Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 16.06.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в. гр. дело №
1323 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 20228598
от 19.10.2020г., постановено по гр. дело № 75446/2018год. по описа на СРС, ГО, 148
състав, e осъдил
З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******да заплати на ищеца Н.В.М., ЕГН ******** на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД
във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 5000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки, страдания и психическа
травма от ПТП, което е настъпило на 16.01.2019г. около 16.00 ч. с лек автомобил
„Ауди“, модел „А8“, рег. № ****** с водач В.Д.И., ведно със законната лихва от
22.02.2019г. /датата на уведомяване за застрахователното събитие/ до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за сумата над 5000 лв. до пълния
предявен размер то 7000 лв. като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 807.14 лв. , представляваща деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно
производство. С посоченото решение ищецът
Н.В.М., ЕГН ******** е осъден да заплати на ответника З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******сумата
от 217.14 лв. представляваща деловодни разноски
и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Срещу решението е постъпила въззивна
жалба от ответника З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, действащ чрез процесуалния представител
юрисконсулт Ц.Д.. Твърди, че първоинстанционното решение неправилно, а искът на ищеца е недоказан,
присъдения размер не отговаря на действителния размер на вредата, претърпяна от
пострадалата. Твърди, че по делото не са представени доказателства за
претърпяна психологическа травма или ако
е претърпяла те не отговарят на размера, определен от съда. Моли съда да отмени
решение за сумата на 1000лв. до
присъдената сума от 5000 лв. Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба – Н.В.М. не е депозирала отговор на въззивната жалба. В
съдебно заседание процесуалния й представител адв. Т.Б. е заявил, че оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Изразява становище, че постановеното решение е
правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване. Претендира
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като прецени становищата на
страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД. КЗ. Ищецът – Н.В.М.
твърди, че на 16.01.2019г. около 16.00 ч. в гр. София на пешеходна пътека на
ул. „Слатинска река“ в района на кръстовището с ул. „Чинар“ е настъпило
пътно-транспортно произшествие. При него лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ******,
собственост на „В.-МАР“ ЕООД, ЕИК ********, управляван от В.Д.И.при завой на ляво отнема предимството и
не пропуска пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила на пешеходна пътека М/.1 обозначена с пътен знак Д17 от ЗДвП
пешеходка Н.М.. От произшествието на ответника са причинени неимуществени
вреди. Те се изразяват в телесни травматични увреждания, контузии на таза, дясно бедро и дясна подбедрица. След
претърпения инцидент ищецът е получил спешна медицинска помощ и лечение в УМБАЛСМ
„Пирогов“ АД, гр.София, където е бил транспортиран от екип на Бърза помощ. При
извършения преглед е поставено диагноза: контузия в областта на бедрото и подбедрицата,
с обективно състояние: болка при пипане.
В лечебното заведение били направени ренгенография на таз, дясна
тазобедрена става с бедро; дясна подбедрица, десен глезен, бял дроб, сърце и
корем. След извършения преглед е поставено заключение от хирург- без данни за
травматични увреждания на вътрегръдни и вътрекоремни органи. Тези травми са
довели до временно затруднение на движението на пострадалата. Моли съда да
осъди ответника в качеството му на застраховател на виновния водач по
застраховка „Гражданска отговорност“ да му заплати сумата от 7 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, със законната
лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на
дължимата сума.
Видно от представения констативен протокол на СДВР № К-23 от
16.01.2019г. на 16.01.2019г. около 16.00ч. в гр. София, на ул. „Слатинска река“
в района на кръстовището с ул. Чинар на пешеходна пътека е настъпило ПТП между
МПС с рег. № ******, собственост на „В.-М.****“
ЕООД и управляван от В.Д.И., ЕГН ********** /участник № 1/, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Булинс“ АД по полица № BG/02/118002166342 валидна от 10.07.2018г.
до 29.07.2019г. вкл. и Пешеходец – Н.В.М., ЕГН **********. При ПТП е пострадал
пешеходеца, който е с работна диагноза контузия на дясно бедро и дясна
подбредица. Освободена е от УМБАЛ „Пирогов“. Като обстоятелства и причина за
ПТП е посочено, че лекият автомобил при маневра ляв завой на кръстовещето на
ул. Чинар с ул. Слатинска река МПС реализира ПТП с пресичащата от дясно на ляво спрямо
посоката на движение на автомобила на пешеходна пътека М8.1 обозначена с пътен
знак Д17 от ЗДвП пешеходка. По случая на водача на лекия автомобил, причинил
ПТП е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
841199/16.01.2019г.
С искане ищецът Н.В.М. е поискала от З. „Б.И.“ АД изплащане
на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
претърпените от ПТП от 16.01.2019 г. неимуществени вреди в справедлив размер.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че между ответника и собственика на л.а. „Ауди“,
модел А8 с рег.№ ****** е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, валиден към датата на ПТП.
От заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза на вещото лице инж. Й.Д.Й.по отношение на механизма на ПТП е
установено, на 16.01.2019г. около 16.00 часа, лек автомобил „Ауди А8“, с рег. №
******е движи по ул. „Чинар“ с посока към ул. „Гео Милев“ и на кръстовището с ул. „Слатинска река“
водачът предприема маневра за завой наляво. В същото време и посока от дясно на ляво спрямо ориентация
на превозното средство пешеходката Н.М.
предприема пресичане на пътно платно на ул. „Слатинска река“ на
обозначено за целта място. - пешеходна пътека тип М/.1. При навлизане на
лекия автомобил в зоната на пешеходната
пътека траекторията му е пресича с тази на пешеходката и настъпва удар между
тях. Според вещото лице причина за
процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „Ауди А8“, който е предприел завиване на ляво със скорост, при която не е
има възможност да спре в рамките на
опасната зона на превозното средство при внезапно възникване на опасност върху
пешеходната пътека.
От заключението на приетата по делото съдебно - медицинска
експертиза на вещото лице д-р А.Т.М.е установено, че от процесното ПТП ищецът е
получил контузия (натъртване) в областта на бедрото и подбедрицата. Според
вещото лице такива увреждания се получават от действието на твърди тъпи
предмети и с оглед повредите по процесния автомобил може да се направи извода,
че са причинени при контакт между него и пострадалата. Вида, характера и
локализацията на травматичните увреждания са от естество да преминат за около 15-20 дни без да оставят
последствия за здравето на пострадалата. Според вещото лице при такива
увреждания в първите дни до седмица е възможно пострадалата да изпитва
болки и неудобства от битов характер. Такъв вид увреждания не изискват
спицифично лечение, а и такова не е отразено в
медицинската документация. Според заключението, което настоящата
инстанция кредитира при условията на чл. 202 ГПК, съществува пряка и
непрекъсната причинно –следствена връзка между получените увреждания и
процесното ПТП.
По делото е разпитан свидетелят В.Д.И./л. 63 от делото/, водач
на лекия автомобил, който твърди, че когато управлявайки служебния си автомобил
излизал от пряка на ул. „Слатинска река“ , предприел маневра за ляв завой ,
видял на тротоара движещо се момиче със слушалки. Когато го забелязал момичето
вървяло, след това изведнъж се затичало. По това време автомобилът вече бил на
пешеходната пътека и последвал удар в него от страна на пешеходката. Тя се
оплакала от болки в корема. Свидетелят се обадил на тел. 112 и след като
разбрал, че няма да пристигне скоро медицинска помощ, качил пострадалата в
автомобила и лично я откарал в „Пирогов“. Там й направили всички изследвания и
след като разбрал, че няма опасност за здравето й си тръгнал. Пострадалата била
освободена от болничното заведение в същия ден, след като се установило, че
няма сериозни наранявания.
Свидетелят Т.Б.М. / л. 64 от делото/, майка на ищцата, твърди,
че на 16.01.2019г. дъщеря й претърпяла
инцидент. Обадили й се към 16.30 ч.
Когато отишла видяла, че дъщеря й била с доста охлузвания, лявата част
на якето, дънковия панталон и ботуши били разкъсани. Ищцата била в много силен
шок, придружавана от брат й и двама полицаи. Медицинските прегледи продължили
до 21.20 ч. След това била освободена за домашно лечение. Според свидетеля на
следващия ден пострадалата цял била на болкоуспокоителни и спала, по тялото й
започнали да се появяват синини. Физическите болки отшумели за десетина дни, но
след това пострадалата отказала да излиза от вкъщи, изпитвала страх да се
движи навън. Започнала е срещи с психолог, за да преодолее
психическата травма от инцидента.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
същество то е частично правилно по следните съображения.
Правната
норма, регламентирана в чл. 432 ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за
неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав,
от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Страните не спорят относно наличието на
предпоставките на чл. 432 ал. 1 КЗ. Спорен е въпросът за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат
възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав счита, че
при съвкупната преценка на всички релевантни критерии справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания и затруднения в ежедневното обслужване с оглед
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, възлиза 1700 лв., При определяне размера на
обезщетението съдът съобразява вида и тежестта на уврежданията, които са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, възстановителния
период, продължил десетина дни след инцидента, по време на което не е прилагано специално лечение; търпените от
пострадалия болки и страдания, които са били с по-голям интензитет първите дни
до седмица след травмата, както и понасяните неудобства в ежедневното битово
обслужване, наличието на страх и притеснения при излизане от вкъщи. От друга
страна съдът съобрази и обстоятелството, че за лечение на получените травми не
се е изисквало специално лечение, по делото не е доказано наличие на усложнения
през периода на лечението, нито са констатирани трайни последици от получените
увреждания. Освен това по делото не са ангажирани доказателства за наличие на
сериозна психологическа травма, която е резултат от претърпяната ПТП.
Единствено свидетелката М., която е майка на ищцата твърди, че в продължение на
три месеца след инцидента дъщеря й имала страх да пресича сама и да се движи
навън без придружител, твърди, че е провеждала срещи с психолог за преодоляване
на психологическата травма. Настоящия състав кредитира показанията на
свидетелката М. при условията на чл. 172 ГПК, но те не установяват
наличието твърдението от ищцата
неимуществени вреди, проведените разговори, конкретната периодичност на
срещите, поставена диагноза и предписано лечение. По делото не са ангажирани други доказателства за
наличие на психологическа или емоционална травма, изразена в стрес, шок и друг
подобни, които са влошили качеството на живот на ищеца следствие на
претърпяното ПТП в по-голяма степен от обичайните за такъв вид травма, което да
обоснове основателност на обезщетение в претендирания размер.
С
оглед основателността на въззивната жалба обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която ответникът „Бул Инс“ АД ЕИК ******е осъден да заплати
на ищеца Н.В.М. за сумата над 272.13 лв. до присъдения размер от 807.14 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
В останалата обжалвана част решението на СРС
следва да бъде потвърдено, като правилно.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
С оглед изхода
от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК отговорност за разноските в настоящото
производство носят въззиваемата страна - ищец. Същият следва да бъде осъден да
заплати да заплати на ответника сторените разноски в първоинстанционното
производтво - 557.14 лв. /допълнително към присъдените с обжалваното решение
217.14 лв./ за въззивното производство – сумата 56лв.. представляваща заплатена
такса за въззивно обжалване и сумата от 70 лв. юрисконсултско възнагражздение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 20228598 от 19.10.2020г., постановено по гр. дело
№ 75446/2018год. по описа на СРС, ГО, 148 състав в частта,
в която е ответникът З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** е осъден да заплати на Н.В.М., ЕГН **********
*** на основание чл. 432, ал.
1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата над 1700
лв. до уважения размер от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки, страдания и психическа
травма от ПТП, което е настъпило на 16.01.2019г.; както и на основание чл. 78.
ал. 3 ГПК разноски над сумата от 272.13 лв. до присъдения размер
от 807.14 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.В.М., ЕГН ********** *** срещу З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** искове с правно
основание чл. 432, ал.
1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за разликата над 1700 лв. до уважения размер
от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки, страдания и психическа
травма от ПТП, което е настъпило на 16.01.2019г. около 16.00 ч. с лек автомобил
„Ауди“, модел „А8“, рег. № ****** с водач В.Д.И., ведно със законната лихва от
22.02.2019г. /датата на уведомяване за застрахователното събитие/ до
окончателното плащане
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20228598 от 19.10.2020г., постановено по гр. дело № 75446/2018год. по описа на СРС, ГО, 148 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н.В.М., ЕГН ********** *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** 7на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 537.14 лв. - разноски в първоинстанционното производство и сумата от 126 лв. съдебни разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/