Р Е Ш Е Н И Е
№……………………….. 2020 година,
гр.ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ВТОРИ касационен
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
В съдебно заседание на 17.12.2020 г.
при секретаря Добринка Долчинкова и с участието на прокурор Силвиян
Иванов разгледа докладваното от съдия Гергана
Стоянова КНАХД № 2506/2020 по описа на
Административен съд гр. Варна за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба Ц.Г.М. от
гр.Варна срещу Решение № 260158/24.09.2020 г., постановено от V-ти състав
по НАХД № 2183/20 г. по описа на Районен съд Варна.
С него съдът изменил издаденото от началника на Първо РУ
при ОД на МВР Варна срещу касатора НП №20- 0433-000031/05.02.2020 г., като намалил
размера на наложеното му на основание
чл. 178 е от ЗДвП административно
наказание от 100 лв. на 50 лв. и го отменил
в частта относно административното наказание, наложено на основание чл.
183, ал.1,т.1 предложение второ от същия
закон -глоба в размер от 10 лв.
Касаторът счита решението за неправилно,
поради противоречие с на
материалния закон, необосновано и постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Възразява срещу изводите на ВРС за наличие
на задължение на собственика на МПС по
чл. 188 от ЗДвП и ангажиране на административнонаказателната му отговорност при
бездействие от негова страна.
Отрича да е извършил нарушението, за което
е наказан, изрично заявява, че не е посочил лицето, което е управлявало собственото му МПС, тъй като
не го е предоставял за управление и твърди, че не той е паркирал
неправилно, за да бъде наказан.
Въз основа на изложеното формира искане за отмяна на обжалваното
решение. Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът в представен по делото писмен
отговор счита касационната жалба за неоснователна. Намира изводите на
въззивния съд за съобразени с установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствата по
делото.
Моли съда да я отхвърли. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаглаждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
счита решението на ВРС за правилно, постановено при спазване
на процесуалните правила и закон, пледира за оставяне в
сила решението на ВРС.
Касационната жалба е депозирана от
надлежна страна, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателната
отговорност на Ц.М. е ангажирана за две отделни нарушения:
1.
Паркира лек автомобил КИА Соренто рег.№ В **** НХ в населено място върху тротоарите извън
разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на
пътя – деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП;
наложено е административно наказание
глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 178е от същия закон;
2.
Не носи контролния талон от свидетелството за управление – деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, наложено е административно наказание глоба в размер от 10
лв. на основание чл. 183, ал.1,т.1 от същия закон.
Горното било установено при извършена от
контролните органи проверка на 18.10.2019 г. в гр.Варна, ул. „Парижка комуна“
д0о № 10.
Съдът приел за безспорно установена описаната
в АУАН и в НП фактическа обстановка и направената от АНО правна квалификация на двете деяния.
В хода на въззивното производство са представени доказателства за пребиваване
на наказаното лице на територията на
Румъния на посочената в НП дата.
Предвид отсъствието на декларация по чл. 188, ал.1 от ЗДвП от собственика на
процесното МПС въззивният съд счел описаното в наказателното постановление
административно нарушение за безспорно доказано, административнонаказателната му отговорност за
това конкретно нарушение е правилно ангажирана при точно приложение на санкционната норма.
При съобразяване с нормата на чл. 12 от ЗАНН въззивният съд приел, че
наложеното административно наказание
не е съобразено с тежестта на
нарушението и изменил наказателното постановление в тази му част, като
намалил неговия размер от 100 лв. на 50
лв.
Решението на ВРС е правилно. Приетите от
въззивния съд правни изводи са правилни и се споделят изцяло от касационния съд
в настоящия му състав.
Нарушението
е достатъчно ясно и конкретно описано с всички съставомерни признаци.
Оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е
игнорирал твърденията на жалбоподателя/сега касатор, относно времето и мястото
на нарушението, не се основава на конкретни
факти, които да са подкрепени
от съответните доказателства.
Съгласно
чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство.
Както
вече се каза декларация по посочения по-горе ред М. не е представил нито пред АНО,
нито в хода на производството пред въззивния съд. Горното неминуемо и несъмнено го поставя в
кръга административно наказателно отговорните лица, очертан с цитираната норма.
Спор относно собствеността на процесния
лек автомобил няма, така че субектът на
нарушението е безспорно установен.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в
касационната жалба, въззивният съд е
формирал изводите си, след като е установил и обсъдил релевантни
за спора обстоятелства и факти , както е отговорил и на всички наведени от страните доводи
и възражения.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът го намира за основателно
следва да бъде уважено в размер, съобразен с чл.78, ал.8 от ГПК и чл. 7, ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК Втори касационен състав при АС Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260158/24.09.2020 год., постановено от V-ти състав при ВРС по НАХД № 2183/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Ц.Г.М. от гр.Варна, ЕГН ********** да
заплати на ОД на МВР Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто) лева,
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..…
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2……………….