№ 361
гр. Бургас, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200430 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на „А” ЕООД, ЕИК: ***, представлявано
от М.Л.М., ЕГН: **********, със седалище и адрес на управление: ***, против Наказателно
постановление №2828-F625042/25.11.2021г., издадено от заместник директора на ТД на
НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2,
ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г. на МФ.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат
доводи за маловажност на допуснатото нарушение. В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.С., който моли за отмяна на НП с
мотив приемане на случая за маловажен по чл.28 ЗАНН.
За Административно - наказващият орган, се явяват юрисконсулт Я, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 15.12.2021г., а
жалбата е депозирана на 21.12.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
На 30.08.2021г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че като задължено лице не е подало в срок до 25.06.2021г. данни в ТД на
НАП - Бургас с декларация образец 6 за месец май 2021г. за сумите за дължими
1
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд,
здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за
фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица; декларация за сумите за осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно
осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.
Мястото за подаване на декларация образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП
Бургас лице е в сградата на ТД на НАП Бургас, град Бургас, ул.“Александровска“ № 26,
ет.1. Декларацията била подадена по интернет с КЕП /с квалифициран електронен подпис /
на 17.07.2021г. и е приета и обработена с вх.№ 020022106279577.
До лицето е била изпратена покана с изх. № 020022106279577/23.08.2021г. за явяване
в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В
указания срок се е явил упълномощен представител на лицето и актът е бил съставен в
негово присъствие.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел
фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП) и в срока по чл.34 ЗАНН В случая в деня, в който на АНО е станало ясно
нарушението, е издаден и АУАН, а НП е издадено в шестмесечния срок по чл.34 ЗАНН.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана заради неподаване на декларация
образец 6, осъществяващо състава на чл.5, ал.4, т.2 КСО вр. чл.4, ал.3, т.2, б.“а“ от Наредба
№ Н-13 от 2019 г. на МФ.
Съгласно чл.5, ал.4, т.2 КСО осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната
агенция за приходите данни за: декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ и данък по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено
осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за
лицата по чл.4, ал.5 и 9.
Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/2019г. на МФ Декларация образец №6 се
подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите: от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите
осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и
2
служителите“ – едновременно с подаване на декларация образец № 1.
В случая съдът счита, че от събраните по делото доказателства следва единствения
възможен извод, че „А” ЕООД не е подало в установения от закона срок – до 25.06.2021г.
декларация образец 6 за месец май 2021г. за сумите за дължими осигурителни вноски на
ДОО, ДЗПО и ЗО. Не е спорно, че през 2021г. лицето е задължено лице. Обстоятелство, че
„А” ЕООД е задължено лице и че не е подало декларация образец 6 в установения от закона
срок като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който сочи, че забавянето се дължи на
допусната техническа грешка. Доказателства обаче в тази насока не се ангажират.
Съгласно чл. 355, ал. 1 КСО който наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 и чл.6, ал.9 и
разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не
подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се
лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до
5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая АНО при определяне на размера
на наказанието е взел предвид, че се касае за малко забавяне и е намерил, че наказанието ще
постигне целите чрез налагане на санкция и в минималния, предвиден от закона размер от
500 лева.
Този състав счита, че не се касае за хипотезата на чл.28 от ЗАНН, където се
предвижда, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице,
но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че
извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в
закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена
опасност, поради което правилно административно наказващия орган не е приложил тази
разпоредба.
По делото, няма данни за обстоятелства, които да обусловят по - ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от този вид, деянието не се отличава с по - ниска обществена
опасност от обичайните нарушения от същия вид. Неизпълнението на задължението само по
себе си е предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
виновното лице, доколкото това бездействие е прогласено за противоправно деяние с
характер на административно нарушение в санкционната разпоредба на чл.355, ал.1 от КСО.
Наложено е минималното предвидено по закон наказание, което би постигнало целите на
3
наказанието и наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на
НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. С оглед изхода на спора, право
на разноски има административнонаказващият орган, който претендира юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изрично направеното искане, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза
на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки
правната сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2828-F625042/25.11.2021г.,
издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от
КСО на „А” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2,
ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г. на МФ.
ОСЪЖДА „А” ЕООД, ЕИК: ***, да заплати в полза на Национална агенция за
приходите София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4