Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Мария Методиева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1375 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 95 във вр. с чл. 95а, ал.
1, т. 1 ЗАПСП.
Ищецът твърди, че е сдружение, регистрирано по Закона
за юридическите лица с нестопанска цел и е вписано като организация за
колективно управление на авторски права по чл. 40 от Закона за авторското право
и сродните му права /ЗАПСП/ в Регистъра на Министерството на културата под №
1/13.01.1994 г. и пререгистрирано със заповед на министъра на културата
съобразно удостоверение за регистрация № 62-00-0152/27.10.2011 г. и
удостоверение № У-62/05.09.2014 г. Посочва, че ответникът е търговско
дружество, което притежава регистрация за разпространение чрез кабел и сателит
на програма с търговско наименование „комеди +“,
която се разпространява съгласно решение № РД-05-91/07.06.2016 г., като за това
му е издадено удостоверение за регистрация № ЛРР-02-4-152-02/2016 г. от Съвета
за електронни медии. Твърди, че на 24.05.2018 г. на територията на гр. София е
излъчен филмът „Коледни бъркотии“, който е бил включен като част от програмата комеди +, достигаща до крайни нейни зрители. С излъчването
на филма е осъществено и излъчването на включените в него музикални
произведения, но без надлежно отстъпени за това права. Твърди, че музикалните
произведения, които са включени във филма „Коледни бъркотии“ и съответно
публично използвани са, както следва: 1. „Бейби
Санта“ с автор Ян МакЛиод Робинсън Путц – композитор и автор на текста, член на американската
организация за колективно управление и права СОКАН; 2. Холидей
Уишез с автор Майкъл Ричард Плауман
– композитор и автор на текста, член на американската организация за колективно
управление на права СОКАН и 3. Холидей Уишез с автор Ян МакЛиод Робинсън
Путц – композитор и автор на текста, член на
американската организация за колективно управление и права СОКАН. Твърди, че
ответникът е използвал публично изброените музикални произведения по смисъла на
чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП посредством излъчването на горепосочения филм, в който
те са включени, без да има отстъпени за това авторски права, съгласно
изискванията на ЗАПСП и без да заплати дължимите за това използване
възнаграждения за авторски права, в резултат на което е причинил вреди под
формата на пропуснати ползи на описаните по-горе правоносители,
представлявани на територията на Република България от сдружение М.. Твърди, че
посочените по-горе автори са членове на канадската организация за колективно
управление на авторски права, с която сдружение М. има сключен договор за
двустранно представителство и които на основание чл. 94с ЗАПСП във връзка с §
24 от ПЗР на ЗИД на ЗАПСП представлява на територията на Република България и е
оправомощена да отстъпва авторските им права за
различни видове използване на техните произведения. Посочва, че ответникът няма
отстъпени права да излъчва гореописаните музикални произведения, включени във
филма „Коледни бъркотии“, излъчен като част от програмата на „Р.и К.“ АД на
24.05.2018 г. За констатираната липса на уредени права на музикалните
произведения, включени във филма надлежно е уведомен Съветът за електронни
медии. Счита, че с факта на излъчването нарушението е осъществено и в резултат
на тези действия посочените носители на права са лишени от възнагражденията за
своя творчески труд. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което
да се осъди „Р.и К.“ АД да заплати на М. сумата от 3 000 лева без ДДС,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени вреди поради нарушаване на
правата на гореизброените автори на музика и текст за конкретно описаното
нарушение, дължимо върху всеки от обектите по чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, включен във
всяка песен, а именно: по 500 лева за музиката и по 500 лева за текста за всяка
една от трите песни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът „Р.и К.“ АД оспорва исковете като
неоснователни. При условията на евентуалност оспорва исковете и по размер. Не
оспорва, че на 24.05.2018 г. е излъчил по телевизионната си програма „комеди+“ филма „Коледни бъркотии“, но категорично оспорва
твърдението на ищеца, че включените във филма музикални произведения са
използвани от него без надлежно отстъпени авторски права. Твърди, че е излъчил
горепосочения филм на базата на предоставеното му писмено разрешение от „Б.“
ЕАД, действащо в качеството си на лицензиран дистрибутор, комуто е било
отстъпено правото да разпространява, респ. да разрешава разпространяването на определени
аудио-визуални произведения /филми/. С оглед на даденото му разрешение „Р.и К.“
АД е включило в програмната схема на телевизионната си програма „комеди+“ посоченото филмово заглавие. От своя страна „Б.“
ЕАД е придобило посочените права върху филма от Real One International Ltd. London. UK, в качеството му на лицензодател
по договор за международно разпространение на множество права на алианса на
независимото кино и телевизия, сключен на 05.06.2017 г. Твърди, че при
съобразяване на клаузата на чл. 14 от договора, авторските права върху
музиката, включена във филма, са изцяло уредени, което не поражда необходимост
от допълнителното им уреждане от страна на дистрибутора, с местна за
територията организация за колективно управление на права, каквато се явява
ищецът. Оспорва като неистинни твърденията на ищеца, че посочените автори
/композитори и текстописци/ на въпросните музикални
произведения, са членове на СОКАН към момента на твърдяното нарушение. Предвид
изложеното иска да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Не претендира разноски.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно е от
удостоверение от 26.09.2017 г., че по ф.д. № 18208/1992 г. по описа на Софийски
градски съд, Фирмено отделение, VІ-12 състав ищецът е вписан в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел с наименование „Сдружение на композитори,
автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за
колективно управление на авторски права „М.“.
Съгласно
удостоверение № 11 от 19.01.1994 г. на Министерството на културата на Република
България ищецът е регистриран по д № 1 от 13.01.1994 г. в регистъра на
сдруженията по чл. 40 от Закона за авторските права и сродните му права /ЗАПСП/
към Министерство на културата.
Представени
са два броя удостоверения за регистрация на дейност по колективно управление на
права от 27.10.2011 г. и от 05.09.2014 г., издадени от Министерството на
култура на основание чл. 40а, ал. 2, т. 1 и чл. 40б, ал. 8 ЗАПСП и съответно на
основание чл. 40б, ал. 9 ЗАПСП за вписване на ищеца като организация за
колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по колективно
управление на авторски права за конкретно посочени начини на използване и
обекти.
Установява
се, че през месец август 1994 г. между Дружеството на композиторите, авторите и
музикалните издатели на Канада, наричано за краткост СОКАН и Българското
дружество на композиторите и авторите за колективно управление на права при
публично изпълнение и механичен запис, наричано М. договор за взаимно
представителство. В чл. 1, ал. 1 е предвидено, че с договора СОКАН предоставя
на М. правото на публично изпълнение /съгласно определението по алинея 3 на
настоящия член/, на територията, на която това дружество осъществява дейността
си /чл. 6, ал. 1 – територията на действие на СОКАН е Канада, а територията на
действие на М. е България/, да дава разрешение за всички публични изпълнения
/съгласно определението, съдържащо се в ал. 3 от чл. 1/ на музикални
произведения, с текст или не, които представляват закриляни обекти по силата на
разпоредбите на националното право, двустранни спогодби и многостранни международни
конвенции, чийто предмет са правата на автора /авторско право, интелектуална
собственост и пр./, които съществуват понастоящем или ще възникнат и станат
обект на закрила през срока на действие на договора. Озвученият филм,
разпространен по кабелен се включва в определеното по чл. 1, ал. 3 от договора.
Видно е,
че с решение № РД-05-91 от 07.06.2016 г. Съветът за електронни медии е взел
решение да регистрира като доставчик на линейна медийна услуга „Р.и К.“ АД чрез
кабелни електронни съобщителни и спътникови мрежи с национален териториален
обхват, с програмен профил: специализиран /филмов/. Посочено е, че ответникът
се задължава да създава телевизионна програма „comedy+“
при спазване на общите изисквания на чл. 125а, ал. 1 от Закона за радиото и
телевизията.
Установява
се, че ищецът е сигнализирал Съвета за електронни медии за процесния
случай, като по делото е представен отговор на писмото.
Представен
е подписан на 08.06.2017 г. между Р.У.И.Л.като лицензодател
и „Б.“ ЕАД като дистрибутор договор за международно разпространение на
множество права на Алианса на независимото кино и телевизия /IFTA/. В
Приложение VІ, озаглавен „Списък на заглавията и дати на сроковете“ е включен
филма „Коледни бъркотии“, за периода от 01.09.2017 г. до 31.08.2018 г. В чл.
3.1. от договора е предвидено, че съгласно условията на договора лицензодателят лицензира на дистрибутора изключително –
освен съобразно посоченото в условията на сделката – лицензираните права върху
филма на територията за срока на разрешените езици съобразно изключенията,
ползванията и пречките, посочени в условията на сделката. Чл. 14 от договора е
озаглавен „Музика“. Съгласно чл. 14.2. Синхронизация: Лицензодателят
декларира и гарантира на дистрибутора, че лицензодателят
разполага с всички права, необходими за синхронизиране на музиката, съдържаща
се във филма, върху всички копия, експлоатирани от дистрибутора на територията
по време на срока. Лицензодателят упълномощава
дистрибутора да експлоатира такива права на синхронизация безплатно при
експлоатирането на лицензираните права върху филма. Единствено лицензодателят е отговорен за заплащането на всички
авторски възнаграждения или такси, необходими за получаването и притежаването
на такива права на синхронизация за срока и обезщетява дистрибутора за всякакви
плащания в тази връзка. В чл. 14.3., озаглавен Механично възпроизвеждане, е
предвидено, че лицензодателят декларира и гарантира
на дистрибутора, че лицензодателят разполага с всички
права, необходими за механичното възпроизвеждане на музиката, съдържаща се във
филма, върху всички копия, експлоатирани от дистрибутора на територията по
време на срока. Лицензодателят упълномощава
дистрибутора да експлоатира такива права на механично възпроизвеждане безплатно
при експлоатирането на лицензионните права върху филма. Единствено лицензодателят е отговорен за заплащането на всички
авторски възнаграждения или такси, необходими за получаването и притежаването
на такива права на механично възпроизвеждане за срока и обезщетява дистрибутора
за всякакви плащания в тази връзка, при условие че ако дадено сдружение за
механично възпроизвеждане или авторски права в територията откаже да зачете
пълномощията, предоставени на лицензодателя в
държавата на произход на филма, то единствено дистрибуторът е отговорен за
такива авторски възнаграждения или такси. Чл. 14.4. е посветен на Изпълнение и
гласи, че лицензодателят декларира и гарантира на
дистрибутора, че правата за недраматично /„малко“/ изпълнение върху всяка
музикална композиция, включена във филма, са: (i) обществено достояние в
територията; или (ii) се контролират от лицензодателя
в степен, която е достатъчна, за да може дистрибуторът да експлоатира
лицензираните права без допълнително заплащане на такива права; или (iii) са на
разположение съгласно лицензия от сдружение за изпълнителски права в
територията, която е част от Международната конфедерация на сдруженията на
авторите и композиторите (CISAC). За музиката в категория (iii) единствено
дистрибуторът е отговорен за получаването на лицензия за експлоатирането на
такива изпълнителски права от местното сдружение за изпълнителски права.
Видно е,
че на 20.03.2018 г. е дадено разрешение от „Б.“ ЕАД на „Р.и К.“ АД да излъчи в
собствените си телевизионни програми следните филми: „Коледни бъркотии“
/„Holiday Wishes“/ за общо не повече от 14 броя
излъчвания, без повторенията в рамките на 24 часа. Разрешението се дава за 6
месеца за периода 01.04.2018 г. – 30.09.2018 г.
По делото
е приета административна преписка, образувана в Съвета за електронни медии по
сигнал на М. за процесния случай. С писмо ищецът е
уведомен от Съвета за електронни медии, че от „Р.и К.“ АД е представена
информация и извлечение от действащ двустранен лицензионен договор – I. M. R.D.
A., от 05.06.2017 г., сключен с IFTA – T. In.F.a. T.
A., и лицензодателя R. O. I.Ltd.,
London, UK, като с този договор се уреждат правата за
излъчване на аудио-визуални произведения/филми, сред които и „Коледни
бъркотии“. Видно от съдържанието на договора – чл. 14, Музика, от IFTA
International Standard Terms, съдържащите се във
филма откъси от музикални произведения са с изцяло уредени авторски и сродни
права, като дистрибуторът не дължи отделно заплащане на такси и възнаграждения
във връзка с разпространението им на територията на България. Единственият
отговорен за заплащане на възнаграждения е лицензодателят.
От изслушаната
съдебно-техническа експертиза се установява, че авторите и композиторите на
трите процесни песни са членове на канадската
организация за колективно управление на права СОКАН, с които сдружение М. има
сключен договор за взаимно представителство и по силата на който ги
представлява на територията на Република България както към момента на
извършване на нарушението, така и към датата на предявяване на иска. След
запознаване със съдържанието на международните база данни, съответно за
идентификация на правоносители I.P.I и да
идентификация на произведения W.I.D достъп, посредством М., както и в
публичната база данни ISWC, вещото лице представя подробна информация относно
авторите на посочените в исковата молба музикални произведения /музика и
текст/, както и организацията СОКАН за колективно управление на авторски права,
която управлява техните права.
От
приетата съдебно-оценителна експертиза се установява, че няма определено
възнаграждение за еднократно публично излъчване на музикални произведения,
включени във филм. Няма критерии за определяне на такова дължимо еднократно
възнаграждение. В Тарифите на М. или други тарифи и нормативни актове няма
определен размер на възнаграждението за еднократно публично излъчване на
музикални произведения, включени във филм. Приложим е експертният метод, тъй
като има такава практика в тази област, когато искът е установен по основание,
но няма достатъчно данни за неговия размер. В тези случаи върху всяко от
музикалните произведения, включени във филма със заглавие „Коледни бъркотии“,
посредством излъчването на тези произведения като част от филма, се определя
законовото минимално обезщетение в размер по 500 лева за музиката и по 500 лева
за текста към всяко музикално произведение или общо за 6 автора на трите песни
3 000 лева.
По делото
е изслушано допълнително заключение на съдебно-оценителната експертиза, от
което се установява, че няма регламентирани минимални възнаграждения за
заплащане на авторски права при еднократно използване на произведения в
Тарифата за излъчване на музикални произведения, включително в телевизионни
програми, в които има и филми.
По искане
на ищеца и по реда на чл. 185 ГПК е допусната съдебно-оценителска
експертиза в областта на превода, като в заключението си вещото лице прави
извод, че преведените страници от договор за международно разпространение на
множество права на Алианса на независимото кино и телевизия предават адекватно
смисъла на оригинала, след като се отстранят техническите пропуски като печатни
грешки, пропусната дума или част от изречение или добавена част към изречение.
При
разпита свидетелят С.С.С.заявява, че работи в М. от
2016 г., като ръководител отдел телевизионно и радио лицензиране. Знае фирмата
„Р.и К.“ АД като разпространител на телевизионни програми, например „comedy+“. Посочва, че е гледал филма „Коледни бъркотии“ в
своя дом в гр. София на телевизора по повод мониторинг на 24.05.2018 г. с цел
установяване на музикални произведения включени във филмово заглавие.
По делото
е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на
24.05.2018 г. „Р.и К.“ АД е излъчило по телевизионната си програма „comedy+“ филма „Коледни бъркотии“.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 95 във
вр. с чл. 95а, ал. 1 от Закона за авторското право и
сродните му права /ЗАПСП/ за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за
причинена от ответника вреда под формата на пропусната полза за нарушени
авторски права.
За да бъдат основателни исковете,
следва да се установи в процеса при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е осъществил нарушение на закриляните от специалния ЗАПСП права.
Такова нарушение ще е налице във всички случаи, при които обект на авторски
и/или сродни права се използва без съгласие на правопритежателя
и без законът да допуска използването му, независимо от волята на последния.
От приетите и обсъдени по-горе
доказателства безспорно се доказа, че ищецът М. е сдружение за колективно
управление на права, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска
цел и вписано в регистъра при Министерството на културата. Съгласно чл. 94, ал.
1 ЗАПСП /нов – ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г./, приложим в
конкретния случай, колективно управление на авторски или сродни на тях права /колективно
управление на права/ е дейност по управлението на авторски и/или сродни на тях
права едновременно от името и за сметка на повече от един носител на авторски
и/или сродни на тях права /носител на права/ в тяхна обща полза и включва
отстъпване на ползватели на авторски и/или сродни на тях права за използване на
произведения и други обекти на закрила и събиране на приходите от упражняването
на тези права, както и от права за получаване на дължими съгласно този закон
възнаграждения, включително компенсационни – чл. 94, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП.
Ищецът има активна процесуална легитимация да води порцесните
искове по аргумент от чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП като организация за колективно
управление на права, и право да представлява членовете на канадската
организация за колективно управление на права СОКАН, с които има сключен
договор за взаимно представителство както към момента на извършване на
нарушението, така и към датата на предявяване на иска, което се установи от
приетото заключение на съдебно-техническата експертиза.
Установи също така от приетото заключение кои са авторите на музиката и текста на процесните музикални произведения, както и че организацията
СОКАН управлява техните права.
Обект на авторско право, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП, е всяко
произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на
творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквото и да е
обективна форма, включително музикални произведения и филми и други
аудио-визуални произведения.
Доказа се по делото, че ответникът е надлежно регистриран като доставчик на
линейна медийна услуга чрез кабелни електронни съобщителни и спътникови мрежи с
национален териториален обхват, с програмен профил: специализиран /филмов/ и
има право да разпространява програмата „комеди+“ чрез
кабел и сателит.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 24.05.2018 г. „Р.и К.“ АД е излъчило по горепосочената телевизионна
програма филма „Коледни бъркотии“, в който са включени процесните
музикални произведения. Обстоятелството по излъчване на филма и включените в
него музикални произведения се доказа и от показанията на разпитания свидетел
Стоян Стоянов.
Съдът намира, че в хода на производството се установи, че ответникът е
осъществил разпространяване на филма „Коледни бъркотии“ и включените в него
песни въз основа на притежавано от него право.
В разглеждания случай е налице използване на създаденото произведение чрез
излъчването му по безжичен път, по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП.
Разрешение за излъчване в телевизионната си програма на филма „Коледни
бъркотии“ ответникът е получил от „Б.“ ЕАД за периода от 01.04.2018 г. до
30.09.2018 г., в който попада процесното излъчване.
По делото се доказа, че на 08.06.2017 г. е подписан договор между R. O. I. Ltd.
London. UK и „Б.“ ЕАД, по който последният като
дистрибутор е получил лицензираните права върху горепосочения филм за периода
от 01.09.2017 г. до 31.08.2018 г., включително и върху музиката, съгласно чл.
14 от договора. При тълкуване включените права в договора, следва да се приеме,
че дистрибуторът има право на разпространение на филма изцяло, включително и по
отношение на включената в него музика, и не дължи отделено заплащане на такси и
възнаграждения. Това изрично следва от клаузите на чл. 14 от договора, като при
претенции от страна на авторите на музиката, единствено отговорен би бил лицензодателят.
Настоящият
съдебен състав намира за недоказано възражението на ищеца, че предоставеното
разрешение от „Б.“ ЕАД на ответника е в документ, който е антидатиран,
с недостоверна дата и е съставен за нуждите на процеса. В
практиката си, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 235 от 04.06.2010 г. по гр.д. №
176/2010 г., ВКС, ІІ Г.О., Върховният касационен съд
приема, че "трето
лице" по смисъла на чл. 181 ГПК е това, което черпи права от лицето,
подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при
условие, че датата на възникването им предшества датата на документа.
Следователно касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица,
които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от
неговото антидатиране. Другите неучастващи в
документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи,
до доказване на противното. В конкретния случай ищецът М. не е такова трето
лице по смисъла на закона и спрямо него посочената в документа – разрешение от
20.03.2018 г. важи, доколкото не се установи обратното.
Не се доказа
също така доводът на ищеца, че лицензионният договор за отстъпени права по
отношение на процесния филм в полза на „Б.“ ЕАД е с
неточен превод на български език по отношение на музиката към филма. Вещото
лице от приетата съдебно-оценителска експертиза в
областта на превода, даде категорично становище, че преведените страници от
договора за международно разпространение на множество права на Алианса на
независимото кино и телевизия предават адекватно смисъла на оригинала, като са
налице единствено технически пропуски, които не оказват влияние на
съдържанието.
Наличието на
разрешение за използване във филма на откъсите от музикални произведения от
ответника е констатирано и от Съвета за електронни медии /СЕМ/, видно от
документите по приобщената по делото административна преписка, образувана по
сигнал на ищеца. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 12 ЗРТ, СЕМ може да издава
задължителни указания на доставчиците на медийни услуги за спазване на
изискванията на чл. 33. В съответствие с чл. 33, т. 1, предл.
1 ЗРТ, СЕМ осъществява наздор върху дейността на
доставчиците на медийни услуги само относно спазването на принципите по чл. 10.
Чл. 10, ал. 1, т. 8 ЗРТ предвижда, че при осъществяване на своята дейност
доставчиците на медийни услуги се ръководят от принципа на гарантиране на
авторските и сродните им права в предаванията и програмите. В разглеждания
случай СЕМ е приел, че с чл. 14 от описания по-горе договор за разпространение
на права съдържащите се във филма откъси от музикални произведения са с изцяло
уредени авторски и сродни права и дистрибуторът не дължи отделно заплащане на
такси и възнаграждения във връзка с разпространението им на територията на
Република България.
Предвид
всичко изложено съдът намира за доказано по делото, че „Б.“ ЕАД е притежавал и
отстъпил на ответника правата за разпространение на 24.05.2018 г. на филма
„Коледни бъркотии“, в това число и за публичното излъчване на включената в
съдържанието на филма музика. Ето защо исковете подлежат на отхвърляне като
неоснователни и недоказани.
С оглед
изхода на спора право на разноски има ответникът, но същият не претендира
тяхното заплащане.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.,
с ЕИК: ******, с адрес: гр. София, ул. „Будапеща“ № *****,
срещу „Р.и К.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 95 във вр. с чл. 95а, ал. 1 ЗАПСП за заплащане на сумата в общ размер от
3 000 лева /три хиляди лева/ без ДДС, представляваща дължимо обезщетение за претърпени
вреди поради нарушаване на правата на автори на музика и текст, дължимо върху
всеки от обектите по чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, включен във всяка песен, а именно: по
500 лева за музиката и по 500 лева за текста по отношение на следните песни: 1.
„Бейби Санта“, с автор Ян МакЛиод
Робинсън Путц – композитор и автор на текста, член на
американската организация за колективно управление и права СОКАН; 2. Холидей Уишез с автор Майкъл
Ричард Плауман – композитор и автор на текста, член
на американската организация за колективно управление на права СОКАН и 3. Холидей Уишез с автор Ян МакЛиод Робинсън Путц –
композитор и автор на текста, член на американската организация за колективно
управление и права СОКАН, като неоснователни и недоказани.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: