Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .89../ гр. Шумен, 16.10.2019 год.
Шуменският окръжен съд,
наказателно отделение
На двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание, в следния състав:
Председател:
Нели Батанова
Членове : 1. Димчо
Луков
2. Соня
Стефанова
Секретар: Д. Андонова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Д. Луков
ВНЧД № 257 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 317 от НПК.
С определение № 365/24.06.2019 г.
постановено по НЧХД № 3085/18 г. на Шуменският районен съд е прекратено наказателното
производството по делото на осн. чл. 289 ал. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 6 и
ал. 5 т. 2 от НПК.
Недоволен от така постановеното определение
частния тъжител И.К.Г. чрез повереника си – адв. Д.Н. го обжалва в
законоустановения срок. В жалбата се излагат доводи, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Намира, че неправилни
са изводите на районния съд, че по настоящото дело срещу същата подсъдима – Т.Й.
се води и НЧХД № 3084/2018 г. на ШРС образувано по тъжба на Костадин Стоянов
Динков и в случая става въпрос за едно и също престъпление. В тази връзка се
сочи, че НЧХД № 3084/2018 г. на ШРС се води срещу подс. Й., но за друго
престъпление, извършено срещу личността на друго лице. На второ място – намира
за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е длъжен да даде срок за
отстраняване на нередовности на тъжбата, извън срока по чл. 81 ал. 3 от НПК,
тъй като била налице противоречива практика на ВКС. Прави искане за отмяна на
определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Редовно призован жалбоподателя И.К.Г.
не се явява. Явява се повереника му –
адв. Д. Н. от ШАК. Повереника поддържа жалба с изложените в нея доводи. Прави
искане да отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на
производството по него.
Подсъдимата Т.Й., редовно
призована се явява лично и със защитника си – адв. И.Й. от ШАК. Двамата
оспорват жалбата, като намират определението на ШРС за правилно и
законосъобразно, като молят същото да бъде потвърдено.
Като се запозна с материалите по
делото, ШОС намира жалбата за неоснователна.
На 08.11.2018 г. по депозирана
тъжба от И.К.Г. в ШРС е образувано НЧХД № 3085/2018 г. срещу Т.Х.Й. за
престъпление по чл. 147 ал. 1 от НК, за това, че в периода 10.07.2018 г. –
24.10.2018 г. разгласила позорни обстоятелства за Г. и му приписала
престъпления от общ характер пред 25 лица. С тъжбата е направено и искане за
допускане до разпит като свидетели на въпросните 25 лица. На 21.01.2019 г. е
даден ход на съдебното следствие. В това заседание, а и проведени множество
други по делото са разпитани голям брой от поисканите свидетели.
На същата дата - 08.11.2018 г. е
депозирана тъжба и от Костадин Стоянов Диков срещу Т.Х.Й. в ШРС по която е
образувано НЧХД № 3084/2018 г. за престъпление по чл. 147 ал. 1 от НК за това,
че в периода 13.07.2018 г. – 24.10.2018 г. разгласила позорни обстоятелства за Диков
и му приписала престъпления от общ характер пред 25 лица. С тъжбата е направено
и искане за допускане до разпит като свидетели на въпросните 25 лица. И в двете
тъжби тъжителите сочат, че Й. е разгласила идентични позорни обстоятелства и
приписала идентични престъпления срещу двамата тъжители.
С разпореждане на съдията
докладчик по НЧХД № 3085/19 г. на ШРС е изискана деловодна справка, дали срещу Й.
се водят други наказателни дела в ШРС. Изготвена е такава, към която е
приложена и тъжбата на Диков срещу Й. по която е образувано НЧХД № 3084/19 г.
на ШРС. В съд. заседание на 24.06.2019
г. съда е приел, че тъжбата по НЧХД № 3084/18 г. съдържа идентични фактически
обстоятелства, каквито са описани и в тъжбата по НЧХД № 3085/19 г. поради което
двете дела били образувани по повод на един и същи събития, извършени на едно и
също място, по едно и също време, с едни и същи действия, както и, че са едни и
същи и лицата пред които са разпространени твърденията от Й.. Предвид
изложеното съда достигал до извод, че е налице фактическа идентичност или поне
съществено сходство от обективна и субективна страна на осъществяваното
поведение, което било предмет на разглеждане и по двете дела. В тази връзка
съда се позовал и на задължителните указания на ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. На
база този си извод съда намерил, че в случая – с образуването на двете дела е
бил нарушен принципа „ne bis
in idem“. С оглед на
това, че НЧХД № 3085/19 г. е второто по ред образувано дело, то същото следвало
да се прекрати, тъй като срещу същия подсъдим имало образувано вече друго наказателно
производство за същото престъпление. От друга страна – първоинстанционния съд
намерил и друго основание за прекратяване на наказателното производство по НЧХД
№ 3085/19 г. по описа на ШРС. Приел, че в тъжбата не било описано мястото на
извършване на престъплението. В тази връзка съда посочил разнопосочна съдебна
практика на ВКС – посочил три решения в противоположен смисъл относно
непосочване в тъжбата на мястото на извършване на престъплението. Поради това
приел, че в случая е меродавна практиката на въззивната инстанция пред която
подлежат на проверка актовете на ШРС. Посочил конкретно решение на ШОС – по
ВЧНД № 121/2019 г. и на базата на тази практика на ШОС приел, че наказателното
производство следва да се прекрати.
Въззивната инстанция намира
атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно.
На първо място – ШОС приема и
споделя изводите на първоинстанционния съд за наличието на фактическа
идентичност или поне съществено сходство от субективна страна на
осъществяваното поведение, което било предмет на разглеждане и по двете
посочени дела, поради което те не следва да се обсъждат отново. Но от
обективната страна, от вниманието на първоинстанционния съд е убягнало едно
съществено обстоятелство. Престъплението по чл. 147 от НК, а и неговите
квалифицирани състави по чл. 148 ал. 2 предл. І във вр. с ал. 1 от НК имат за непосредствен
обект обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто
име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личностна и
обществена ценност. Пострадал от престъплението може да бъде само конкретно
физическо лице. В случая, тъй като става въпрос за престъпления срещу личността
на две различни лица, то с едно деяние от страна на Т.Й. са извършени две
отделни престъпления. Налице са две отделни престъпления,
доколкото при условията на идеална съвкупност Й. е
разгласила идентични по смисъл и съдържание позорни обстоятелства и е приписала
престъпление на всеки от двамата тъжители /както този по НЧХД № 3084/19 г.,
така и този по НЧХД № 3085/19 г./. Поради това въззивната инстанция приема за
неправилен и незаконосъобразен извода на районния съд, че по отношение на
пострадалите Г. и Диков, подс. Й. е извършила едно престъпление по чл. 147 от НК и на това основание и съобразно разпоредбата на чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК е
прекратила наказателното производство по НЧХД № 3085/2019 г. по описа на ШРС.
На второ място – като второ
основание за прекратяване на наказателното производство, районния съд е приел,
че тъжбата по която е образувано НЧХД № 3085/2019 г. не отговаряла на
изискванията на чл. 81 ал. 1 от НК, тъй като в нея не било посочено мястото на
извършване на деянието, поради което приел наличие на второ основание по
смисъла на чл. 24 ал. 5 т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното
производство. В тази връзка съда е посочил и противоречива практика на ВКС по
въпроса – има ли процесуална възможност за отстраняване на нередовности на
тъжбата и длъжен ли е съда да указва на тъжителя за тяхното изправяне. Посочил
е и конкретно решение на ШОС и въз основа на него е приел, че е налице
основание за прекратяване на наказателното производство. Въззивната инстанция
не приема и този извод. Действително в тъжбата никъде не е посочено мястото
където Й. е разгласявала позорните обстоятелства и е приписвала престъпление на
Г.. От една страна - по-късното
обсъждане на въпроса за наличие на нередовност в тъжбата не е
фатално, защото процесуалните изисквания трябва да са налице при всяко
положение на делото. Недостатъкът подлежи на отстраняване в
даден от съда срок и едва ако тъжителят бездейства, делото може да бъде
прекратено. В случая, съобразно задълженията на съда по чл. 13
– 15 ал. 4 от НПК, съдията докладчик, още преди постановяване на разпореждането
по чл. 252 ал. 4 от НПК е следвало да установи тази нередовност на тъжбата и да
даде указания и срок за нейното изправяне, което не е сторено по делото. След като е пропуснал да осъществи това си задължение и е постановил
разпореждането за предаване на съд на подсъдимия, то не е била налице пречка,
съда да даде подобни указания за отстраняване на тази нередовност и след даване
ход на съдебното следствие /т.р. № 30/90 г. на ОСНК на ВС - "по наказателните дела от частен
характер...всички спорни въпроси, възникнали по възражения или искания...или
констатирани служебно от...съда във връзка с предявените обвинения..., подлежат
на изясняване при разглеждане на делото" като "съдът е длъжен в
пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на
обективната истина"/. Все в тази връзка и р. №93/11 г. по н.д. №19/11 г. на ІІ н.о., р. № 203/11
г. по н.д. № 1077/11 г. на ІІІ н.о., р. №93/10 г. по н.д. №751/09 г. на ІІІ
н.о., р. № 717/03 г. по н.д. № 607/02 г. на ІІІ н.о. на ВКС. От друга страна – в
случая не става въпрос за повдигане на ново обвинение от страна на ч. тъжител,
за да е налице задължение на съда да следи дали това ново обвинение е предявено
в шестмесечния срок. От трета – в производствата които се водят по тъжба на
пострадалия, няма съмнение, че частният тъжител носи тежестта на доказване във
връзка с осъществяване правото си на защита. Но обстоятелството, че не е
упражнил своите процесуални права с необходимата резултатност не е основание за
прекратяване на делото, нито може да оправдае неизпълнение на задължението на
съда да предприеме всички процесуални действия, за да осигури обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Изискването
за изясняване служебно от съда на всички спорни въпроси във връзка с
повдигнатите частни обвинения намира опора в основните начала на чл. 13
и чл.
14 от НПК, а на следващо место и в задължението на съда по чл.
15, ал.3 от НПК да разясни на обвиняемия и другите лица,които участват в
наказателното производство всички процесуални права, да предостави необходимите
за защитата им процесуални средства и осигури възможност за тяхното обективно
упражняване. Прекратяването на наказателното производство от ШРС е станало по време
на седмото по ред
съдебно заседание. Ако докладчика е
имал резерви към редовността на тъжбата е следвало да ги изрази като предостави
възможност за поправка още в разпоредителното заседание, а не да "санкционира"
в по-късен момент тъжителя, още повече че е
бил длъжен да проконтролира в цялост съответствието на тъжбата с изискванията по
чл. 81 ал. 1 – 3 от НПК.
Предвид изложеното ще следва протоколно
определение №365/24.06.2019 г. постановено по НЧХД № 3085/2019 г. по описа на
ШРС с което е прекратено наказателното производство, да се отмени и делото да
се върне за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА протоколно определение № 365/24.06.2019 г. постановено по НЧХД № 3085/2019 г.
по описа на ШРС с което е прекратено наказателното производство.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.