Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Д.К.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 4 130 по описа за 2016 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 100 000 лв.
В исковата молба на Г.И.И. се твърди,
че на 21.07.2015 г., около 08,15 часа, на път II – 73 /Карнобат – Шумен/, км. 88+337, в района на община
Карнобат се е осъществило ПТП от водача на лек автомобил „Фолксваген Поло” с
рег. № ******* – М.А. М., който загубил контрол над управлявания от него
автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в движещият се
в тази лента лек автомобил „Дачия Логан” с рег. № *******, управляван от ищеца.
Изложени са твърдения, че вследствие на удара той получил контузия на гръден
кош и корема с установени свободно подвижна течност под и около черния дроб и
десностранен плеврален излив, фрактура на дясната пета, фрактури на 2, 3, 4
пръсти на десния крак. Изложени са твърдения за извършена хирургическа
интервенция и поставяне на метална остеосинтеза с 9 винта и болничен престой от
17 дни. Твърди се, че лечението му продължило при домашни условия като 10 дни
след изписването му се наложило да постъпи втори път в болничното заведение,
където били установени фрактурите на пръстите на десния крак, както и
обстоятелството, че били зараснали накриво. Изложени са твърдения, че се
наложило те да бъдат счупени отново преди операцията, след което при втора
хирургическа интервенция били поставени метални остеосинтезни средства /игли/
на пръстите на десния крак.
Изложени са твърдения, че ПТП-то е осъществено по изключителна вина на
водача на лекия автомобил Фолксваген. Заявени са твърдения, че вследствие на
получените травми ищецът търпял изключителни болки, страдания и ограничения.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Фолксваген Поло”, да му заплати сумата от 100 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му
травматични увреждания. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „З.К.О. – К.Б.” КЧТ,
редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Страните не са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Йовчева.
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. С..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
15/21.07.2015 г. на РУ – Карнобат, от който се установява, че на същата дата,
около 08.15 ч., на II – 73, км. 88+337 се е осъществило ПТП между лек автомобил „Фолксваген
Поло” с рег. № *******, управляван от М.А. М. и лек автомобил „Дачия Логан” с
рег. № *******, управляван от Г.И.И.. В протокола като пострадал е посочен Г.И.
с диагноза „вътрешен кръвоизлив”, както и обстоятелството, че причините за
настъпване на ПТП са в процес на изясняване.
По делото е представено и постановление за прекратяване на наказателно
производство по прок. преп. 882/2015 г. по описа на РП – Карнобат, постановено
на 02.02.2016 г.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че ПТП-то е
осъществено на пътно платно с две ленти, разделени от непрекъсната линия. В
заключението е посочено, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло”,
управлявайки същият със скорост от 87 км/ч навлиза в лентата за насрещно
движение по неизвестни причини и траекторията му се пресича с траекторията на движещият
се в тази лента лек автомобил „Дачия Логан”, управляван от ищеца. Вещото лице е
посочило, че по делото няма данни ПТП-то да е настъпило по технически причини,
причините за неговото настъпване са от субективните действия на водача на лек
автомобил „Фолксваген Поло” с органите за управление. Вещото лице е обосновало
извод, че ударът е бил технически непредотвратим за водача на лек автомобил
„Дачия Логан” и е бил технически предотвратим за водача на лек автомобил
„Фолксваген Поло”.
По делото е изслушана и съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д.. В заключението на същата
вещото лице е обосновало извод, че в следствие на ПТП-то Г.И.И. е получил
контузия на гръдния кош и корема, счупване на дясна петна кост, счупване на
втора, трета и четвърта ходилни кости – дясно ходило. Обоснован е извод за
настъпило усложнение, изразяващо се във възпаление на дясна петна кост
/остеит/, с некроза на опер. рана, супурацио /нагнояване на раната в областта
на трети пръст на дясното ходило и около Киршнеровите игли/. Вещото лице е
мотивирало извод за наличие на причинна връзка с процесното ПТП като
уврежданията са в следствие на вътреавтомобилна травмана водач при челен удар.
Обоснован е извод за проведено комплексно лечение в болнични и
домашно-амбулаторни условия, за проведени изследвания, установена контузия на
гръден кош и корем с малък излив в дясна гръдна половина и малко количество СПТ
под и около черния дроб. Обоснован е извод за проведено консервативно лечение и
пет осъществени хирургически интервенции при възстановителен период продължил 1
година и 3 месеца, в който период ищецът
е търпял болки и страдания, с най-интензивен характер непосредствено след
травмата и петте операции и при извършената рехабилитация. Обоснован е извод за
нужда от чужда помощ като Г.И. се е предвижвал с патерици около 8 месеца, с
начално щадящо натоварване след 4 месец. Обоснован е и извод за наличие на
артрозни промени на 1-3 метатарзофалангеални стави вдясно, остеосклеротични
промени на дясна петна кост и наличен оток на десен глезен и ходило. Обоснован
е и извод, че тези увреди е възможно да настъпят и при поставен предпазен
колан.
В съдебно заседание, проведено на 13.02.2017 г. са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Велина Панайотова Илиева, съпруга на
ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от изводите на вещото лице по
изслушаната САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като обективна и
компетентно изготвена.
Установено по делото, от заключението на САТЕ, приета като неоспорена от
страните, е обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението
на водача на лекия автомобил, изразяващи се в предприетите от него действия по управление
на автомобила в нарушение на правилата за движение, изразяващи се в навлизане в
насрещната лента за движение на автомобили.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени веди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените й травматични увреждания – контузия на гръдния кош и корема,
счупване на дясна петна кост, счупване на втора, трета и четвърта ходилни кости
– дясно ходило. Установено по делото от СМЕ е, че тези травми са довели до
значителни като интензитет и продължителни във времево отношение болки и
страдания и същите се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то
те подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението
съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /51 години/, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпял болки, страдания и ограничения /около 15 месеца,
като интензитетът им е бил променлив/, настъпилите усложнения, извършените 5
хирургически интервенции, ограниченията в ежедневно битовата дейност на ищеца и
промяната в стереотипа на живота му, както и остатъчните неблагоприятни във
здравословно отношение отражения, изразяващи се в артрозни промени на 1-3 метатарзофалангеални стави вдясно, остеосклеротични
промени на дясна петна кост и наличен оток на десен глезен и ходило, поради
което справедливо би било да се присъди сума от 80 000 лв. като за горницата до
пълния предявен размер от 100 000 лв. искът като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът е пътувал без
поставен предпазен колан. Съгласно нормата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали.
Допринасянето може да бъде както с действия, така и с бездействия. В този
случай вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на
увредения. При ангажираните по делото доказателства не се установява по никакъв начин
с поведението си ищецът да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Няма
данни по делото, които да са с категоричен характер, че същият е пътувал без
предпазен колан. Дори да се приеме за установено това обстоятелство изводите на
СМЕ са в посока, че дори и с поставен колан тези увреди биха настъпили с оглед
естеството на удара. Предвид което възражение за съпричиняване е неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 13.02.2017 г. процесуалният му представител е заявил искане да му
се определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане
е заявено в преклузивния по ГПК срок. В представеното по делото пълномощно
/стр.69/ е отбелязано, че процесуалното представителство е на основание чл. 38
ал.1 т.2 от ЗА. С оглед заявеният размер на иска и при съблюдаване нормата на
чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на сума в размер на 3 530 лв., припадащата се част от която с оглед
уважената част от иска възли на 2 824 лв., която се следва на процесуалния
представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер
на 140 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и депозит за ВЛ в размер на 3400 лв. / ДТ – 4% и депозити
за ВЛ, платени от бюджета на СГС/, съразмерно на уважената част от иска.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.О. – К.Б.” КЧТ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Г.И.И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 4 – адв. Йовчева сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 21.07.2015
г., около 08,15 часа, на път II – 73 /Карнобат – Шумен/, км. 88+337, в района на община Карнобат, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 21.07.2015 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „З.К.О. – К.Б.” КЧТ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 3400 лв. – дължима ДТ и разноски за
депозит за съдебни експертизи.
ОСЪЖДА „З.К.О. – К.Б.” КЧТ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Д. Йовчева, с адрес: ***,
офис 4 сумата от 2 824 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.И.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 – адв. Й. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „З.К.О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 140 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: