Решение по дело №505/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 6
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20202200100505
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня А. Маркова
при участието на секретаря Кина З. Иванова
като разгледа докладваното от Ваня А. Маркова Гражданско дело №
20202200100505 по описа за 2020 година
Предявен е пряк иск на увредено лице срещу застрахователя на
прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите , с правна квалификация чл.
432 ал.1 от КЗ , вр. с чл. 45 ЗЗД и цена – 50 000лв.
В исковата молба ищeцът твърди, че на 30.12.2019 г., в гр.Нова Загора,
М.Г. като водач на лек автомобил „Мерцедес 250” с рег. № СН 16-53 АХ,
поради движение с несъобразена скорост , изгубил контрол върху
управлявания от него автомобил, навлизайки в лентата за насрещно движение
и причинил ПТП с лек автомобил „Сузуки” с рег. № СН 52-13 ВВ,
управлявано от А.Г., в резултат на което пострадала ищцата като пътник в
лекия автомобил „Сузуки“.
Твърди,че в резултат на ПТП получила фрактура на дясна раменна кост,
травми охлузвания по цялото тяло. Била приета на лечение в МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“АД-Сливен. За дълъг период не могла да се грижи за себе
си, тъй като ръката й била обездвижена и се е налагало да търси помощ от
своите близки. През възстановителния период усещала слабост в ръката и
след проведено изследване в областта на фрактурата се установило, че има
увреждане на нервите, което довело до намалена сетивност, движение сила и
обем на ръката.
Твърди, че 6 месеца след ПТП не се е възстановена напълно, като след
преглед при травматолог, била констатирана атрофия на дясна раменна
мускулатура и намален обем в движенията под нормата с 25 %, намален
1
захват на дясната ръка, невъзможност за пълна екстензия на първи и втори
пръст на дясна ръка. И до момента имала силно ограничени движения на
дясната ръка и сериозно затруднена двигателна функция, вследствие на
получената фрактура на дясна раменна става. Протекъл дълъг оздравителен
период, през който изпитвала ежедневни болки и страдания и била
неимоверно затруднена при извършване на елементарни ежедневни дейности.
Това се отразило негативно и на социалните й контакти, дало отражение
върху психологическото й състояние.
Твърди, че към датата на ПТП по отношение на лекия автомобил
„Мерцедес“ е имало сключена с ответника застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. На 13.01.2020 г. предявила пред
застрахователя претенцията си, но в законоустановения срок той не изплатил
справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Моли за постановяване на съдебно решение ,с което ответника бъде
осъден да му заплати 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи претърпени болки и страдания в резултат от ПТП, настъпило на
30.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2019г до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на отговора на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК. Счита иска за допустим, но неоснователен.
Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена
застраховка“ГО“ на автомобилистите.
Твърди, че заплатил на ищцата обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в размер на 6000лв, която тя върнала на ответника.
Оспорва твърдените травми като вид, характер и продължителност, както
и наличие на причинно следствена връзка с процесното ПТП.
Оспорва твърдените негативни психически последици за ищцата.
Оспорва размера на обезщетение за неимуществени вреди като
прекомерно завишено с оглед увреждания на ищеца, принципа на
справедливостта и трайната съдебна практика.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата ищца, която пътувала в автомобила без поставен
обезопасителен колан и разсеяла шофьора, с което спомогнала за закъснялата
му реакция и настъпването на ПТП. Освен това, не провела правилно лечение,
с което допринесла за по-продължителния възстановителен период.
Оспорва началната дата, от която се претендира законна лихва, като
твърди, че това би следвало този срок да е три месеца от датата на
предявяване на претенцията Моли иска да бъде отхвърлен изцяло.
2
В с.з. ищецът, явява лично и представляван от процесуален
представител поддържа иска и моли да бъде уважен Претендира разноски за
адв. възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА
В с.з. ответникът - застраховател се представлява от пълномощник,
който поддържа възраженията в отговора на исковата молба. Моли за
отхвърляне на иска, по съображенията, изложени в отговора на исковата
молба.Претендира разноски съгласно списък. Представя писмени бележки.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 30.12.2019 г., в гр.Нова Загора, **********, св. М. В. Г., като
водач на лек автомобил „Мерцедес 250 ТД” с рег. № СН 16-53 АХ, поради
движение с несъобразена скорост, изгубил контрол върху управлявания от
него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и причинил ПТП с
лек автомобил „Сузуки” с рег. № СН 52-13 ВВ, управлявано от св. Г.А.П.
Заедно със св. П. пътувала и неговата съпруга Д. С. П., като пътник в
лекия автомобил „Сузуки“, стоящ на предната дясна седалка. Двамата били
с поставени предпазни колани
По случая било образувано ДП № 587/2019г на РУ –Нова Загора и
съдебно производство, приключило с влязла в сила присъда по НОХД №
159/2020г на РС-Нова Загора, с която подс. М. В. Г. е признат за виновен в
това, че та 30.12.2019 г., в гр.Нова Загора, **********,“ при управление на
лек автомобил “ Мерцедес 250 ТД” с рег. № СН 16-53 АХ, нарушил
правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.2 ЗДвП, чл. 25 ал.1 и ал.2 от
ЗДвП и чл. 150а ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Д. С. П. , изразяващи се в трайно затрудняване движенията на
десния горен крайник., с което осъществил състава на престъпление по
чл.343 ал. 3, б.„а" предл.1, вр с чл.343 ал.1 б.“б4 предл.2, вр . чл.342 ал.1
НК.
След инцидента ищцата била откарана в Спешен Център- Нова Загора,
където е установено счупване на горен край на дясна раменна кост и била
насочена за болнично лечение в отделение по ортопедия и травматология на
МБАЛ“Д-р Иван Селимински“АД- Сливен, където е приета и изписана на
31.12.2020г със същата диагноза и поставена мека превръзка за обездвижване
на дясната ръка, която трябвало да носи за период от 40-50дни.
Около 10-15 дни след поставянето, тя била махната и поставена лонгета,
която ищцата носила два месеца.
В този период на обездвижване на ръката, ищцата имала нужда от чужда
помощ при къпани, обличане, личен тоалет и пр.
След свалянето на превръзката, последвал период на раздвижване, който
3
продължил няколко месеца. Ищцата посещавала рехабилитатор в отделението
по физикална и рахабилитационна медеицина при МБАЛ“Д-р Иван
Селимински“АД-гр.Сливен, а след това провела рехабилитация и в Център
по рехабилитация –гр.Сливен.
Получената фрактура на дясното рамо била изключително болезнени за
ищцата, както и отоците и охлузванията, които получила при инцидента.
Приемала болкоуспокояващи, станала нервна и капризна, отказвала да се
качи в автомобил, както и да шофира.
Проведеното от ищцата лечение било консервативно. Тя оказала
предложената й операция, тъй като й било обяснено, че съществува риск от
увреждане на нерви.
Съгласно заключението на СМЕ, резултат на процесното ПТП, ищцата
претърпяла автомобилна травма, изразяваща се в:
1/ контузия на главата с наличие на травматичен оток на меките тъкани,
кръвонасядане и вертикално разположена разкъсно-контузна рана с дължина
1,5 - 2 см в дясната половина на челото, непосредствено над външния,
слепоочна крой на дясната вежда;
2/ контузия в областта на раменната става на дясната ръка, с клинични и
рентгенологични данни за фрактура (счупване) на горния край на раменната
кост, в областта на нейната шийка с изразена дислокация на костните
фрагменти, наложила обездвижването на ръката за продължителен период от
време и последващо раздвижване;
3/леко изразено увреждане на периферни нерви, в резултат на
преживяната травма в горната трета на раменната кост на дясната ръка;
4/Контузия по предната повърхност на гръдния кош с наличие на
кръвонасядане на меките тъкани по предната му повърхност,
5/ Контузия на дясната ръка в областта на пред мишницата и дланта, с
наличие на охлузвания на кожата,
Тези увреждания имали травматична генеза и се дължали на
механичното действие (удар, притискане) на твърди тъпи и/или тъпоръбести
предмети и добре отговаряли да са получени по време на процесното ПТП.
При този вид автомобилни травми, през различните фази на
произшествието върху тялото на пътуващия на предна дясна седалка
действали различни по свята характеристика, величина и посока травмиращи
сили, предимно в предно- задно направление, като винаги била налице и
странично действаща компонента. Под тяхно действие тялото на пътника на
предна дясна седалка или отделни негови части се стремели под действието
4
на инерционни преносни сили да се придвижат най-често по посока на
първоначалното движение на лекия автомобил, но също така и настрани. При
това тялото влизало в контакт с различни елементи от вътрешното
оборудване на автомобилния салон или предпазния колан, удряло се,
притискало се и травмирало.
Уврежданията на ищцата били локализирани предимно в дясната
половина на тялото й и то в области, които не били напълно фиксирани от
предпазния колан и притежавали възможност за придвижване в странична
посока. По този начин, страничната повърхност на дясната раменна област,
дясната ръка в областта на предмишницата и дланта, както и дясната
половина на челото, влезли в контакт със вътрешната дясна странична
повърхност на автомобила, при което се получили описаните травми.
Наличието на странично действаща травмираща сила се потвърждавало
от механизма на настъпване на ПТП.
Увреждането по предната повърхност на гръдния кош се дължало на
възпиращото действие на предпазния колан и въздушната възглавница.
Уврежданията, които получила ищцата се намират в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Счупването на раменната кост на дясната ръка в нейната горна трета в
областта на главичката на костта и нейната шийка, водело до затруднения в
движенията на ръката за срок не по-малък от 3-4 месеца при нормален ход на
оздравителните процеси. Този период често бил последван от известни
ограничения на пълния обем на движения на ставата и било възможно да
продължи по-дълго време, както и да не се възстановят движенията в ставата
в пълен обем.
Останалите увреждания отзвучавали напълно в рамките на 10-15-20 дни
при нормален ход на оздравителните процеси.
Увреждането в областта на раменната става на дясната ръка било
възможно да оставят известни ограничения в пълния обем на движения в
ставата, които да не окажат съществени затруднения в ежедневния живот, но
все пак ограничавали движенията в определена степен.
Останалите увреждания били от такъв характер, който предполагал
пълно възстановяване от тях, без бъдещи отражения върху здравословното
състояние на ищцата.
Всички увреждания било възможно да се получат и с поставен
триточков предпазен колан. Механизмът на произшествието предполагал
действието на травмираща сила със странично надясно направление.
Триточковият предпазен колан допускал известна свобода на движения
5
на тялото в странична посока, поради което, в момента на произшествието
било възможно страничната повърхност на дясната раменна става да се удари
в страничната повърхност на автомобилното купе (средната колонка или
вратата) и да се получи описаното счупване на раменната кост, което се
дължало на директен удар.
Същото се отнасяло и за дясната челно-слепоочна област на главата и
долната половина на дясната ръка, които били свободно подвижни и не били
фиксирани от възпиращото действие на предпазния колан.
Увреждането по предната повърхност на гръдния кош добре отговаряло
да се дължи на възпиращото действие на предпазния колан и въздушната
възглавница.
Имайки предвид механизма на настъпване на ПТП и най-вече по
тежките деформации на автомобилите, участващи в него, при неизползване на
предпазен колан, било много вероятно ищцата да получи по-тежки
увреждания, както и увреждания в други анатомични области.
При наличие на констатираното увреждане на раменната кост на дясната
ръка, изразяващо се в счупването й в областта на нейната шийка, с изразена
дислокация на костните фрагменти, лекувано консервативно, предполагало
често един по-дълъг възстановителен период, особено след свалянето на
имобилизацията на ръката.
За по-пълното и по-пълноценно възстановяване обема на движения в
засегнатата става и възстановяване на мускулната сила, се налага
провеждането на активна рехабилитационна програма включително и
санаториално лечение.
Възстановителният период при ищцата продължил около 5-6 месеца,
като все още не е възстановена напълно. Изпитва болки в дясното рамо,
движението на дясната ръка не е възстановено в пълен обем, като в двете
основни направления напред и нагоре, ограничението е около 25 %-30%.
Според заключението на СМЕ, е малко вероятно да настъпи пълно
възстановяване от травмата на ръката, т.к. счупването било с дислокация,
която най-вероятно се е запазила, както и с оглед възрастта на ищцата.
Именно поради изразеното разместване на костните фрагменти, на
ищцата било предложено оперативно лечение с използване на метална
остеосинтезираща техника, което тя отказала, тъй като счела за рисково.
Според експертното заключение, операцията се предприема с цел
подобряване на резултата от лечението и по-бързото възстановяване, като
очаквания резултат бил по-добър, но никой не можел да даже със сигурност
дали ще настъпи, като винаги имало и известен риск.
6
От заключението на назначената авто-техническа експертиза се
установява, че в момента на удара, лекият автомобил“Мерцедес“ е бил
изцяло в лентата за насрещно движение, а автомобилът „Сузуки“ бил в
собствената си лента за движение.
Автомобилът „Сузуки“ бил оборудван с триточкови предпазни колана,
като при възникналия удар, тялото на ищцата било изтласкано напред и леко
наляво, а след това- назад и надясно, при което бил налице контакт на тялото
със задно-дясната си странична повърхност с вътрешната част на предна
дясна врата на автомобила.
В с.з. вещото лице инж.Узунов поясни, че е твърде възможно да се
получат движения на тялото, когато коланът не се задейства мигновено,
каквото е неговото предназначение. Коланите имали надеждност, определена
в проценти и когато автомобила бил по- стар, неговата надеждност намалява
от гледна точка на амортизацията на автомобила.
Коланът бил поставен от ищцата, тъй като имало травматични
увреждания, описани в СМЕ, но тялото имало известна степен на свобода
напред и леко наляво. Това движение било в достатъчна степен, за да се
докосне главата до тавана, а след това бил налице силен тласък с връщане на
тялото назад, където последвал удара във вратата, за да се увреди дясна
раменна става, т.е. коланът не е изпълнявал напълно своите функции, въпреки
че бил правилно поставен върху тялото. При правилно поставен и действащ
обезопасителен колан и обтягането му в процеса на удара, когато
инерционната сила била най-голяма, тялото запазвало относително
равновесно положение върху седалката, пристягайки го към облегалката. В
случая обаче имало достатъчна степен на свобода с придвижване напред, с
възможен контакт с дясната част и съответно силен тласък назад, за да се
получи увреждане на дясната раменна става. Във фазата на удара,
автомобилът придобива сложна ротация, тялото се изтласквало напред, но и
леко нагоре, защото автомобилът галопирал във фазата на удара и това
предизвикало възможен контакт на челото с тавана.
Когато коланът не изпълнел функцията си, още в първия момент на
удара, тялото имало възможност да се придвижи напред и съответно нагоре.
Коланът бил с недостатъчна надеждност. По- старите автомобили били с
инерционни колани, където имало такъв механизъм за обтягане и задържане
на колана, да не се разтяга. Този механизъм бил с възможност да не пристегне
веднага, а да отпусне известен ход на придвижване.
Вещото лице пояснява още, че водачът на автомобила „Сузуки“ е
задействал спирачната система преди удара и е задействал волана със
завиване на дясно, за да предотврати контакт. Тази негова реакция
означавала, че той е наблюдавал платното пред себе си, както и поведението
на навлизане на колата срещу него. В по-ранен момент било възможно да се е
7
разсеял, но точно в този момент - не.
Експертът заключава, че водачът на„Сузуки“ възприел своевременно
опасността на навлизане на „Мерцедеса” в неговата пътна лента, т.е. той е
наблюдавал пътя си.
За управляваният от св. М.Г. автомобил „Мерцедес 250”, рег.
№СН1653АХ, е сключена с ответника застраховка „гражданска
отговорност“, валидна към датата на ПТП, оформена с полица № №
BG/30/119002650860, за срок от 08.01.2019г. до 08.01.2020г.
И ищцата оправила застрахователната си претенция до ответника,
заведена при него на 17.01.2020г, който постановил отказ.
С писмо от 11.08.2020г, застрахователят уведомил ищцата, че е
преразгледал отказа си, като й определя застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 6000лв, която сума изплатил с ПН от
10.08.2020г.
Ищцата не била съгласно с този размер на обезщетението, за което го
уведомила писмено и му върнала получената сума с ПН от 14.08.2020г.
Горната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните
писмени доказателства-относими, допустими и неоспорени.
Съдът приема изцяло заключенията на изслушаните по делото СМЕ и
САТ, като обосновани, ясни и неоспорени.
Кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като преки,
непосредствени и безпротиворечиви.
Така установеното от фактическа страна, води до следените правни
изводи:
Предявен е пряк иска по чл. 432 ал.1 от КЗ / в сила от 01.01.2016г/ на
пострадало лице срещу застрахователя на деликвента за плащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано при ответника, по
риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Искът е процесуално допустим, а преценен по същество- основателен и
доказан, но предявен в завишен размер.
Страните не спорят относно наличието на застрахователно
правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно към деня
на увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По делото се установи, че ищцата е изпълнила задължителната
8
процедура за доброволно уреждане на спора със застрахователя преди да
предяви настоящия иск.
За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо
наличието на застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС,
сключена при ответното застрахователно дружество, валидна към датата на
настъпване на ПТП-то, както и наличието на деликт с всички елементи от
неговия сложен фактически състав, а именно: деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка, вина на причинителя.
Водачът на застрахования автомобил св. М.В.Г, с който е причинил
процесното ПТП, е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда и
на основание чл. 300 ГПК, гражданският съд е обвързан от присъдата относно
авторството, противоправността на деянието и вината, като в настоящото
производство следва да се докажат единствено вредите, техния вид и размер и
че са настъпили в причинна връзка от деликта.
Вредите като вид и размер и че са настъпили в причинна връзка от
процесното ПТП, се установи от заключението на изслушаната съдебно-
медицинска експертиза и свидетелските показания.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и
трайната съдебна практика, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи
обстоятелства, които са различни за веки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: вида, броя и характера на претърпените
увреждания; продължителността и интензитет на болките и страданията,
продължителността на лечебния и възстановителен период; наличието на
остатъчни негативни последици, възраст на пострадалия и др.
В конкретния случай ищцата е претърпяла една средни телесна
повреди, изразяващи във фрактури на горния край на раменна кост, в
областта на шийката. Получила е и няколко леки телесни повреди, като:
охлузвания и кръвонасядания по меките тъкани на главата, гръдния кош,
предмишницата и дланта.
Несъмнено тези травми са й причинили болки и страдания.
Дясната й ръка е била обездвижена за два месеца, през които е имала
нужда от помощ при обслужване, хранене, обличане, личен тоалет.
За възстановяването са й били необходими около 6 месеца и не е
възстановена напълно от най-тежката травма. И сега се оплаква се от болки в
дясното рамо, като не се очаква пълното му възстановяване.
Като се има предвид, че се касае за жена на 63г, получила една средна
и няколко леки телесни повреди, претърпените болки и страдания, тяхната
9
продължителност и интензитет, дискомфорта от обездвижването,
продължителността на възстановителния период, че не е възстановена
напълно от най- тежкото увреждане и неблагоприятните прогнози за пълно
възстановяване, съдът намира за справедливо парично обезщетение за
неимуществени вреди сумата 25 000лв.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, твърдейки, че
тя пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан и разсеяла
шофьора, с което спомогнала за закъснялата му реакция и настъпването на
ПТП.Освен това, не провела правилно лечение, с което допринесла за по-
продължителния възстановителен период.
Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само
това конкретно установено поведение- действие или бездействие на
пострадалия, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на
вредоносния резултат или вредоносните последици биха били в по-малък
обем. Не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването
на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото
действие или бездействие и вредоносния резултат.
По делото бе установено от заключенията на две съдебни експертизи, че
ищцата е била с правилно поставен предпазен колан.
Съгласно заключението на СМЕ, уврежданията на ищцата били
локализирани предимно в дясната половина на тялото й и то в области, които
не били напълно фиксирани от предпазния колан и притежавали възможност
за придвижване в странична посока. По този начин, страничната повърхност
на дясната раменна област, дясната ръка в областта на предмишницата и
дланта, както и дясната половина на челото, влезли в контакт със вътрешната
дясна странична повърхност на автомобила, при което се получили описаните
травми. Увреждането по предната повърхност на гръдния кош се дължали на
възпиращото действие на предпазния колан и въздушната възглавница.
Според заключението на САТЕ, коланът е бил правилно поставен от
ищцата, но не е изпълнил защитната си функцията си, тъй като бил с
недостатъчна надеждност. Още в първия момент на удара, тялото имало
възможност да се придвижи напред и съответно нагоре. По- старите
автомобили, какъвто бил и л.а. „Сузуки“ били с инерционни колани, където
имало такъв механизъм за обтягане и задържане на колана, да не се разтяга.
Този механизъм бил с възможност да не пристегне веднага, а да отпусне
известен ход на придвижване.
Второто възражение е свързано с твърдение, че по време на шофиране,
ищцата разсеяла своя съпруг и така спомогнала за настъпване на ПТП. Това
възражение е неоснователно, тъй като в с.з. вещото лице инж.Узунов изясни,
10
че водачът на автомобила“Сузуки“ е задействал спирачната система преди
удара и е задействал волана със завиване на дясно, за да предотврати контакт.
Тази негова реакция означавала, че той е наблюдавал платното пред себе си,
както и поведението на навлизане на колата срещу него. В по-ранен момент
било възможно да се е разсеял, но точно в този момент - не. Това
заключение на експерта води до извода, че водачът на „Сузуки“ няма
виновно и противоправно поведение, което в причинна връзка да е довело до
настъпване на ПТП. Виновният причинител на ПТП е осъдения с присъда
водач на лекия автомобил “Мерцедес“, който навлязъл в насрещната лента за
движение на другия автомобил, с което предизвикал челен удар с автомобила
„Сузуки“.
Третото възражение касае непроведено правилно лечение, с което
ищцата допринесла за по-продължителния възстановителен период.
Установи се по делото, че тя отказала предложено оперативно лечение,
което счела за рисково и се лекувала консервативно.
От изслушаната СМЕ бе изяснено, че оперативното лечение е по-
доброто лечение и води до по-бързо възстановяване, но никой не може да
каже какви биха били рисковете от него за ищцата, така че не може да й бъде
вменено като противоправно поведение правото на избор за вида на
лечението. Консервативното лечение е по-продължително във времето, но
оперативното е свързано с повече болки и страдания и с по-голям риск.
От друга страна, избраното от ищцата лечение не е довело до драстично
удължаване на възстановителния период, поради което съдът намира и това
възражение за неоснователно.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ, лихвата за забава върху
обезщетението се дължи, считано от датата на изплащане на част от него -
10.08.2020г., като съдът намира за ирелевантно връщането на полученото на
10.08.2020 обезщетение в размер на 6000лв.
Искът за лихвата за периода от датата на увреждането 30.12.2019г до
10.08.2020г, следва да се отхвърли като неоснователен
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът дължина ищеца разноските по
делото, съразмерно на уважената част от иска. Тези разноски включват само
адв. хонорар, уговорен по реда на чл. 38 ЗА.
Съобразно уважения размер на исковата претенция, на основание чл.38
ал.2 ЗА вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в полза на упълномощения от ищеца адвокат
бива присъдено адв.възнаграждение в размер на сумата 1280 лв.
На основание чл. 78 ал. ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска,
ищецът дължи на ответника разноски по делото, в размер на 250 лв от общо
11
500 лв, от които: 350лв- платени за възнаграждение на вещи лица и 150лв-
юриск.възнаграждение, определено по реда на чл. 25 ал.1 от Наредбата за
плащане на правната помощ.
Ответникът дължи държ. такса в размер на 1 000 лв и 75лв – разноски за
възнаграждение за вещо лице, платено от бюджетните средства на съда.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, ************, ЕИК- *********, представлявано заедно от Ж.С.К. и
Б.Г.И., да заплати на Д. С. П. от гр. Сливен, ***********, с ЕГН
-********** и съдебен адрес: гр.Сливен, ******** чрез адв.Т.Г. , сумата
25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/- обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на фрактура на дясна
раменна кост в областта на шийката, с изразена дислокация на костни
фрагменти, леко изразено увреждане на периферни нерви, травматичен оток
и кръвонасядания по меките тъкани на главата и гръдния кош, контузия на
дясна ръка в областта на предмишницата и дланта, които увреждания са
получени при ПТП на 30.12.2019г, в гр.Нова Загора, причинено виновно от
М. В. Г., като водач на лек автомобил “Мерцедес 250 ТД“ с рег.№ СН 1653
АХ, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2020г до окончателното
изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск за
неимуществени вреди до пълния му размер от 50 000лв, а претенцията за
заплащане на законна лихва - за периода от 30.12.2019г до 10.08.2020г.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***********, представлявано заедно от Ж.С.К. и
Б.Г.И., да заплати на адв. Т.Г.Г., с ЕГН- ********** и адрес на дейност:
гр.София, ********** сумата 1 280лв / хиляда двеста и осемдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2
ЗА безплатна адвокатска помощ на Д. С. П. с ЕГН -**********.

ОСЪЖДА Д. С. П. от гр. Сливен, ***********, с ЕГН - ********** ,
да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
12
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***********, представлявано заедно от Ж.С.К. и
Б.Г.И., сумата 250 лв, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, **********, представлявано заедно от Ж.С.К. и Б.Г.И.,
да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 1 000 лв. и
сумата 75 лв - разноски за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
13