№ 2888
гр. София, 03.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско
дело № 20211000503189 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.274, ал.1, т.1 вр. с чл.83, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 8853/23.09.2021год., подадена от адв.Б. от АК-
Благоевград като пълномощник на С. П. Ц. срещу Определение № 954/01.09.2021год., постановено
по гр.дело № 771/2021год. по описа на Окръжен съд-Благоевград , с което е оставено без уважение
искането на С.Ц. за освобождаването му като ищец по делото от заплащане на държавна такса и
съдебни разноски.
В частната жалба жалбоподателят твърди ,че обжалваното определение е неправилно и
несправедливо. Счита ,че необосновано първоинстанционния съд е приел ,че като ищец по иск с
правно основание чл. 62, ал.1 от СК вр. с чл.61, ал.1 от ГПК, има възможност да заплати
държавната такса по иска и съдебните разноски по делото. Сочи ,че съдът не е съобразил
обстоятелството ,че е пенсионер и че сам отглежда три деца , две от които са непълнолетни и
ученици. Прави оплакване, че не бил съобразил, че ответницата по предявения иск , която е майка
на децата които отглежда , не заплаща присъдената в тяхна полза издръжка и че семейството се
издържа единствено от неговата пенсия и получаваните за двете деца детски надбавки. При този
доход –пенсия в размер на 414.58 лева и добавка от 50 лева , ведно с детски надбавки в размер на
90 лева ищецът счита ,че е в невъзможност да заплати държавна такса в размер на 80 лева , но най-
вече да покрие съдебните разноски , които са в значителен размер предвид необходимостта от
назначаването на особен представител на ответницата ,която е с неизвестно местоживеене и
медицински експертизи. Счита за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд,
че получава допълнителни доходи предвид липсват доказателства за това. Определя като
несправедливо да му бъде отказано освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по
делото с мотив ,че получава помощи от държавата за отглеждане на децата си и с притежанието на
собствен дом. Счита, че с произнасянето си първоинстанционният съд създава предпоставки за
отказ от правосъдие , доколкото вече му е била призната нуждата от правна помощ и такава му е
била предоставена по същото дело.
По изложените доводи моли обжалваното определение да бъде отменено като се постанови
ново ,с което да бъде освободен изцяло от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Към частната жалба представя Удостоверение от НОИ изх.№ 3042-01-235/20.09.2021год.
Апелативен съд-София , след като съобрази ,че частната жалба е подадена в
законоустановения срок , от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване
1
съдебен акт, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна и
следва да бъде уважена.
На 18.08.2021год. частният жалбоподател е предявил пред Окръжен съд-Благоевград иск по
чл.62, ал.1 от СК вр. с чл.62, ал.1 от СК против Д. С. Б. и В.С. Ц. като е поискал да бъде
установено, че не е биологичен баща на роденото от първата ответница на 29.12.2020год. дете В..
В петитума на исковата молба е формулирал и искане почл.83, ал.2 от ГПК за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото поради липса на финансови
средства за това. Обосновал е искането си с твърдения ,че е пенсионер, чийто размер е близък до
минималната работна заплата за страната ,че не притежава моторни превозни и че притежава едно
жилище, в което живее заедно с децата си.
Към исковата молба ищецът е представил Удостоверение за раждане на детето В., копие от
Решение № 5652/13.07.2020год., постановено по гр.дело № 666/2020год. по описа на РС-
Благоевград, Удостоверение от НОИ от 19.02.2021год., Удостоверение от 25.02.2021 на Дирекция
за социално подпомагане-Благоевград, , както Решение №316/ 05.04.2021год. на Националното
бюро за правна помощ .
С Разпореждане от 23.08.2021год. първоинстанционният съд е оставил искането по чл.83,
ал.2 от ГПК без движение до представяне на декларация за семейно и материално положение на
ищеца. След представянето й и с атакуваното в настоящото производство Определение №
954/01.09.2021год. е оставил искането без уважение като е приел , че по делото не са установени
обстоятелства/причини от здравословен , семеен и финансов характер, които да водят на извод за
обективна невъзможност за заплащане на държавната такса по делото и евентуалните последващи
деловодни разноски. Приел е също така , че доброто здравословно състояние на ищеца,
получаваните помощи от държавата за отглеждане на дете и поддръжката и ползването на
собствен дом са индиция, че разполага с парични средства , извън необходимите за покриване на
ежедневните разходи , да изпълни задължението за заплащане на държавната такса по
предявените искове ,както и евентуални следващи разноски по делото.
Апелативен съд-София, в този си състав, намира обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физически
лица , за които е признато от съда ,че нямат достатъчно средства да заплатят. Основанията, които
взема предвид съда при извършване на преценката дали са налице предпоставките за
освобождаване на едно лице от заплащане на държавна такса и разноски в исковото производство
са изброени в чл.83, ал.2 от ГПК - доходите на лицето и неговото семейство, имущественото
състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта и конкретни други обстоятелства. Преценката е винаги конкретна с
оглед конкретния размер на таксата или разноските и на конкретните обстоятелства , които
препятстват възможността на страната да внесе сумата за таксата и разноските .
От представеното по делото копие на Решение № 5652/13.07.2020год., постановено по гр.дело
№ 666/2020год. по описа на РС-Благоевград е видно ,че бракът между ищеца и първата ответница
по иска по чл.61, ал.1 от СК- Д. С. Ц./ Б./ е прекратен с развод поради сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие като чрез утвърждаване на постигнато между страните споразумение
упражняването на родителските по отношение на родените от брака деца –П. С. Ц., родена на
22.09.2003год. и С. С. Ц., роден на ********год. са предоставени на бащата-С.П. Ц.. С
утвърденото от съда споразумение е определено местожителството на децата да бъде на адреса на
техния баща, а именно в гр. ***, ул.“ ***“ № **, както и майката да им заплаща месечна издръжка
от по 152.50лева за всяко едно от тях.
Видно от представеното Удостоверение на НОИ от 20.09.2021год. , частният жалбоподател е
пенсионер и към релевантната дата 18.08.2021год.– депозирането на исковата молба в ОС-
Благоевград , съдържаща искане по чл.83, ал.2 от ГПК, е получавал пенсия в размер на 414.58
лева. Видно от цитираното съдебно решение, считано от 13.07.2020год.на същия е предоставено
упражняването на родителските права върху родените от брака му с Д. Ц. непълнолетни деца,
които както е определено по споразумението и както е декларирано в декларацията за семейно и
материално и имотно положение, живеят с него в едно домакинство на адрес: гр. ***, ул.“ ***“ №
**. Жилището, видно от посоченото в декларацията , съставлява едноетажна къща от 3 стаи и в
него ищецът живее с двете си непълнолетни деца и пълнолетната си дъщеря. От цитираната
2
декларация се установява също така , че ищецът получава детски надбавки в размер на 80 лева за
двете деца , както и че не притежава друго недвижимо имущество и моторни превозни средства. В
нея е посочено, че не получава и присъдената издръжка, както и че децата П. и С. са ученици.
По делото е представена удостоверение от Дирекция социално подпомагане –Благоевград, от
което е видно че за периода от 01.02.2020год. до 31.01.2021год. на ищеца не са му изплащани
помощи, а от Решение № 316/05.04.2021год. на Национално бюро за правна помощ – че му е
предоставена правна помощ за подготовка на документи за завеждане на дело за оспорване на
бащинство ,както и за процесуално представителство по делото.
При тези фактически данни , Апелативен съд-София, в този си състав, счита , че направеното
от С.Ц. искане по чл.83, ал.2 от ГПК е основателно и неправилно е отхвърлено от
първоинстанционния съд. Основателността на искането по чл.83, ал.2 от ГПК се преценява към
един определен времеви момент - моментът, към който то е направено и именно към този момент
следва да се формира извод за наличието или отсъствието на реална възможност жалбоподателят
да заплати дължащата се държавна такса и евентуални разноски по делото. Към релевантния
момент- 18.08.2021год. ищецът е получавал месечен доход в размер на 544.58лева, а не както е
приел първоинстанционния съд 524.84 лева . При този месечен доход следва да се приеме , че ще
бъде сериозно затруднен да заплати максималния размер на дължащата се по иска по чл.62, ал.1 от
СК държавна такса, която е в размер на 80 лева. По конкретното дело такава не е определена от
първоинстанционния съд , поради което изводите на въззивната инстанция относно възможността
на ищеца за заплащане на държавната такса по иска по чл.62, ал.1 от СК се правят след съпоставка
с нейния най-висок възможен размер от 80 лева, предвиден в чл.3 от ТДТССГПК.
Безспорно при искане по чл.83, ал.2 от ГПК преценката на съда не се ограничава до
възможността на страната да заплати единствено дължимата държавна такса, а следва да се вземат
предвид и евентуалните разноски по делото. Предвид етапа , на който се намира производството
по делото , образувано по иска по чл.62, ал.1 от СК и зачитайки предвидимото му развитие, следва
да се приеме , че то би могло да доведе до евентуална потребност от заплащане на разноски за
назначаване на особен представител на ответницата за сметка на ищеца, както и с оглед предмета
на установяване- и от заплащане на разноски за назначаване на кръвно-групова или ДНК
експертизи.Разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение за евентуално назначен по реда
на чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител на ответницата, ако не бъдат редуцирани, биха
възлизали на 600лева според чл.7, ал.1 ,т.3 от Наредба № 1 /2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , а значително над този размер би бил определен размера на всяка
една от горепосочените съдебно-медицински експертизи.
При тези данни относно стойността на предполагаемите разноски , които ищецът би бил
задължен да заплати в производството по предявения от него иск, прибавени към размера на
дължимата се държавна такса по иска, съпоставимо към установените материални възможности на
ищеца , налага извод че заплащане на сума в този размер не би била в неговите възможности и
изискването за нейното заплащане би го лишила от възможността да упражни своите процесуални
права.
Извод за противното не би могъл да се обоснове от констатираното притежание от ищеца на
собствен дом и получаваните на него помощи от държавата за отглеждане на двете непълнолетни
деца. Последните са включени в общия месечен доход на ищеца , съобразно който е преценена
възможността му да поеме заплащането на дължащите се по делото държавна такса и разноски.
Ищецът е декларирал притежание на жилище, в което е посочил , че живее заедно със своите деца.
Това е жилището, на чийто адрес е определено и местоживеенето на децата с представеното по
делото бракоразводно решение. От посоченото следва , че в случая не се касае за имущество ,
което е свободно и може да се отдава по наем , за да се реализират средства за заплащане на такси
и разноски по делото. Липсата на такова имущество е декларирано в декларацията , подадена от
ищеца, въпреки което първоинстанционния съд необосновано е приел противното.
От гореизложеното следва , че са налице основанията на чл.83, ал.2 от ГПК за
освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски в производството по
предявения от него иск по чл.62, ал.1 от СК вр. с чл.61, ал.1 от ГПК, поради което обжалваното
определение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което ищецът да бъде
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по гр.дело № 771/2021год. по описа на
Окръжен съд- Благоевград.
3
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №954/01.09.2021год., постановено по гр.дело № 771/2021год. по
описа на Окръжен съд-Благоевград , с което е оставено без уважение искане на С. П. Ц. за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по гр.дело № 771/2021год. по описа на
Окръжен съд-Благоевград като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА :
ОСВОБОЖДАВА С. П. Ц. с ЕГН ********** от гр.***, ул.“ ***“ № ** от заплащане на
държавна такса и разноски по гр.дело № 771/2021год. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4