Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260190
гр. Пловдив, 18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2765/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 20-0325/05.02.2020 г. на началник на РУ гр. Първомай към ОД на МВР Пловдив,
с което на М.А.К. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 1, т.
2, от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателката моли
да се отмени НП с аргументи за неяснота от фактическата страна на нарушението,
тъй като има разминаване в момента на вземане на пробата и момента на
установяване на нарушението, във връзка с което не може да се даде вяра на
резултата от средството за измерване и е нарушена процедурата по Наредба №
1/19.007.2017 г. В съдебно заседание неин представител поддържа възраженията от
жалбата.
Въззиваемата страна
в писмо становище поддържа законосъобразността на обжалваното постановление от
материална и процесуална страна. Счита нарушението за доказано. По възражението
от жалбата излага, че е допусната техническа грешка, която не е съществена и не
е засегнала правата на жалбоподателката, а действителната дата се установява от
другите обстоятелства от АУАН и доказателствата по преписката. Затова моли да
се потвърди постановлението и прави възражение за намаляване на адвокатския
хонорар, в случай че се претендира такъв от жалбоподателката.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от лицето, което е
санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 02.02.2020 г.
около полунощ жалбоподателката М.К. управлявала лек автомобил „Фолксваген
Туарег“ с рег. № ********, собственост на К. И.К.с ЕГН **********. Движила се в
с. Скутаре по ул. „Кирил и Методий“. В същото време на територията на РУ с.
Труд, а именно в с. Скутаре, бил изпратен екип от РУ гр. Първомай във връзка
със специализирана полицейска операция по безопасността на движението, сред
които бил и свидетелят Г.Г. *** към РУ гр. Първомай. Около 00:10 ч. последният
забелязал автомобила на жалбоподателката и до № 22 на ул. „Кирил и Методий“ го
спрял за проверка. Установил водача на автомобила като жалбоподателката и
предприел действия по проверка за употреба на алкохол. Била тествана в 00:07 ч.
на 02.02.2020 г. с техническо средство дрегер алкотест 7510 ARBA № 0058, който отчел 0,82 промила алкохол в издишания от
нея въздух.
Издаден бил талон
за медицинско изследване № 0034813, връчен ѝ в 00:20 ч., като е
уведомена, че в срок от 120 мин. следва да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ гр.
Пловдив за извършване на изследването. Водачката отказала да го извърши.
За установеното на
място нарушение бил съставен АУАН серия GA
бл. № 178563 от 02.02.2020 г., в който е квалифицирано
нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл. 5, ал. 3, т. 1,
пр. 1 от ЗДвП.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което била наложена глоба в размер
на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и са отнети 10 контролни точни на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетеля Г.Г. – актосъставител, както
и от приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
включително АУАН, справка за нарушител/водач, талон за изследване № 0034813 от 02.02.2020
г., копие на дневник за отразяване на резултатите от използване на технически
средства Дрегер Алкотест 7510 № ARBA-0058, извлечение от паметта на техническо средство стр. 62 и
72 от 77, писмо за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха рег.
№ 3286р-51420 от 21.11.2019 г. и оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи.
Разпитан в съдебно
заседания свидетелят Г. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите
в него, като споделя, че проверката е осъществена във връзка със специализирана
операция по безопасност на движението. Спомня си, че водачът на лек автомобил е
била жена, която е била изпробвана за алкохол в дъха и пробата е била
положителна – 0,82 на хиляда. Издаден бил талон за медицинско изследване. Показанията
му съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Информацията,
която свидетелят споделя се припокрива и е в пълно съответствие с приетите по
делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра. Сведенията му
съответстват на талона за изследване, издаден на 02.02.2020 г.в 00:20 ч. и в
който е посочено от жалбоподателката, че приема показанията на техническото
средство, което е показало резултат от 0,82 промила, а самата проба да е
извършена на 02.02.20 г. в 00:07 ч. Същевременно данните за резултатите от
пробата и момента на извършването й се потвърждават и от дневника за отразяване
на резултатите от използване на технически средства, където е записано, че
проба № 01664 е извършена на 02.02.2020 г. в 00:07 ч., показала е резултат от
0,82 на хиляда, извършена е от Г. Г. и е съставен АУАН № 178563, каквито са и
данните от паметта на техническото средство, за което е извадена и разпечатка. По
тази причина като неоснователно се прецени възражението, че не може да се оцени
с доверие резултата от дрегера.
Въз основа на
горното не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха
доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност
да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Отделно от това показанията на
свидетеля съдът оцени като достоверен източник на информация.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и е спазена процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, доколкото е съставен в присъствието на
свидетел очевидец и нарушителя, за което са се подписали на него и е предявен
за запознаване на жалбоподателя. В същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление
на МПС след употребата на алкохол, което е установено след положителна проба с
техническо средство. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова
компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра
на вътрешните работи.
Не може да бъде
прието възражението, свързано с некоректното посочване на датата на извършване
на пробата като 02.01.2020 г. Действително в АУАН и НП е посочено, че пробата е
извършена на тази дата. Същевременно всички доказателства по делото категорично
и еднопосочно доказват, че датата на пробата е 02.02.2020 г. Така и
актосъставителят е установил самото нарушение на 02.02.2020 г., за което е
съставил АУАН и е вписал именно тази дата в него. Затова и невъзможно за съда е
да приеме, че нарушението е извършено на 02.02.2020 г., а пробата, която е
установила наличието на алкохол в издишания въздух и станала основание за
констатирането на нарушение и издаването на акт, да е направена месец по-рано –
на 02.01.2020 г. Приемането на подобна позиция би довело до абсурдното заключение
водачът на МПС да е тестван месец по-рано за нарушение, което извършва месец
по-късно, тъй като нарушената норма изисква той да е управлявал автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта над определени граници, или пък през целия
този месец да е имал такова количество алкохол в кръвта и да е управлявал МПС.
Такова заключение е недопустимо.
От друга страна
възражението е свързано със създаването на неяснота във фактическите
обстоятелства, нарушаването на процедурата по установяване на употребата на
алкохол по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(нататък Наредбата). Прецени се съдържанието на АУАН и НП като ясно, а
фактическите предели на очертана обстановка за безспорни. Съгласно чл. 6, ал. 2
от Наредбата в АУАН и в протокола за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози по чл. 5, ал. 2 контролният орган вписва часа и
начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията
на техническото средство или резултата от теста и номера на талона за
изследване. Показанията на техническото средство се вписват в акта за
установяване на административното нарушение и в талона за изследване до втория
знак след десетичната запетая включително. Следователно липсва изискване в
АУАН, респ. в НП да бъде вписан и деня на извършване на проверката, а
евентуалното му вписване не следва да бъде въобще преценявано, нито може да
окаже някакво влияние върху фактите и правото. Това разрешение притежава своето
обяснение, тъй като в АУАН и в НП органите имат задължение да посочат деня на
извършване на нарушението, което обезсмисля посочването и на деня на проверка.
Последният е неразривно свързан с извършване на нарушението, защото именно при
установяване при проверка може да се констатира, че едно лице управлява МПС
след употреба на алкохол над допустимите предели. От друга страна обаче е важно
да бъде отразен часа на проверката, защото това е част от процеса на точно
установяване на конкретната проба и съответно доказването на факта на наличието
на алкохол в дъха, съответно неговите стойности.
В контекста на
изложеното и макар в АУАН и НП да е посочено, че проверката е осъществена на
02.01.2020 г., съдът не счита, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя.
Действително е допуснато нарушение, като не е посочен коректно денят, в който е
извършена проверката, но това нарушение не може да се квалифицира като съществено.
Това е така, защото този факт не е от изрично изискуемите от закона да бъдат
отразени в актовете в производството. Същевременно от доказателствата по делото
безспорно и категорично се установява, че денят на проверката е 02.02.2020 г.,
когато именно е и установено нарушението. Именно и защото е несъществена и
ирелевантна част от обстоятелствата по делото, допускането на несъответствие с
доказателствата, с осъществената фактическа обстановка и с останалите елементи
от съдържанието на АУАН и НП, не предизвика неяснота, а оттам и липса на
описание на нарушението. Впрочем второто трудно може да се приеме, дори и при
застъпване на становището за съществен елемент на деня на проверката с
техническо средство от описанието на нарушението, поради обстоятелството, че
разминаването се дължи на техническа грешка и не противоречи на останалите
факти.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът
е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че М.К. като водач на МПС „Фолксваген Туарег“ с
ДК № ********,
собственост на К. К., на 02.02.2020 г. около 00:10 часа в с. Скутаре, обл.
Пловдив на ул. „Крили и Методий“ до № 22 е управлявала автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 ARBA №
0058 в параметрите от 0,82 на хиляда. Затова му издаден талон за медицинско
изследване № 0034813 от същата дата.
Следователно на посоченото място жалбоподателката недвусмислено и
категорично е била установена с положителна проба за алкохол първо в дъха,
която е била над допустимата норма и в границите между 0,8 и 1,2 на хиляда при
управлението му на МПС. Полицейските служители, сред които и свидетелят Г. е
категоричен в показанията си и жалбоподателката е дала положителна проба.
Отделно от това тя писмено е приела показанията на техническото средство, като
собственоръчно е вписала това в талона за изследване,
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 1 предвижда отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно „за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително“, за което е конкретното производство. Отнемането на
контролни точки не е административно наказание, поради което липсата на
изчерпателна юридическа квалификация на основанието за отнемане на контролните
точки - конкретната разпоредба от акта, не се отразява върху действителността
на наказателното постановление. След извършената проверка, съдът установи, че
за извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на
съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването
на това обстоятелство в НП има характер на констативен административен акт.
От субективна страна нарушителката е съзнавала общественоопасния характер
на деянието си, предвиждала е, че неизпълнението на задължението да бъде да
управлява МПС под въздействието и след употреба на алкохол може да доведе до
настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и за
живота и здравето на всички участници в движението, и е искала настъпването на
последиците, а именно да управлява автомобила, въпреки че е пила алкохол.
За размера на наложената
имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същата предвижда наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за лице, което управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до
1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Доколкото
законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи
наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта
на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер
на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, което е
в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителката от административнонаказателна отговорност.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определеното наказание за нарушаването на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДВА наказателно постановление № 20-0325/05.02.2020
г. на *** на РУ гр. Първомай към ОД на МВР Пловдив, с
което на М.А.К. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 1, т.
2, от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала!
Е. К.