Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.04.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
деветнадесети март година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 15594 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на делото са субективно съединени осъдителни
преки иска с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и
искове с правно основание чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на М.Й.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Й.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И.Й., с която
са предявени субективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1
от КЗ вр. чл.
45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „Застрахователно
дружество Е.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на всяка от ищците сумата от по 101 000 лв., представляваща разликата
между доброволно заплатеното от ответника обезщетение в размер от по 49 000
лева до пълния размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от по 150
000 лева за всяка ищца, заедно със законната лихва от датата на ПТП -
12.08.2016г., при което е починал Й.Й.– баща на
ищците, до окончателното плащане. Претендира разноски, в това число и платен
адвокатски хонорар.
Излагат се съображения, че на
12.08.2016г., около 06:20 часа, в с. Ветрен, общ. Мъглиж, на ул. „Българско
опълчение”, водачът Ж.И.И., управлявайки лек
автомобил марка „Ауди“, модел А6, с рег. № *******в посока изток-запад, виновно
нарушил правилата за движение по пътищата, като извършил неправилна маневра за
завой наляво, при което навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал Й.С.Й.-
водач на мотопед „Балкан" с per. № ХС1649. В
резултат на получените трамви при процесното
ПТП Й.Й.починал. Посочва се, че ищците са дъщери на
починалия.
Сочи, че вината на водача Ж.И.била
установена с влязла в сила присъда № 32 от 28.04.2017г. по НОХД № 109/2017г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора. Навеждат се доводи, че гражданска
отговорност на водача на лекия автомобил е застрахована при ответното
дружество. Посочва, че са предявили пред ответното дружество писмени претенции
за изплащане на обезщетение за причинените им от процесното
ПТП неимуществени вреди, като ответното дружество определил и заплатил на всяка
ищца по 49 000 лева. Заявяват, че
определеното им обезщетение не ги удоволетворява.
Съобразно изложеното молят исковата претенция да бъде уважена.
В указания законоустановен срок по реда на чл.
367 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който е изложено становище
за неоснователност на исковата претенция. Оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че изплатените обезщетения са справедливи. Наведено е възражение за съпричиняване от страна на починалото лице. Прави
възражение за прекомерност на исковата претенция за неимуществени вреди. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Представя списък на разноските.
В открито заседание ищците чрез адв. Й.поддържат
предявените искове.
В о.с.з. ответникът
ЗД „Е.” АД, чрез процесуалния
представител юрк. Маринова оспорва исковете.
Съдът, след като обсъди направените от страните доводи и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 12.08.2016 год. в с.Ветрен, Общ.Мъглиж,
по ул."Българско опълчение" в посока изток- запад Ж.И.И. при управление на моторно превозно средство-лек
автомобил марка „Ауди А6" с рег.№******** е нарушил правилата за движение
по Закона за движение по пътищата, а именно: чл.8, ал.1 от ЗДвП, чл.16, ал.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП, поради което по непредпазливост причинил смъртта на
Й.С.Й.с ЕГН ********** ***, като след деянието подсъдимият Иванов е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на
основание чл.343а, ал.1, б."б", вр. с
чл.343 ал.1 б."в", вр. с чл.342 ал.1, вр. чл.58а ал.1 от НК е осъден на "лишаване от свобода"
за срок от една година и четири месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК е
отложено изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години, а
на основание чл.343г от НК подсъдимия Ж.И.И., е
лишен, от право да управлява МПС, за срок от една година и четири месеца. Съдът приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на
влязлата в сила на 16.05.2017 г. присъда № 32 от 28.04.2017г. постановена по НОХД №109/2017г. на ОС Стара
Загора.
На
основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда № 32 от 28.04.2017г. постановена
по НОХД №109/2017г. на ОС Стара Загора, установява по задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл.
причинната връзка между пътно – транспортното
произшествие и смъртта на Й.С.Й.– баща на ищците. /препис от присъда по НОХД №162/2015г. на ОСВТ на л.17 – л.22 от делото/
От
приетото Удостоверение за наследници изх.№0213 от 28.09.2016г. издадено от Община Стара
Загора се установява, че ищците М.Й.К.,
ЕГН ********** и С.Й.С., ЕГН **********, са законни наследници на Й.С.Й., починал на 12.08.2016г., като и двете са негови дъщери. /л.25 от
делото/ Като низходящи на
починалия, ищците попадат в кръга посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ,
т.2 – низходящи и възходящи роднини, които имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от ответника.
Представена е и претенция, изпратена до ответното
застрахователно дружество по пощата видно от пощенското клеймо, съгласно която ищците
М.К. и С.С. са предявили пред ответната страна искане
за изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
вследствие процесното ПТП. /л.26-28
от делото/
С писмо изх. № 6201 от 21.06.2017г. ответното
застрахователно дружество е определило обезщетение в размер на по 49 000 лева
за всяка ищца за претърпените неимуществени вреди и 1 686 лева за
претърпените от тях имуществени вреди. /л.29
от делото/
Свидетелят В.Т.С., сочи в
показанията си в о.с.з. на 13.11.2018г., че живее с ищцата С.С. на семейни
начала. Сочи, че познава семейството й
още от дете, като отношенията между починалия Й., С. и М. били отлични. Свидетелят
посочва, че не му е известно бащата и дъщерите да са имали конфликти. Бащата Й.
живеел във Ветрен, дъщеря му С. също.
Първоначално С. живеела при баща си, а
после отишла да живее при свидетеля. Сочи, ищцата М. живее в гр. Казанлък, но почти всяка
събота и неделя идвала при баща си. Св. С.сочи още, че за инцидента научили
много бързо. Отишли на мястото, което е на 200-300 м от мястото, където живеят
и там намерили моторчето. Когато разбрали, че това е
баща й, С. се разплакала. На М. свидетелят се обадил лично, тя също се
разплакала. Насочили се в бърза помощ в
гр.Стара Загора и го заварили на носилка, бил още жив. Казали им, че трябва да
се оперира, защото кракът бил доста натрошен, но Й. починал същия ден следобед.
Майка на ищците починала преди баща им Й., като грижите на С. и на М. се насочили
изцяло към баща им, помагали му в домакинството. Свид.
С.сочи, че Й. се ползвал с добро име,
знаели го като бивш старшина на рота в с.Ковачево. До смъртта на бащата
семейството си ходели на гости и се събирали, а сега се събирали, за да ходят
на гробища.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля В.Т.С., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
В приетото заключение на АТЕ с
вещо лице инж. А.А.
се сочи, следния механизъм на процесното ПТП:
на 12.08.2016г., около 06:20 часа, в с. Ветрен, общ. Мъглиж, на ул. „Българско
опълчение", в дясната част на платното за движение в посока от запад на изток
се е движил мотопед „Балкан" с per. № ХС 1649,
управляван от Й.С.Й.със скорост около 35 км/ч. Когато се е приближавал
кръстовището с ул. «Трети март» от север и ул. «Детелена»
от юг, движещият се срещу него л.а. „Ауди", модел „А 6" с per. № *******, управляван от Ж.И.И.,
също се е приближавал към кръстовището. Водачът на автомобила Иванов при
навлизане в процесното кръстовище е предприел ляв
завой, при опасна близост на мотопеда, поради което е настъпил удар на предната
лява част на мотопеда в предната лява част на л.а. Ауди, в областта на левия
фар. От удара мотоциклетистът Й.Й.е излетял напред,
прелетял е над предния ляв ъгъл на автомобила, паднал е върху пътната настилка
и след плъзгане, търкаляне и премятане се е спрял в мястото където са двете
петна от кръв. Най- вероятно след удара л.а. Ауди е бил спрян на неустановено
място. Експертът сочи, че няма данни за поведението и действията на водача на
автомобила по врем на произшествието, известно е само, че е завил наляво. Тъй
като л.а. Ауди е намерен в източния край на кръстовището, в северната част на
платното, той е бил върнат назад, за да не пречи на движението. От удара и
падането мотоциклетистът е получил несъвместими с живота тежки травми, от които
същия ден е починал. Инж. А. заявява,
че скоростта на мотопед Балкан при удар е била не по-малка от 35 км/ч. При
завиване на л.а. “Ауди А6” най-вероятната му скорост на движение е била около
19 км/ч. Улица „Български опълченци“ е праволинейна, затова и двамата участници
са имали оптична възможност да си виждат и наблюдават от далечно разстояние. Вещото
лице посочва още, че платното за движение е било мокро, като е прието, че участниците
са се движили съобразно ЗДвП. Мотопедът се е движил на около 1 м северно от
левия бордюр на ул. „Българско опълчение“. Водачът на мотопеда е имал
възможност да вижда и наблюдава насрещно движещия се л.а. Ауди. В заключението е прието още, че водачът на
л.а. Ауди е предприел ляв завой в движение без да спира преди да навлезе в
кръстовището. В този случай времето му за движение при завиване до удара е
малко и затова ударът за мотоциклетиста е
бил непредотвратим чрез спиране.
Ако водачът на л.а. Ауди е бил спрял преди кръстовището или ако той е успял да
спре автомобила си преди да настъпи удара, тогава времето, с което е разполагал
мотоциклетистът е значително по-голяма особено, ако автомобилът е престоял
спрян 1-2 сек. Вещото лице инж. А. обобщава, че мястото на удара между мотопед
Балкан и л.а. Ауди А6 по дължина на ул. „Българско опълчение“ е на около 3,2 м
източно от западния бордюр на ул. ,Детелина“, а по широчина на около 1,0 м
северно от южния бордюр на ул. „Блгарско опълчение“.
Скоростта на мотопед Балкан при удара е била не по-малка от 35 км/ч. При
завиване на л.а. „Ауди А6” най-вероятната скорост на движение е била около 19
км/ч. Опасната зона за спиране на мотопед Балкан при движение със скорост 35
км/ч е 22 метра. Тъй като отстоянието на мотопед
Балкан от мястото на удара 14,74 метра, към момента, в който л.а. Ауди А6
започва да завива на ляво е по-малко от опасната му зона за спиране 21,60 м, се
определя, че мотоциклетистът не е имал възможност да спре преди мястото на
удара и не е имал възможност да предотврати удара и ПТП.
Заключението на приетата САТЕ, с вещо
лице инж. А.А., съдът възприема, като обективно и
компетентно дадено.
Страните не спорят, че към датата на ПТП – 12.08.2016г. процесният
л.а. „Ауди А6” рег.№********, е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД "Е."
АД с полица № 116000560599. Отделно от
това по делото е приета Справка от базата данни на Информационен регистър към
Гаранционен фонд, установяваща наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за посочения период и лек автомобил с ответното
застрахователно дружество. По делото с доклада по чл.146 ГПК е приет за безспорен факта на плащане на обезщетение за смъртта на наследодателя
на ищците по извънсъдебен ред от ответното ЗД „Е.“ АД на ищците М.К. и С.С., в размер на по 49 000 лв. за всяка ищца.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 26-27 от
делото и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника,
които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално –
правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 12.08.2016 г. С влязла в сила присъда № 32 от 28.04.2017г.
постановена по НОХД №109/2017г. на ОС Стара Загора, е признато, че на 12.08.2016 год. в
с.Ветрен, Общ.Мъглиж, по ул."Българско опълчение" в посока изток-
запад Ж.И.И. при управление на моторно превозно
средство-лек автомобил марка „Ауди А6" с рег.№******** е нарушил правилата
за движение по Закона за движение по пътищата, а именно: чл.8, ал.1 от ЗДвП,
чл.16, ал.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП, поради което по непредпазливост
причинил смъртта на Й.С.Й.с ЕГН ********** ***.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на
прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно
деяние от водача
Жеко Иванов.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗД „Е.“ АД
е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е
причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ
за доказани по основание. Установени са поделото (гласни доказателства) и
неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Предмет на исковите претенции са единствено неимуществените
вреди, които ищците са претърпели вследствие смъртта на Й. Й.ов, който е техен
баща. Според исковата молба, неимуществените вреди са се
проявили във формата на морални болки, страдания и психически шок и скръб от внезапната
и нелепа загуба на починалият, с който всеки от ищците се е намирал в отношения
на взаимна обич и привързаност и от когото е получавал нормално присъщата за
отношенията родител - дете житейска
подкрепа. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта
на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно
отражение върху увреждащото деяние в патримониума на
увреденото лице.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на
постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при
действието на чл. 290 ГПК практика на
ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и
на специфичните за отделния спор правнорелевантни
факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е
гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на
произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във формираната
по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД -
решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите".
С т.III на постановление №4/1961г. Пленума на ВС на НРБ е
приел, че обезщетение за неимуществени възмездява на най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са
действителните им лични отношения. Установи се, че между Й.Й.и децата му е
съществувала близка връзка, независимо, че пострадалият е бил на 70 г., а
ищците са самостоятелни със свои семейства. Възрастта, както на пострадалия,
така и на низходящите му не съставлява самостоятелен критерий за съдържанието
на връзката между тях. Връзката родител-дете
няма само едно измерение и най –силна проява при низходящи в детска и
младежка възраст. Морална подкрепа, приятелство, емоционална близост могат да обогатят тази връзка и след
израстването на децата. /В този см. Решение №178 от 12.11.2013г. на ВКС по т.д.
458/2012г. първо т.о. ТК / В случая
събраните гласни доказателства сочат, че между пострадалият Й.ов и децата му е
съществували отношения на близост и разбирателство. Ищците полагали грижи за
баща си, помагали му, събирали се често. Дъщерите тежко понесли загубата на баща
си, за което сочат кредитираните
показания на свидетеля
В. Сребчев.
Поради това, съдът счита за справедливото обезщетение за
всеки един от низходящите на Й.Й.от по 100 000лв.
Съдът намира този размер за адекватен и
обоснован с оглед претърпените от ищците болки и страдания и отговарящ на
принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в
страната.
Относно възражението
на ответника за съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
Тълкуването на
нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на
участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно
следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.
290 ГПК – напр. решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на
ВКС. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер
на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. В конкретния казус, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за намаляване на застрахователното обезщетение, поради следните обстоятелства:
В тежест на
ответника съгл. чл.154 ГПК и приетия доклад, бе да се установи, че с
поведението си пострадалия е способствал за настъпване на увреждането. Такова
доказване не бе проведено. Действително, бе установено, че пострадалия не
притежава СУМПС. На формално основание следва да се отхвърли възражението на
застрахователя, че управлението на нерегистрирано превозно средство е
обстоятелство, което има значение за настъпване на ПТП.Посоченото поведение на
пострадалия безспорно съставлява административно нарушение, но в конкретния
случай няма отношение към пътния инцидент. Следва да се приеме, че сам по себе
си факта на управление на превозно средство от страна на неправоспособен водач
не е основание за намаляване обема на отговорността на деликвента/застрахователя/,
ако от събраните по делото доказателства не се установява, че именно липсата на
необходимите опит и умения са една от причините за ПТП. При конкретния механизъм на ПТП не е
доказано, че липсата на правоспособност за управление на мотоциклета е оказала
влияние и е допринесла за настъпване на ПТП /в този см. решение № 78 от
10.07.2014 г по т. д. № 1982/2013 г, ТК, І ТО на ВКС и решение № 16 от
04.02.2014 г по т. д.№ 1858/13 г на ВКС, I ТО../ Бащата на ищците се е движел
със скорост от 35 км/ч.
От заключението на АТЕ се установи, че скоростта
на мотопед Балкан при удар е била не по-малка от 35 км/ч. От приетото
неоспорено заключение се установи още, че водачът на лек автомобил Ауди е
предприел ляв завой в движение без да спира преди да навлезе в кръстовището,
като в този случай времето му за
движение при завиване до удара е малко и затова ударът за мотоциклетиста е бил непредотвратим чрез спиране.
С оглед на така установеното не е
налице основанието на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на определеното по –горе
обезщетение от 100000лв.
От тази сума следва да се приспадне
и доброволно платеното от ответника на
всеки от двете ищци застрахователно обезщетение за неимуществени от по 49
000лв., като ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да
заплати на всеки от двете ищци сумата от по 51 000
лева, за който размер са основателни предявените субективно съединени
искове. За разликата от присъдения до пълния предявен размер от 101
000 лв., следва да бъдат отхвърлени.
С оглед основателността на главните
искове, основателна се явява и акцесорната претенция
за присъждане на обезщетение за забава от 21.06.2017 г. /датата, на която ответното дружество е
определило и изплатило застрахователно обезщетение в размер на по 49 000
лева за всяка ищца/ в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до
окончателното заплащане на обезщетение. За обосноваване на този извод, съдът
съобрази, че с исковата молба е направено искане да бъде присъдена законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 12.08.2016г. /дата на ПТП/
до окончателно изплащане на обезщетението. Претенцията до застрахователя е
заявена на 11.05.2017 г., като с писмо изх. № 6201 от 21.06.2017г.
застрахователят е определил и изплатил обезщетение в размер на по 49 000
лева за всяка ищца. Предвид посочената изрична норма на чл. 429 КЗ вр. чл. 496 КЗ, съдът намира че следва да присъди законна
лихва върху обезщетенията от 21.06.2017 г. - /датата, на която застрахователят
е определил и изплатил обезщетение в размер на по 49 000 лева за всяка
ищца в производството/.
По
разноските:
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно
чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на
иска.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно уважената част на иска, в случай, че такива са направени и
доказани.
Съразмерно уважената част от иска на всяка ищца се следват разноски от по 2940 лв., като общо сторените разноски са в
размер на 5580 лв. от всяка за платено
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ от 10.08.2017г.,
платежни нареждания и фактури и списък на разноски по чл.80 ГПК./л.6-7, л.75-80
и л.74 от делото/
В полза на
ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 275 лева, съразмерно отхвърлената част на иска, като общо
сторените разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК, са в размер на 550
лева, от които 400лв. депозит за АТЕ и 150 лв. юрисконсулско
възнаграждение.
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 4080 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е."
АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на
М.Й.К., ЕГН ********** и на С.Й.С., ЕГН **********,
- на основание чл. 432,
ал.1 от КЗ сумата от по 51 000 лв. на
всяка от двете ищци, представляваща разликата между доброволно
заплатеното обезщетение от по 49 000 лв. и дължимото застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баща им Й. Й.ов, починал на 12.08.2016г. в резултат от ПТП на 12.08.2016г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 21.06.2017 г. до окончателното
изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
432, ал.1 от КЗ за разликата от присъдения до предявения размер от 101 000 лв., както и исковете по чл.86 ЗЗД за периода от
12.08.2016г. до 21.06.2017г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е." АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на М.Й.К. и на С.Й.С., сумата от по 2940 лева на всяка, разноски пред СГС, съразмерно на уважената
част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Й.К., ЕГН ********** и на С.Й.С., ЕГН **********, да заплатят разделно и по равно на „Застрахователно
дружество Е." АД, ЕИК *******, разноски по
делото в размер на 275 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество ЗЕ." АД, ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 4080 лв. – държавна такса, дължима по
уважените срещу ответника искове.
Присъдените на ищците суми могат да бъдат заплатени по
банкови сметки, посочени на л.4 от делото.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: