Решение по дело №832/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.107, чл.144, ал.2 от ДОПК, чл.чл.4 и 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

“ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. “Беш бунар” №1, ЕИК *********, представлявано от адвокат И. И.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) с №3-1 от 16.02.2022г., издаден от В. К. К.- главен специалист в Отдел “Местни данъци и такси“ (О“МДТ“) в община Карлово, потвърден с Решение №90-00-282 от 14.03.2022г. на директор на Дирекция “Обща администрация“ (Д“ОА“) в община Карлово, в частта му, с която на жалбоподателя са установени задължения за такси за битови отпадъци (ТБО) по ЗМДТ за периода 01.01.2020г. – 31.12.2021г. в общ размер на 4 084,85 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер на 405,69 лв.

Претендира се отмяна на акта в оспорената му част поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноските (лист 21).

Ответникът- Началник на Отдел “Местни данъци и такси“ в община Карлово, чрез юрисконсулт И. Д.- пълномощник (лист 15), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените по делото разноски; възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Първоначално по жалбата на “ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ” ЕООД (листи 2-3, 133, дело №1097/2022г.) е образувано дело №1097 по описа на Административен съд- Пловдив за 2022г., XXIX-ти състав.

С Решение №1738 от 19.10.2023г. (листи 506-509, дело №1097/2022г.) АУЗД с №3-1 от 16.02.2022г. (листи 4-6, 25-28, дело №1097/2022г.) е отменен в оспорената му част и на жалбоподателя са присъдени направените по делото разноски в размер на 2 123,04 лв.

По касационна жалба на Директор на Дирекция “Обща администрация“ в община Карлово против Решение №1738 от 19.10.2023г. е образувано административно дело №11954 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2023г., Осмо отделение.

С Решение №4757 от 16.04.2024г. по дело №11954/2023г. на ВАС, Осмо отделение, е обезсилено Решение №1738 от 19.10.2023г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, за което е образувано настоящето производство.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Според нарочна разпечатка от електронна поща на В. К. (лист 24, дело №1097/2022г.) процесният АУЗД с №3-1 от 16.02.2022г. е изпратен до жалбоподателя на 28.02.2022г. Видно от жалбата против акта (лист 7, 23, дело №1097/2022г.), адресирана до кмет на община Карлово, същата постъпва в община Карлово на 14.03.2022г. или в рамките на законоустановения срок. По делото не са ангажирани доказателства, за датата на която Решение №90-00-282 от 14.03.2022г. (листи 8-9, 19-22, дело №1097/2022г.) на Директор на Д“ОА“ в община Карлово е съобщено на жалбоподателя, като според молба с Вх.№9588 от 16.05.2022г. (лист 130, дело №1097/2022г.) на управителя на “ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ” ЕООД, решението е получено по електронна поща на 12.04.2022г. Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда приема за установено, че подаването на жалбата (листи 2-3, 133, дело №1097/2022г.) в Административен съд- Пловдив на 26.04.2022г. е направено в законоустановения срок.

Според разпоредбите на чл.4 от ЗМДТ, (1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. (3) В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице. (4) Служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината. (5) Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите (НАП).

Според разпоредбата на чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1 – 5; Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Според чл.107, ал.4 от ДОПК, актът за установяване на задължения по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Респективно, пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община (община Карлово), съобразно установеното от нормата на чл.4, ал.5 от ЗМДТ.

Според чл.144, ал.1 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.

Според чл.156, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт (АУЗД) в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението.

В случая, Решение №90-00-282 от 14.03.2022г. е издадено от директор на Д“ОА“ в община Карлово, вместо от началник на О“МДТ“ в общината.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на длъжностна характеристика (листи 163-165, дело №1097/2022г.) за длъжността началник на О“МДТ“ в община Карлово, видно от която длъжностна характеристика, началникът на О“МДТ“ е непосредствено подчинен на директора на Д“ОА“ в общината.

Като доказателства по делото е прието заверено копие на болничен лист №Е20220082175 от 07.03.2022г. (лист 168, дело №1097/2022г.), издаден от Обща лекарска консултативна комисия (ОЛКК) в “МБАЛ- Мед. комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД, по силата на който Л. А. А.-Т., заемаща длъжността началник на О“МДТ“ в община Карлово, съгласно Заповед №К-1982 от 25.10.2018г. (лист 8) на кмета на община Карлово, има правото на отпуск поради заболяване в периода от 23.02.2022г. до 03.04.2022г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №К-603 от 16.03.2020г. (лист 10) на кмет на община Карлово, с която заповед В. И. С. е преназначена на длъжността директор на Д“ОА“ в община Карлово, считано от 01.03.2020г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на длъжностна характеристика (листи 11-14) за длъжността директор на Д“ОА“ в община Карлово, видно от която длъжностна характеристика, пряко задължение на директора на Д“ОА“, при отсъствие на началника на О“МДТ“, е да се произнася по жалби против актове за установяване на задължения по декларация по реда на ДОПК (точка 10, лист 12).

Според разпоредбите на чл.84 от Закона за държавния служител (ЗДСл), (1) При отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на съответната администрация. (2) Заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител. Заместването не може да е с продължителност повече от 6 месеца за един заместващ. (3) Процедурата по ал.1 и 2 не се прилага за лица, които по длъжност са заместници на титуляра.

В случая, директорът на Д“ОА“ в община Карлово е непосредствен ръководител на началника на О“МДТ“, като директорът на Д“ОА“ замества по длъжност началника на О“МДТ“, съгласно посочената по-горе длъжностна характеристика, поради което е налице хипотезата на чл.84, ал.3 от ЗДСл и не е нужно издаването на изрична заповед, по силата на която директорът на Д“ОА“ да замества началника на О“МДТ“ през периода на отсъствието му.

Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда приема, че Решение №90-00-282 от 14.03.2022г., издадено от директор на Д“ОА“ при заместване на началника на О“МДТ“, в хипотезата на чл.84, ал.3 от ЗДСл, е валиден акт.

Съответно, жалбата на “ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ” ЕООД, като подадена в законоустановения срок и след като е упражнено правото за обжалване на АУЗД по административен ред се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На първо място процесният АУЗД се явява издаден от компетентен орган.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-93-177 от 23.03.2020г. (лист 160, дело №1097/2022г.) на кмет на община Карлово, с която заповед, на основание чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка с чл.4, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, са определени служители на О“МДТ“, които имат права и задължения относно установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси на община Карлово по реда на ДОПК, съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, между които и В. К. К.- главен специалист, издал АУЗД с №3-1 от 16.02.2022г.

На следващо място, въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира от фактическа страна следното:

С декларация по чл.14 от ЗМДТ с Вх.№********** (партиден №6604F8229) от 09.05.2013г. (листи 36-41, дело №1097/2022г.) жалбоподателят декларира недвижими имоти с адрес: гр. Карлово, представляващи земя и сгради, както следва: Земя с площ 11076,00 кв.м и застроена площ (ЗП) 1000,00 кв.м.; Склад (други нежилищни) с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна, с разгъната застроена площ (РЗП) общо 516,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 516,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; други нежилищни обекти - описание административна, с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 251,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 251,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Гараж (други нежилищни), с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 117,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 117,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Производствен обект с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 217,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 217,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Други нежилищни обекти, с година на построяване 1959г. с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 28,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 28,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Селскостопански обект, с година на построяване 1959г. с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 13,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 13,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Производствен обект, с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 571,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 571,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Склад (други нежилищни), с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 22,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 22,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Склад (други нежилищни), с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 12,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 12,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.; Други нежилищни обекти, с година на построяване 1959г., с конструкция ПМ- полумасивна и с РЗП общо 54,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 54,00 кв.м., РЗП на мазе 0,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м.

С процесния АУЗД са установени задължения за ТБО за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2021г. в общ размер на 4 490,54 лв. и лихви за просрочие към 16.02.2022г. в общ размер на 405,69 лв.

Според приетото по делото заключение на вещото лице В. П. А. (листи 325-334, дело №1097/2022г.) и допълнение към същото (листи 340-341, дело №1097/2022г.) по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), установената ТБО в размер на общо 4 084,85 лв. включва в себе си два компонента - обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

По делото е прието и заключение на вещото лице С. П. Ж. (листи 470-487, дело №1097/2022г.) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

Посочените заключения са приети неоспорени от страните и същите съдът кредитира, като компетентни и безпристрастно изготвени и съответстващи на останалите по делото доказателства.

Вещото лице Ж. посочва, че поземлен имот (ПИ) с идентификатор 36498.504.148, находящ се в гр. Карлово, общ. Карлово, обл. Пловдивска, по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР), одобрени със Заповед №РД-18-52 от 16.11.2011г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. Карлово, п.к. 4300, улица Равнец №1, с площ от 10990 кв. метра, трайно предназначение на територията (ТПТ): урбанизирана, начин на трайно ползване (НТП): за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 148, квартал 139, парцел 1-148, при съседи: 36498.504.9501; 36498.11.5; 36498.11.8, ведно със сградите, които попадат върху имота: 1. Сграда с идентификатор 36498.504.148.1, със ЗП от 516,00 кв. метра, брей етажи: 2. предназначение: Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; 2. Сграда с идентификатор 36498.504.148.2, със ЗП от 251,00 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: Административна, делова сграда; 3. Сграда с идентификатор 36498.504.148.3, със ЗП от 117,00 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж; 4. Сграда с идентификатор 36498,504.148.4, със ЗП от 217,00 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда; 5. Сграда с идентификатор 36498.504.148,5, със ЗП от 571,00 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда; 6. Сграда с идентификатор 36498.504.148.6, със ЗП от 28,00 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: Друг вид сграда за обитаване; 7. Сграда с идентификатор 36498.504.148.7, със ЗП от 13,00 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда; 8. Сграда е идентификатор 36498.504.148,8, със ЗП от 22,00 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; 9. Сграда с идентификатор 36498.504.148.9, със ЗП от 12,00 кв. метра, брой етажи 1, предназначение: Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; 10. Сграда с идентификатор 36498.504.148,10, със ЗП от 54,00 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: Друг вид сграда за обитаване; и ведно с всички други строителни подобрения в имота.

По влезлите в сила КК и КР на гр. Карлово обектите са два, както следва:

1: Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор 36498.502.1133.3.2, гр. Карлово, ул. “Васил Левски“ №10, ет.1, вид собственост частна, тип за офис, брой нива 1, площ по документ 19,00 кв. м, съответна идеална част от общите части на сградата, Заповед за одобрение на КККР №РД-18-52 от 16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположен северно от общо проход - входа на ул. “Васил Левски“ №10, в гр. Карлово, намиращ се в северната част на сграда с идентификатор 36498.502.1133.3, гр. Карлово, ул.“Васил Левски“ №10, вид собственост частна, функционално предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, брой самостоятелни обекти 4, застроена площ 52,00 кв.м, Заповед за одобрение на КККР №РД-18-52 от 16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в югоизточната част /на уличната регулация към ул. “Васил Левски“/ на дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 36498.502.1133, гр. Карлово, ул. “Васил Левски“ №10, вид собственост частна, вид територия Урбанизирана, НТП - Ниско застрояване (до 10м), площ 480,00 кв.м., стар номер 1133, квартал 65, парцел VI-1257,3772, Заповед за одобрение на КККР №РД-18-52 от 16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК;

2: СОС с идентификатор 36498.502.1133.3.4, гр. Карлово, ул. “Васил Левски“ №10, ет.1, вид собственост частна, тип за търговска дейност, бр. нива 1, площ по документ 16,00 кв. м, съотв. ид. ч. от общ. ч. на сградата, Заповед за одобрение на КККР №РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположен южно от входа на ул. “Васил Левски“ №10, в гр. Карлово, намиращ се в югоизточната част на сграда с идентификатор 36498.502.1133.3, гр. Карлово, ул. “Васил Левски“ №10, вид собственост частна, функционално предназначение жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, брой самостоятелни обекти 4, застроена площ 52,00 кв.м., Заповед за одобрение на КККР №РД-18-52 от 16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в югоизточната част /на уличната регулация към ул. “Васил Левски“/ на дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 36498.502.1133, гр. Карлово, ул. “Васил Левски“ №10, вид собственост частна, вид територия урбанизирана, НТП - Ниско застрояване (до 10м.), площ 480,00 кв.м., стар номер 1133, квартал 65, парцел VI- 1257,3772, Заповед за одобрение на КККР №РД-18-52 от 16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Основното възражение в жалбата е за недължимост на допълнително установените задължения за ТБО, включваща услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци.

Установените с процесния акт задължения за ТБО се отнасят за периода от 01.01.2020г. до 31.10.2021г., към който период на възникване на задълженията е в сила разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ, в новелата и към ДВ бр.101 от 2013г., в сила от 01.01.2014 г.

Съгласно чл.62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Според чл.71 от ЗМДТ, такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване- когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива.

По силата на чл.63, ал.2 от ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.

От тълкуването на тези разпоредби на ЗМДТ следва извод относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на изпълнителя на въпросните услуги е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата ТБО. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на съответната територия и че той реално предоставя определените видове услуги.

В случая, от ответника не са представени достатъчно убедителни доказателства, от които да се заключи, че услугите по обезвреждането в депа на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са реално предоставени от община Карлово.

От цитираните разпоредби следва, че ТБО е вземане, дължимо при реално предоставяне на услуга, т.е. в случая следва да бъде доказан фактът на извършени дейности по двата компонента на горепосочената услуга, при това спрямо районите, в които се намират имотите на жалбоподателя.

С надлежни писмени доказателства е установено наличието на собствено и функциониращо в района депо. Независимо от това обаче, настоящият състав на съда намира, че не съответства на духа и целта на закона събирането на такса за обработване на битови отпадъци в депо, когато спрямо имота на жалбоподателя не се предлага и осъществява услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, от които се генерира битов отпадък за обработване в коментираните съоръжения.

Освен това, от приложената по делото административна преписка безспорно се установява, че за процесния период жалбоподателят подава декларация по образец, че имотът няма да се ползва през цялата 2020г. (лист 30, дело №1097/2022г.), като от приетото по делото заверено копие на нарочна справка за освобождаване от ТБО (лист 35, дело №1097/2022г.) е видно, че такава декларация е подадена и за 2021г. (№66040002120 от 31.12.2020г.).

Също така, според заключението на вещото лице С. Ж., имотите за които са установени като дължими ТБО не са ползвани от жалбоподателя, а не се ползват и понастоящем.

Предвид установеното фактическо и правно положение, се налага извод, че за процесния период от 01.01.2020г. до 31.12.2021г. жалбоподателят не дължи ТБО.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че оспорената част от АУЗД с №3-1 от 16.02.2022г. е постановена в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗМДТ, поради което същата е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на община Карлово е неоснователно и не следва да бъде уважено.

В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда съобрази следното:

Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес (в случая 4 490,54 лв.) за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 1 000 лв. до 10 000 лв. е 400,00 лв. плюс 10% за горницата над 1 000 лв. или 749,05 лв.

Според §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г., за нерегистрираните по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност (ДДС), а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.

Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е своевременно направено в проведеното на 08.11.2022г. заседание по дело №1097/2022г. (лист 495а, дело №1097/2022г.).

По дело №11954/2023г. на ВАС е налична молба (лист 28, 30, дело №11954/2023г.) от директор на Д“ОА“ в община Карлово, в която молба е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от “ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ” ЕООД по делото.

По Договор за правна защита и съдействие от 23.06.2022г. (лист 295, дело №1097/2022г.) с адвокат М. Д. е заплатено възнаграждение в размер на 1 573,04 лв. с включен ДДС (лист 490, 494, дело №1097/2022г.) или с данъчна основа (ДО) в размер на 1 310,87 лв. и ДДС в размер на 262,17 лв.

По Договор за правна защита и съдействие от 22.02.2023г. (лист 33, дело №11954/2023г.) с адвокат М. Д. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 573,04 лв. с включен ДДС (лист 34, дело №11954/2023г.) или с ДО в размер на 1 310,87 лв. и ДДС в размер на 262,17 лв.

По договор за правна защита и съдействие от 15.05.2024г. (лист 18) с адвокат М. Д. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 872,00 лв. с включен ДДС (лист 20) или с ДО в размер на 1 560,00 лв. и ДДС в размер на 312,00 лв.

С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатените адвокатски възнаграждения са прекомерни и такива следва да бъдат присъдени в размер от по 898,86 лв. (ДО в размер на 749,05 лв. + ДДС в размер на 149,81 лв.) за всяко разглеждане на делото. Освен адвокатски възнаграждения в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 50,00 лв. (лист 131, дело №1097/2022г.), заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство, както и сумата от 500,00 лв. (лист 314, дело №1097/2022г.), заплатен депозит за вещи лица.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация с №3-1 от 16.02.2022г., издаден от В. К. К.- главен специалист в Отдел “Местни данъци и такси“ в община Карлово, потвърден с Решение №90-00-282 от 14.03.2022г. на директор на Дирекция “Обща администрация“ в община Карлово, в частта му, с която на “ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ” ЕООД, ЕИК *********, са установени задължения за такси за битови отпадъци по ЗМДТ за периода 01.01.2020г. – 31.12.2021г. в общ размер на 4 084,85 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер на 405,69 лв.

ОСЪЖДА Община Карлово, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на “ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. “Беш бунар” №1, ЕИК *********, сумата от общо 2 696,58 (две хиляди шестстотин деветдесет и шест цяло и петдесет и осем стотни) лева, представляваща заплатени адвокатски възнаграждения, с включен ДДС; както и сумата от общо 550,00 (петстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.