НОХД №  311/2010 год.

МОТИВИ:

  Обвинението е против подсъдимия А.Т.А. ***, за престъпление по чл.316 от НК във връзка с чл.308 ал.2 и във вр. с ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че при условията на продължавано престъпление, в гр. София и гр. Пазарджик, в периода от 10.11.2008 г. до 29.09.2009 г., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, както следва: 

1. на 10.11.2008 г., в гр. София,  съзнателно се е ползвал пред П И А, преподавател – инструктор и управител на Фирма “А и сие” ЕООД гр. София, при започване на курса за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория “В”, от неистински официален документ - свидетелство за завършено основно образование, серия Е-05, №2090252, с рег.№2587 от 16.06.2004 г., издадено от 56-то Средно общообразователно училище “Проф. К И” гр. София,  на негово име, и

2. на 29.09.2009 г., в гр. Пазарджик, съзнателно се е ползвал пред Р М С, служител в сектор “Пътна Полиция - КАТ” при ОД-МВР гр. Пазарджик, при подаване на заявление за издаване на сведетелство за управление на МПС, от неистински официален документ - свидетелство за  завършено основно образование серия Е-05, №2090252, с рег.№2587 от 16.06.2004 г., издадено от 56-то Средно Общообразователно училище “Проф. К И” гр. София, на негово име,  като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Производството пред първата инстанция е по реда на глава 27 от НПК.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, като се признава за виновен, признава изцяло фактите по обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти.

          Прокурора поддържа обвиненията, като пледира за осъдителна присъда с приложението на чл.55 от НК.

Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие  за  установено  от  фактическа  страна  следното:

На 10.11.2008 г. Подс. А. се записал на курс за придобиване на свидетелство за управление на МПС във фирма „А и сие” ЕООД- гр. София, като на същата дата представил на преподавателя П А ксерокопие на свидетелство за завършено основно образование серия Е -05, № 2090252, рег. № 2578 от 16.06.2004 г., издадено от 56-то СОУ „Проф. К И” - гр. София, заверено с „Вярно с оригинала”, трите му имена и подписано. Представил също така и оригинал на свидетелството за сверяване.

 Подс. А. посещавал курса на теоретично обучение за периода 10.11.2008 г. – 22.11.2008 г. и за  практическо обучение за периода 22.06.2009 – 27.07.2009 година. Положил успешно вътрешният теоретически и вътрешният практически изпити и му били издадени удостоверение за допускане до теоретичен изпит № Т301/09.06.2009 г. и удостоверение за допускане до практически изпит № П 301/01.08.2009 г.

На 27.07.2009 г. А.  А. издържал теоретическия изпит, а на 01.09.2009 г. и практическия изпит пред РД „Автомобилна администрация”-гр. София.                                                                                                                                

На 29.09.2009 г. подс. А. пристигнал в сектор „ПП” при ОД-МВР – гр. Пазарджик,  за да подаде заявление за издаване на  първоначално свидетелство за управление на МПС. Заявлението, заедно с придружаващите го документи, сред които и   ксерокопие на свидетелство за завършено основно образование той представил пред св. Р С, работеща на гише в сектор „ПП”. Подс. А. заверил копието на свидетелството с „Вярно с оригинала” и го подписал, а оригинала представил на св. С само за сверяване.

На 30.09.2009 г., било издадено  свидетелство за управление на МПС ********* и контролен талон № 3683919 от ОДМВР-Пазарджик на подс. А.Т.А.  , които той получил лично.

След извършена проверка от сектор „ПП” при ОД МВР-Пазарджик относно легитимността на свидетелства за основно образование било установено, че от 56 СОУ „Проф. К И”-гр. София не е издавано свидетелство за завършено основно образование на А.Т.А.. За случая бил подаден сигнал в ОДМВР –гр. Пазарджик.

В приложеното по делото писмо от директора на 56 СОУ „Проф. К И” –гр. София е посочено, че след направената справка в Книгата за подлежащи на задължително обучение до 16 г. и в Регистрационната книга за издадени свидетелства за основно образование, е установено, че в училището не е обучавано лице на име А.Т.А., ЕГН ********** и на същото не е издавано Свидетелство за завършено основно образование серия Е -05, № 2090252, рег. № 2578 от 16.06.2004 г.

Свидетелствата за основно образование издадени през 2004 г. са с фабричен номер серия-Е-04, и рег. № 2876-3021.

С рег. № 2578 /този на свидетелството на обв. А./, но с фабр. №  серия – Е-02, № 0068116 е издадено свидетелство за основно образование на Гергана Николаева Попова от гр. София.

Към дата 16.06.2004 г. /датата посочена за издаване на свидетелството на подс. А./ не е имало директор  и класен ръководител с посочените в свидетелството на А. имена.

Видно от заключението на изготвената по  делото експертиза за техническо изследване на документ, което съдът цени като обективно, бланката на свидетелство за основно образование, серия Е-05, №2090252, с рег.№2587 от 16.06.2004 г., издадена на името А.Т.А. от 56-то СОУ “Проф. К И” гр. София,  не е оригинална, «не е типографска изработка». Същата е изработена /отпечатана/ на цветен лазарен принтер върху хартия снабдена със защитни елементи – воден знак и втъкани в нея нишки, но липсва защитна мрежа като фон. Същата е имитация при изследваната бланка, чрез отпечатването й с цветен лазарен принтер. Налице е и различие в годината на завършване на основното образование – 2004 г., и годината на образеца на бланката, от която е отпечатана - 2005 г.

Двата отпечатъка от тампонен печат, положени в свидетелство за основно образование, серия Е-05, №2090252, с рег.№2587 от 16.06.2004 г., издадено от 56-то СОУ “Проф. К И” гр. София на името на А.Т.А. и отпечатъците положени от  тампонния печат на 56-то СОУ “Проф. К И” гр. София, не са положени от един и същ тампонен печат. 

Видно от заключението на изготвената по  делото почеркова експертиза, което съдът цени като обективно, при изследването на ръкописен текст „вярно с оригинала”, изписани три имена „А.Т.А.” и подпис в ксерокопие  на Свидетелство за завършено основно образование серия Е -05, № 2090252, рег. № 2578 от 16.06.2004 г., издадено от 56-то СОУ „Проф. К И”- гр. София, представено от подс. А. пред автоинструктор от фирма „А и сие” ЕООД- гр. София, и  на ръкописен текст „вярно с оригинала” и подпис върху ксерокопие  на Свидетелство за завършено основно образование серия Е -05, № 2090252, рег. № 2578 от 16.06.2004 г., издадено от 56-то СОУ „Проф. К И”- гр. София, представено от подс. А. в сектор „ПП-КАТ”при ОД-МВР – гр. Пазарджик, безспорно се установява,  че същите  са положени от А.Т.А..

По този повод били сезирани служителите на РУ – МВР Пазарджик и било отпочнато настоящото наказателно производство.

             Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на самопризнанията на подсъдимия и показанията на свидетелите С, М, Н А и Т А., заключението на съдебно-техническата и почерковата експертизи и писмените доказателства, приети по делото.

При така изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на чл.316 от НК във връзка с чл.308 ал.2 и във вр. с ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като при условията на продължавано престъпление в гр.София и гр.Пазарджик, в периода от 10.11.2008 г. до 29.09.2009 г., пред П И А, преподавател-инструктор и управител на Фирма „А и сие” ЕООД гр.София  и пред Р М С, служител в сектор „Пътна полиция – КАТ” при ОД на МВР – гр.Пазарджик съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - свидетелство за завършено основно образование, серия Е-5, № 2090252, с рег.№ 2587/16.06.2004 г., издадено от 56-то СОУ „Проф. К И” гр.София на негово име, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

 

 

             Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на  деянието си, като е имал представи за всички обективни елементи на конкретния престъпен състав, като е искал настъпването на обществено опасните последици - действал е с пряк умисъл.

           При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация.

Съдът отчете  завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, което е осъществено при условията на продължавана престъпна дейност и в резултат на него се засяга драстично документооборотът,  т.к. посредством използването на документът е съществувала възможност да се придобие свидетелство за едно високорискова дейност, каквато е шофирането.

Съдът прецени и обществената опасност на подсъдимия, която е  сравнително ниска - не е осъждан  и има  позитивни  характеристични данни, а настоящото деяние е инцидентно в неговия живот.

           Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия  и  незачитането на установения в страната правов ред.

           Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство съдът съобрази, направеното самопризнание, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, изразеното разкаяние за стореното и тежкото материално положение и имотно състояние. Отегчаващо обстоятелство – фактът, че в резултат на това се е стигнало до издаване на СУМПС.

           При тази данни и като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,  съобразно  относителната им тежест, спазвайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съдът намери  приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.2 б.”б” от НК във връзка с чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 от НК, като  замени  наказанието лишаване от свобода и  осъди  подс.А. на пробация, изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес, при честота на явяване два пъти седмично и  задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от по една година, както и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, положен в рамките на една календарна година.

Първите две пробационни мерки съдът наложи като задължителни по смисъла на чл.42а ал.4 от НК,  а тази по т.6 на чл.42а ал.2 от НК наложи, като прие, че посредством нея ще се постигнат целите на наказанието и ще съответстват на степента на вината на нарушителя, а отделно  ще се катализира процеса на формиране на нова ценностна система у него, целяща привързването му към общественополезния начин на живот.

Съдът постанови след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство - свидетелство за завършено основно образование, серия Е-5, № 2090252, с рег.№ 2587/16.06.2004 г., издадено от 56-то СОУ „Проф. К И” гр.София  да се отнеме в полза на държавата и поради липсата на икономическа стойност да се унищожи.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата по сметка на ПРС, разноските по делото в размер на 145 лв. за експертизи.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                      

                                                                                                 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :