Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 19.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: Бистра Бойн
при
участието на секретаря Ив.Велчева и с участието на прокурор Д.Димитров от Окръжна
прокуратура- Шумен, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 503 по описа за 2019
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.203 и сл. от АПК,
във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е въз основа на искова
молба рег.№ ДА-01-2945/17.10.2019год. по описа на ШАС, депозирана от „И.с.“ООД
с ЕИК:*********, със седалище и адрес ***, представлявано от управителя К.С.чрез
адв.Е.П. от АК- Стара Загора срещу Комисия за регулиране на
съобщенията-гр.София, с която се претендира обезщетение за причинените имуществени вреди на стойност
696.00лв., съставляващи заплатени от дружеството разноски, свързани с
процесуално представителство и защита от адвокат по повод обжалвано Наказателно
постановление № 114 от 15.07.2016год. на Председател на Комисия за регулиране
на съобщенията-гр.София, отменено с влязло в законна сила решение №577 от
04.01.2017год. на Районен съд-гр.София, постановено по ВАНД №17080/2016год. по
описа на съда, потвърдено с Решение на касационна инстанция №2961/28.04.2017г.
на АС-София-град. Ищецът счита, че доколкото процесното НП е отменено с влязъл
в сила съдебен акт, е претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от отменения незаконосъобразен акт, поради което моли съда да
постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в
размер на 696.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното ѝ плащане, както и направените по
настоящото дело разноски. В открито съдебно заседание не се явява представител.
Депозирано е становище, в което се поддържа жалбата и се прилага списък на
разноските по настоящото съдебно производство.
Ответната страна- Комисия за регулиране на
съобщенията- гр.София, редовно призована, не изпраща представител и не представя
писмен отговор на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура град
Шумен изразява становище, че искът е основателен, поради което предлага да бъде
уважен.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
С Решение № 577/04.01.2017г. по ВАНД №17080/2016г.
по описа на РС-София е отменено Наказателно постановление № 114 от 15.07.2016год.
на Председател на КРС, с което на ищцовото дружество била наложена имуществена
санкция в размер на 5000.00 лв. за нарушение на чл.331 ал.6 пр.1 от ЗЕС. Решението
е било обжалвано пред касационна инстанция и е било потвърдено с Решение № 2961
от 28.04.2017г. на Административен съд- София- град.
Ищецът е обжалвал НП, като в тази връзка е
ползвал адвокатска защита и е упълномощил адвокат за процесуално
представителство в образуваното пред Районен съд Шумен, изпратено за
разглеждане по компетентност в РС-София с Определение №458/27.09.2016г. на РС-Шумен,
съдебно производство НАХ дело №17080 по описа за 2016г. на РС София. От Договор
за правна защита и съдействие № 070 от 12.08.2016г., приет по настоящото дело, се
установява, че е договорено възнаграждение на адвокат в размер на 696.00 лв., с
включено ДДС, което е било изплатено изцяло по банков път на 08.01.2018г.
Упълномощеният адвокат Х.Б., съобразно Преупълномощаване по пълномощното от
12.08.2016г. е осъществила ефективна защита по делото пред въззивната
инстанция, включително се е явила в проведеното съдебно заседание, видно от
съдебен протокол от 17.11.2016г. на СРС. В приложения договор изрично е
посочено по кое дело и пред кой съд е упълномощен адвокатът да се яви, както и
че договорът е сключен с точен предмет и обем на представителна власт.
От така установеното
фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява
пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения срещу органите по чл.1
ал.1 и чл.2
ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е със седалище и адрес на
управление ***, твърдяното увреждане е настъпило в град Шумен, правното
основание на иска е чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е
предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна
подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища,
съгласно т.1 от диспозитива на ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. №2/2014 г. на ОС на
ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с
надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна
пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за
реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
Разгледана по
същество, исковата молба е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността
на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Съдът намира, че
визираното в исковата молба наказателно постановление, издадено от Председател
на КРС, отменено с влязло в сила съдебно решение, съставлява незаконосъобразен
акт на административен орган или длъжностно лице на ответника. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване, не дава основание
разпоредбата на чл.1
ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като
приложното ѝ поле се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.
За квалифициране на
иска като такъв по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа-
негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган,
в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административният характер
на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1
от ТП от 19.05.2015 г., постановено по т.д. №2/2014 г. на ВКС и ВАС. Следователно, в случая е налице първата
материалноправна предпоставка- незаконосъобразен акт на държавен орган, при или
по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, като
ЗОДОВ не прави разграничение в основанията, на които един акт е отменен. Същият
следва да бъде отменен по надлежния ред, в каквато хипотеза сме изправени в
настоящото производство.
Съдът намира, че са
налице и втората и третата предпоставки- вреда от този акт и пряка причинна
връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на
ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт. По силата на чл.4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено е, че ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха
представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното постановление,
отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството, че адвокатската
защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна,
не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой
процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна
връзка с издаденото НП. След като ищецът има право на адвокатска защита при
оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно
дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона за адвокатурата следва да
уговори в договор, както и след като е платил дължимото, той е изразходвал
средствата именно, за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното
наказателно постановление. Разходът за адвокатско възнаграждение е направен
именно в резултат на издаденото наказателно постановление и е обусловен от
него. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по т.д. №2/2016
г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, поради което съдът приема, че искът за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е доказан по
основание.
По отношение размера на обезщетението: Ищецът претендира вреди в размер
общо на 696.00 лева, платени от него разноски за адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие по ВАНД № 17080/2016 г. на Районен съд- София, като
от приложеното банково извлечение и фактура, както и от договор за правна и
защита и съдействие се установява, договореното възнаграждение на адвоката в
размер на 696.00 лв. за една инстанция е изплатено изцяло. При наличието на
тези факти и съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по т.д. №6/2012 год. на ОС на
ГК и ТП на ВКС, съдът приема, че исковата претенция за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди в общ размер на 696.00 лева е доказана и по размер.
От
така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в
размер на 696.00 лв. е основателен и доказан, поради което ответната страна Комисия
за регулиране на съобщенията- град София следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца „И.с.“ ООД-гр.Шумен сумата в размер на 696.00лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба– 17.10.2019г. до
окончателното ѝ плащане.
От страна на ищецът е направено и искане за разноски за сумата в размер
на 385.00лв., от която 25.00 лв. са за внесена държавна такса и 360.00лв. за възнаграждение
за един адвокат. С оглед изхода на спора и съгласно чл.10
ал.3 от ЗОДОВ, съдът намира, че на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски общо в размер на 385.00
лв., от които 25.00лв. заплатена държавна такса и 360.00лв. договорено
възнаграждение за адвокат, което е изплатено изцяло в брой, съгласно договор за
правна помощ № 029 от 2019г. Договореното и изплатено възнаграждение е към
минимума, предвиден в чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Шуменският административен съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Комисия за регулиране на съобщенията-гр.София с Булстат *********,
ул.Г.Й.В.Г.“ № *, представлявана от Председателя да заплати на „И.с.“ООД с ЕИК:*********,
със седалище и адрес ***, представлявано от управителя К.С., сумата 696.00лв. (шестстотин деветдесет и шест лева),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
отменено Наказателно постановление № 114 от 15.07.2016год. на Председател на
Комисия за регулиране на съобщенията-гр.София, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 17.10.2019 г. до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА Комисия за регулиране на съобщенията-гр.София с Булстат *********,
ул.Г.Й.В.Г.“ № 6, представлявана от Председателя да заплати на „И.с.“ООД с ЕИК:*********,
със седалище и адрес ***, представлявано от управителя К.С., направените по настоящото
дело разноски общо в размер на 385.00
/триста осемдесет и пет лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен
съд на Република България- град София в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
СЪДИЯ: