, следва да се изведе безспорно правното основание на предявените обективно съединени искове за разглеждане пред първоинстанцоинния съд– иск по чл. 210 ал. 2, пр. 1 от ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.

Предявеният иск с правно основание чл. 210 ал. 2 пр. 1 от ЗЗД, въззивната инстанция счита за процесуално допустим, поради наличието на правен интерес за дружеството въззивник от търсената съдебна защита. Макар и след сключването на договор за продажба на недвижимия имот, управителят на дружеството купувач- „Г.” Е.- Р., е установил разлика в площта на продадения му имот, от тази посочена в нотариалния акт за собственост, в който договора е инкорпориран. Допълнително инициираната от него административна процедура е довела до установяване на грешки при заснемането на КК на Г. Р., за частта в която се намира процесния имот, което е довело до корекции на границите и площта на поземления имот и до образуването на два нови поземлени имоти въз основа на Заповед № КД-14-01-353/09.12.2008г. на Началникът на СГКК Г. Б.. Доколкото е установено, че грешката при заснемането на КК, за частта в която попада процесния имот е съществувала и към момента на сключването на договора за продажба, за купувача по договора – дружеството въззивник „Г.” Е.- Р., съществува правен интерес от завеждане на иск с правно основание чл. 210 ал.2 пр. 1 от ЗЗД, основан на твърдението за разлика в площта на имота, предмет на договора за продажба съобразно посоченото в нотариалния акт, в повече от 1/ 10 част от действителната площ на имота, обосновала искането за разваляне на договора за продажба.

Предявеният иск с правно основание чл. 210 ал. 2 пр. 1 от ЗЗД е процесуално допустим и поради това че не е погасен по давност, тъй К. е депозиран пред съда в срока по чл. 211 ал.1 от ЗЗД. Възражението на ответницата М. Т. за недопустимост на иска, направено с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, основано от твърдението, че ПИ с идентификатор ..., е предаден на дружеството купувач преди изповядването на сделката за покупко продажба пред нотариуса, не се доказва от събрания по делото доказателствен материал, а това доказване беше изцяло в тежест на направилия възражението. Макар в приетия К. писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том II, per. № 777, дело № 226 от 2008 г. на нотариус С. К.а - рег. № 505, по регистъра на нот. Камара, да липсва изрична клауза, регламентираща фактическото предаване на имота от продавачите на купувача, въззивният съд приема, че предаването на имота е станало веднага след сключването на сделката. Ако ответната страна твърди друго, то съобразно нормата на чл. 154 от ГПК, тя е следвало при условията на пълно и главно доказване да наведен убедителни доказателства в тази посока, а такива по делото липсват.

Предявеният иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД е акцесорен, тъй К. същият се намира в зависимост от уважаването на предявения иск с правно основание чл. 210 ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Иначе същият е процесуално допустим. В случай на уважаване на конститутивния иск за разваляне на договора за продажба сключен между страните по делото, на основание чл. 88 от ЗЗД, поради отпадане на основанието на което страните са престирали по договора, същите дължат връщане на полученото по сключения договор на другата страна и за дружеството въззивник - „Г.” Е.- Р., е налице правен интерес, К. ищец по предявените пред първоинстанционния съд искове, да установи и докаже размера на извършените реално престации и основанията за връщането на полученото на отпаднало правно основание от всяка от страните по делото.

За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 210 ал.2 пр. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца съобразно нормата на чл. 154 от ГПК, е да докаже кумулативно наличие на предвидените в закона предпоставки от обективна страна за това- наличието на сключен между страните договор за покупко– продажба на недвижим имот и наличието на разлика в по – малко от 1/ 10 част, между посочената в договора площ на имота и действителната му площ. Разумът на закона във връзка с цитираната правна норма е купувача да бъде защитен от съществуващо несъответствие между действителната площ на имота и тази посочена в нотариалния акт за него, тогава когато при изповядването на сделката пред нотариуса не са представени убедителни доказателства за площта на имота, и в резултат на това на страните не е станала известна разликата с дейстивтелната му площ, поради което сделката е сключена при погрешно посочване на площта на имота в нотариалния акт, в който същата е инкорпорирана. Меродавен за изследване на предпоставките за приложението на нормата на чл. 210 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, е момента на сключването на договора за продажба, К. не случайно законът държи сметка и за това дали страните по договора са могли да знаят, че съществуващ разлика между площта на имота посочена в нотариалния акт и действителната площ на имота.

Въз основа на доказателствата по настоящото дело, въззивният съд счита за доказано че Управителят на „Г.” Е.- Р., към момента на сключването на сделката, не е знаел за съществуващата разлика между действителната площ на закупения от него недвижим имот и площта на същия посочена в нотариалния акт, К. на това основание предявения иск по чл. 210 ал.2 пр. 1 от ЗЗД не може да бъде отхвърлен К. неоснователен. Налице са убедителни писмени доказателства по делото, които дават основание на въззивния съд да счете, че и продавачите по делото не са могли да знаят за съществуването на разлика между действителната и посочената в нотариалния акт площ на имота предмет на продажба, но съобразно нормата на чл. 193 ал.3 от ЗЗД, продавача отговоря за недостатъците на продадената вещ, дори и когато не е знаел за този недостатък.

Съобразно разпределената още с доклада на първоинстанционния съд по реда на чл. 146 от ГПК доказателствена тежест между страните по делото, върху дружеството въззивник, К. ищец пред първоинстанционния съд, е задължението при условията на пълно и главно доказване, със способите и средствата на ГПК, да докаже наличието на предпоставките от обективна страна, визирани в хипотезиса на чл. 210 ал. 2 пр. 1 от ЗЗД. Не се спори по делото, а от представените писмени доказателства, безспорно се установи, че на 16.04.2008г. е сключен между наследниците на б.ж. на Г. Р. – Х. Н. К., и „Г.” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г. Р., договор за продажба на недвижимия имот: ПИ с идентификатор ...по кадастрална карта на Г. Р., област Благоевградска, одобрена със Заповед № РД-18-33/15.05.2006г. на ИД на АК -С. находящ се в местността "Д.", землище на Р., с обща площ 3 101.00 кв.м., с начин на трайно ползване - ливада, трайно предназначение - земеделска, със стар идентификатор № ..,при съседи: ..., .., .., .., възстановен на наследници на Х. Н. К. по реда на осъществена земеделска реституция по ЗСПЗЗ, имот № 680033 по КВС на Г. Р., при съседи: имот № 680031 - ливада на насл. на Н. С. Ч., имот № ..- ливада на насл. на И. С. Ч., имот № ..., полски път на община Р., имот № ..- ливада на насл. Б. А. Г. и имот № ...- полски път на община Р., материализиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том II, peг. № 777, дело № 226 от 2008 г. на Нотариус С. К. - рег. № 505, по регистъра на нот. Камара, с Р. на действие-Районен съд-Р., К. за правото си на собственост, продавачите се легитимирали с Решение № 2121/16.05.2001г. на ПК Р.. Както от събраните по настоящото дело доказателства, така и от заключенията на експертите по изготвените съдебно технически експертизи, изслушани пред първата съдебна инстанция и възприети от съда, че площта на имота предмет на извършената продажба, към момента на сключването на сделката, е била 3 101кв.м., К. не се доказа и установи никакво различие между действителната площ на продадения имот и площта му посочена в нотариалния акт в който сделката е била инкорпорирана. Вещите лица са категорични в своите заключения, че площта на ПИ с идентификатор ..., както в решението на ПК Р., с което продавачите се легитимират К. собственици, така и по КК на Г. Р. и дори в КВС на бившите земеделски имоти, е била в размер на 3 101кв.м., К. това е и площта на имота посочена в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том II, peг. № 777, дело № 226 от 2008 г. на Нотариус Снежана Колевичина. Ето защо съотнесени към момента на сключването на договора за продажба, предявения иск с правно основание чл. 210 ал.2 пр. 1 от ЗЗД е неоснователен.

Безспорно се установи от събраните доказателства, че след сключването на договора за продажба е установена грешка при заснаменато на процесния ПИ с идентификатор ..., по кадастрална карта на Г. Р., което е обусловило корекция както на границите, така и на площта на имота, въз основа на Заповед № КД-14-01-353/09.12.2008г. на Началникът на СГКК Г. Б., за което е била изготвена и съответната скица. Въз основа на корекцията се били образувани от спорния имот два нови поземлени имоти. Дори и да се приеме от съда, че по–късно установената грешка при заснемането на имота, предмет на продажба между страните по делото, е била налице поради независещи от страните по делото причини и към момента на извършването на продажбата на недвижимия имот, К. така тази грешка бъде съотнесена към меродавния по настоящото дело момент за преценката наличието на предпоставките на чл. 210 ал.2 пр. 1 от ЗЗД, въззивният съд счита за недоказано, че разликата между действителната площ на имота и площта посочена в нотариалния акт е с повече от 1/ 10 част. Събраните доказателства убедително сочат, че полски път през процесния имот не преминава и не съществува на терена на място. Същият според експертното заключение на експерта А., в първоначалния вариант на КК от 2006г., е съществувал между реката и процесния имот, но след изменение на КК, същият е трасиран с друго, ново трасe. Следователно площта на имота, образуван за полски път, който не само не съществува на терена на място, но и вече е трасиран на друго ново трасе, не може да бъде изключена от площта на имота, закупен от „Г.” Е.- Р., К. правилно в заключението на вещото лице И. А., този имот е посочен К. собственост на дружеството въззивник, макар и от другата страна на реката. Безспорно е от събраните доказателства, че както към момента на сключването на договора за продажба, така и понастоящем, Р. “И.” преминава през процесния по делото недвижим имот, К. въззивната инстанция възприема в тази насока заключението на вещото лице И. А., при което са използвани най – точните и прецизни методи за замерване. Според експертното заключение коритото на реката, всъщност съставлява новообразувания ПИ с идентификатор .., /а не както е посочено след допуснатата поправка на явна фактическа грешка на заснемането К. ПИ с ../, К. е с площ от 289кв.м. Основателни са съображенията на въззивника, изложени К. оплакване във въззивната жалба, че тази част следва да се изключи от площта на продадения имот, тъй К. съобразно нормата на чл. 11 т.1 от Закона за водите, водите на реките и прилежащите им земи са публична държавна собственост. Макар и да не е актувано К. държавна собственост, речището на реката безспорно е публична държавна собственост и същото не може да бъде предмет на частно правна сделка. В нотариалния акт за извършената продажба, продадения недвижим имот е посочен с площ от 3 101кв.м./с каквато площ той фактически е бил към този момент/, К. за да бъде уважен К. основателен предявения иск с правно основание чл. 210 ал.2 пр. 1 от ЗЗД и съдът да допусне разваляне на сключения договор, то следваше действителната площ на имота, да е по- малка от посочената продажба площ, с повече от 310кв.м., а същата е по – малка само с 289 кв.м. Не се доказа че разликата в площите е с повече от 1/ 10 част от действителната площ на имота, поради което предявеният иск с правно основание чл. 210 ал.2 от ЗЗД е неоснователен. Доколкото в тази част мотивите на първоинстанционния съд съответстват на изводите на настоящия състав на ОС Б., въззивната инстанция сподели същите К. правилни и законосъобразни.

Оплакването във въззивната жалба, че изводите на първоинстанцинния съд в тази им част не съответстват на събраните доказателства, тъй К. съдът неправилно е интерпретирал доказателствената съвкупност а и при изчисленията си не е отчел дигата към реката, която не е включена в площта на речището, а в площта на имота, собственост на купувача, съдът счита за недоказани и неоснователни. Наистина установи се при изслушването на експерта И. А. от първоинстанционния съд в съдебно заседание, при което той е допълнил изготвеното от него заключение, че в ПИ с идентификатор .., покрай коритото на Р. “И.”, която минава през имота, се намира дига, която при заснемането от експерта е включена в общата площ на този поземлен имот от 2 578кв.м., К. същата би следвало да е в размер на 134кв.м. Същевременно експерта пояснява, че в КВС и в КК, няма отразен сервитут на реката, не само в тази част, а и по цялото протежение на коритото на същата. Последното изявление на експерта кореспондира напълно с писмените доказателства по делото- със съдържанието на реституционното решение /Решение № 2121 от 16. 05. 2001г. на ПК Р./, с приложените и приобщени към доказателствения материал удостоверение с изх. № 14 от 15. 06. 2010 год. по описа на Община - Р. и уведомителни писма, съответно уведомително писмо с изх. № 30-00-67/1/ от 14.06.2010г. по описа на Областна администрация – Б. и с уведомително писмо с изх. № КД-06-14 от 15.06.2010г. по описа на Директора на Басейнова дирекция „З. Р.”, Г. Б.. При липса на ясно установен и заснет на терена сервитут на Р. “И.”, недоказано остава по настоящото дело каква е точната прилежаща площ за речището на реката в тази и част, поради което остава недоказано по делото, дали намиращата се на терена дига покрай реката съставлява част от прилежащата сервитутна площ на реката или съставлява част от недвижимия имот, собственост на купувача по сделката - „Г.” Е.- Р..

Настоящият състав на ОС Б. счита, че следва да изложи мотиви във връзка със собствените си съображения от фактическа и правна страна, поради които счита предявения иск с правно основание чл. 210 ал.2 пр. 1 от ЗЗД за неоснователен. Основният въпрос във връзка с конкретния казус, е че правилата за отказване от договора за продажба и искането за неговото разваляне на основание чл. 210 ал.2 пр. 1 от ЗЗД, са съотносими към случаите, в които е налице несъответствие в действителната площ на продадения имот спрямо площта посочена в нотариалния акт, но при запазване на границите индивидуализиращи имота предмет на договора за продажба. Разликата в площта няма значение за индивидуализацията на имота, но има значение за неговата потребителска стойност, затова следва да се отчита причината за разликата в площта, К. същата е съотносима най – вече към въпроса за насрещните престации на страните по сделката- за по – голяма площ на имота се следва и по–висока продажна цена. Ако границите на имота се окажат различни, отношенията между страните по договора за продажба, не могат да се уреждат чрез разваляне на договора по реда на чл. 210 ал.2 от ЗЗД, а следва да се уреждат по правилата на евикцията/чл. 190 ал.2 от ЗЗД/. /Р – 704- 2011г. на ІV г.о. на ВКС на РБ по Г.д. № 1080/2009г./ Такъв е именно и настоящия случай. Чрез установяване на грешка при заснемането на имота предмет на договора за продажба от купувача, след изповядването на сделката, е било извършена съществена корекция на имота, до степен че от същия имот са били образувани два нови имота, а била е безспорно намалена и неговата площ. Безспорно е че е настъпила съществена и качествена промяна на недвижимия имот предмет на продажбата между страните по делото, която касае не само площта, но и границите на имота, които го индивидуализират. Настъпила е цялостна промяна в неговото местоположение, поради което във въззивната жалба е изложено оплакване, че той вече не е същият с този който купувача е закупил от продавачите, К. е налице промяна и на неговите съседи. Установява се, че през имота минава Р., която съобразно чл. 11 т.1 от Закона за водите е речище на реката и съставлява публична държавна собственост, независимо че е било предмет на сделката между страните. На практика към момента на договора за продажба, продавача не е бил собственик на целия продаден от него имот, макар и да не е знаел това. Продажбата на чужд недвижим имот обаче не е недействителна, а поражда основания за разваляне на договора, но по реда на евандицирането на имота. Ако едновременно с промяната на площта на имота, различни се оказват и границите на имота, последиците в отклоненията на площта не могат да се уреждат от правилата за отказване от договора по реда на чл. 210 ал.2 от ЗЗД, поради което следва да се приеме че такъв иск е неоснователен.

Предявеният иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД е акцесорен, доколкото е обусловен от решението на съда по предявения иск с правно основание чл. 210 ал.2 от ЗЗД, поради което той също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.

Настоящата въззивна инстанция няма да се занимава и с въпроса за оспроването по реда на чл. 193 от ГПК на съдържанието на Протокол за трасиране, означаване и координиране на ПИ № 680.33 от 02.06.2008г., за което първоинстанционният съд се е произнесъл само в мотивите към обжалваното решение, тъй К. намира така оспорения протокол за несъществен и несъотносим към фактическите и правни изводи на съда за правнорелевантните по настоящото дело факти. Протокола визира междинно замерване и трасиране на имота, което предхожда поправката на явната фактическа грешка при заснемането на процесния имот и но може да бъде с правно значение за изхода на делото.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 27, ал. 1 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, К. правилно и законосъобразно, както поради мотивите изложени от първоинстанцоинния съд, така и на съображенията на които настоящата въззивна инстанция се основава.

Следва да бъде осъдено „Г.” Е.- Р., да заплати на Х. Е. К., Р. Е. К., М. Е. К. и П. А. Ц., сумата – 500.00лв. за разноски за адвокатски хонорар пред въззивната съдебна инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №4106/25.07.2011г., постановено по Г.д. №.9/2009г. по описа на РС Р., К. ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Г.” Е.- Р., да заплати на Х. Е. К., Р. Е. К., М. Е. К. и П. А. Ц., сумата– 500.00лв./петстотин лева/, за разноски за адвокатски хонорар пред въззивната съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в едномесечен срок от съобщението му на страните, пред ВКС на РБ.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: