№ 104
гр. Ботевград, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря И. С. Т.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20251810200104 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш /ЕФ/ серия К № * издаден от ОДМВР-С., с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 2 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ на Й. С. Г., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер
на 100 (сто) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от
ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ К/* от 20.03.2024година.
В подадената жалба от Й. С. Г., чрез адв. Р. К. Р. от АК-С. З. е описано
искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен.
Въззивният жалбоподател надлежното призоваван, не се явява и не
изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния представител, в
която моли съда да даде ход на делото. Направено е доказателствено искане за
прилагане на справка-схема на пътната сигнализация в инкриминирания
участък, както и да се представи протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. на МВР. Претендира разноски и въвежда възражение за
прекомерност на юрисконсулткото възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
1
взема становище по жалбата. Постъпила е писмена защита, чрез гл. юрик. Й.
Г.а, с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя
като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на разноските на
противната страна.
От фактическа страна:
Според процесния електронен фиш на 27.12.2024 г. в 13.43 часа, в
Софийска област, община Ботевград по автомагистрала Х., км. 33+950 с
посока на движение към гр.С., при ограничение от 80 км/ч, въведено с пътен
знак В-26, с МПС Ш. О. 1,9 ТДИ, с регистрационен номер *, е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № ARH CAM S1, при разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е
отчетена скорост на движение на описания автомобил от 96 км/ч (след
приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км/%) при измерване на
скоростта е установена превишена стойност на скоростта 16 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от
19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото са налични данни, че електронният фиш е бил връчен на
жалбоподателя на 19.01.2025 г (л. 10 от д. и л. 28 от д.).
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № 126-СГ-
ИСИС/23.08.2024г.; ежедневна ведомост на отчет образец №11 отразен в ЕФ;
2
заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и
двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол
за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта, справка за регистрация на МПС Ш. О. 1,9 ТДИ, с регистрационен
номер *, справка-отговор от Областно пътно управление-С., ведно със схема
за временна организация и безопасност на движението на АМ Х., в участъка
от км 33+950, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между си.
От справката на АПИ и схемата към нея, изискана и приложена по
делото, се установява категорично, че към датата на извършване на
нарушението /27.12.2024г./ при км 33+950 пътното платно в посока гр. С. е
действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената 80км/, монтиран на км 34+050 и обхват на действие до км 31+920
(2130м). Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано
след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ
скоростта на движение, поради което следва да се приеме, че водачът в
момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаеш това
ограничение.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея,
се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е
одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 23.08.2024г.
Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на
нарушението 27.12.2024г. вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2,
т. 8 от ЗДвП (с ДВ бp. 54 от 05.07.2017 г.) да се обозначават чрез поставяне на
пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от
пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
3
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на
закона, то към 27.12.2024г. не е било необходимо участъкът, в който се е
извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е
бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха
преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането на
посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания
видео контрол.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно
жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по
ЗДвП, но директно пред РС-Ботевград, а не както е законовият ред – чрез
АНО.
От приложената справка от КАТ е видно, че собственик на процесния
автомобил е жалбоподателят. Доколкото най-късно към датата на подаване на
жалбата до съда /22.01.2025г./ вече е знаел за издадения на негово име
Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е
подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е
управлявало автомобила в процесния ден и час, настоящият съдебен състав
счита, че в случая именно с оглед на цитираните по-горе законови разпоредби
следва да се ангажира административно-наказателната отговорност именно на
него, а и той не твърди друго лице да е управлявало автомобила.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
4
разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.
54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015
г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните
писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно удостоверение № 17.09.5126 със срок на
валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в
електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
5
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно, използването
на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с
протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от
обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното
АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим
на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и
броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени
със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен
извод, че протоколът е относим към описаното в него нарушение.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в
сила от 16.01.2018 г.
Спазено е било и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532, а
именно направена е била снимка /лист 23 от делото/, отразяваща на
разположението на АТСС на конкретния участък от пътя.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка клип № 120CD16/0863890, в която
са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото
превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за
установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия
материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш,
заснет при отдалечаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра
6
на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на
АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по
алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се
предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и
изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая
са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
В приложения по административнонаказателната преписка протокол
съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. се вижда, че е
отразено техническото средство за контрол да е заснело в един режим на
работа – стационарен.
От ежедневна ведомост, се установява, че полицейският служител
заснел нарушението на дата 27.12.2024г. е изпълнявал служебните си
задължения като младши автоконтрольор на АМ Х., след проведен му
инструктаж, дневна смяна и е преминал необходимото обучение за работа с
АТС „ARH CAM S1”.
От протокола за използването на АТС безпротиворечиво се установява,
че пътният знак е бил поставен на достатъчно разстояние от техническото
средство за контрол, което е позволявало да бъде възприет от водачите в това
число и от въззивника и същият да съобрази скоростта на движение на
управлявания от него автомобил, съгласно въведеното ограничение до 80
км/ч.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, противно на
възраженията на жалбоподателя, че обсъдените доказателствени материали
удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на
електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и
скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по
7
отношение разрешената максимална скорост и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, съответстват на
действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането
на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на скоростта,
сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в ал. 1.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното средство,
допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ В 26 в
случая, на АМ Х. към дата 27.12.2024г., в участъка на км 33+950 посока към
гр. С. е било въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч, поради което
именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на
МПС, в този период от време. В този аспект квалификацията на нарушението
е правилна.
В ЕФ са посочени всички елементи на административното нарушение,
за което е ангажирана отговорността на нарушителя като дата, час и място на
нарушението, в какво точно се състои нарушението, кой е нарушителят, коя е
нарушената правна норма, както и коя е санкционната норма и какво
административно наказание се налага за така установеното по категорично
несъмнен начин административно нарушение от жалбоподателя Й. С. Г..
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието с пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
Превишението на скоростта е получено след приспадането на 3%, тъй
като видно от съдържанието на ЕФ, и приложената към него снимка,
отчетената под снимката скорост на МПС е 99 км. /час и след извършеното
изчисление с приспадане на 3%, се получава скорост от 96 км. /ч. – посочена в
ЕФ. В самия ЕФ изрично е посочено, че е отчетен толеранса от - 3 км (%) на
измерената скорост, поради което неяснота относно този факт не съществува,
поради което за нарушението е приложима именно санкцията по т. 2 от
визираната в ЕФ разпоредба. Последната, в приложимата редакция - изм. ДВ,
8
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост над 10 km точно фиксирано по размер
наказание – глоба от 50 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
В случая на жалбоподателя Й. С. Г. е била определена глоба в размер на
100 лева като наказващият орган се е позовал на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Тази
норма, предвид посоченото превишение на скоростта с 16 км/ч. и записаното в
Електронния фиш обстоятелство, че нарушението е извършено в "извън
населено място", следва да се приеме, че препраща към разпоредбата на чл.
182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и определеният размер на глобата от 100 лв. всъщност е
двукратният размер на глобата от 50 лв., предвидена в чл. 182, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП.
В конкретния случай, за предходния фиш не е ясно кога същият е влязъл
в сила /и въобще влязъл ли е в сила/, поради което и изискванията за повторно
извършване на нарушението не са изпълнени. Неправилно АНО е приложил
санкционната норма като е нарушил правилата за "повторността". Нарушено е
правото на жалбоподателя да се защити срещу всички факти. Този порок обаче
не води до пълна отмяна на ЕФ, тъй като нарушителят е запознат с фактите на
конкретното нарушение – касае се за управление на МПС с превишена скорост
извън населено място и това обстоятелство налага преквалификация на
нарушението. Изрично Тълкувателно решение № 8/2021 г. по т. д. 1/2020 г. на
ВАС приема, че при липса на съществено изменение на съставомерните факти
в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК вр. чл. 84
ЗАНН районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има
правомощието да преквалифицира описаното в ЕФ изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под
друга нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ. Ето защо деянието
следва да се преквалифицира от такова извършено в условията на
"повторност" по чл. 182, ал. 4 ЗДвП в такова по основния състав – чл. 182, ал.
2, т. 2 ЗДвП регламентиращ наказание при превишаване на максимална
скорост извън населено място над 10 км/ч, както е в случая, респективно само
размерът на наложената "глоба" следва да се измени от 100.00 на 50.00 лева.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Процесното нарушение представлява типичен пример на
9
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и поради това БРС не счита, че
случаят е маловажен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на страните по
съразмерност съобразно размера на защитения интерес. Жалбоподателят е
претендирал разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът съобрази стореното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност, като счете същото за основателно, доколкото
делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради което
и уговореното възнаграждение е над предвидения в закона размер съгласно чл.
18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатската работа, а именно – 400 лв. С оглед защитената част от интереса
му, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати сума в размер на
200, 00 лева.
Разноски са дължими и на въззиваемия при направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство.
Съобразно с нормата на чл. 63д, ал. 5, вр. с ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
и като съобрази характера и тежестта на производството, възражението за
прекомерност, както и факта, че представителството е осъществено
единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът
намери, че възражението за прекомерност на жалбоподателя също
основателно и следва да определи в полза на ОД на МВР - С. юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лева. С оглед защитената част от
интереса му, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата в размер на 40 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № * издаден от ОДМВР-С., с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 2 от Закона за движението
10
по пътищата /ЗДвП/ на Й. С. Г., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер
на 100 (сто) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от
ЗДвП,
КАТО НАМАЛЯВА на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП размера на
глобата на 50.00 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Й. С. Г., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция
на МВР-гр. С. разноски по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. С., да заплати на Й. С. Г., ЕГН
********** сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща сторените от
последния разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
11