Решение по дело №97/2020 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 октомври 2020 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Виолета Костадинова Апостолова
Дело: 20202310200097
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е    Ш    Е    Н    И    Е     260021

гр.Елхово, 19.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Елховският районен съд в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                         Председател: В. Апостолова

при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията АНД № 97/2020 г. по описа на ЕРС,  за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 4519/2019 година, издадено на 21.02.2020г. от И. Д. П.- и.д. Началник на Отдел „МРР Южна Морска“, ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция „Митници“, с което на Ф.Г.Р. ***, ЕГН – **********, е наложена глоба в размер на 1366.20 лв. на основание чл.233, ал.3, във вр. с ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, представляваща 200% от продажната цена на стоката и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките - предмет на нарушението – нарязан насипен тютюн за пушене с тегло 2700 грама с обща продажна цена 683.10 лева.

Срещу това НП е подадена жалба от Ф.Г.Р. ***, с която се желае отмяна на същото като неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП се сочи, че жалбоподателката е превозила през държавната граница описания предмет на нарушение, но в случая безспорно е установено, че тютюна не е бил превозен от жалб.Р., тъй като същата не е управлявала МПС, в което те са открити, а е била пасажер в същото МПС, и в този случай отговорността на Р. следва да се ангажира за това, че ги „пренася“ през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи, а не за тяхното „превозване“, и в този смисъл Р. не е извършила соченото в НП нарушение и неправилно е санкционирана. Заявява се още, че определената цена на намереното количество тютюн е силно завишена и не отговаря на изискването за определяне на „продажната“ такава.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща представител.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д., заявява в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна и не следва да се уважава. Желае съдът да потвърди обжалваният акт като законосъобразен. В съдебната фаза ангажира доказателства.

Районна прокуратура Ямбол, ТО – Елхово, редовно призовани, не изпращат представител и не са изразили становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите писмени доказателства по делото и от показанията на свидетелите Х.Т.К., С.С.Д. и К.А.П. се установява, че на 04.11.2019 г., около 21.00 часа на МП „Лесово“, на трасе за обработка на входящи леки автомобили от Република Турция към Република България пристигнал лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, с рег. № ***, управляван от българският гражданин Р. К. Р.и пътуващата в него Ф.Г.Р.. След пристигане на автомобила в зоната за митнически контрол, водачът и пътникът били попитани от митническият служител св.Х.К. имат ли стока, в това число и акцизна такива, валута и валутни ценности за деклариране пред митническите органи, на което водачът и пътникът Ф.Р. отговорили, че нямат нищо за деклариране. След това превозното средство било селектирано за митническа проверка в халето за контрол на леки автомобили. При извършената такава проверка на автомобила и намиращия се в него багаж бил открит в найлонови торби в личния багаж на пътниците недеклариран нарязан насипен тютюн за пушене, който бил претеглен и с установено общо тегло 2700 грама.

На устно зададен въпрос чий е тютюна, Ф.Г.Р. го обявила за свой. На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ били поискани писмени обяснения от жалбоподателката, в които  Р. вписала, че е закупила част от тютюна – 2.5 кг от Турция, а останалият й бил подарен от продавачката в магазина.

Намереното количество нарязан насипен тютюн за пушене - предмет на митническото нарушение било иззето с Разписка № 0168404/04.11.2019година, приложена в АНП на л.7. Бил е съставен и протокол за извършена митническа проверка Н 5245 № 19BG 9931Н051594/04.11.2019 г.,  също приложен в АНП.

Поради горното и на основание чл.230 от ЗМ на жалбоподателя Ф.Г.Р., в нейно присъствие бил съставен на 04.11.2019г. от митническият служител Х.К. и в присъствието на свидетелите С.Д. и К.П. – също митнически служители, Акт за установяване на административно нарушение № 3114 за нарушение на чл.233, ал.3, вр. с ал.1  от ЗМ за това, че на 04.11.2019 г.,  на  МП „Лесово“, е превозила през държавната граница на Р България, без знанието и разрешението на митническите органи, акцизни стоки – тютюневи изделия. Веднага след съставянето на АУАН № 3114 от 04.11.2019 г. същият е бил предявен  на жалбоподателката Р., подписан от нея и й било връчено копие от същия, като била уведомена съгласно текста в самия АУАН, че в тридневен срок от връчването на този акт има право да направи писмени възражения по него. При подписването на съставеният й АУАН Ф.Р. е вписала, че няма възражения.

В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок не е подадено писмено възражение по акта.

Видно от приложеното към АНП становище от комисия, назначена със Заповед № ЗМ-1000-257/18.04.2019г. на с.д. Директор на ТД Южна морска, същата комисия е изчислила продажната цена на тютюневите изделия - предмет на митническото нарушения на основание чл.4, т.6 от ЗАДС и чл. 2, ал.2 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, във вр. с пар. 1, т.34 от ДР на ЗМ, както следва: за 2700 грама нарязан тютюн за пушене по 253.00 лв за кг или общата продажна цена на цялото количество е в размер на 683.10 лева.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено от и.д. Началник на Отдел „МРР Южна Морска“, ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция „Митници“ – И. П., атакуваното НП № 4519 от 21.02.2020г., с което на Ф.Г.Р. с ЕГН – ********** за това, че на 04.11.2019 г. на  МП „Лесово“ е превозила през държавната граница на Р България, без знанието и разрешението на митническите органи, акцизни стоки – тютюневи изделия, е наложена глоба в размер на 1366.20 лв. на основание чл.233, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗМ, представляваща 200% от продажната цена на стоката и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките - предмет на нарушението – нарязан насипен тютюн за пушене с тегло 2700 грама с обща продажна цена 683.10 лева.

Това НП е връчено на нарушителя Ф.Р., чрез нейният съпруг, на 11.03.2020г., видно от приложеното по делото известие за доставяне на пощенска пратка.  Жалбата е депозирана пред АНО на 18.03.2020 година.

Материалната компетентност на Началника на Отдел „МРР Южна Морска“, ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция „Митници“ да издава НП за нарушения по ЗМ се установява от приетата по делото Заповед № ЗАМ - 42/32-8714 от 07.01.2019г. на Директора на Агенция „Митници“, с която последният изрично е делегирал правомощията си на АНО по чл. 231 от ЗМ на посочената категория длъжностни лица - началници на териториалните отдели „МРР“ в ГД „МРР“, съобразно тяхната териториална компетентност.

От приложената Заповед № 1  от 02.01.2020г. на Директора на АМ е видно, че към момента на издаване на обжалваното НП И. П. е преместен при условията на командироване и е изпълнявал длъжността Началник на Отдел „МРР Южна Морска“, ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция „Митници“ за времето от 02.01. до 30.06.2020г.

Горната фактическа обстановка се установява изцяло от приложената по делото административно наказателна преписка, показанията на разпитаните по делото трима свидетели Х.К., С.Д. и К.  П. и останалите приложени по делото писмени доказателства, посочени по-горе. Показанията на посочените по – горе свидетели съдът кредитира като непротиворечиви, логични, достоверни и взаимно допълващи се, като те обективно и правдиво са възпроизвели възприетите от тях факти, които са относими към предмета на доказване по делото.

От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения 7-дневен срок и като такава се явява допустима.  

Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна по следните съображения:

Съдът счита, че в производството по установяване на адм. нарушение и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и които да водят до отмяна на процесното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора, или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В настоящия случай, производството е протекло в хипотезата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН – със съставяне на АУАН в срока по чл. 34 ЗАНН.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.230 от ЗМ и чл.47, ал.1, б.„а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.231 от ЗМ. Съгласно чл.230 от ЗМ, за всеки случай на нарушение на митническия режим се съставя акт от митническите органи, които по аргумент от разпоредбата на т.9, § 1 от ДР на ЗМ са длъжностни лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол. В конкретния случай актът за установяване на митническо нарушение е съставен от Х.К. –  митнически инспектор в АМ, лице осъществяващо митнически надзор и контрол. Правомощие на Началника на Отдел МРР Южна морска да издава НП за нарушения по ЗМ следва от оправомощаването му със Заповед № ЗАМ - 42/32-8714 от 07.01.2019г. на Директора на Агенция „Митници“, приложена по делото.

АУАН е съставен съгласно разпоредбите  на чл. 40 - 43 от ЗАНН и в него е описано по изискуемия от закона начин твърдяното нарушение като е конкретизирана и нарушената законова разпоредба. Изложени са обстоятелствата във връзка с твърдяното нарушение, като актосъставителят е посочил, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на чл.233, ал.3, вр. с ал.1 от ЗМ. Основният състав на административното нарушение „митническа контрабанда” е уреден в алинея първа на чл. 233 ЗМ, а алинея трета очертава признаците на квалифицирания състав на посоченото митническо нарушение. Изпълнителното деяние на митническата контрабанда може да се изрази в две форми – „пренесе” или “превози”, като наказуем по силата на чл. 233, ал. 1 ЗМ е и опитът за това.  От обективна страна е необходимо пренасянето или превозването на стоките да се извършва през държавната граница, да е без знанието и разрешението на митническите органи и да не представлява престъпление. Съставът на чл.233 ал.3 от ЗМ е квалифициран, като квалифициращият признак е предмета на нарушението – акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки,  вкл. тютюневи изделия.

Фактическата обстановка изложена в обжалваният акт е ясна и точна, което от своя страна припокрива изискването за ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение. Ревизираните актове – АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, съгласно изискванията на ЗАНН, а що се отнася до авторството, съобразно събраните доказателства по делото - писмените такива, вкл. от предпроцесуалното действие на Ф.Р. – даденото от нея писмено обяснение като нарушител, съдържащо признание за собственост на акцизните стоки, превозени с автомобила през държавната граница в Република България от Република Турция и гласните доказателства – свидетелските показания на Х.К., С.Д. и К.П., то следва да се приеме, че именно жалбоподателката е автор на административното нарушение, визирано в обжалвания акт, както и се установява първият съставомерен признак на митническата контрабанда по чл.233 ал.3, вр. с ал.1 от ЗМ - превозването на стоките през държавната граница. От друга страна липсата на знание и разрешение от митническите органи за осъществения превоз като втори съставомерен признак на деянието, както и за мястото, където са открити тютюневите изделия и тяхното количество и вид, се доказва с показанията на разпитаните митнически служители. Митническият служител К. е отправил ясно покана до нарушителя да декларира превозвани, респ. пренасяни стоки в автомобила, на което последвал отрицателен отговор, както от водача на МПС, така и от жалбоподателят Р. - пътник в него, а в резултат на извършената митническа проверка на автомобила е установено наличието на акцизни стоки – насипен нарязан тютюн за пушене – 2700 грама. Дължимо в случая е било писмено деклариране и липсата му изключва знанието, респ. разрешението на митническите органи за превозването и пренасянето на този тютюн. Анализът на доказателствения материал води до извода, че Ф.Р. е осъществила от обективна и субективна страна релевираното административно нарушение, поради което правилно е ангажирана нейната административнонаказателна отговорност. 

Съдът не възприема възражението на жалбоподателя Р., че тя не е осъществила посоченото в АУАН и НП нарушение – превозване през държавната граница на акцизни стоки без знанието и разрешението на митническите органи, тъй като не тя е управлявала МПС, в което са открити цигарите. За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране, като разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗМ установява общото задължение за деклариране, съответно в частност - задължението за писмено деклариране, произтичащо от чл.62 Регламент /ЕО/ 2913/92 – приложим и за конкретното нарушение. Неизпълнението на задължението за деклариране по надлежния ред на стоките, пренасяни през държавната ни граница, вкл. и превозените с МПС, и въвеждани на митническата територия на Република България, без знанието и разрешението на митническите органи, съставлява нарушение по чл.233 ЗМ. В конкретният случай, съобразно вида на стоката – нарязан насипен тютюн, а и нейното количество - над допустимите норми от 50 грама за безмитен внос, установени в Регламент /ЕО/ № 1186/2009г. на Съвета от 16.11.2009г. и  чл.51а,  ал.4, т.4 от ППЗДДС, тя подлежи на деклариране. Именно това свое задължение за деклариране не е изпълнил жалбоподателя Ф.Р. при влизането си в страната от Република Турция. С бездействието си същата е нарушила посочените разпоредби и изводите на АНО в тази насока са правилни.

Извършеното нарушение не представлява престъпление.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.233, ал.3, вр.ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна граница /което е практически невъзможно/, а вътре в територията на Република България, поради което съдът намира, че е налице довършено нарушение, а не опит за такова.

Съдът приема, че жалбоподателят Ф. Р. е била наясно с митническите изисквания към влизащите на територията на страната пътници и именно поради тези си познания е предприела укриването на превозваните от нея с автомобила акцизни стоки в количества, надвишаващи нормативно определените, от митническите органи. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. При съзнаване на задълженията във връзка с митническия режим на стоката, включително и задължението за деклариране, тя не е декларирала пренасяните от нея стоки, като е съзнавала противоправния характер на деянието си и от волева страна е целяла настъпването на общественоопасните последици - укриване, непредоставяне на вярна информация на митниците, с оглед неизбежността от настъпването на този резултат. Ето защо и съдът приема, че жалбоподателят Ф.Р. е осъществила състава на митническата контрабанда по смисъла на чл.233, ал. 3 във вр. ал.1 от ЗМ, като не е декларирала пред митническите органи, превозваните от нея акцизни стоки – нарязан насипен тютюн за пушене.

Съдът намира, че АНО правилно е определил продажната цена на стоките - предмет на нарушението в общ размер на 683.10 лева, въз основа на цената, посочена от назначената комисия от длъжностни лица при Митница Бургас, съобразявайки се с разпоредбите на чл.4, т.6 от ЗАДС и чл.чл.2, ал.2 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, във връзка с пар.1, т.34 от ДР на ЗМ, относно дефиницията на понятието „Продажна цена на тютюневи изделия като цената, регистрирана в Регистър на цените на тютюневите изделия на Министерството на финансите или определена по реда на акцизното законодателство. Съгласно чл.4, т.6 от ЗАДС „продажна цена“ е цената, изписана върху потребителската опаковка, по която тютюневите изделия се продават на дребно на краен потребител, в която са включени разходите за производство и реализация на производителя (вносителя), дължимите мита, вноски, такси, акциз и данък върху добавената стойност. В случая само акцизната ставка за тютюна за пушене /един от компонентите за формиране на продажната цена на тютюн за пушене/, съгласно чл. 38, ал.1 от ЗАДС е 152.00 лева за килограм, считано от 1 януари 2012 г. Съдът намира, че правилно е била определена от АНО продажната цена на пренасяната от жалбоподателя акцизна стока в размер на 253.00 лв за кг, тъй като в нея са включени и останалите ценообразуващи компоненти, предвидени в чл.2, ал.2 от Наредбата, освен акциза - дължимите ДДС, митни сборове, други данъци, вноски, такси и други.

При определяне размера на глобата, съдът намира, че АНО е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства на нарушителя, като е наложил наказание в минималния предвиден в Закона размер. Съгласно чл. 233, ал.1 и 3 от ЗМ който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, а когато предмет на митническа контрабанда са тютюневи изделия глобата е от 200 до 250 на сто от продажната им цена. В случая имайки предвид обстоятелството, че предмет на извършената от жалбоподателя митническа контрабанда е нарязан тютюн, административното наказание е правилно и законосъобразно определено на основание ал.3 на чл.233 от ЗМ в размер на 1366.20 лева - 200% от продажната цена. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице маловажен случай на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не  може да се определи като маловажен случай.

Наказателното постановление в частта на постановената санкция „отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението - т.2 от НП,  изрично предвидена в ал.6 на чл.233 от ЗМ в случаите на осъществено нарушение – митническа контрабанда, също е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид резултата от делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, жалбоподателят Ф.Р. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ЕРС сумата от 32.80 лева, направените по делото разноски за пътни разноски за явяване на свидетели /в този смисъл ТР № 3/08.04.1985г. ОСНК на ВС/.

Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 4519/2019 година, издадено на 21.02.2020г. от И. Д. П.- и.д. Началник на Отдел „МРР Южна Морска“, ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция „Митници“, с което на Ф.Г.Р. ***, ЕГН – **********, е наложена глоба в размер на 1366.20 лв. на основание чл.233, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗМ, представляваща 200% от продажната цена на стоката и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките - предмет на нарушението – нарязан насипен тютюн за пушене с тегло 2700 грама с обща продажна цена 683.10 лева.

 На основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН ОСЪЖДА жалбоподателят Ф.Г.Р. ***, ЕГН – **********, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово направените по делото разноски в размер на 32.80 лева /тридесет и два лева и осемдесет стотинки/, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими също по сметка на ЕРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ямбол чрез ЕРС по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...................

                                                           /В. Апостолова/