№ 930
гр. Варна , 15.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500548 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна
жалба на П. С. И., ЕГН ********** срещу решение №261449/27.11.2020г.,
постановено по гр. дело №10612/2019г., с което е осъдена да заплати на
ищците обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на осн. чл. 45
ЗЗД. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като постановено
при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и липса на обоснованост, като на негово място бъде
постановен акт, с който предявените кумулативно субективно съединени
искове бъдат отхвърлени като недопустими и неоснователни. Счита, че искът
по т. 1 от исковата молба е вероятно допустим, а тези по т.2 и т.З са
недопустими. Твърди, че под никаква форма не се установява, че
претендираните неимуществените вреди и пропуснатите полза са в резултат
именно на нейните действия. Нещо повече- относно иска по т.1 дори самият
ищец представил протокол от ОС на етажната собственост, приобщен към
доказателствения материал, от който е видно, че именно ОС е взело решение
за затапване на канализацията и пак то е констатирало наличния теч и вреди,
нанесени от ищците на ответницата. Твърди се и общо НАРУШЕНИЕ на
закона, допуснато от ВРС, което води до неправилност и необоснованост на
решението. Излага, че съдът изобщо не е изследвал наведените от нейна
страна аргументи за несъответствие на въведените с ИМ фактическа
1
обстановка и правна аргументация и фактическото и правното положение,
заявени с отговора на исковата молба. Изобщо не е съобразено, че всички
извършени в последствие действия от ищците с цел снабдяване с разрешение
за ползване е можело и СЛЕДВАЛО да се извършат още с покупката на
процесното преустроено в апартамент таванско помещение. Счита, че съдът
неправилно и извън контекста е преценил част от събраните гласни
доказателства, а други изобщо не е съобразил. На следващо място твърди, че
при допускане на своевременно заявеното прихващане ВРС не е указал, че
ответницата не сочи доказателства, че партида №1140507 е нейна, а е било
своевременно заявено, че жилището на П.И. е продадено на Валентин Нейчев
Стоянов - титуляр на партида с №1140507 по справката от ВиК, изкарана към
2019г. /към отговора са приложение 5 бр.НА - вж. раздел I, т.1 от
доказателствата към отговора по чл.131 от ГПК, в т.ч. и горецитирания/.
Доколкото това се възприема от ВРС като недоказаност на възражението за
прихващане, заявено в отговора и конкретизирано в уточняващата молба към
него, както и предвид обстоятелството, че ВРС не им е указал, че не сочат
доказателства за идентичност на партидата, представя квитанциите за
плащане към ВиК - Варна и фактурите към тях, от които е видно, че същите
съвпадат по периоди и суми с предоставената и приета като доказателство по
делото Справка на ВиК /раздел I, т.2 от доказателствата към отговора по
чл.131 от ГПК/. Твърди се също, че първ. съд не обсъдил представените по
делото официални документи от Район „Приморски", от които се установява,
че собственият на ищците жилищен обект се ползва без издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и, че не е установено
къде е прекъснато захранването на вода за апартамента на ищците.
Според жалбоподателката ВРС изобщо не е съобразил, че ищците не са
извършили дейности по изграждане на водопровод и канализация
своевременно с откриване на самостоятелна партида, тъй като така са
ползвали безплатно водата на ответницата, като за тяхното потребление
последната е имуществено отговорна пред ВиК - Варна ката титуляр на
партидата. ВРС не е разтълкувал и обстоятелството защо едва през 2018г.
ищците извършват следващите се по закон действия и въвеждат в
експлоатация канализационната си система, при условие, че е липсвала
пречка да го направят своевременно - още при закупуване на апартамента или
непосредствено след това. Първ. съд не е съобразил и обстоятелството, че
2
ищците претендират пропуснати ползи от невъзможността да отдават под
наем жилище, което законодателят с императивни норми е забранил да се
ползва докато няма разрешение за ползване/въвеждане в експлоатация.
Въззивницата твърди, че от ползването на незаконна и компрометирана ВиК
канализация в периода 2017-2018г., ищците причиняват съществени щети
от появил се теч в нейния апартамент, което налага извършването на
ремонт, но вместо П.С. да претендира дължимите й се суми за вреди, същата
се оказва осъдена в процес, който представлява злоупотреба с право и тази
злоупотреба се възприема от ВРС като основателна и доказана претенция.
Твърди, че не е извършвала противо-правни действие, като всички
предприети от нея такива са се явявали необходими и неотложни такива, с
оглед предотвратяване на имуществени щети, възникващи пряко за
собственика на апартамента под таванския етаж и застрашаващи останалите
имоти в сградата - вкл. общи части на сградата. Във връзка с размера на
претендираните имуществени вреди твърди, че своевременно са оспорени
всички представени разходни документи за платени суми по фактури и
договори, които суми по размер и основание не са били установени
безспорно. Счита, че предвид характера на извършените разходи, безспорно
се установява, че те са били необходимо-присъщи за ищците с цел
изграждане на тяхната ВиК система и привеждане на същата в съответствие с
изискванията на строителните норми и с цел въвеждането на техния обекта в
експлоатация. По изложените съображения счита, че решението в тази част е
неправилно и следва да се отмени, а искът за имуществени вреди следва да
бъде изцяло отхвърлен, тъй като претенцията почива на едно изначално
противоправно поведение на ищците, а именно, че те ползват обект, който не
е въведен в експлоатация. Поради тази причина, не може противоправното
поведение на сем.К.и да води до не следващи им се права - още повече, когато
е видно, че всички предприети от ответницата действия са законосъобразни и
с оглед опазване на собственото ѝ здраве и имущество, както и имуществото в
режим на етажна собственост. Моли като неоснователен да бъде отхвърлен и
искът за заплащане на неимуществени вреди в размер на 10000лв. Твърди, че
ВРС цитира части от заключението на СППЕ, но не излага никакви мотиви
защо уж установените психологически травми са резултат от
противоправното поведение на ответницата. Действително от изслушаната и
приета по делото съдебно психологическа и психиатрична експертиза се
3
установяват определени обстоятелства, довели до тревога у всеки от ищците
/на различни основания/, но никое от тях не се дължи на поведението на
ответницата - още по-малко на виновно такова. На отделно основание не
става ясно как ВРС определя размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Действително в закона няма обективен критерий, от
който да се изходи, но от съдебната практика е видно, че такъв размер -3000
лв. се присъжда за много по-тежки и трайни /при това по-скоро физически,
отколкото психически/ увреждания и претърпени болки и страдания. В
условията на евентуалност- в случай, че решението на ВРС бъде потвърдено в
тази му част, моли да се извърши допуснатото прихващане така, както е
заявено с отговора на ИМ и пояснено в уточняващата молба. Оспорва
основателността и на третия иск- за пропуснати ползи в размер на 6300лв
/заявени в ИМ/ - респ.6650 лв. посочени в обстоятелствената част /стр.5
от ИМ/, уважен от ВРС в размер на 5950лв. Жалбоподателката счита, че от
събраните по делото доказателства /вкл.множество такива от компетентните
органи/, процесното жилище не е било въведено в експлоатация до
м.октомври 2018г, поради което и не е можело да се ползва. Самото му
отдаване под наем от страна на ищците на трети лица е противоправно
поведение - както от административноправна страна, така и от
гражданскоправна защото са отдавали за ползване имот, който не отговаря на
жилищните нужди и с това са застрашавали живота и здравето на трети лица.
ВРС не е обследвал обстоятелството, че дори поради вина на ответницата
ищците да не са можели да ползват процесното жилище, то най-ранния
период, в който то е можело да се отдава под наем е бил този след въвеждане
на обекта в експлоатация -м.10.2018г./, поради което претенциите заявени
преди този период са недопустими и неоснователни. По изложените
съображения моли обжалваното решение да бъде отменено в цялост като
бъдат ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове като недопустими, неоснователни
и недоказани. В условията на евентуалност- ако решението на ВРС бъде
потвърдено изцяло или частично по някой от предявените искове, моли да
бъде извършено заявеното от прихващане. Предвид неправилността на
решението на ВРС по главните искове, моли същото да бъде отменено и в
частта за присъдените лихви предвид акцесорния им характер - от една
страна, а от друга - поради непосочването на размер, начална дата и период на
всяка от тях. Моли за присъждане на направените но делото разноски
4
съгласно списъка по чл.80 ГПК, представен в последното по делото
заседание. Към въззивната жалба е приложена квитанции за плащане към
ВиК - Варна и фактурите към тях на името на въззивницата по партдида
№1140507 от които е видно, че сумите по тях съвпадат по периоди и размери
на задължението с предоставената и приета като доказателство по делото
Справка на ВиК /раздел I, т.2 от доказателствата към отговора ни по чл. 131
от ГПК/, както и че същи те са платени именно от П. С. И..
Въззиваемите Жени Желязкова К. и В.К. са депозирали писмен
отговор, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
Считат, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,
като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърдят, че
първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен извод за допустимост и
основателност на предявените искове. Излагат, че с оглед събраните по
делото доказателства по несъмнен начин се установява, че причината
апартаментът да не бъде своевременно въведен в експлоатация е
невъзможността да открият собствена партида във ВиК, което се дължи на
наличието на неизплатени задължения от брата на ответницата. Във връзка с
претенциите на ответницата, твърдят, че единствената причина за наложилия
се ремонт в нейния/на брат апартамент/ е течът, причинен от умишлено
запушения от самата нея канал. Считат за правилен извода на ВРС относно
основателността на предявените искове, както и размерът на уважените
претенции. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено
в обжалваната част. Доказателствени искания не са направени.
Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с
оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, намира, че производството по
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Доколкото с жалбата се иска отмяна на първоинстанционното решение
в неговата цялост, но за въззивницата липсва интерес да обжалва същото в
частите, с които предявените срещу нея искове са отхвърлени, то съдът счита,
че на същата следва да бъде дадена възможност в о.с.з. да уточни дали
обжалва цялото първ. решение, или само определени негови части.
5
Във връзка с направените доказателствени искания, съдържащи се нея,
настоящият състав съобрази следното:
Съобразно разясненията, съдържащи се в т.2 на ТР № 1/09.12.2013,
ВКС, ОСГТК по т.д. № 1/2013г., въззивният съд не следи служебно за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на
делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до
страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия
по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да
извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на
доклада и дадените указания.
С оглед изложеното във въззивната жалба твърдение, че ВРС не е
указал на ответницата във връзка с предявеното възражение за прихващане,
че следва да представи доказателства за идентичност на партидата,
въззивният съд намира, че в нарушение на процесуалните правила
първоинстанционният такъв не е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК, като не е разпределил доказателствената тежест, поради което
счита, че представените квитанции за плащане към ВиК - Варна и фактурите
към тях, са допустими за приемане пред ВОС на осн.чл. 266, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№260594/06.01.21г. на П. С. И., ЕГН ********** срещу решение
№261449/27.11.2020г., постановено по гр. дело №10612/2019г. по описа на
ВРС.
ЗАДЪЛЖАВА въззивницата в о.с.з. да УТОЧНИ дали обжалва
първоинстанционното решение в цялост или само определени негови части,
тъй като за нея липсва интерес да обжалва същото в частите, с които
предявените срещу нея искове са отхвърлени.
На осн. чл. 266, ал.3 ГПК ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата
по делото квитанции за плащане към ВиК – Варна, разписки за лихви и
фактури към тях /стр.13-16 от делото/.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 14.04.2021г. от 09.30
6
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7