Р Е Ш Е Н И Е №1434
14.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 5203/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искове на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, район Лозенец, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000,
депозирани против А. К.Н., ЕГН **********,***, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 240 от
Закона за задълженията и договорите, и
чл. 86 от същия закон.
Според изложеното, между страните имало сключен на 12.10.2016г. договор
за студентски кредит № **************, с който на ответника бил предоставен
такъв в размер от 1200 лева, с цел заплащане на студентска такса. Уговорено
било тази сума, изцяло усвоена от Н., да бъде върната в срок до 20.02.2019г,
като периода от датата на сключване 20.02.2018г бил гратисен – плащания по
договора ответника не дължал. Кредиторът приел разсрочено плащане на 12 равни
месечни анюитетни погасителни вноски, считано от 20.03.2018г до 20.02.2019г.
Договорена била и възнаградителна лихва в размер на 6.5 %, изчислена на годишна
база; договорено било и обезщетение в случай на забава в плащанията в размер на
десет пункта , изчислени на годишна база. Кредитополучателят не заплатил
вноските за месеците от май до септември 2018г., изпаднал в просрочие и банката
обявила целия кредит за предсрочно изискуем. Падежиралите след обявяването на
кредита вноски също останали неплатени.
Ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по частното дело 16545 по описа на ПРС за 2018г., която обаче
била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на кредитора били
дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК да предяви иск за вземането си. Затова се иска от съда да постанови решение ,
с което да установи съществуването на следното вземане на ищеца: 539.87 лева- редовно падежирали главници за периода от 20.05.2018г до
20.09.2018г, 554.61 лева- предсрочно изискуема главница; изискуема редовна
лихва в размер на 23.85 лева за периода от 20.04.2018г. до 25.09.2018г.,
обезщетение за забава в размер на 16.74 лева за периода 20.05.2018г. до
17.10.2018г. , и законна лихва за забава
от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2018г до окончателното
изплащане на вземането. Алтернативно и в
случай, че установителните искове бъдат частично отхвърлени като неоснователни
поради липса на предсрочна изискуемост, то се иска от съда да осъди ответника
да заплати на ищеца 554.61 лева- предсрочно изискуема главница, 0.60 лева (
шейсет стотинки ) предсрочно изискуема възнаградителна лихва за периода от
20.09.2018г до 25.09.2018г. , 3.39 лева обезщетение за забава за периода от
26.09.2018г. до 17.10.2018г . включително, както и законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът е признал иска.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че структурата на дълга към датата на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК е следната: 1094.48 лв. от главницата; 23.85лв.
изискуема редовна възнаградителна лихва и 16.74 лв. обезщетение за забава.
Установителните искове са допустими , а
предвид признанието им - и основателни, в пълен размер съобразно заключението
на вещото лице. Признати са права ,които не противоречат на закона или на
добрите нрави, и с които страната може да се разпорежда. Признанието се
подкрепя и от представените доказателства за
основателността на иска – договор, погасителен план и заключението на
вещото лице.
Тъй като главните искове са уважени в
пълен размер, съдът няма да се произнася
по евентуално съединеното осъдително искане – не се е сбъднало процесуалното
условие, под което то е предявено.
Разноските се
понасят от ответника – исковете са уважени в пълния си размер. Въпреки
признанието на иска, ответника е дал повод същия да бъде предявен с
продължителното си неплащане. Възнаграждението за процесуално представителство
на ищеца се определя в минимален размер от 150 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
Признава за установено по отношение на А.
К.Н., ЕГН **********,***, че в
отношенията между страните , дължи на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, район Лозенец , бул.
Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, суми
за реално изпълнение по сключен на
12.10.2016г. договор за студентски кредит № **************: 539.87 лева- редовно падежирали
главници за периода от 20.05.2018г до 20.09.2018г., 554.61 лева- предсрочно
изискуема главница; изискуема редовна лихва в размер на 23.85 лева за периода
от 20.04.2018г. до 25.09.2018г., обезщетение за забава в размер на 16.74 лева
за периода 20.05.2018г. до 17.10.2018г. ,
и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда –
23.10.2018г до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 9107 по частното дело № 16545 /2018г, ПРС.
Осъжда А. К.Н., ЕГН **********,***, да заплати „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, район Лозенец , бул.
Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, разноски по двете производства в общ размер
от 771.75 лева.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две
седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
Ц.В.