Р Е
Ш Е Н
И Е №72
гр.Кюстендил,
08.11.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, четвърти състав, в
публично заседание на единадесети
октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
При секретаря: М. С.,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева т.д.№70/2018г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част
Четвърта „Несъстоятелност“, Глава 39
„Откриване на производство по
несъстоятелност“, чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
Делото е
образувано по молба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.****, ул.„***“ №**, ет.*** ап.***, представлявано от управителя
М.В.Д. с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.Д.З. ***, притежаваща
изрично пълномощно.
В молбата са
изложени твърдения в посока, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност с
начална дата 25.02.2014г. – датата, на която дружеството е спряло плащанията
към единствения си кредитор - НАП, като се прави искане да бъде открито
производство по несъстоятелност на търговеца и да бъде постановено решение по
чл.632 ал.1 от ТЗ, с всички произтичащи от това последици, с оглед
невъзможността молителят да покрие началните разноски по несъстоятелността.
Дружеството сочи, че задълженията му към НАП са в общ размер на *** лева, както
и, че не разполага с дълготрайни или краткотрайни материални активи, нито със
свободни парични средства, като същевременно твърди, че е спряло дейността си
още на 15.02.2013г.
Към молбата
са приложени изискуемите се от чл.628 ал.1 и ал.3 от ТЗ документи, а именно: 1.
уведомление по реда на чл.78 от ДОПК; 2. списък на кредиторите; 3. разпореждане
за прекратяване на производство по принудително изпълнение по чл.255 от ДОПК;
4.счетоводен баланс към 31.12.2015г.; 5. отчет за собствения капитал за 2013г.;
6. отчет за паричните потоци по прекия метод за 2013г.; 7. отчети за приходите
и разходите за 2013г. и за 2015г.; 8. справка за предприятието през 2013г. 9.
справка за вземанията и задълженията към 31.12.2013г.; 10. отчет за заетите
лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за 2013г. и 11.
пълномощно.
Според горните документи, „***“ ЕООД има един кредитор
в лицето на държавата - НАП, чиито вземания не са обезпечени, имат
публичноправен характер и са на обща стойност *** лева, в това число – главница
и лихви. За събиране на това вземане е било образувано производство по
принудително изпълнение на публични вземания – изп.д.№***., което е било
прекратено с разпореждане от 14.09.2017г. на главен публичен изпълнител към
НАП, в хипотезата на чл.225 ал.1 т.4 от ДОПК, поради несъбираемост на
вземането.
По делото е прието заключение по назначена съдебно –
икономическа експертиза – заключение с вх.№6914/27.09.2018г. на вещото лице С.Ч.. Вещото лице, на база приложените към молбата
документи и на допълнителна финансово-икономическа информация от публикувания
ГФО за 2015г., баланс и отчет за приходите и разходите за 2016г. в ТР към АВ,
както справка в НАП, е констатирало следното:
„***“ ЕООД
не е публикувало ГФО за 2016г. и 2017г. На база финансовия отчет за 2015г.,
коефициентът за финансова автономност на дружеството (собствен капитал :
пасиви) е 0.112, а коефициентът на задлъжнялост (пасиви : собствен капитал) е
8.943, които показатели сочат, че дружеството в значителна степен зависи от
други източници за финансиране на дейността си. Към 31.12.2015г. коефициентът
за обща ликвидност (краткотрайни активи : краткосрочни задължения) е бил 1.126;
коефициентът за бърза ликвидност (краткосрочни вземания + краткосрочни
инвестиции + парични средства : краткосрочни задължения) – 1.126; този за
незабавна ликвидност (краткосрочни инвестиции + парични средства : текущи
задължения) - 0, а коефициентът за
абсолютна ликвидност – (парични средства : текущи задължения) – 0. Според
вещото лице, стойностите на показателите за обща и бърза ликвидност за 2015г.,
които са над 1-ца, сочат, че дружеството е могло да покрива краткосрочните си и
текущите си задължения с краткосрочните вземания, Коефициентите за незабавната
и абсолютната ликвидност, които са нулеви стойности, поради липса на
краткосрочни инвестиции и парични средства, показват, че дружеството не е могло
да се разплаща с кредиторите си своевременно.
При справка
в счетоводството на дружеството и от публикувания отчет в ТР за 2016г. вещото
лице е констатирало, че молителят няма обявени парични средства.
Задълженията
на дружеството са за данъци и осигуровки, възникнали през 2010г., 2011г. и
2012г. и включващи: *** лева за ДДС; ***лева за данък по ЗКПО по ГДД; *** лева
за осигуровки; *** лева по наказателни постановления и *** лева лихви към
26.09.2018г., или общо към посочената дата – *** лева.
По баланса
към 31.12.2015г. „***“ ЕООД няма имущество, няма дълготрайни активи, а
вземанията му са в размер на *** лева само от „***“ ЕООД-гр.София. Дружеството
е преустановило дейността си. Последното плащане, което същото е извършило е на
23.04.2014г. – 20.16 лева, представляващи здравна осигуровка на лице, ползващо
отпуск по майчинство.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът формира следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е молба за откриване на
производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност на дружеството -
молител.
Съгласно разпоредбите на Търговския закон (ТЗ),
производство по несъстоятелност може да се открие: 1/ спрямо определени лица;
2/ по искане на определени лица и 3/ при наличие на определени материалноправни
предпоставки.
Лицата, спрямо които може да се открие производство по
несъстоятелност, са: 1/ търговци (съгласно чл.607а от ТЗ), с изключение на
търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е
създадено с особен закон (чл.612 ал.1 от ТЗ); 2/ неограничено отговорните
съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито производство по
несъстоятелност (чл.610 от ТЗ), включително починали и/или заличени в
търговския регистър (чл.611 ал.2 от ТЗ); 3/ починал или заличен ЕТ – чл.611
ал.1 от ТЗ; 4/ лице, което прикрива търговска дейност, чрез неплатежоспособен
длъжник – чл.609 от ТЗ и 5/ сдружения и фондации (чл.14 ал.4 от ЗЮЛНЦ).
В конкретния случай, молителят „***“ ЕООД е търговско дружество, което по смисъла на чл.1 ал.2
от ТЗ, представлява търговец по формата си.
Лицата, по искане на които може да се открие
производство по несъстоятелност, съгласно чл.625 от ТЗ, са: 1/ длъжникът; 2/
кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ -
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й; 3/ Националната агенция за
приходите – за изискуеми парични вземания по чл.608 ал.1 т.2 и т.3 от ТЗ - за
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане и 4/ Изпълнителната агенция „Главна
инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите на търговеца.
По настоящото дело молител е длъжникът „***“ ЕООД, поискал откриване на производство по несъстоятелност
спрямо себе си.
Материалноправните предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност са посочени в чл.607а от ТЗ и се изразяват в
едно от следните две имуществени състояния на длъжника: 1/ неплатежоспособност
– общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници, и 2/
свръхзадлъжненост – специално основание, приложимо спрямо капиталовите
търговски дружества, по смисъла на чл.64 ал.3 от ТЗ – дружества с ограничена
отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции.
В разглеждания случай молителят поддържа наличие на
основание за откриване на производство по несъстоятелност, изразяващо се в
неплатежоспособност.
Съгласно чл.608 ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо: 1/ парично задължение, породено от или отнасящо
се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или 2/ публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или 3/ задължение по частно държавно
вземане, или 4/ задължение
за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците
и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Цитираната
разпоредба, преценявана във връзката й с нормата на чл.631 от ТЗ, според която
съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са
временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, води до извода, че за
да бъде налице неплатежоспособност, имущественото състояние на длъжника следва
да се характеризира с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.608
ал.1 от ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни
активи.
В чл.608 ал.3 от ТЗ е въведена оборима законова
презумпция, според която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
e спрял плащанията. В ал.2 и ал.4 на чл.608 от ТЗ са предвидени още две
презумпции за наличие на състояние на неплатежоспособност, съответно -
предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение,
ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност
не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за
последните три години, както и неплатежоспособността се предполага, ако по
изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на
кредитора, подал молба по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или
частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или
на съобщението за доброволно изпълнение.
Състоянието на неплатежоспособност трябва да е налице
към момента на приключване на устните състезания по делото, но изискването за
трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово
– икономически анализ на дейността на длъжника в един достатъчно продължителен
период назад във времето.
По делото е прието заключение по назначена
съдебно-икономическа експертиза, в което са изследвани счетоводните показатели
на длъжника, като от съществено значение са анализираните коефициенти за
ликвидност и за финансова автономност на молителя. Така, в решение №115 от 25.06.2010г. на ВКС по т.д.№169/2010г.,
II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, се приема, че съдът следва да прецени коефициентите на
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е
съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника,
като обективно състояние. За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е
достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в
състояние да го изпълни.
Коефициентите за ликвидност са количествени
характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения
с наличните си краткотрайни активи. Ликвидността не е статична величина и
следва да се разглежда в динамика. Тя перманентно се променя, поради
непрекъснатото задължение на дружеството за плащане на доставчици, банки и др.,
както и поради парични постъпления от реализирана продукция или услуги. За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1“, тъй като
при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях.
В конкретния случай, макар
към 31.12.2015г. коефициентите за обща и бърза
ликвидност на „***“ ЕООД да са били 1.126, тези за незабавна и абсолютна
ликвидност са нулеви стойности. Вещото лице не е изчислило коефициенти за
2016г. и 2017г., поради липса на съставяни и представяни ГФО и счетоводни данни
за 2018г. Показателите за автономност характеризират степента на финансова
независимост на дружеството от неговите кредитори. Колкото коефициентът за
финансова автономност е равен или по-висок от „1“, толкова зависимостта от
кредиторите е по-ниска. Коефициентът на финансова автономност на молителя е
твърде нисък за частта от изследвания период, за който вещото лице е имало
данни – „0.112“.
При наличните данни може да
се заключи, че към 31.12.2015г. „***“ ЕООД не е било в състояние да поеме
плащанията на текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, парични
средства и краткотрайни инвестиции, както и, че същото е било поставено в
зависимост от кредитори. Липсата на данни за последващия период не дават
основание да се формира различен извод от така направения, освен за наличие на
хипотеза на влошаване на финансовото състояние на дружество, което е спряло дейността
си, няма никакви материални активи, не разполага със свободни парични средства,
не е установено съществуване на вземания към настоящия момент, а размерът на
публичните му задължения възлиза на *** лева. Според съда, данните по делото
очертават извод, че дружеството е декапитализирано и това му финансово
състояние има траен и необратим характер.
Всичко изложено води до заключението, че, както в
минал период, така и към настоящия момент, молителят е в състояние на трайна
невъзможност за изпълнение на паричните си задължения, чрез наличните си
краткотрайни и реално ликвидни активи. Следва да се приеме за установено
състояние на неплатежоспособност, по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, което
изисква съдът да определи началната дата на това състояние.
В Търговския закон липсва регламентация относно
критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособността. В
съдебната теория се приема, че началната дата на неплатежоспособността следва
да бъде най-ранно установената по делото дата, към която са налице всички
признаци на неплатежоспособността /трайно, обективно и необратимо финансово
затруднение на длъжника/. Трайно установената съдебна практика по въпроса за
началната дата на неплатежоспособността преодолява становището, че това е
датата на последното плащане към определен кредитор /датата, на която са спрели
плащанията/, като приема, че „неплатежоспособността“ представлява трайно и
обективно икономическо състояние на длъжника за невъзможност за
плащане/погасяване на задълженията / към всички кредитори. Счита се, че
началната дата на неплатежоспособността следва да се определи не според датата
на първото спиране на плащанията, нито чрез датата на последното погасяване на
задълженията /последното извършено плащане към определен кредитор/. Началната дата
на неплатежоспособността следва да се определи, като се вземе предвид онова
спиране на плащанията, което представлява израз на трайното и обективно
състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. Началната
дата на неплатежоспособността трябва да бъде израз на последваща, бъдеща,
трайна и обективна невъзможност на длъжника да погасява задълженията си (в този смисъл е напр. решение №90 от 20.07.2012г. на ВКС по
т.д.№1152/2011г., I т. о., , по чл.290 от ГПК). Следва да се има предвид и, че
съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато
длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитори.
Съдът счита, че като начална дата на
неплатежоспособността следва да се приеме датата 23.04.2014г., която
представлява израз на трайното и обективно състояние на невъзможност на
длъжника да погасява задълженията си. В този смисъл са констатациите и изводите
на вещото лице в приетото заключение.
По
делото, както от твърденията на молителя, така и от заключението на вещото
лице, се установява, че дружеството-молител не разполага с парични средства или
бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в
производството по несъстоятелността. Въпреки изрично даденото указание на съда,
при условията на чл.629б от ТЗ, да бъдат
предплатени начални разноски в производството в размер на 4 000 лева, такива не
са заплатени от заинтересованата страна, нито от неин кредитор в дадения срок.
При
тези данни съдът намира, че производството по несъстоятелност по отношение на „***“ ЕООД
следва да бъде открито при условията на чл.632 ал.1 от ТЗ, с произтичащите от
това последици - обявяване на неплатежоспособността на молителя, определяне на
началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, допускане на
обезпечение, чрез налагане на запор и възбрана, обявяване на дружеството в
несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на
производството по делото.
Воден
от горното и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.***, ул.„***“ №***, ет.***, ап.***, представлявано от
управителя М.В.Д..
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на
неплатежоспособността на „***“ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, ул.„***“ №***, ет.**,
ап.***, представлявано от управителя М.В.Д., а именно - датата 23.04.2014г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО
ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на
„***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр.***, ул.„***“ №***, ет.*** ап.**, представлявано от
управителя М.В.Д..
НАЛАГА общи възбрана и запор върху имуществото на „***“ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, ул.„***“ №***, ет.**
ап.**, представлявано от управителя М.В.Д..
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на
предприятието на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.***, ул.„***“ №**, ет.**, ап.**, представлявано от управителя М.В.Д..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр.***, ул.„***“ №**, ет.**, ап.**, представлявано от управителя М.В.Д., на
основание чл.632 ал.1 от ТЗ.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д.№70/2018г. по
описа на Окръжен съд-Кюстендил.
УКАЗВА на
„***“ ЕООД и на кредиторите му, че спряното производство по несъстоятелност
може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението за
откриване на производство по несъстоятелност в ТР, ако в рамките на този срок
по делото се удостовери наличие на достатъчно имущество или ако се депозира по
сметка на ОС-Кюстендил необходимата сума за предплащане на началните разноски
по смисъла на чл.629б от ТЗ в размер на *** (***) лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „***“ ЕООД и кредиторите му, че ако в 1-годишен срок
от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в
ТР, не бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът
ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския
регистър.
Решението ДА СЕ ВПИШЕ в Търговски регистър при
Агенцията по вписванията по партидата на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.***, ул.„***“ №***, ет.**, ап.*** представлявано от
управителя М.В.Д..
Решението ДА СЕ ВПИШЕ и в книгата по чл.634в ал.1
от ТЗ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София, в 7-дневен
срок от датата на вписването му в Търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение.
Препис от
решението да се изпрати на Агенцията по вписванията.
Препис от
решението да се изпрати на дружеството-молител.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: