Р Е Ш Е Н И Е
№168
гр. Велико Търново, 5.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕВТИМ БАНЕВ РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М. Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10160 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът М.А.Х. ***, чрез ***М. от ВТАК, е обжалвал като неправилно
решение №225/03.06.2022 година, постановено по АНД №1432/2021 година по описа
на ВТРС в частта му, с която е изменено наказателно постановление
№000009/19.08.2021 година на кмета на общината по отношение на наложената
глоба, като е наложена глоба в размер от 100 лв.
Според оплакванията в касационната жалба решението на съда е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на закона - чл.348, ал.1,т.1 от НПК. Поддържа се неправилното прилагане от страна на закона /Наредба на
общинския съвет/ досежно определянето на компетентните актосъставители, които
да издават актове, въз основа на които да се издават наказателни постановления
като процесното. При това съдът не е отчел прилагането на разпоредзбата на
чл.37, ал.1, буква „б“ от ЗАНН. Всъщност липсвали писмени доказателства за
овластяването на конкретни органи от системата на МВР, които да имат правомощия
да установяват нарушения като претендираното и оттам да издават съответния АУАН
по реда на нормативния акт на Общински съвет Велико Търново. Съдът не е
съобразил и незаконосъобразното удостоверяване на връчването на АУАН, което е
опорочило решението му.
Вторият касатор, кметът на Община Велико Търново, обжалва същото
решение в частта му, с която съдът е намалил определената с посоченото
наказателно постановление глоба от 200 лв. на 100 лв. Този касатор счита, че в
тази му част решението противоречи на закона. Сочи, че липсата на мотиви за
определянето на конкретен размер на глобата в постановлението не е основание да
се счита, че наказващият орган не го е индивидуализирал правилно.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а
по същество са неоснователни.
С обжалваното решение въззивният съд е изменил наказателно
постановление №0000009/19.08.2021 година на кмета на община Велико Търново, с
което на основание чл.91, т.1 от Наредбата за опазване на околната среда на
Община Велико Търново на М.А.Х. е наложена глоба от
200 лв., като е намалил размера на глобата на 100 лв.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа
страна, че на 17.07.2021 година в РУ – Велико Търново е бил получен сигнал за
нарушаване на дневната тишина от апартамент, който се намира в град Велико
Търново, улица „Стефан Мокрев“ №7, вх.Е, ет.2 и се обитава от касатора Х.. Изпратен
е автопатрул, като на място служителите на МВР установили, че пред блока и на
стълбището се чува музика от уредба. В самия подход се чувала силна музика.
Първоначално касаторът Х. не отворил вратата на апартамента, но впоследствие
отворил, като заявил, че се намира в апартамента си и ще прави каквото си
поиска. Извикани били още два полицейски екипа, като се установило, че
касаторът е в нетрезво състояние, а в блока имало и други лица. Изготвени са
докладни записки и писмени сведения, както и предупредителен протокол по чл.65,
ал.1 от ЗМВР и разпореждане по чл.64 от с.з. Жалбоподателят отказал да подпише
АУАН, което било удостоверено от подписа на свидетеля Любомиров. Отказал да
получи екземпляр от така съставения АУАН, като и този отказ е бил удостоверен
от същия свидетел.
От правна страна съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган
въз основа на АУАН, който също е издаден от компетентен орган, оправомощен по
чл.94 от Наредбата за опазване на околната среда на
Община Велико Търново. Актът е издаден в срока по чл.34 от ЗАНН, като
при издаването му, както и при издаването на процесното пред съда постановление
са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, т.е. актовете са формално
законосъобразни.
Съдът е приел и, че поведението на този касатор се вписва в
санкционната разпоредба на чл.91, т.1 от Наредбата, доколкото то нарушава
изискването на чл.63 от този нормативен акт. Според разпоредбата на чл.63 от
НООС забранява се извършването на дейности от стопански и битов характер в
жилищните сгради и в близост до тях, предизвикващи шум, независимо от произхода
му, нарушаващ спокойствието на живущите в часовете от 14 до 16 часа и от 23 до
8 часа. Съдът е посочил, че за установяване на нарушението е необходимо да се
установи, че се извършва някаква дейност, предизвикваща шум, който нарушава
спокойствието на живеещите в жилищната сграда, като и в АУАН и НП са описани
именно тези обстоятелства и то в пълнота. Самите проверяващи са установили
наличието на силен шум при приближаването на жилищния блок, като впоследствие
са констатирали и, че този шум произтича именно от апартамента на касатора.
Проверяващите са изпратени от дежурния в РУ – Велико Търново с оглед подаден от
живущите сигнал, при което е налице и изискването да се нарушава спокойствието
на живущите в жилищната сграда и то към 15 часа. Съдът е отрекъл приложимостта
на чл.28 от ЗАНН в приложимата към момента на извършването на деянието
редакция, позовавайки се са значимостта на обществените отношения, които
забраната на чл.63 от НООС охранява и липсата на обстоятелства, които да
характеризират конкретното деяние като такова със степен на обществена
опасност, която е по-ниска от предвидената за такива нарушения в нормативния
акт.
Съдът е посочил, че в НП липсват мотиви, от които да се установява защо
е наложена глоба над предвидения от санкционната норма минимум. Посочено е, че
тази непълнота не може да бъде запълнена от съда в хода на съдебното следствие,
което налага и изменянето на постановлението и налагането на минималната
предвидена от нормативния акт глоба от 100 лв.
Така постановеното решение настоящата инстанция намира за правилно.
Неоснователно е оплакването на първият касатор за неправилно приложен
закон поради грешната преценка за връчването на акта за установяване на
нарушението при условията на отказ и поради неправилна преценка за
компетентността на актосъставителя.
Съгласно разпоредбата на чл.93 от НООС на община Велико Търново В случаите на нарушение на
тази Наредба, актовете за установяване на административно нарушение могат да се
съставят от служители на Министерството на вътрешните работи. Нормата кореспондира с разпоредбата на чл.31, т.1 от ЗМВР, като по
аргумент от разпоредбата на чл.37, ал.1, б.(б) от ЗАНН във връзка с чл.14, ал.2, т.1 и 2 от ЗМВР следва, че всички органи
на МВР, които извършват посочените в тези две точки дейности, са овластени като
актосъставители, които имат правомощия да установяват нарушения по общинската
наредба.
Що се касае до твърдения порок на решението при неправилното прилагане
на закона, то следва да се посочи, че в
случая – обратно на твърдяното от касатора - при съставянето на акта е спазена
стриктно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, като в тази хипотеза актът се
счита за предявен. Физическото връчване на акта е ирелевантно за
законосъобразността на административно-наказателното производство, тъй като
липсва разпоредба с императивен характер, която да предвижда процесуални
последици от липсата на това действие – арг.
от чл.52, ал.2 от ЗАНН. Единствено непредявяването на акта може да
доведе до незаконосъобразно проведено производство, ако то е последвано от
издаване на наказателното постановление, доколкото целта на това процесуално
действие е да се запознае нарушителят с административното обвинение, които е
възпроизведено в акта за установяване на нарушението.
Неоснователно е оплакването на вторият касатор досежно неправилност на
решението по отношение на размера на определеното от въззивния съд
наказание.
Видно от съдържанието на НП е, че липсва отбелязване или мотивиране на
размера на конкретното наказание според факторите, изрично посочени в нормите
на чл.27, ал.2 и 3 от ЗАНН. Обосновано при това съдът е приел, че липсата на
каквито и да са съображения по този въпрос не може да се за пълни едва в хода
на съдебното оспорване, при което е наложил минимално предвиденото в закона
наказание.
Що се касае до прилагането на материалния закон, то касационната
инстанция споделя напълно изводите на районният съд досежно съставомерността на
деянието като на основание чл.221, ал.2, изречение второ във връзка с чл.63в от ЗАНН препраща към тях.
Следва решението да се остави в сила.
При този изход на спора, разноски за касационната инстанция на касатора
Х. не се следват, доколкото оплакванията му се явяват неоснователни.
Следва решението да бъде оставено в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №225/03.06.2022 година, постановено по АНД №1432/2021
година по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.