Р Е Ш Е Н И Е
№ 262400 / 30.7.2021г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 02.07.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2918 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищецът К.С.Н.
ЕГН
**********,***, чрез адвокат А.К. ***, със съдебен адрес ***, офис ***, тел.: ******, моб. тел.: ****** срещу ответника „Е.М." ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***-6, вписано в TP
при АВ, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439
ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА следните
суми, а именно: по изпълнителен лист от 18.01.2013г., издаден въз основа на Заповед № ***за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, постановена на 22.11.2012 г. по ЧГД №***/2012 г. по описа на ВРС – 10-ти състав, сума
в общ размер на 3570.97лева., от която: сума
в размер на 3 000.00лв. - дължима главница по договор за кредит овърдрафт, сключен на 06.07.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
в съда - 20.11.2012г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 210.96лв. -редовна лихва за периода 27.04.2012 г. до 20.11.2012 г.; сума в размер на 56.63лв. - неплатена
санкционна лихва за периода 05.07.2012 г. до 20.11.2012 г.; сума в
размер на 65.35лв. - разноски по заповедното производство и сума в размер на 238.03лв. - юрисконсултско
възнаграждение, като погасени по давност, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение.
Моли се за
присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: На 18.01.2013г., въз основа на Заповед № ***/22.11.2012г. за изпълнение на парично
задължение, основана на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГД № ***/2012г. по описа на ВРС, 10-ти
състав, в полза на „***"ЕАД, ЕИК ***, е издаден изпълнителен лист, съгласно който
ищецът е осъден да плати на банката-кредитор следните суми:
>
3 000.00лв. - дължима главница
по договор за кредит овърдрафт, сключен на 06.07.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявленито по чл. 417 от ГПК в съда - 20.11.2012г. до окончателното й изплащане;
>
210.96лв. - редовна лихва за периода 27.04.2012г. до 20.11.2012г.;
>
56.63лв. - неплатена санкционна лихва за периода 05.07.2012г. до 20.11.2012г.;
>
65.35лв. - разноски по заповедното производство;
>
238.03лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист, на 01.02.2013г., се сочи, че е било образувано изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***,
per. № ***с район на действие
ОС гр. ****.
На 09.03.2013г., ищецът е получил покана за доброволно изпълнение,
в която се сочило, че задължението му по изпълнителното дело възлиза на 4 142.15 лева, от които:
>
3000.00лв. - главница;
>
76.52лв. - законна лихва за периода 20.11.12 г. до19.02.13г.;
>
267.59лв. - неолихвяема сума;
>
303.38лв. - присъдени разноски;
>
494.66лв. - такси по принудителното изпълнение;
На 05.09.2013г., по изпълнителното дело е постъпила молба
от „***"ЕАД, ЕИК ***, с която посоченото
дружество е заявило, че желае да бъде конституирано като взискател, поради
прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор „***"ЕАД. За
извършената цесия ищецът сочи, че не е бил уведомен по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
На 30.10.2018г., съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
През месец август 2020г., ищецът сочи, че
е получил уведомление от ответника, че на 28.09.2018г., с договор за продажба и прехвърляне на вземане, „***"ЕАД, е
прехвърлило чрез продажба на „Е.М."ЕООД всички свои вземания към ищеца, с
което е придобило и всички права на кредитор на ищеца.
На 21.08.202г., ищецът сочи, че е посетил кантората на
ЧСИ ***, от където му е била издадена писмена справка, че към тази дата, срещу
него няма регистрирани висящи изпълнителни дела.
През месец септември 2020г., ищецът сочи, че
е отправи запитване по електронен път до
Централния кредитен регистър към БНБ с квалифициран електронен подпис. От
получената Справка за кредитна задлъжнялост изх. №БНБ-***/21.09.2020г.,
е установил съществуващо негово
задължение към „Е.М." ЕООД в размер на 5 475 лева, възникнало
от придобиване на вземания по кредит от 28.09.2018 г., като
балансовата експозиция към датата на издаване на справката възлизала на 6058 .00лв.
За времето от образуването на изпълнителното дело - 01.02.2013г., до датата на прекратяването му - 30.10.2018г., ищецът сочи, че не е било предприето
нито едно валидно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ относно събирането на дълга по изпълнителния лист. Макар ЧСИ да е
прекратил изпълнителното производство по реда на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, с нарочен акт, то той има само
оповестително, но не и конститутивно действие. Сочи, че перемцията настъпва по силата на закона, т. е. ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. Същински валидни изпълнителни действия се сочи, че не са били предприемани
от образуването на делото на 01.02.2013г. Следователно
перемпцията е настъпила по силата на закона на 01.02.2015г. В този смисъл, извършените след тази дата
действия от съдебния изпълнител (ако има такива), се настоява, че са незаконосъобразни, поради прекратителния
ефект на перемпцията, която ги преклудира.
Ето защо, счита се от ищеца, че задължението му по процесния
изпълнителен лист се е погасило с изтичането на петгодишна давност, по смисъла
на чл. 110 от ЗЗД. На основание чл. 119 от ЗЗД, с погасяване на главния дълг, са се погасили и акцесорните
вземания.
Процесното вземане, според ищецът, е станало изискуемо на 18.01.2013г., когато следва да се счита, че е влязла в сила Заповед № ***за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена на 22.11.2012 г. по ЧГД № ***/2012 г. по описа на ВРС, 10-ти състав и е издаден
изпълнителният лист, като погасителната давност би следвало да изтече на 18.01.2018г.
За времето от 18.01.2013г., до предявяване на настоящия иск, се сочи,
че са действали два тълкувателни акта на ВС и ВКС, уреждащи прекъсването на
погасителната давност по смисъла на чл. 116 б.„в" от ЗЗД. Съгласно Постановление № 3/18.11.1980г., на Пленума на Върховния съд, погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С TP № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, това постановление е обявено за загубило силата си,
като в т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1,6. "д" ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Правоотношенията
относно принудителното изпълнение и конкретно прекъсването на давността до 26.06.2015г., се сочи, че са се подчинявали на повелята на ППВС № 3/1980 г., а след тази
дата на постановката на т.10 от TP № 2/2015 г. та ОСГТК на ВКС.
След дата на перемпцията -01.02.2015г., се сочи, че е
започнала да тече нова 5/пет/ годишна погасителна давност, като
кредиторът не е предприел никакви действия за принудително събиране на дълга,
поради което задължението се е погасило по давност най-рано на 01.02.2020г., на основание чл.110 от ЗЗД.
След 26.06.2015г., когато влиза в сила TP № 2/2015г. та ОСГТК на ВКС, се сочи, че взискателят е бездействал, а ЧСИ не е
предприел извършването на валидни изпълнителни действия в рамките на какъвто и
да е изпълнителен способ, с оглед настъпилата перемпция, поради което и
давността е изтекла най-късно на 26.06.2020 г.
С оглед гореизложените факти, ищецът настоява, че за него възниква
правен интерес от предявяване на настоящата отрицателна установителна искова
претенция, тъй като изтичането на погасителната давност за вземането е нов
правопогасяващ факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, съобразно
разпоредбата на чл. 439 ал.
2 от ГПК.
Ответната страна „Е.М." ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***-6, вписано в TP при
АВ с ЕИК ******, е депозирала отговор на исковата молба
в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че предявеният иск е недопустим, в евентуалност за не
основателен.
По отношение твърдението за
недопустимост, се сочи следното:
Ответникът
с отговора изразява становище за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес за
подаването му. Счита,
че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения: Съдът е сезиран с отрицателен
установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване на
установено, че ищецът, не дължи на ответника „Е.М."ЕООД посочените в
исковата молба суми. В качеството си на представител на ответното дружество, счита
се, че за ищеца липсва
правен интерес от
предявяването на иска. Интересът на ищеца е положителна процесуална
предпоставка, чието наличие следва да бъде доказано именно от ищеца. В тази
насока се цитира Определение № 91 / 09.02.2018
г. по гр.д.№3448 по описа на ВКС за 2017 г. Настоява се, че ответникът по
никакъв начин не дал повод за исковата претенция, не е налице висящ
изпълнителен процес, както и не са предприемани действия по принудително
изпълнение от страна на дружеството по отношение на ищеца, поради което липсва
правен интерес от водене на настоящото производство. Действително, сочи се, че
по силата на договор за цесия от 28.09.2018г., „Е.М."ЕООД се явява
кредитор по вземане, произтичащо от сключен договор за кредит от дата
06.07.2010г. между К.С.Н. /кредитополучател/ и „***" ЕАД /кредитор/, като по
повод задължението е било образувано изпълнително дело № 40/2013г. по описа на
ЧСИ *****,
с рег.№***и район на действие ОС Варна, като към дата на депозиране на
исковата молба от страна на ищеца, същото е било прекратено, поради настъпили
обстоятелства във връзка с чл.433. ал. 1. т.8 ГПК. От представените
документи с исковата молба става, се сочи, че става ясно, че ищеца е наясно с
факта на извършеното прехвърляне на процесното вземане и предвид това, че
законът не изисква определена форма за уведомяването, а е от значение фактът,
че длъжникът е наясно кой е новият му кредитор, цесията е породила своите
последици по отношение на ищеца.
Сочи се относно процесуалната и
материалната легитимация на представляваното от ответникът дружество, в
контекста на описаното по-горе правоотношение, ответното дружество е частен
правоприемник на въпросното вземане, с което се удостоверява и
материалноправната и процесуалноправната му легитимация в исковото
производство.
Сочи се, че доколкото между
страните в настоящото исково производство не съществува спор относно
възникналото валидно облигационно правоотношение и относно настъпилото частно
правоприемство, чрез сключения договор за цесия, то представянето на
доказателства в тази насока е безпредметно. Сочи се, че в исковата си молба, ищецът излага твърдения,
че процесното вземане е погасено по давност, предвид факта, че по образуваното
изпълнително дело срещу К.С.Н. № 40/2013г. по описа на ЧСИ *****, с рег.№ ***и район на действие
ОС- Варна, не са предприемани изпълнителни действия в периода от 2013г./годината
на образуването му/, до 2018г./годината на прекратяване на изп.дело/. Настоява
се от ответника, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че след
влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, на
основание чл. 433, ал.1. т.8 ГПК, от страна на кредитора не са предприемани
последващи действия по принудително изпълнение. Счита се, че сам по себе си
фактът, че кредиторът очаква от длъжника да изпълни едно погасено по давност
задължение, не обосновава извод, че е даден повод за завеждане на дело, тъй
като това е право на кредитора и не следва да бъде отричано. Сочи, че до
настоящия момент не са предприети действия по принудително изпълнение, не са
представени и доказателства от ищеца в този смисъл. Счита, че не е даден
повод за завеждане на иска, поради това, че титулярът на едно вземане може да
го претендира от длъжника и изпълнението ще бъде надлежно дори в случаите на
погасено по давност вземане. Сам по себе си фактът, че кредиторът иска от
длъжника да изпълни едно погасено по давност задължение, не обосновава извод,
че е даден повод за завеждане на дело, тъй като това е право на кредитора и не
следва да бъде отричано.
По отношение твърдението за
неоснователност, се сочи следното:
На първо място, ответника моли да
се има предвид, че не може да бъде поставен знак за равенство между основание за
недължимост на вземане, което може да предполага несъществуване на вземане, и
липса на право на принудително изпълнение. Счита, че следва да се държи сметка
и затова, че съобразно господстващото становище в правната теория и
задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото
вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува
като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази
връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която ако
длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право
да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Следователно, плащането на погасено по давност вземане е
дължимо плащане, представлява погасяване на съществуващо задължение, и то на
същото задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок.
Следователно иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сума, означава, че е предявен иск за признаване за установено, че не съществува
вземане за сумата, като при направени твърдения за погасяването по давност на
вземането, то искът се явява неоснователен.
По изведените правни въпроси, от
ответникъ се цитира трайна преобладаваща практика на ВКС, изразена
постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 75/21.04.2017 г. по
ч. гр. д. № 1371/2017 г. I г. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. №
510/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. №
2828/2018 г. на ВКС, ill
г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018
r., Ill г.
o. на ВКС и др. В цитираните съдебни актове е
прието, че чрез отрицателния установителен иск за несъществуване на вземане
като погасено по давност, длъжникът не отрича материалната легитимация на
кредитора. След изтичането на давността вземането продължава да съществува, но
то не може да събере със средствата на държавната принуда, а доброволното
изпълнение по него е винаги дължимо /чл. 118 ЗЗД/.
Предвид горното, се сочи, че дори
за вземането да е изтекла предвидената от закона давност, за „Е.М."ЕООД не
отпада задължението по чл. 10 от Нар. 22 на БНБ „Чл. 10. (1) (Изм. -ДВ, бр.
31 от 2012 г., в сила от 30 април 2012 г.; доп. - ДВ, бр. 37 от 2018 г.)
Институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния
кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните
клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им
погасяване." От така изложената фактическа обстановка, се
настоява, че е видно, че ответникът не е нарушил закона, не е извършил
незаконосъобразни действия по отношение на подаваната информация в ЦКР.
Сочи се, че не се установява от
изложението на исковата молба и предоставените с нея доказателства, кредиторът-ответник
да е отрекъл правопогасяващия ефект на изтеклия давностен срок и да е оспорил
правото на длъжника правомерно да откаже изпълнение. Настоява се, че не може да
се приеме, че с наличието на извънсъдебно вземане и подаването на информация за
него в ЦКР, кредиторът е дал повод за иска. Обратната хипотеза би била налице,
ако между страните е възникнал спор по приложението на давността и кредиторът е
направил волеизявление, че не приема възражението на длъжника, и не счита
вземанията за погасени. С оглед на това, ответното дружество настоява, че
не е дало повод за предявяване на иска и ищецът следва да понесе разноските по
делото. Сочи, че сам по себе си фактът, че кредиторът иска от длъжника
да изпълни дори едно погасено по давност задължение, не обосновава извод, че е
даден повод за завеждане на дело, тъй като това е право на кредитора и не
следва да бъде отричано. Сочи се от ответикът, че до настоящия момент не са
предприети действия по принудително изпълнение от него, не са представени и
доказателства от ищеца в този смисъл.
При изложеното, се настоява, че
иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума,
означава иск за признаване за установено, че не съществува вземане за
сумата, при твърдения за погасяването по давност на вземането, е
неоснователен - вземането продължава да съществува, но е придобило ново
качество - станало е естествено вземане. Сочи се, че в исковата молба, ищецът
не оспорва неизпълнението си по сключен договор за кредит, нито дължимостта на
сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително
изпълнение, което не следва да се приравнява на несъществуване на вземането.
С оглед на гореизложеното се
отправя искане да се отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като
изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани.
Моли се, в случай, че на първото
редовно открито съдебно заседание не се яви представител на „Е.М." ЕООД,
делото да се разгледа в отсъствие на ответника, като съдът приеме, че отговорът
на исковата молба се поддържа заедно с приложените към него доказателства и
направените с него доказателствени искания.
Моли се, да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/, изчислено в
съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК, във вр. с чл.37 Закон за
правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, се иска претендираните от ищеца
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, да останат в негова тежест.
В условията на евентуалност, в
случай, че съдът уважи предявения иск и предвид обстоятелството, че ищецът
претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които
са направени, се прави възражение за
прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото.
С настоящия отговор, се отправя и
искане, на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски
хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им /в това отношение т.1 от
Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В това отношение, на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да
бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза
на ищеца разноски.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По
възражението на ответникът, наведено в отговора за недопустимост на предявения
иск, съдът намира същото за
неоснователно, поради следното:
В правната наука погасителната
давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право.
Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на
кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето
право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление
пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора,
поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи
за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и
уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата
на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между
страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като
за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се
предполага, че е отпаднал правният интерес.
Абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК,
е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение на
изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на последващ
изпълнителен процес.
В конкретната хипотеза е налице
спор между страните относно съществуването на правото на принудително
изпълнение, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед възможността
за насочване на принудителното изпълнение върху имущественото му, което
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
Правната сфера на длъжника се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Кредиторът продължава да
се легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист. По тези съображения
длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния
лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с
оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
Субективното преобразуващо право
на погасителна давност може да се упражни като средство за защита единствено по
висящо исково производство, като не е налице процесуален способ за релевирането
му в изпълнителния процес
В тази връзка се споделят и
доводите на самия ищец, който сочи, че съгласно Определение
№ 262/09.07.2020 г.
ЧГД № 586/2020
г. на ВКС -
IV г.о. правният интерес от така
предявения иск по чл. 439 от ГПК не се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на
конкретното изпълнително дело (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Интересът на длъжника обхваща
и осуетяването възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след
приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния
лист и образуването на друго изпълнително дело. Изпълнителният лист
удостоверява неговото право на принудително изпълнение. Влязло в сила решение,
с което искът по чл. 439 ГПК е уважен (ако по делото се установи, че погасителната давност е
изтекла) го възпрепятства да упражни правото на принудително по друго. В същия контекст, с Решение
№ 48/14.07.2016 г.
по ТД. № 404/2015 г. на ВКС, II т.о.
изрично се приема, че настъпилото по право прекратяване на изпълнителното
производство на основанието по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК не води до извод за отпадане на условията за допустимост на
изпълнителното производство, нито, че са настъпили обстоятелства, водещи до
погасяване на материалното право или правото на принудително изпълнение за
удовлетворяването му.
В този смисъл се е произнесъл ВКС и с Определение №188/23.04.2019 г. по ЧТД
№ 102/2019 г. на It. о.
Цитира се и Определение
№ 513/24.11.2016 г.
по ЧТД №1660/2016
г. на ВКС -I т.
о., постановено в производство по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК, с което решаващият
състав е допуснал касационна обжалване по въпроса: „Допустимо ли е
предявяването на отрицателен установителен иск по реда на чл.
124, ал.
1 ГПК, за
установяване недължимост на вземане, като погасено по давност, изтекла след
снабдяването на кредитора -
ответник с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, по реда на
чл. 237
ГПК отм., при липса на висящо изпълнително
производство за събирането му, предвид прекратяване на образуваното, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?" Съставът на ВКС, е приел ДОПУСТИМОСТ на така заведения
отрицателен установителен иск (по чл.124 ал. 1 от ГПК), независимо от
липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към
момента на предявяването му.
Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в
полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането
на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в
което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с
оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл.
спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да
не биха били заявени, обаче, както е в настоящия случай, достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви
иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните
действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме
риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи
правната му сфера.
Правният интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск, се обосновава от стремежа на ищеца, да отрече
вземането на кредитора със СНП в едно исково производство. Предприетата от
ищеца мярка за съдебна защита е провокирана и от поведението на ответника. През
м.август -септември
2020 г. ответното
дружество е изпратило три проекта на споразумение за погасяване на задължението
чрез плащане, в които се сочи, че има качеството на цесионер по силата на
договор за цесия от 28.09.2018
г., като изрично се посочва висящността на изпълнително дело
№ 40/2013 г. по
описа на ЧСИ Даниела Янкова, което ще бъде прекратено след изплащане на дълга.
На ищеца се предлага като условие да се откаже от последиците на чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД на основание чл.
113 от ЗЗД.
Целта на погасителната давност е
своевременното упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез
нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право.
Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление
пред съд правото на иск или правото
на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено
в определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД,
давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да
настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от
длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла
погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес - Решение № 186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г., IV г. о. на ВКС.
На следващо място, ответното дружество не е подало информация към
Централния кредитен регистър, съгласно правомощието си по чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, въпреки
изтеклата погасителна давност, като кредитната задлъжнялост на ищеца съществува
в информационните масиви на регистъра, което от своя страна препятства
получаване на кредит от банкова институция. Към момента на подаване на настоящата исковата молба, ищецът не
разполагала със специалния иск по чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за Централния кредитер регистър, заради отмяна на разпоредбата, поради
което и на това основание е налице правен интерес от предявяване на иска.
При изложеното, съдът намира, че възражението за недопустимост на
производството е неоснователно, съответно предявените искови претенции с правно
основание чл.439 от ГПК, се явяват допустими за разглеждане по същество.
За успешното провеждане на отрицателен
установителен иск по реда на
чл.439 от
ГПК, в тежест
на ищецът е да докаже
наличието на изпълняемо право, формирано въз основа
на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано
от ответника изпълнително дело, в качеството му на взискател
срещу ищеца, в качеството му на длъжник
по същото по изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил
сред приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал
факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В
тежест на ответника по делото, е да установи при условията на пълно и главно
доказване всички евентуално наведени от същата положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, в т.ч. и основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, както и че не са налице
основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, с
който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с
иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради
факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи
правно значение за неговото съществуване. В настоящия случай, ищецът твърди
погасяване на изпълняемото право, на основание изтекла петгодишна погасителна
давност и поради перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
От
изисканото и представено във вид на заверено копие изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***,
per. № ***с район на действие
ОС гр. Варна, се
установява, че на 01.02.2013г.., взискателят „***“ЕАД, ЕИК
***, е подал молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на издаден
Изпълнителен лист от 18.01.2013г., на основание Заповед за
парично задължение по чл. 417, т.2 от ГПК по ч.гр.д. №***/2012г. по описа на РС-Варна, което видно от служебно изготвена
справка в деловодна система на ВРС към датата на образуване на настоящото
съдебно производство е унищожено с
Протокол № 8642/26.07.2019г.
По
отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително
производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980г. и ТР
№2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е
обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли
изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането,
следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно
действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му,
съответно преди отмяната на постановлението действа именно то.
С
оглед принципите на правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на
последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се
придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително
тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Установеното с новото ТР
тълкуване на правната норма, ще може да бъде прилагано от съответните органи,
за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност,
когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР
или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците – така Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV
г.о. на ВКС.
Доколкото
изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980
г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него е било
приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в
цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата
се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 01.02.2013г., а на
05.09.2013г. с конституирането като взискател по делото на ОТП Факторинг, взискателят е прекъснал теченето на давностния
срок, като същият е спрян до постановяването на
ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10
на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие,
респективно от тази дата започва да тече давност по материалното
правоотношение.
По
аргумента, че вземането на взискателят, не съществува поради перемпция по чл.
433 ал.1 т.8 от ГПК, съдът приема:
На 05.09.2013г. ЧСИ ***, per. № ***с район на действие ОС гр. Варна, въз основа
на депозирана молба е конституирал като взискател по делото на ОТП Факторинг.
Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
От
05.09.2013г. до 05.09.2015г., по
изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради
което съдът приема, че на тази дата е настъпила перемция по силата на закона,
на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от прекратяването на изпълнението.
Това перемиране на изпълнението е по силата на самия закон, за него не
се изисква нарочен акт на съдебния изпълнител. В
този смисъл е наложена трайна тълкувателна практика (ТРОСГК № 47/1965г на ВС и
т.10 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. Следва да се отбележи, че от
прекратяването на изпълнителното дело, поради перемпция не следва автоматично
погасяването на вземането по давност. Считано от тази дата тече нова давност за
вземането - петгодишна. При прекратяване на производството по делото се
преустановява възможността да се предприемат изпълнителни действия по него, но
в случай , че давностните срокове не са изтекли, взискателят има право да
образува ново изпълнително дело за непогасеното си по давност вземане. Правните последици на прекратяването на принудителното изпълнение
следва да бъдат третирани по различен начин във времето, като се налага да бъде
отчетена динамиката на юриспруденцията към съответния момент на развитие на
процесуалните отношения между страните. Съдът изцяло споделя застъпеното в
Решение №170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС(възприето и от
районния съд) разбиране, че в конкретния случай следва да бъде зачетено
задължително тълкуване, установено с ППВС № 3/18.11.1980 г., тъй като както
взискателя, така и съдебния изпълнител са били длъжни да се съобразяват с него
преди действието му да е обявено за отпаднало с новоприетото на 26.06.2015
ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство, следва да се признае на взискателя
възможност да се позове добросъвестно на прекъсване и спиране на давността не
само с признанието на дълга в цялост ( с пропускане на срока за възражение след
връчване от съда на заповедта на длъжника ), но и по време на целия период, в
който е липсвало основание за прекратяване на образуваното изпълнително
производство/от деня на наложена възбрана – 13.12.2010г. до датата на
перемирането по чл.433, ал.1, т.8 ГПК – 13.12.2012г./.
Затова и най-ранния момент на отчитане на новата давност е именно
перемирането, настъпило на 05.09.2015г.
Всички последващи действия, предприемани от взискателя или овластен от
него ЧСИ са без значение, тъй като са осъществени при изчерпана компетентност
на органа по принудителното изпълнение и не следва да им се признават никакви
последици по отношение на материалното право. Но в случаят, изпълнителни
действия по осъществяване на принудителното изпълнение, след дата 05.09.2015г., дори не са били предприемани от ЧСИ ***, per. № ***с
район на действие ОС гр. Варна, по образуванотопред нея изпълнително дело № 20137110400040.
До 25.02.2021г, когато е предявено възражението за изтекла давност чрез отрицателния
иск на длъжника/по чл.439 ГПК/, са изминали повече от пет години, при което е произведен погасителния ефект на
общата давност.
Вследствие на изложеното, съдът намира,че предявената искова претенция е
основателна, поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на
ищцовата страна за присъждане по реда на
чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените съдебно-деловодни разноски, като направеното възражение за прекомерност на
посоченото адв.възнаграждение в размер на 480.00лв., съдът намира, за неоснователно предвид значително
по-високата правна сложност на делото. Поради това, в полза на ищецът, следва
да се присъдят разноски в общ размер от 651,83лв., формирани като сбор от
следните суми: 142.83лв. за д.такса, 5.00лв. за СУ, 24.00лв. такса по т.8а от
ТТРЗЧСИ, 480.00лв. адв.възнаграждение.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, вр.чл.439 от ГПК по
отношение на ответника „Е.М."
ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***-6, че ищецът К.С.Н. ЕГН **********, НЕ МУ ДЪЛЖИ, предвид погасяване ПО ДАВНОСТ на вземането по изпълнителен лист от 18.01.2013г., издаден въз основа на Заповед № ***за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена на 22.11.2012 г. по ЧГД №***/2012 г. по описа на ВРС, 10-ти състав,
а именно следните суми: сума в общ размер
на 3570.97лева., формирана от:
сума в размер на 3 000.00лв. - дължима
главница по договор за кредит овърдрафт, сключен на 06.07.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
в съда - 20.11.2012г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 210.96лв. -редовна лихва за периода 27.04.2012 г. до 20.11.2012г.; сума в размер на 56.63лв. - неплатена
санкционна лихва за периода 05.07.2012г. до 20.11.2012г.; сума в
размер на 65.35лв. - разноски по заповедното производство и сума в размер на 238.03лв. - юрисконсултско
възнаграждение, които суми са погасени по давност, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, „Е.М." ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***-6, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА К.С.Н. ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***,
офис **/чрез адвокат А.К. ***/, сумата от
651,83лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, формирани като сбор от следните суми: 142.83лв. за д.такса, 5.00лв. за
СУ, 24.00лв. такса по т.8а от ТТРЗЧСИ, 480.00лв. адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: