Решение по дело №477/2015 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 140
Дата: 16 декември 2016 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Свилен Станчев
Дело: 20153600900477
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 140

Гр. Шумен 16.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Свилен Станчев

като разгледа докладваното от окръжния съдия търг.дело № 477 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по глава ХХХІІ от ГПК.

          В исковата си молба до съда ищецът „Юробанк България” АД гр. София излага, че ответникът Я.В.К. и лицата М.М.Г., А.М.М. и Б.И.М. са ползвали банков кредит, съгласно сключен с ищеца договор за кредит за рефинансиране на ипотечен кредит № HL 57584/29.09.2012 г., с разрешен размер от 309 200 лева с усвоуените суми, по който е рефинансиран договор за банков кредит № HL 33875. Първоначално усвоената сума по кредита на 29.09.2012 г. била в размер на 298 828 лева. С допълнителни споразумения към договора за кредит от 10.01.2013 г., 17.04.2013 г. и 30.09.2013 г. страните предоговорили условията по договора за кредит, като били въведени два периода на облекчено погасяване на дълга. Съгласно чл. 3 ал. 3 от допълнителните споразумения от 10.01.2013 г. и 30.09.2013 г. кредиторът преоформил сумата на съществуващите просрочия чрез натрупването им към усвоената редовна главница по кредита, поради което се формирала главница по извлечението от сметка, по-голяма от първоначално усвоения размер на кредита. Ищецът твърди, че кредитополучателите преустановили плащанията по кредита на 19.10.2013 г., като след тази дата били в забава и допуснали просрочие на три последователни месечни вноски по 1000 лева, съответно на 19.10.2013 г., 19.11.2013 г. и 19.12.2013 г. Ищецът твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 19.12.2013 г. – падежа на третата пропусната месечна погасителна вноска, като се позовава на чл. 18 ал. 2 от договора за банков кредит, предвиждащ автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски. Ищецът уведомил ответника и останалите длъжници по договора за настъпилата предсрочна изискуемост с нотариални покани. По заявление на ищеца по чл. 417 от ГПК Ямболският районен съд по гр. дело № 2917/2014 г. издал заповед за изпълнение срещу длъжниците. Тя била оспорена с възражение от ответника Я.В.К..

          Като се основава на тези изложени обстоятелства, ищецът моли съда да признае за установено, че ищецът „Юробанк България” АД гр. София има срещу ответника Я.В.К. изискуеми вземания в следните размери:

1)    сума от 308 475,77 лева дължима главница за периода от 19.12.2013 г. до 05.11.2014 г.;

2)    сума от 21 071,16 лева договорна лихва за периода от 19.10.2013 г. до 05.11.2014 г.;

3)    сума от 1475,96 лева дължими такси по договора за кредит за периода от 21.10.2013 г. до 05.11.2014 г.

Претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

Въз основа на така изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът приема, че е сезирал с три обективно съединени установителни иска, предявени по реда на чл. 422 от ГПК при условията на кумулативност: иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ за признаване за установена дължимостта на главница по договор за кредит в размер на 308 475,77 лева, обявен за предсрочно изискуем от банката кредитор; иск с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ за признаване за установена дължимостта на лихва по договор за кредит в размер на 21 071,16 лева, обявен за предсрочно изискуем от банката кредитор; и иск с правно основание чл. 58 ал. 1 т. 1 от Закона за кредитните институции за признаване за установена дължимостта на такси за обслужване на кредита в размер на 1475,96 лева.

Ответникът Я.В.К. оспорва исковете с доводи за нищожност на клаузите на договора за банков кредит, предвиждащи наказателна лихва при просрочие и правото на банката едностранно да променя лихвения процент по кредита. Оспорва и уговорения в допълнителните споразумения завишен размер на главницата, в който били включени едностранно увеличени от банката лихви. По делото е встъпила като трето лице помагач на страната на ответника М.М.Г.. Третото лице помагач оспорва иска по основание и размер. Твърди, че кредитът е бил отпуснат в български левове, а не в швейцарски франкове. Поддържа възраженията на ответника относно валидността на клаузите за лихвените проценти.

Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното:

Ищецът „Юробанк България” АД гр. София като банка кредитор сключил с ответника Я.В.К., третото лице помагач М.М.Г. и лицата А.М.М. и Б.И.М. като кредитополучатели договор за кредит № HL 57584 от 29.09.2012 г. Като цел на договора е посочена рефинансиране на кредит  HL 33875, а в заглавието е уточнено, че кредитът е ипотечен. Ответникът е представил копие на договор за кредит  HL 33875 от 21.02.2008 г., сключен между същите страни с предмет предоставяне на потребителски кредит в равностойността в швейцарски франкове на общо 195 500 лева (л. 40-43). Договорът е без подпис на кредитополучателите, но доколкото самият ответник К. като кредитополучател твърди, че такъв договор съществува, съдът приема приема това за безспорно доказано. В чл. 3 ал. 1 от договора за кредит HL 33875 от 21.12.2008 г. е уговорена лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за съответния период на начисляване на лихвата плюс надбавка от 1,65 пункта. Отбелязано е, че към момента на сключването на договора базовият лихвен процент на банката е 4,5 %. В договора са вписани клаузи за право на банката едностранно да променя базовия лихвен процент, както и за наказателна надбавка над лихвата от 10 пункта при просрочие на дължимите погасителни вноски и предсрочна изискуемост на кредита. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводно-икономическа експертиза от 10.05.2016 г., задължението на кредитополучателите по този договор било 195 500 лева главница, 96 187,84 лева лихви и 7077,90 лева такси (т. 10). За периода на договора банката едностранно е променяла базовия лихвен процент по неясни критерии (т. 4, 10), в резултат на което са завишавани погасителните вноски. Последващият договор за кредит № HL 57584 от 29.09.2012 г. е за сумата от 309 200 лева. В договора е вписана клауза, че средствата се отпускат с цел цялостно издължаване на кредит HL 33875, като общото задължение по този кредит е вписано в размер 184 886,66 швейцарски франка. Към датата на сключване на договора курсът на швейцарския франк спрямо българския лев бил 1,61652 лева (www.bnb.bg), от което следва, че според договор за кредит HL 57584 от 29.09.2012 г., общо задължение по кредит HL 33875  било в размер на 298 872,98 лева. В чл. 3 ал. 1 и 2 от договора за кредит е уговорена лихва през първата година в размер на базовия лихвен процент, намален с 4 пункта, а за всяка следваща година до крайния срок за издължаване – с 3,5 пункта, като при сключването на договора БЛП бил 10,5 %. В чл. 3 ал. 4 от договора била уговорена наказателна лихва от 10 пункта над договорената. В чл. 3 ал. 6 от договора е предвидено право на банката едностранно да променя базовия лихвен процент, съответно дължимата лихва по договора, като са изброени показателите за промяна, без да уточнена тежестта на всеки от тях при определянето на БЛП. Договорът бил променян с допълнителни споразумения между страните. С допълнително споразумение от 10.01.2013 г. е уговорено, че към тази дата дължимата главница е в размер общо 298 828 лева, от които редовна главница 298 286,24 лева и просрочена главница 541,76 лева, а просрочената лихва е в размер 2299,30 лева. С допълнително споразумение от 30.09.2013 г. е уговорено, че главницата е в общ размер 301 832,46, от които редовна главница 301 262,20 лева и просрочена главница 570,26 лева; и просрочена лихва в размер на 6434,47 лева. От обстоятелствената част на заключението на вещото лице по експертизата от 10.05.2016 г. се установява, че за част от периода на действие на договора за кредит № HL 33875 – от 27.03.2008 г. до 01.06.2011 г. е платена част от главница в размер на 7127,76 CHF, равностойни на 11 598,37; за периода 27.03.2008 г. до м. юли 2012 г. – лихва в размер на 43 822,34 CHF, равностойни на 69 590,23 лева, и за периода 23.04.2009 г. – 16.07.2012 г. такси в размер на 2372,61 CHF, равностойни на 3866,12 лева (според съотношението на отделните вземания към общата платена сума във валута, съпоставени с  нейната равностойност в левове). Останалата част от сочените от вещото лице като платени суми, е била погасена чрез рефинансирането на кредита с договор за кредит № HL 57584 от 29.09.2012 г.

Така изложените обстоятелства обуславят следните фактически и правни изводи:

На първо място, съдът приема за недоказано прехвърлянето чрез цесия на вземането по договора за кредит с договор за цесия от ищеца „Юробанк България” АД гр. София на дружество „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД гр. София, на каквато цесия се позовава представителят на ответника К.. Такъв договор е описан в допълнителната експертиза от 26.08.2016 г., но не е представен по делото. Писмената форма на договора за цесия в случая е форма за действителност, доколкото се заменя страна по договор за кредит, който се сключва в писмена форма, съгласно чл. 430 ал. 3 от ТЗ. В този случай, непредставянето на договор за цесия не може да бъде заместено от описанието му в заключение на вещото лице – съдът следва сам да се запознае със съдържанието и реквизитите на договора, за който се твърди, че съществува, с оглед преценката на неговата действителност и правно действие. Никоя от страните не е представила договор за цесия между банката кредитор като цедент и трето лице цесионер, нито е поискала съдът да задължи другата страна да го представи, ако е у нея. Поради това съдът приема за недоказано твърдението за прехвърлянето на вземането по договора за кредит HL 33875 от 21.02.2008 г. и приема, че ищецът „Юробанк България” АД гр. София е страна по този договор.

Като разгледа съдържанието на договора за банков кредит HL 33875 от 21.02.2008 г. и прецени неговите клаузи поотделно и във връзка помежду им, съдът намира за недействителни клаузите на чл. 3 ал. 3 и 5 и чл. 6 ал. 3 от договора. В чл. 3 ал. 3 от договора се предвижда „наказателна лихва” в полза на банката в размер на лихвата по договора плюс 10 пункта. Горното е в противоречие с разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, според която обезщетението за забава на парични вземания  е в размер на законната лихва. Уговорката, съобразно съдържанието си, няма характер и на неустоечна клауза. Поради това съдът намира клаузата за нищожна.

Клаузата на чл. 3 ал. 5 и чл. 6 ал. 3 от договора предвиждат право на банката едностранно да променя лихвения процент по договора за кредит, в случай на промяна на базовия лихвен процент на банката, както и че действащият базов лихвен процент на банката не подлежи на договаряне и става задължителен за страните. Клаузите не съдържат информация за факторите, под въздействие на които се променя базовият лихвен процент, и тяхното влияние поотделно върху този показател. Обвързването на лихвения процент по договора единствено с показателя „базов лихвен процент”, който се променя едностранно от банката, без да се уточнява основанието за това, е в нарушение на чл. 58 ал. 1 т. 2 от Закона за кредитните институции. Поради това съдът намира и тези клаузи на договора за кредит HL 33875 от 21.02.2008 г.

Поради тези съображения и като съобрази клаузите на договора, които не са опорочени, съдът приема, че размерът на главницата по договора за кредит HL 33875 от 21.02.2008 г. е в размер на 195 000 лева. През договорения период от главницата са погасени 7127,76 CHF, равностойни на 11 598,37 според заключението на вещото лице от 10.05.2016 г., като към датата на сключване на договор за кредит № HL 57584 от 29.09.2012 г.  непогасената част от главницата по договора за кредит HL 33875 от 21.02.2008 г. е била в размер на 183 401,63 лева. Лихвата по договора за кредит HL 33875 от 21.02.2008 г. е 6,15 % за целия период на действие на кредита, с оглед нищожността на клаузите за едностранна промяна на лихвения процент от банката кредитор. Действието на договора е продължило от 21.02.2008 г. до 29.09.2012 г., когато вземанията по него са били погасени с договор за кредит HL 57584 от 29.09.2012 г., или 4 години 7 месеца и 7 дни. Размерът на лихвата за този период е бил 55 265,44 лева (www.brainstorm.bg). През периода на договора са извършени плащания за погасяване на лихва в размер на 43 822,34 CHF, равностойни на 69 590,23 лева, или 14 324,79 лева в повече от дължимата лихва, като лихвата по кредита е била погасена изцяло. Платената в повече сума от 14 324,79 лева следва да се приспадне от дължимата главница 183 401,63 лева, според правилото на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, като размерът на непогасената главница по договора за кредит HL 33875 от 21.02.2008 г. следва да се определи на 169 076,84 лева.

С договора за кредит HL 57584 от 29.09.2012 г. е предвидено „рефинансиране” на кредита по договор HL 33875 от 21.02.2008 г. В действителност е договорено чрез отпускане на кредит от 309 200 лева да се погасят вземанията по договор HL 33875 от 21.02.2008 г., които са вписани в договора HL 57584 от 29.09.2012 г. с общ размер 184 886,66 CHF, равностойни на 298 872,98 лева. Съдът намира договора за нищожен в частта му над сумата от 169 076,84 лева. Над тази част вземане на банката към кредитополучателите не съществува и договорът за „рефинансиране” в тази част е нищожен поради липса на предмет на осн. чл. 26 ал. 2 от ЗЗД. Договорът HL 57584 от 29.09.2012 г. е действителен само за сумата от 169 076,84 лева, който е размерът на непогасената главница по договор HL 33875 от 21.02.2008 г. В договор HL 57584 от 29.09.2012 г. също са предвидени клауза за „наказателна” лихва и клаузи за право на банката едностранно да променя лихвения процент. Клаузата за „наказателна” лихва, предвидена в чл. 3 ал. 4 от договора, е нищожна, поради противоречие с разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, а редакцията на клаузата не позволява нейното тълкуване като клауза за неустойка. Правото на банката едностранно да променя лихвения процент по договора е регламентирано в чл. 5 ал. 4 от договора, като критерият за промяна е базовият лихвен процент на банката. Показателите, които влияят върху базовия лихвен процент, са изброени в чл. 3 ал. 6 от договора. Тежестта на отделните показатели при формирането на базовия лихвен процент не е посочена, а част от показателите са общи и неопределени: рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс; директните нелихвени разходи на банката по привличане на финансов ресурс; оценка под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти. Неопределеността и неяснотата на тези показатели обуславя извод за неяснота на условията при които може да се променя лихвата по кредита, което е в противоречие с чл. 58 ал. 1 т. 2 от Закона за кредитните институции. Поради това съдът намира и клаузите на чл. 6 ал. 4 и чл. 3 ал. 6 от договора за кредит за нищожни.

          По така изложените съображения, съдът намира договор за кредит HL 57584 от 29.09.2012 г. за действителен в частта му за главницата от 169 076,84 лева и лихва от 5,5 % през първата година от срока за издължаване на кредита и 6,5 % за останалия срок за издължаване. През първата година от 29.09.2012 г. до 29.09.2013 г. размерът на лихвата е 8453,84 лева. Размерът на лихвата след 29.09.2013 г. следва да се определи до датата, на която е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Съдът приема, че това е датата, на която ответникът К. е получил нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, или 13.10.2014 г. Лихвата за периода от 29.09.2013 г. до 13.10.2014 г. е в размер на 10 708,14 лева. Общият размер на дължимата лихва по договор за кредит HL 57584 от 29.09.2012 г. е 19 161,98 лева. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем лихва по него не се дължи, тъй като длъжникът е в забава на изискуемо парично задължение и дължи законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. От сумата от 19 161,98 лева следва да се приспаднат сумите, изплатени по изпълнителните дела срещу Б.И.М. и М.М.Г., констатирани от вещото лице в експертизата от 10.05.2016 г. (л. 152). Техният общ размер е 8690,48 лева. От тях със сумата от 1475,96 лева следва да се считат погасени претенциите за такси по кредита, имащи характер на разноски по смисъла на чл. 76 от ЗЗД. Останалата сума от 7214,52 лева следва да се приспадне от дължимата лихва от 19 161,98 лева, като размерът на лихвата, чиято дължимост следва да бъде призната за установена, е 11 947,46 лева.

          В чл. 4 т. 1 от договора за кредит от 29.09.2012 г. е уговорено и плащане на комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно в размер на 0,025 % от непогасената част на кредита. В т. 2 на същия член са предвидени нарастващи такси при просрочие на кредита. Претенцията на ищеца за такси е в размер на 1475,96 лева. Вземането за такси в този размер следва да се счита погасено чрез плащанията по изпълнителните дела и съобразно реда за погасяване по чл. 76 от ЗЗД.

          Тези изводи дават основание на съда да приеме, че предявеният от ищеца Юробанк България” АД гр. София срещу ответник Я.В.К. по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ за заплащане на главница по договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем, е основателен в частта му за сумата от 169 076,84 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 308 475,77 лева искът следва да бъде отхвърлен.

Предявеният по същия ред иск с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ за заплащане на лихва по договора за кредит е основателен в частта му за сумата от 11 947,46 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 21 071,16 лева искът следва да бъде отхвърлен.

          Искът с правно основание чл. 58 ал. 1 т. 1 от Закона за кредитните институции за признаване за установена дължимостта на такси за обслужване на кредита в размер на 1475,96 лева е неоснователен поради погасяването на това вземане чрез плащанията по изпълнителните производства.

          Ответникът дължи на ищеца разноските в исковото производство и заплатената държавна такса в заповедното производство, в общ размер 7557,50 лева съразмерно на уважената част от исковете. Преетендираните разноски в заповедното производство в останалата им част не следва да се присъждат, поради непредставяне на доказателства за тях. Ищецът дължи на ответника разноски в размер на 3757,50 лева съобразно отхвърлената част от исковете.

          Воден от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

          Признава за установено, че Я.В.К. дължи на „Юробанк България” АД гр. София сумата от 169 076,84 лева главница по договор за кредит № HL 57584 от 29.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

          Отхвърля като неоснователен предявения от „Юробанк България” АД гр. София срещу Я.В.К. иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ над сумата от 169 076,84 лева до пълния предявен размер от 308 475,77 лева.

          Признава за установено, че Я.В.К. дължи на „Юробанк България” АД гр. София сумата от 11 947,46 лева – дължима лихва по договор за кредит № HL 57584 от 29.09.2012 г. за периода от 29.09.2012 г. до 13.10.2014 г.

          Отхвърля предявения от „Юробанк България” АД гр. София срещу Я.В.К. иск с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ в частта над сумата от 11 947,46 лева до пълния предявен размер от 11 947,46 лева.

          Отхвърля предявения от „Юробанк България” АД гр. София срещу Я.В.К. иск с правно основание чл. 58 ал. 1 т. 1 от Закона за кредитните институции за признаване за установена дължимостта на 1475,96 лева такси за обслужване на банков кредит, отпуснат с договор № HL 57584 от 29.09.2012 г.

          Осъжда Я.В.К. да заплати на „Юробанк България” АД гр. София разноски по делото в размер на 7557,50 лева.

          Осъжда „Юробанк България” АД гр. София да заплати на Я.В.К. разноски по делото в размер на 3757,50 лева.

          По делото е встъпила като трето лице помагач на страната на ответника лицето М.М.Г..

          Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: