Решение по дело №2583/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1181
Дата: 11 ноември 2022 г.
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20221720102583
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1181
гр. Перник, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221720102583 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от В. С. С., ЕГН **********, и С. С. С.,
ЕГН **********, двете с адрес: ***********************, действащи чрез своята майка и
законен представител Й. Б. М., чрез пълномощника адв. А., срещу „Топлофикация Перник“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че:
В. С. С., ЕГН **********, не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата
1294,70 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009
г. – 30.04.2011 г. за топлоснабден имот с абонатен номер № **********, находящ се на
адрес: *********************, и сумата 263,60 лв. – представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода 30.06.2009 г. – 20.08.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата 1294,70 лв., считано от датата на подаване на заявлението -
19.09.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 175,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, и сумата 31,16 лв. – държавна такса, представляващи 1/2 част от
вземанията по изпълнителен лист, издаден срещу наследодателя й С.С.П., ЕГН **********,
по ч.гр.д. № 6164/2012 г. на РС-Перник, и
С. С. С., ЕГН **********, не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата
1294,70 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009
г. – 30.04.2011 г. за топлоснабден имот с абонатен номер № **********, находящ се на
адрес: *********************, и сумата 263,60 лв. – представляваща законна лихва за
1
забава на месечните плащания за периода 30.06.2009 г. – 20.08.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата 1294,70 лв., считано от датата на подаване на заявлението -
19.09.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 175,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, и сумата 31,16 лв. – държавна такса, представляващи 1/2 част от
вземанията по изпълнителен лист, издаден срещу наследодателя й С.С.П., ЕГН **********,
по ч.гр.д. № 6164/2012 г. на РС-Перник.
В исковата и уточняващата молба се излага, че в полза на ответника срещу
наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6164/2012 г. на РС-
Перник, въз основа на който е образувано изп. д. № 384/2012 г. по описа на ЧСИ Е.Д. с
район на действие Окръжен съд – Перник. Твърдят, че не дължат принудително изпълнение
на по ½ част от вземанията по изпълнителния лист съобразно квотите си в наследството, тъй
като същите са погасени с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Молят за
уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да им заплати сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. С., е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди,
че давността за вземанията е прекъсната и е спряла да тече с образуване на изп. дело №
384/2012 г. на ЧСИ Е.Д., преобразувано в изп.д. № 643/2021 г. на ЧСИ С.Б.. Навежда довод,
че перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за давността като се позовава
на Решение № 37/24.02.2011 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС. По изложените съображения
моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото в заверен препис удостоверение за наследници с
изх. № 21/ИЗТ-1078 от 30.11.2021 г., че С.С.П., ЕГН **********, е починал на 03.09.2019 г.,
като е оставил наследници по закон две деца – ищците В. С. С., ЕГН **********, и С. С. С.,
ЕГН **********.
Съгласно удостоверения за раждане № 100379/09.03.2010 г. и № 100380/09.03.2010 г.
родители на В. С. С., ЕГН **********, и С. С. С., ЕГН **********, са Й. Б. М. и С.С.П..
От приложения препис на изп.д. № 384/2012 г. на ЧСИ Е.Д. се установява, че е
образувано по молба с вх. № 13313/30.11.2012 г. от „Топлофикация-Перник“ АД въз основа
на изпълнителния лист от 29.10.2012 г., с който на основание Заповед № 4705/19.09.2012 г.
по ч.гр.д. № 6164/2012 г. на РС-Перник С.С.П., ЕГН **********, е осъден да заплати на
взискателя сумата 2589,40 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. вкл., сумата 527,21 лв. – лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.06.2009 г. до 20.08.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 2589,40 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 19.09.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер
на 350,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 62,33 лв. - държавна такса.
2
На 04.12.2012 г. е изискана справка от НАП-гр. Перник за публични задължения на
длъжника, притежавани банкови сметки и трудови договори и е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, за която е залепено уведомление на 03.01.2013 г. и
същата е връчена на длъжника на 10.01.2013 г.
С молба от 20.01.2013 г. длъжникът е отправил искане да изплаща дълга след
15.02.2013 г., тъй като към момента на подаването й е безработен, с което взискателят се е
съгласил с молба от 04.02.2013 г.
На 28.02.2013 г. е изискана справка от НАП-гр. Перник за сключени трудови договори
от длъжника, на 29.01.2014 г. е изискана справка от НАп-гр. Перник за банкови сметки и
трудови договори на длъжника.
На 29.01.2014 г. е изпратено съобщение до длъжника, че следва незабавно да превежда
сума по дълга, за което е залепено уведомление на 30.01.2014 г.
На 25.02.2014 г. е изискана информация от Община Перник има ли регистрирани на
името на длъжника движими и недвижими имоти и е изпратено съобщение до ПП-Перник за
предоставяне на информация за регистрирани МПС на името на длъжника.
На 28.03.2014 г. е изпратено съобщение до взискателя да посочи кой имот на длъжника
иска да се опише и иска ли да бъде наложен запор върху МПС, получено на 31.03.2014 г.
С молба от 31.03.2014 г. взискателят е направи искане до съдебния изпълнител да бъде
извършен опис на имот, находящ се в *********************. Въз основа на резолюция от
25.04.2014 г. е изпратено съобщение до взискателя да заплати определните такси, след което
не са поискани или извършвани действия по изпълнителното дело.
С молба от 15.02.2021 г. ответникът е отправил искане до ЧСИ С.Б. за образуване на
изпълнително дело срещу С.С.П., ЕГН **********, за вземанията, за които по ч.гр.д. №
6164/2012 г. на РС-Перник е издаден изпълнителен лист, въз основа на която не се спори, че
е образувано изп.д. № 643/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищците твърдят, че не дължат в качеството на наследници на по ½ част
от задълженията на длъжника поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за
изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в
сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за
възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен
срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
3
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно
по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на
новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането
е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение
/в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че
приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за датата, на която е влязла в сила
заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че моментът от който е започнал да
тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е датата на издаване на
изпълнителния лист – 29.10.2012 г., към който момент страните не спорят, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 384/2012 г. по описа
на ЧСИ Е.Д., приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с
ППВС № 3/1980 г., поради което съдът приема, че с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело на 30.11.2012 г. погасителната давност за вземанията е прекъсната и е
спряла да тече по време на висящността му.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Молбата на взискателя от 31.03.2014 г. за извършване на опис на
недвижим имот на длъжника, представлява искане за извършване на изпълнително действие
преди изтичане на двугодишен срок от подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело, поради което същото не е прекратено към момента на приемане на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, С оглед
4
изложеното, следва да се приеме, че новата давност започва да тече от постановяване на
тълкувателния акт - 26.06.2015 г.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е
ангажирал доказателства за прекъсването на давността след 26.06.2015 г. /датата, на която е
приет новия тълкувателен акт, с който ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл/. Тъй
като давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е спрял да тече
до 21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължил да
тече. Следователно към петгодишния срок, който, считано от 26.06.2015 г. е следвало да
изтече на 26.06.2020 г., следва да се прибави периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два
месеца, една седмица и един ден/, през който давността е спряла. Следователно
петгодишният давностен срок е изтекъл на 04.09.2020 г. – преди подаване на молбата от
15.02.2021 г. за образуване на изп.д. № 643/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.

По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представените доказателства за извършени
разноски, същите са сторили такива в размер на 141,16 лв. - държавна такса, и 480,00 лв. -
платено в брой адвокатско възнаграждение. По възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, направено в отговора на исковата молба, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение при предявения интерес от 1764,46 лв. е 300 лв. +
7 % за горницата над 1000 лв., т.е. 353,51 лв. за всеки ищец, който размер платеното
възнаграждение не надвишава, поради което не е налице основание за неговото намаляване.
С оглед изложеното, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна е неоснователно.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците
половината от внесената държавна такса за производството по делото /по 70,58 лв./, и
половината от платеното адвокатско възнаграждение /по 240,00 лв./, т.е. сума от по 310,58
лв. на всеки ищец.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. С. С., ЕГН **********, с адрес:
5
***********************, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
принудително изпълнение на сумата 1294,70 лв. – представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.04.2011 г. за топлоснабден имот с абонатен
номер № **********, находящ се на адрес: *********************, и сумата 263,60 лв. –
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2009 г. –
20.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата 1294,70 лв., считано от датата
на подаване на заявлението - 19.09.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
175,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и сумата 31,16 лв. – държавна такса,
представляващи 1/2 част от вземанията по изпълнителен лист, издаден срещу наследодателя
й С.С.П., ЕГН **********, по ч.гр.д. № 6164/2012 г. на РС-Перник, поради погасяване на
вземанията по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. С. С., ЕГН **********, с адрес:
***********************, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
принудително изпълнение на сумата 1294,70 лв. – представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.04.2011 г. за топлоснабден имот с абонатен
номер № **********, находящ се на адрес: *********************, и сумата 263,60 лв. –
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2009 г. –
20.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата 1294,70 лв., считано от датата
на подаване на заявлението - 19.09.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
175,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и сумата 31,16 лв. – държавна такса,
представляващи 1/2 част от вземанията по изпълнителен лист, издаден срещу наследодателя
й С.С.П., ЕГН **********, по ч.гр.д. № 6164/2012 г. на РС-Перник, поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на В. С. С., ЕГН
**********, с адрес: ***********************, сумата 310,58 лв. /триста и десет лева и
петдесет и осем стотинки/ – разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. С., ЕГН
**********, с адрес: ***********************, сумата 310,58 лв. /триста и десет лева и
петдесет и осем стотинки/ – разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6