О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /22.03.2018 година,
гр. Пазарджик
Районен съд – Пазарджик, ГО, 27 с-в, в закрито
заседание на двадесет и втори
март през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
Съдия: Десислава Тодорова
като разгледа
докладваното гр. дело № 160
по описа за 2018 г. на Съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, е предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за установяване по отношение на ответника Х.И.М., ЕГН **********,
че за ищеца съществува парично вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.
№ 2346/2017 г. на РС – Пазарджик за
сумата от 1659,06 лева за главница по Договор за потребителски кредит № 390-73/2009
от 07.05.2009 г., ведно с Анекс от 08.12.2009 г., с 396,79 лева за договорна (възнаградителна)
лихва за периода 08.02.2011 г. до 08.12.2013 г., с 2018,85 лева за мораторна неустойка (наречена от ищеца
„мораторна лихва”), за периода 08.02.2011 г. до 30.05.2017 г., ведно със
законната мораторна лихва върху главницата от 26.06.2017 г. до окончателното й
заплащане.
Ищецът твърди, че по силата Договор за потребителски кредит № 390-73/2009 от 07.05.2009 г.,
сключен между ответникът и КЧТ „АЛФА БАНК-КЛОН БЪЛГАРИЯ“, банката се задължила
да предостави заемна сума в размер на 2000,00 лв. с цел покриване на текущи
нужди, която сума ответникът се задължил да ползва и върне при уговорен срок до
07.05.2011 г. Твърди се, че сумата е усвоена от Х.М. чрез нарочна разплащателна
сметка. Посочва се, че с Анекс от 08.12.2009 г. страните уговорили промяна в
погасителния план и крайния срок за връщане на заемната сума се удължил до
08.12.2013г. и при условията на 42 месечни вноски.
Твърди се, че съгласно чл. 2 от Анекса
кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на тримесечен СОФИБОР плюс
12% договорна надбавка.
Твърди се, че съгласно чл. 3 от Анекса, в случай на
просрочие плащанията на отвеника, на която и да е погасителна вноска, вкл. и на
такси, комисионни и др., същият дължи обезщетение за забава в размер на
договорната лихва плюс надбавка от 10% върху непогасените в срок суми. При тези
фактически твърдения, претендираната и наречена от ищеца „мораторна лихва”
за 2018,85 лева и за периода 08.02.2011
г. до 30.05.2017 г., представлява уговорено
неустоечно вземане (в размер не на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, а определен от страните в договора) за кредитора, което да го обезщети за
причинените му имуществени вреди от неточното изпълнение на главното парично
задължение – в темпорално отношение.
Твърди се, че последната падежна дата (08.12.2013г.)
настъпила и към 09.12.2013 г., останали непогасени процесните суми за главница
от 1659,06 лева, 396,79 лева за договорна лихва за просрочените вноски от
08.02.2011 г. до 08.12.2013 г. , и мораторна неустока за 2018,85 лева за период
на забава от 08.02.2011 г. до 30.05.2017 г. Поддържа се, че страните са
уговорили в чл.12.1 от договора паричните задължения по него да се погасяват в
поредността разноски, такси и комисионни, лихви и главница. Пояснява се,
че на 29.02.2016 г. е сключен между КЧТ „Алфа банк-клон България“ и ищеца
договор за прехвърляне на предприятие, за
което ответникът е уведомен с писмо, получено лично на 13.03.2017 г.
Сочи се и че за претендираните суми ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК на
26.06.2017 г., по което било образувано ч. гр. д. № 2346/2017 г. по описа на
PC-Пазарджик и била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, но в
законоустановения срок ответникът подал възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Представят се към исковата молба под опис 13 бр.
документи, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор. Прави се искане за назначаване на ССче.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват по
основание и размер исковете, без да се излагат конкретни фактически твърдения. Прави
се възражение за изтекла погасителна
давност по чл. 111 от ЗЗД за акцесорните вземания за 396,79 лева за договорна
(възнаградителна) лихва за периода 08.02.2011 г. до 08.12.2013 г., с 2018,85
лева за мораторна неустойка. Посочва се,
че от датата 09.12.2018 г., която ответникът определя като тази на прекратяване
на договора, до датата на сезиране на заповедния съд-26.06.2017 г. е изтекъл
срока по чл. 111 от ЗЗД. Не се представят доказателства и не се правят
доказателствени искания.
При така релевираните твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните предпоставки (юридически
факти): наличие на сключен Договор за
потребителски кредит № 390-73/2009 от 07.05.2009 г. и Анекс от
08.12.2009 г. към него с описаното в
исковата молба съдържание, по силата на който кредитодателят(ищец) се е
задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в твърдения размер, кредитополучателят е получил паричната сума,
предмет на договора за кредит, претендираните главница, договорна лихва и мораторна
неустойка възлизат на посочените в исковата молба размери. Тези обстоятелства
следва да бъдат установени от ищеца-кредотодател. В случай че се установи
твърдяното от ищеца право, ответникът трябва да установи, че е изпълнил тези
парични задължения. Той не сочи доказателства в тази насока. В тежест на
ответника е да установи направените от него възражения срещу основателността на
исковете, а именно че процесните вземания са погасени по давност с изтичане на
посочения срок.
Съдът намира по
отношение на направените от страните доказателствени искания, че приложените
към исковата молба документи следва да се допуснат за приемане, като се уважи и
искането за назначаване на ССчЕ. Следва да се допусне за приемане и прилагане постъпилото
ч. гр. д. № 2346/2017 г. на РС –
Пазарджик.
Следва да се укажат на страните възможностите и последици при постановяване на решение при
признание на иска и неприсъствено решение.
Следва да се напътят страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Предвид изложеното,
съдът на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА СЛЕДНИЯ
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. С искова молба ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, е предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за установяване по отношение на ответника Х.И.М., ЕГН **********,
че за ищеца съществува парично вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.
№ 2346/2017 г. на РС – Пазарджик за
сумата от 1659,06 лева за главница по Договор за потребителски кредит №
390-73/2009 от 07.05.2009 г., ведно с Анекс от 08.12.2009 г., с 396,79 лева за
договорна (възнаградителна) лихва за периода 08.02.2011 г. до 08.12.2013 г., с
2018,85 лева за мораторна неустойка
(наречена от ищеца „мораторна лихва”), за периода 08.02.2011 г. до 30.05.2017
г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от 26.06.2017 г. до
окончателното й заплащане. Ищецът твърди, че по силата Договор за потребителски кредит № 390-73/2009 от 07.05.2009 г.,
сключен между ответникът и КЧТ „АЛФА БАНК-КЛОН БЪЛГАРИЯ“, банката се задължила
да предостави заемна сума в размер на 2000,00 лв. с цел покриване на текущи
нужди, която сума ответникът се задължил да ползва и върне при уговорен срок до
07.05.2011 г. Твърди се, че сумата е усвоена от Х.М. чрез нарочна разплащателна
сметка. Посочва се, че с Анекс от 08.12.2009 г. страните уговорили промяна в
погасителния план и крайния срок за връщане на заемната сума се удължил до
08.12.2013г. и при условията на 42 месечни вноски. Твърди се, че съгласно чл. 2
от Анекса кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на тримесечен
СОФИБОР плюс 12% договорна надбавка. Твърди се, че съгласно чл. 3 от Анекса, в
случай на просрочие плащанията на отвеника, на която и да е погасителна вноска,
вкл. и на такси, комисионни и др., същият дължи обезщетение за забава в размер
на договорната лихва плюс надбавка от 10% върху непогасените в срок суми. При
тези фактически твърдения, претендираната и наречена от ищеца „мораторна лихва”
за 2018,85 лева и за периода 08.02.2011
г. до 30.05.2017 г., представлява
уговорено неустоечно вземане (в размер не на законната мораторна лихва по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, а определен от страните в договора) за кредитора, което да го
обезщети за причинените му имуществени вреди от неточното изпълнение на
главното парично задължение – в темпорално отношение. Твърди се, че последната
падежна дата (08.12.2013г.) настъпила и към 09.12.2013 г., останали непогасени
процесните суми за главница от 1659,06 лева,
396,79 лева за договорна лихва
за просрочените вноски от 08.02.2011 г. до 08.12.2013 г. , и мораторна неустока
за 2018,85 лева за период на забава от 08.02.2011 г. до 30.05.2017 г. Поддържа
се, че страните са уговорили в чл.12.1 от договора паричните задължения по него
да се погасяват в поредността разноски, такси и комисионни, лихви и главница.
Пояснява се, че на 29.02.2016 г. е сключен между КЧТ „Алфа банк-клон България“
и ищеца договор за прехвърляне на предприятие, за което ответникът е уведомен с писмо, получено
лично на 13.03.2017 г. Сочи се и че за претендираните суми ищецът подал
заявление по чл. 417 ГПК на 26.06.2017 г., по което било образувано ч. гр. д. №
2346/2017 г. по описа на PC-Пазарджик и била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, но в законоустановения срок ответникът подал възражение по
чл. 414, ал. 2 ГПК.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват по
основание и размер исковете, без да се излагат конкретни фактически твърдения.
Прави се възражение за изтекла
погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД за акцесорните вземания за 396,79 лева за
договорна (възнаградителна) лихва за периода 08.02.2011 г. до 08.12.2013 г., с
2018,85 лева за мораторна неустойка.
Посочва се, че от датата 09.12.2018 г., която ответникът определя като тази на
прекратяване на договора, до датата на сезиране на заповедния съд-26.06.2017 г.
е изтекъл срока по чл. 111 от ЗЗД. Не се представят доказателства и не се
правят доказателствени искания.
2. Правната квалификация на
предявените искове е чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
3. Към настоящия момент няма права и обстоятелства, които
се признават и които не се нуждаят от доказване.
4. Доказателствената тежест в настоящото производството се
разпределя, както следва:
Ищецът носи тежестта да установи наличието на сключен Договор за потребителски кредит №
390-73/2009 от 07.05.2009 г. и Анекс от 08.12.2009 г. към него,, с описаното в исковата молба
съдържание, по силата на който кредитодателят(ищец) се е задължил да отпусне на
кредитополучателя кредит в твърдения размер;
кредитополучателят е получил паричната сума, предмет на договора за
кредит, претендираните главница, договорна лихва и мораторна неустойка възлизат на посочените в
исковата молба размери.
В тежест на ответника е да докаже, в случай че се установи твърдяното от
ищеца право, че е изпълнил тези парични задължения. В тази насока, указва се на
ответника, че не сочи доказателства. Ответникът трябва да установи направените
от него възражения срещу основателността на исковете, а именно че процесните
вземания са погасени по давност с изтичане на посочения срок
УКАЗВА на
страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекта за
доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в
срок най-късно първото по делото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те
губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за
приемане представените под опис документи с исковата молба като писмени
доказателства.
ДОПУСКА за прилагане
ч. гр. д. № 2346/2017 г. на РС – Пазарджик.
ДОПУСКА съдебно
– счетоводна експертиза с вещо лице Милена Миткова Лавчиева, което след
запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки, да даде заключение по посочените от ищеца в
раздел „Доказателствени искания“ въпроси , намиращи се на
л. 6 от делото. ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на вещото лице в размер на 120,00 лева, което ДА СЕ ВНЕСЕ от ИЩЕЦА
в тридневен срок от връчване на
определението по сметка на РС-Пазарджик, като посочи основанието и по кое дело е внесен депозита.
УКАЗВА на
страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и
се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не
може да бъде оттеглено. Съгласно чл.
238 , ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните към медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото
със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен
съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами
да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от
районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е
общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
НАСРОЧВА делото
в открито съдебно заседание на 02.05.2018 г. от 09:30 часа, за когато страните
да бъдат призовани чрез пълномощниците им, като се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
СЛЕД
представяне на документ за внесения депозит по допуснатата ССче, да
се уведоми вещото лице за възложените му задачи и да бъде призовано за датата
на съдебното заседание.
СЪДИЯ: /п/
Десислава Тодорова