Решение по дело №411/2018 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 89
Дата: 20 септември 2019 г. (в сила от 16 октомври 2019 г.)
Съдия: Спас Маринов Стефанов
Дело: 20183430200411
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 89

 

гр. Тутракан, 20.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Тутраканският районен съд в публично заседание на двадесет и седми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ

 

при секретаря Людмила Петрова, като разгледа докладваното от Председателя АНД № 411 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид  следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 18-0362-000601 от 25.10.2018 г.   Началника РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на Ю.Ш.С., с ЕГН ********** ***,

           за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 10.00 лв.

           за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 10.00 лв. и

           за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят С., който чрез процесуалния си представител адв. С.С. ***, го обжалва в срок и моли съдът да го отмени като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – Началник РУ гр. Тутракан, не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по съществото на спора.

Районна прокуратура гр. Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Актосъставителят мл. автоконтрольори Г.С.Г. и свидетелят Д.Й.Р. са служители в РУ на МВР гр. Тутракан.

На 14.09.2018 г. те изпълнявА. служебните си задължения на територията на с. Цар Самуил, обл. Силистра. Около 21:37 часа, по ул. „Струма“ до дом № 14, спрели за проверка лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СС 1877 АМ. Водачът на автомобила не представил СУМПС и контролен талон. При извършената проверка се установила самоличността на водача на автомобила- жалбоподателя Ю.Ш.С. и това, че същият е правоспособен водач на МПС.

Полицейските служители извършили проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARBB 0048.Уредът отчел нА.чие на алкохол в издишания въздух от жалбоподателя,който бил с концентрация 1.23 промила.

Във връзка с констатираните нарушения,актосъставителя Г.Г. съставил на жалбоподателя С., АУАН № 593 /серия Д бл. № 174642/, за извършени на 14.09.2018г. нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.Жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на АУАН, подписал го е и е получил препис от същия.

На жалбоподателя е бил издаден талон за даване на кръвна проба за химическо изследване бл. № 0035159. Последния посетил ЦСМП филиал гр. Тутракан, където му била взета кръвна проба за изследване. При извършената химическа експертиза било установено нА.чие на алкохол в кръвта,който бил с концентрация 0.98 промила. 

По образуваното със съставянето на 14.09.2018 г. АУАН административно производство, Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан е издал наказателно постановление № 18-0362-000601 от 25.10.2018г., като е възприел изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка. След като посочил нарушените разпоредби от ЗДвП  - чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 10.00 лв.,           чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 10.00 лв. и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

На 25.11.2018 г. жалбоподателят е получил препис от НП.

Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от показанията на разпитания актосъставител Г.С.Г. и свидетелите И.Х. Г.,И.С.С., Д.Й.Р.,И. П. П. и на Ф.Б.А.,които съдът кредитира.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ш.К.Ф.,тъй като намира същите за нелогични и противоречащи на показанията на св.Ф.Б.А..

  

АнА.зирайки доказателствата, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима. Разгледана по същество жалбата е  неоснователна.

Видно от приложената служебна бележка от ОД на МВР гр. Силистра, НП е издадено от Началника на РУ на МВР гр. Тутракан, имащ съответните правомощия.

АУАН,с който е сложено началото на административно-наказателното производство,е съставен от длъжностно лице,имащо съответните правомощия.Акта съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити.АУАН е подписан от нарушителя и препис от него му е връчен по надлежния ред.

         Атакуваното НП също е издадено от имащ съответните правомощия държавен орган.Същото съдържа всички изискуеми от чл.57 ал. 1 от ЗАНН реквизити.Подписано е надлежно от издателя и е връчен препис от него на адресата.

         На практика не се оспорват от жалбоподателя двете допуснати нарушения на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП и наложените с атакуваното НП административни наказания за допускането им.Пледира се за отмяна на атакуваното НП в неговата цялост,без да се посочват доказателства за незаконосъобразност на НП в частта за наложените на основание чл.183 ал. 1пр. 1 и пр. 2 административни наказания.В съдебно заседание се оспорва извършването на административно нарушение по смисъла на чл.5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.Твърди се,че поради случайно стекли се обстоятелства е бил опорочен резултата от химическото изследване на дадената от жалбоподателя кръвна проба.Като доказателства се сочат показанията на свидетелите Ф.А. и Ш.Ф..Пледира се за отмяна на атакуваното НП в частта за наложеното на основание чл.174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП,административни наказания.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ш.К.Ф., на които се позовава жалбоподателя,тъй като намира същите за нелогични и противоречащи на показанията на св.Ф.Б.А..Нелогични  са показанията на св.Ф. относно отправената от него покана към жалбоподателя да влезе в домът на дядо му,докато той изкара автомобила,с който предстои да го транспортира до филиала на ЦСМП,тъй като същата вечер /14.09.2018г./ било много студено.Нелогично е свидетелят,който се е съгласил да извърши услуга на жалбоподателя,да „търпи” лишенията от „студа”, а жалбоподателя, който ще се ползва от услугата,да стои в жилището на „топло”  и то за време,необходимо само за извеждане на автомобила на улицата. Още по-нелогично звучи намирането върху маса в жилището, налята в чаша кока-кола и докато свидетеля да каже жалбоподателя да си налее друго,той казал, че това ще изпие и го изпил. Едва тогава разбрал,че в чашата освен кока-кола имало и уиски.През това време,дядото на св.Ф.,св.Ф.А.,бил в тоалетната.

Тези показания на св.Ш.Ф.,не се подкрепят от показанията на св.Ф.А. ,а в отделни части и си противоречат. Св.А. посочва,че наистина е предоставил на внук си личния си лек автомобил за да откара жалбоподателя С. ***.Посочва също така,че по медицинско предписания вечер консумира уиски или ракия и че същата вечер изпил 50 мл. уиски.В същото време св.А. посочва,че когато св.Ф. и жалбоподателя С. са пристигнали в домът му, е бил вътре в къщи и жалбоподателя не е влизал при него. Свидетеля посочва,че не знае дали жалбоподателя С. е консумирал уиски в дома му същата вечер. Свидетеля не посочва да е бил в тоалетната, докато жалбоподателя и внук му са били в домът му,както и някой в негово отсъствие да изпил налято в чаша и предназначено за него самия, уиски или уиски с кока-кола.

Следва да се отбележи,че пред АНО не са били депозирани по какъвто и да е начин твърденията на жалбоподателя,изложени в съдебно заседание.Ето защо правилни законосъобразно,АНО е приел,че химическото изследване на дадената от жалбоподателя кръвна проба е обективно и законосъобразно и се позовал на него при взимането си на решение и издаване на атакуваното НП.Тук следва да се посочи,че жалбоподателя е бил санкциониран по по-благоприятния за него закон.

Съдът намира за необходимо да посочи с оглед пълнота на изложението,че съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози /ДВ.бр.81 от 2018г./, при проверка, употребата на алкохол от водачи на МПС се установява на место   от контролните органи с техническо средство.Съгласно разпоредбата на чл.3а от Наредбата,установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва и с доказателствен анализатор ,показващ концентрацията на алкохол чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища или с медицинско и химическо лабораторно изследване,като една от хипотезите е когато лицето не приема показанията на техническото средство. В конкретния случай дори и да се приеме,че твърдението за опорочен резултат на химическо лабораторното изследване на дадената кръвна проба от жалбоподателя,то тя е такава по вина на самия жалбоподател.Контролните органи са извършили всичко зависещо от тях за извършване на проверката за алкохол на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС. Съгласно закона,те са издали съответния талон за даване на кръвна проба.Преценката дали съответния водач,ще даде такава и резултата от химическото й изследване ще бъде приложен от АНО,като по-точен или няма да даде кръвна проба и с това ще признае резултата от показанията на техническото средство,е предоставена от законодателя на самия водач.Ако той опорочи по някакъв начин прилагането на този метод за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта,следва да се приложи установеното с техническото средство и по никакъв начин не води до опорочаване на проверката за алкохол в цялост и констатираните показания чрез другите посочени в Наредбата способи.В конкретния случай този вариант е по неблагоприятен за жалбоподателя,тъй като ако се игнорира химическо лабораторното изследване на дадената от жалбоподателя кръвна проба, установила наличие на алкохол в кръвта 0.98 промила,следва да бъдат приложени показанието на техническото средство,отчело 1.23 промила.В първия случай деянието на жалбоподателя предполага ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност по чл.174 ал. 1 т.1 от ЗДвП,предвиждащ административни наказания „глоба” и лишаване от право да управлява МПС”,  а във втория неговата наказателна отговорност за извършено престъпление по смисъла на чл.343л ал. 1 от НК,предвиждащ налагането на наказания лишаване от свобода,глоба и лишаване от право да се управлява МПС.

С атакуваното НП съдът е наложил единствено предвидените от закона административни наказания в размер,който е фиксиран от закона и АНО няма възможност за преценка.В този смисъл и съдът е лишен от възможността да обсъжда справедливостта на наложените по вид и размер на наказания.

Предвид горното съдът намира,че АНО правилно и законосъобразно е издал атакуваното НП и като такова то следва да бъде потвърдено в неговата цялост .

 

Водим от горното, съдът

   

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 18-0362-000601 от 29.12.2018 г., с което Началникът РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на Ю.Ш.С., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 10.00 лв.; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 10.00 лв. и за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: