Решение по дело №200/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е №263

  гр. Шумен, 29.11.2019г.

 

Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           Председател: А. Карагьозян

                                                                  Членове: 1. З. Иванова

                                                                                  2. С. Стефанова

 

като разгледа докладваното от окръжния съдия З. Иванова в.гр.д. № 200 по описа за 2019 г. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.463, вр. с чл.278 от ГПК.

 

Делото е образувано по жалба с вх.  № 5042/24.04.2019г., депозирана от „Инкотар” АД, ЕИК , със съдебен адрес:*** срещу Протокол за извършено разпределение от 18.04.2019г.  по изп. д. № 2019*9400160  по описа на ЧСИ , с рег. № *, с район на действие ОС - Шумен. Жалбоподателят – длъжник по посоченото изпълнително дело твърди, че извършеното разпределение на таксите и разноските по изпълнението е неправилно и незаконосъобразно, и че същото напълно съответства на Постановление на ЧСИ, постановено по изпълнителното дело на 12.04.2019г., което също оспорва по предходна жалба, като с нея обжалва както подлежащите на изпълнение титули, така и кръга на отразените в тях вземания и по която жалба е налице висящо  производството пред ОС – Шумен. С настоящата жалба, освен размерите на приетите вземания, оспорва и таксите по изпълнението, като твърди, че не е налице никакво правно основание дължимите такси по изпълнението да се дължат солидарно от всички длъжници, тъй като всеки от длъжниците носел отговорност и дължал такси само за изпълнението насочено върху неговото имущество, поради което намира разпределението на разноските в обжалвания разпределителен протокол за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

Взискателят Агенция за приватизация и следприватизационен контрол възразява, че жалбата е просрочена, твърди, че обжалваното разпределение е извършено на 18.04.2019г. и предвид обстоятелството, че срокът му е три дневен, същият изтича на 21.04.2019г. Жалбата е подадена на 24.04.2019г., т.е. след изтичане на срока за подаването и. Ако се приемело, че жалбата е подадена в срока заявява, че е неоснователна. Счита, че постановлението на ЧСИ въз основа на което е извършено разпределението е правилно.

В изпълнение на възможността по чл.436, ал.3, предл. последно  от ГПК, ЧСИ е представил становище, в което заявява, че жалбата е неоснователна. Заявява, че е съставил Постановление, с което е определил разноските, което е обжалвано и счита, че решението по правния спор по жалбата срещу постановлението от 12.04.2019г. е преюдициално по отношение на обжалваното разпределение.

С определение № 422 от 28.06.2019г. съдът е оставил жалбата без разглеждане, като недопустима, тъй като е приел, че обжалваният акт – разпределение напълно съответства на предходно постановеното постановление на ЧСИ от 12.04.2019г. - обжалвано от длъжника, и по което е образувано в.гр.д. № 201/2019г. по описа на ОС – Шумен. В това постановление е извършено частично прекратяване на изпълнителното дело и като последица са определени дължимите такси, като е посочен точният им размер, основанието за плащане и задължените лица и, че същите са възпроизведени в пълна идентичност и в процесния обжалван акт - „разпределение“.

С определение № 661/22.10.2019г. по ч.гр.д. № 474/2019г. на АС – Варна, горното определение на ОС – Шумен, е отменено с мотива, че не е налице идентичност между предмета на атакуваното разпределение и предмета на атакуваното постановление по което е образувано в.гр.д. № 201/2019г. на ОС – Шумен и съда е длъжен да се произнесе по същество на жалбата срещу протокола за извършено разпределение от 18.04.2019г.

При разглеждане на жалбата по същество, следва да се отбележи, че съобразно преобладаващата част от съдебната практика, съдът в производството по чл. 463 от ГПК, не е ограничен от оплакванията във въззивната жалба, а на проверка подлежат всички законови изисквания, касаещи реда за удовлетворяване на взискателите в изпълнителното производство, като служебно се следи за прилагането на чл. 76 и чл.136 от ЗЗД, чл.458 и чл.459 от ГПК.

Обжалваното разпределение е предявено на взискателя и на длъжниците – настоящия жалбоподател  „Инкотар” АД, „Ремо – 98“ АД и „Ремо“ АД на 22.04.2019 г., поради което подадената на 24.04.2019г. жалба не е просрочена, каквито възражения е направил взискателя с депозирания отговор. Жалбоподателят „Инкотар” АД е обжалвал протокола за разпределение на две основания: първо е оспорил извършените от ЧСИ действия по образуването на изпълнителното дело, обективирани в постановлението от 12.04.2019г. и в частност на приетите в него вземания, а от там и на размера на таксите по изпълнението, с довода, че същите не следва да се дължат солидарно от всички длъжници. С влязло сила решение № 148/28.06.2019г. по в.гр.д. № 201/2019г. на ОС – Шумен, е потвърдено цитираното по - горе постановление на ЧСИ Р. Русев от 12.04.2019г. в частта за приетите вземания към длъжниците, както по основание така и по размер, (каквито възражения се съдържат и в настоящата жалба) като единствено е отменено, в частта, в която са приети за дължими такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ дължими в производството от ипотекарния длъжник „Ремо“ АД. С оглед това окончателното произнасяне на съда, с влязлото в сила съдебно решение, по направеното и с настоящата жалба идентично възражение за приетите по делото вземания, настоящия състав не дължи произнасяне по него.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК във вр. чл. 136 от ЗЗД, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяването на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащането на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, т. е. разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частичното погасяване на всяко едно от тях. Разпределението се извършва, като най – напред се отделя сума за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът за предпочтително удовлетворение на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 и чл.137 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – по правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК,  Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и др. вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като за тази цел той изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Установяването на съществуването на вземания на Държавата спрямо длъжника се извършва служебно от съдебния изпълнител, чрез изискване на данни от НАП за размера на задълженията на длъжника, в случая длъжниците, и то не само към момента на започване на изпълнителното дело, но и към момента на постъпване на суми подлежащи на разпределение, както кумулативно изисква закона. Държавата има право да участва във всяко разпределение с непогасените й до извършването му вземания, което в случая ЧСИ не е сторил, доколкото Държавата нито е уведомена за образуването на процесното изпълнително дело с № 2019*9400160, нито за процесното разпределение, чрез изискване на нарочна информация за  евентуални задължения на длъжниците към нея, към момента на постъпване на подлежащи на разпределение суми, за които именно се извършва разпределение.

Изготвянето на разпределение без да се спазят разпоредбите на чл. 458 от ГПК и чл. 191 от ДОПК, е нарушение, обосноваващо извод за незаконосъобразност на разпределението. Към момента, по делото не се съдържа никаква справка за публичните задължения на длъжниците и това препятства възможността на съда да извърши сам разпределението, каквото се предписва от нормите на чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК. Спецификата на производството не позволява съдът да изиска справка от НАП, а за правилното разпределение на сумите такава е необходима.

При така изложените факти и обстоятелства съдът приема, че разпределението следва да се отмени и делото да се върне на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение, след изпълнение от съдебния изпълнител на задълженията му по чл. 458 от ГПК  при съобразяване ограниченията на чл. 191 от ДОПК.

С оглед визираната незаконосъобразност на обжалваното разпределение и необходимостта от извършване на ново такова, с евентуалното участие и на държавата, като присъединен взискател и включване в него на нови  задължения, съдът счита за ненужно да обсъжда останалите възражения на жалбоподателя, касаещи правилността на разпределението по същество. Независимо от това, при изготвянето на новото разпределение, ЧСИ освен евентуалното включване на нови задължения следва да съобрази, че в разпределението – като акт на съдебния изпълнител (в което се разпределят суми за погасяване, не само на разноски, но и на суми към взискателите по предмета на изпълнението), следва да се посочват точния размер на сумата постъпила по делото и  подлежаща на разпределение, вземанията на всеки взискател, изчислени в актуалният им размер към датата на изготвяне на разпределението и при спазване на разпоредбите на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, както и че при разпределяне на суми за разноски при недостатъчност на сумата за погасяване на всички, следва да се съобразят само тези, направени във връзка с изпълнителния способ, по който е събрана сумата, алтернативно при събрана в сума в повече  – да се посочи точният размер и на сумата подлежаща на възстановяване. Отделно от това, с оглед постановеното решение № 148/28.06.2019г. по в.гр.д. № 201/2019г. на ОС – Шумен (влязло в законна сила и задължително за всички вкл. и за съда), с което са отменени възложените на ипотекарния длъжник „Ремо“ АД такси и разноски  по ТТР към ЗЧСИ при условията на солидарност с останалите длъжници, ще следва ЧСИ в новото разпределение, да редуцира и размерът им, като следва да се спази и общия принцип, уреден в чл. 121 от ЗЗД, според който солидарна отговорност между двама или повече длъжници възниква само в определените от закона случаи или когато е изрично уговорена. Вземането за разноски има облигационен характер и в случаите, когато страните, на които се възлага плащането на разноски са няколко, в закона не е предвидена солидарна отговорност за тях, а всеки от длъжниците отговаря разделно и разноските следва да се определят конкректно за всеки един от тях независимо, че задължението е възникнало от един и същи юридически факт.

Водим от изложените мотиви, съдът

 

                                                 Р       Е       Ш       И:

 

ОТМЕНЯ Протокол за извършено разпределение от 18.04.2019г.  по изп. д. № 2019*9400160  по описа на ЧСИ , с рег. № *, с район на действие ОС - Шумен  предявен на 22.04.2019г..

ВРЪЩА делото на ЧСИ , с рег. № *, за изготвяне на ново разпределение след изпращане на съобщение до НАП и изчакване на съответните срокове, съобразно чл. 458 от ГПК и чл. 191 от ДОПК и при съобразяване с мотивите на решението.  

Решението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд –  Варна, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                      2.