Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №     260154

 

гр. С., 16.10 .2020  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С. районен съд, гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 5487/2019 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

Предмет на производството е предявен иск  с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се сочи, че за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. ищцовото дружество е доставяло на М.Р.В. в качеството й на потребител, топлоенергия за обект гр. С., кв. „Дружба” 20 - В – 24, на стойност 1115.10 лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 92.59лв. начислена до 20.05.2019г.

Твърди се, че задължението на ответника е формирано от сума за отопление отдадено от отоплително тяло в хол и детска стая за апартамента, сума за ползвана битова гореща вода, сума за отчет на водомера, сума за отчет на топлоразпределители и сума за обслужване на партидата.

Съгласно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и Общите условия за продажба на топлинна енергия, ответника в срок от 45 дни след отчетния период е имал право на рекламации пред търговеца за дялово разпределение.

Предвид изложеното се моли съда да постанови  решение, с което да признаете за установено по отношение на „Топлофикация - С.” ЕАД, че М.Р.В. дължи сумата от 1115.10 лв. представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия, мораторна лихва за забава в размер на 92.59 лв. до 20.05.2019 г., законна лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.

Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В предоставения  едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, в който се счита иска за допустим, но се оспорва неговата основателност.

Ищцовото дружество редовно призовано, се представлява в с.з. от процесуален представител, който поддържа исковата претенция и моли съда да признае за установено, че ответницата дължи сумата по издадената заповед за изпълнение.

Ответницата М.Р.В., в с.з. се представлява от особен представител, който моли съда да отхвърли исковата молба.  

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. ищцовото дружество е доставяло топлоенергия за обект гр. С., кв. „Дружба” 20 - В – 24, на стойност 1115.10 лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 92.59 лв., начислена до 20.05.2019 г., като задължението   е формирано от сума за отопление отдадено от отоплително тяло в хол и детска стая за апартамента, сума за ползвана битова гореща вода, сума за отчет на водомера, сума за отчет на топлоразпределители и сума за обслужване на партидата.

Съгласно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и Общите условия за продажба на топлинна енергия, ответника в срок от 45 дни след отчетния период е имал право на рекламации пред търговеца за дялово разпределение.

На 22.02.2005 г. М.В. е подала до ищцовото дружество молба за откриване на партида за адрес в гр. С., кв. Дружба 20- В- 24. Приложила е смъртен акт на  Димитър Иванов Василев.

Като доказателство е приет Протокол от Общо  събрание на живущите в кв. Дружба 20- В . Изразено е съгласие за ползване на топлоенергия и гореща вода за отопление и битови нужди.. Подпис е положен от Д.И.В. На 20.11.2001 г. е взето решение относно монтиране на уреди за индивидуално отчитано и начина на отчитане, разпределение и заплащане на ползваната от всички топлинна енергия. Подпис в пълномощно е положен от Д.В.

В с.з. процесуалният представител на ищеца представя карнет за отчитане за периода от  м. декември 2016 г. до м. април 2017 г.

От показанията на разпитаната по делото св. Д. се установява, че същата работи във фирма „Нелбо“ която отчита абонатната станция за обекта. Последно й отворили апартамента през м. април 2017 г. Отворило едно момче и един господин, който не говорел български език. Установила, че водомерът е развален и обяснила, че следва да бъде подменен. Предходните години установила, че един от уредите за дялово разпределение, който е в хола не работи, поради изтичане срока на батерията. Радиаторът бил топъл. Обяснила на ползвателите, че ще бъде начислявано за пълна мощност за отоплително тяло, завишено с 10%. БГВ се начислявала на брой лица, което е 140 литра на денонощия, или 4 куб.м. на месец  Всеки един месец, когато се отчитало звъняла на адреса, но никой не й отварял. През 2016 г. момчето, живеещо в апартамента й казало , че М.Р. е в чужбина Не начислявали през месеците, когато установили, че няма никой на адреса.  Никой не заявил спиране на вода или отопление.

На 21.05.2019 г., ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като въз основа на заявлението, е издадена Заповед за изпълнение № 1596 от 22.05.2019 г., въз основа на която ответницата следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 1115.10 лв. /хиляда сто и петнадесет лева и 10 стотинки/, представляваща главница за ползвана, но не платена топлоенергия за периода 31.10.2017 г. – 30.04.2019 г. за обект: гр. С., кв. Дружба № 20, вх. В, ет. 8, ап. 24 , лихва в размер на 92.59 лв. /деветдесет и два лева и 59 стотинки /, изтекла към 20.05.2019 г., законна лихва върху главницата, считано от 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответницата е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи по следните съображения:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Установи се, че ответницата е подала молба до ищцовото дружество за откриване на партида за ползване на топлинна енергия и БГВ, като наследник на Д.В. От приетите по делото протоколи от Общи събрания на етажните собственици е видно , че Василев се е съгласил с взетите на тези събрания решения във връзка с топлоснабдяване на имота, начина на отчитане и разпределение на ползваната топлинна енергия и БГВ.

От покзанията на разпитаната по делото св. Д. се установи, че имотът е посещаван до м. април 2017 г. и в него са живели две лица. Ползвали са както отопление , така и БГВ. Въпреки, че  претенцията е за периода от 01.10.2017 г.до 30.04.2019 г. не се установи в производството собственикът на имота или ползвателите да са заявили спиране на подаването на топлоенергия и гореща вода за битови нужди.

Съдът приема, че количеството ТЕ в имота на ответника е изчислено в съответствие с нормативна уредба, включително и с нормите на  чл. 69, ал.1 и 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването/отм./. Цитираната норма постановява, че количеството топлинна енергия се разпределя между потребителите въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода, а ал.2 постановява, че изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 литра на обитател за едно денонощие на потребление. От изложеното следва, че тази норма презюмира потребление, което макар и да не е за реален разход на вода е нормативно определено, като обвързва страните и съда. Следва извод, че количеството ТЕ в имота на ответника е изчислено, като е съобразена действащата нормативна уредба.

Поради липсата на възможност за установяване на реалния разход на потребената топлинна енергия, фирмата за дялово разпределение на основание  чл. 69, ал. 1 и 1л. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, е начислила служебен разход за потребена топлоенергия за отопление и топла вода през процесния период.

Съгласно приложената справка за задължение на ответницата по партидата са начислени суми за ТЕ , отдадена за отоплителни тела, БГВ, сума за ТЕ, отдадена от СИ е в общ размер на 1115.11 лева. Начислената лихва върху всяка една от претендираните месечно дължими суми възлиза на 92.59 лева. Следва да се вземе и предвид обстоятелството, че за някои от месеците  през отчетния период не са начислявани суми за БГВ, тъй като служител на фирма „Нелбо“ е установил, че лицата са в чужбина и никой не живее на адреса, въпреки , че не е депозирана молба за спиране на топлоподаването.

С оглед горните съображения , предявените установителни искове следва да се уважат в пълен размер.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 75 лева д.т., както и разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Р.В. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на „ТОПЛИКАЦИЯ - С.” ЕАД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Стефан Караджа” № 23, както следва:

- сумата 1115.10 лв. /хиляда сто и петнадесет лева и 10 стотинки/, представляваща главница за ползвана, но не платена топлоенергия за периода 31.10.2017 г. – 30.04.2019 г. за обект: гр. С., кв. Дружба № 20, вх. В, ет. 8, ап. 24, ведно със законната лихва считано от 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане;

- сумата 92.59 лв. /деветдесет и два лева и 59 стотинки /, представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 20.05.2019 г.,

за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1596 от 22.05.2019 г. по ч.гр.д. № 2575/2019 г. на СлРС.

ОСЪЖДА М.Р.В. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛИКАЦИЯ - С.” ЕАД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Стефан Караджа” № 23 разноски в производството в общ размер на сумата 75 лева и разноски по ч.гр.д. № 2575/2019 г. в размер на 25 лева.  

  

Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: