Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III въззивен брачен състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети май, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на
секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна
Владимирова в.гр.дело № 3688 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХХ, във вр. с глава ХХVI от ГПК.
С решение № 106557 от
1.06.2020 г. по гр.д. № 70702/2018 г. на Софийски районен съд, III г.о., 37 състав, е прекратен
бракът, сключен с Акт за граждански брак № 0558
от 03.12.1995 г. на Столична община, район Сердика, гр. София, между Ц.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга, на основание чл. 44, т. 3, вр.
чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК; предоставено е упражняването на родителските права
над детето от брака – С.С.С., ЕГН **********, на Ц.И.П., ЕГН **********, на
основание чл. 59, ал. 2 СК; определено е местоживеенето на С.С.С., ЕГН **********,
при неговата майка Ц.И.П., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 2 СК;
определен е режим на лични отношения на бащата С.Д.С., ЕГН **********, с детето
С.С.С., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца за
времето от 10:00ч. до 17:00 ч., без преспиване, в присъствието на майката или
друго определено от майката пълнолетно лице, на основание чл. 59, ал. 2 СК;
осъден е С.Д.С., ЕГН *********, да заплаща на малолетното си дете С.С.С., ЕГН **********,
действащо чрез своята майка и законен представител Ц.И.П., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 152,50 лева, считано от влизане в сила на решението
до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, на
основание чл. 143, ал. 2 СК; допуснато е
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта
за присъдената в полза на С.С.С., ЕГН **********, издръжка; семейното жилище,
находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. *****, след прекратяване
на брака е предоставено за ползване на Ц.И.П., ЕГН **********, считано от
влизане на решението в сила в тази му част на основание чл. 56, ал. 1 СК; след
прекратяване на брака съпругата Ц.И.П., ЕГН **********, ще продължи да носи предбрачното си фамилно име П.. Осъден е
С.Д.С. да заплати направените по делото разноски на Ц.И.П., както и дължимата
държавна такса по сметка на Софийски районен съд.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба е постъпила от С.Д.С., чрез процесуалния му представител адв. Е.Я..
Обжалва се решението изцяло. Сочи се, че не е доказано дълбокото и непоправимо
разстройство на брака и същият не следва да бъде прекратяван. Сочи се, че
майката на детето възпрепятства контакта между него и баща му. Навеждат се
твърдения, че семейното жилище е дарено на съпругата Ц.П. от С.Д.С. и след като
детето живее там заедно с майката, която упражнява родителските права, то
можело да се издържа от това имущество и не се следвало заплащането на издръжка
от баща му. Сочи се, че майката и детето биха могли да живеят при бабата и
дядото по майчина линия, семейното жилище да бъде отдавано под наем, и с
доходите детето да се издържа. Прави се искане решението да бъде отменено по
отношение на допускането на развода, евентуално в частта за родителските права,
предоставяне на семейното жилище и издръжката на детето. С молба от 12.04.2021
г. са уточнени исканията на въззивника, като същият е посочил, чрез
процесуалния си представител, че обжалва решението изцяло, включително в
частта, с която се допуска развод, но ако такъв бъде допуснат, искането е
решението да бъде изменено в частта, с която е предоставено ползването на
семейното жилище, определен е режим на лични отношения между бащата и детето и
е предоставена издръжка, както и по отношение на размера на нейния размер.
Прави се искане да бъде предоставено ползването на семейното жилище на С.Д.С.,
евентуално – ако семейното жилище бъде предоставено на Ц.П., да не бъде осъждан
С. да заплаща издръжка на детето си. Прави се искане да бъде определен режим на
лични отношения, в рамките на който по време на изтърпяваното от С.Д.С.
наказание детето да бъде водено от майка си Ц.П. на свиждане два пъти месечно
за по 40 минути. След изтърпяване на наказанието от страна на въззивника,
режимът за лични отношения между него и детето следвало да бъде всяка първа и
трета събота от месеца за времето от 9,00 ч. до 19,00 ч., без приспиване, без
присъствието на майката; през лятната ваканция детето да бъде в дома на бащата
за половината от времето.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор
на въззивната жалба не е подаден от въззиваемата Ц.П..
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
От фактическа и правна страна
се установява следното:
Относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака и брачната вина:
Страните са сключили
граждански брак на 3.12.1995 г. По делото се установява, че от януари 2019 г.
същите са във фактическа раздяла. Към приключване на устните състезания във
въззивното производство, С.Д.С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
затворническото общежитие „Кремиковци“ – гр. София.
Съгласно Постановление № 10 от
3.XI.1971 г. на Пленума на ВС, една от причините, която може да доведе до
разстройство на брака, е продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тя не
трябва да се счита абсолютно основание за прекратяването му. Съдът трябва да
изследва дали тя е причина или само проява на дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Отражението й върху брачните отношения се преценява с
оглед на всички доказателства по делото. В случая наред с фактическата раздяла
между съпрузите, се установяват и други обстоятелства, допринесли за настъпване
на дълбокото и непоправимо разстройство на брака им.
От показанията на св. И.С.,
пълнолетен син на страните, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се
установява, че отношенията между родителите му са „трагично лоши“, като
радикално се влошили през 2016 г., когато баща му – въззивникът С., посегнал с
нож на него, майка му – въззиваемата, и на малкия му брат – детето С..
Свидетелят сочи, че тогава майка му пуснала жалба и получила защита, но
впоследствие дала шанс на баща му да поправят отношенията си, но нещата се
влошили още повече. Споделя за случаи на упражнено насилие спрямо майка му,
него самия и спрямо малкия му брат С.. Споделя за извънбрачни връзки на баща
си, включително с жена, която е живяла в семейното жилище заедно със съпругата
и децата на ответника за период от около една – две години, както и за други
извънбрачни връзки, включително с малолетни момичета. В началото на 2019 г.
въззивникът изгонил въззиваемата и двете им общи деца от семейното жилище, като
премахнал крановете и бравите в апартамента, сменил ключалката. Въззиваемата и
двете й деца се принудили да живеят при нейните родители. Пренесли се обратно в
семейното жилище през 2020 г. Свидетелят сочи, че откакто баща му е в затвора,
праща различни хора да следят майка му в квартала, където живеят.
В обратния смисъл са
показанията на св. Р.С., дъщеря на ответника. Същата твърди, че баща й не е
давал повод за подаваните срещу сигнали от ищцата и пълнолетния й син –
сигналите били подавани, за да могат „да вземат апартамента“, като до 2008 г.
баща й издържал всички – собственото си семейство, както и св. С.. През 2011 г.
баща й прехвърлил апартамента на съпругата си, като си запазил правото на
ползване върху същия. Сочи, че св. И.С. заплашвал баща си – ответника по
делото, и срещу него имало образувано досъдебно производство по повод отправени
заплахи. Свидетелят С. бил подал фалшив сигнал до 112, че е нападнат с нож, а
всъщност баща й бил нападнат с нож от свидетеля.
Въззивният съд кредитира показанията
на св. И.С. – същият е съжителствал със страните по делото и придобитите от
него впечатления са преки и лични. От друга страна св. С. не е живяла със
семейството, същата е придобила впечатления предимно от разказаното от баща й.
Съдът кредитира показанията й относно влошените отношения между пълнолетния син
и бащата С.С., като в тази връзка обаче следва да се отбележи, че същите не са
относими към предмета на делото.
От обсъдените доказателства
следва извод, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен,
противно на твърденията на въззивника в обратния смисъл. Въззивният съд споделя
изводите на първоинстанционния, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака има съпругът С.Д.С. – същият е имал извънбрачни връзки, упражнявал е
насилие върху съпругата и двете си деца. Твърденията на последния за брачни
провинения на неговата съпруга, освен че са неконкретизирани и не се основават
на ясно посочени факти, а на оценки относно качествата на съпругата му, остават
и недоказани по делото – от показанията на св. С. може да се направи извод за
наличие на конфликт между ответника и пълнолетния му син, но свидетелката не
сочи конкретни прояви на съпругата, които, при евентуалното им доказване, да
водят до извод, че същата има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака.
По родителските права и режима на лични отношения:
Страните имат две деца –
свидетелят И.С., пълнолетен, както и детето С.С.С., малолетен, на 11 години към
момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд. На основание
чл. 322, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 2 СК, съдът следва служебно да се
произнесе относно упражняването на родителските права, режима на личните
отношения между детето С. и неупражняващия родителските права родител и
издръжката на детето С..
По делото и пред двете
инстанции са приети социални доклади, като съгласно актуалния такъв на ДСП –
Сердика, приет от въззивната инстанция, основните грижи по възпитанието и
отглеждането на детето се полагат от майката. Същата е споделила на социалния
работник, че бащата на детето излежава присъда в ЗО „Кремиковци“ от месец
октомври 2020 г. Детето не било виждало баща си оттогава, но майката не
възпрепятствала контактите им по телефона. Социалният работник е провел
разговор с детето и същото е заявило, че не желае да вижда баща си. Малолетният
С. бил на мнение, че баща му лъже, а също така е и против да слуша „глупости“
по адрес на майка си от страна на бащата. В социалния доклад е отбелязано, че
личен лекар на детето е д-р Д., практикуваща в 7 ДКЦ, като същата е споделила,
че детето е в добро здравословно състояние, има поставени всички имунизации
съобразно неговата възраст. Към момента на съставяне на доклада детето живее с
майка си и брат си в семейното жилище в
гр. София, ж.к. „Банишора“. Същото представлява тристаен апартамент, като по
данни на майката детето разполагало с необходимите вещи и условия за правилното
му отглеждане и възпитание. Пред социалния работник майката е заявила, че
работи като барман в „Съни ресторанти“, с работно време от 10,30 ч. до 20,30
ч., като един ден работи, един – почива. Посочила е, че доходите й достигат за
задоволяване на потребностите й, както и тези на детето. Детето е споделило, че
общува с други деца на неговата възраст. През учебната 2021/2022 г. детето е
ученик в 5Б клас на 48 СОУ „Йосиф Ковачев“. Майката е заявила, че е наела
учител, който да помага на детето в подготовката за училище. В свободното си
време детето посещава занимания по плуване. Социалният работник е отбелязал, че
по време на срещата е наблюдавал емоционалната
привързаност между детето и майката. Доколкото бащата изтърпява наказание в затвора към момента на
съставяне на социалния доклад, социалните работници са били в невъзможност да
проведат разговор с него и да придобият преки впечатления върху връзката му с
детето.
Детето С. е изслушано пред
въззивния съд на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. Същото желае да бъде при майка
си, живее с нея и брат си. Детето споделя, че се разбира с брат си. Твърди, че
майка му позволява то да се чува с баща си по телефона, но последният го
„подкупвал“ и обиждал майка му и говорел „глупости“ за нея. Към момента контакт
с баща си имал само по телефона, майка му го завела веднъж да го види в затвора
– в тази връзка детето споделя, че не го е било страх, но не иска повече да
ходи там. Сочи, че не иска да прекарва време с него, страх го е от него. Баща
му го биел, заплашвал, а сега лъжел, че не го е правил. Когато са живели заедно,
детето споделя, че баща му понякога го е „мързяло“ да го взима от училище. Не
му правел нищо за ядене и С. бил много слаб. Твърди, че баща му му е давал
алкохол. Сочи, че сега ходи на плуване и му харесва, подобрил успеха си в
училище.
Изслушан по реда на чл. 59,
ал. 6 СК пред въззивния съд, бащата твърди, че всички изнесени от въззиваемата
твърдения са инсценировки. Сочи, че е добър баща, че обича детето си, че е
политически затворник, тъй като говори против властта. Сочи, че майката можела
да води детето в затвора, за да се виждат.
Изслушана по реда на чл. 59,
ал. 6 СК пред въззивния съд, майката сочи, че гледа и двете деца, като на
големия й син, св. С., предстои да започне работа. Същият й помагал при
отглеждане на малкото дете. Сочи, че може да заведе детето на свиждане в
затвора, но същото било травмирано и не желае да ходи там. Сочи, че в първи и
втори клас детето имало сериозни проблеми в училище, вследствие на семейните
скандали. Сега наела учител, който да помага на детето и миналата година
/учебната 2020/2021 г./ същото завършило с отличен успех.
Свидетелят С. сочи, че баща му
държал малкия му брат – детето С., до късно през нощта, което възпрепятствало
учебния процес. Ответникът не пускал детето на училище, за да си почива то
вкъщи и да прекарва време с него, държал го до късно на компютъра, заключвал го
в хола, за да не могат другите му роднини – майка му и брат му, свидетелят С.,
да упражняват контрол върху него, като същевременно ответникът го настройвал
срещу тях. Детето имало много неизвинени отсъствия в този период. Същевременно
бащата му давал вредни храни и напитки – кола, дори алкохол, а се случвало и да
държи С. гладен.
Св. С. очи, че баща й е много
грижовен към малкото дете, към всичките си деца, и обича страшно много малкия
си син, грижи се за потребностите му, осигурява му готвена храна. Не го пускал
на училище, защото детето било болно.
Съдът кредитира показанията на
св. С., ценени при условията на чл. 172 ГПК, доколкото същите съответстват на
твърденията на самото дете при изслушването му от съда.
По делото са изслушани
заключения по съдебно-психологическа експертиза на първа и съответно на
въззивна инстанция. Вещите лица са стигнали до еднопосочни изводи относно
емоционалното състояние на детето, родителския капацитет на двамата родители и
отношението на детето към тях и другите членове на семейството. Вещите лица и
по двете експертизи са категорични, че по-добър родителски капацитет има
майката. Детето е с базова привързаност към нея, като към момента тя е
авторитетният родител, който успява да осигури сигурност на детето. Вещото лице
по допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-психологическа експертиза
сочи, че не се наблюдават ясни признаци на конфликт на лоялност спрямо някой от
родителите, нито поведение на детето, характерно за „синдром на родителското
отчуждение“. По отношение връзката баща-дете, вещото лице не е отговорило категорично,
доколкото бащата излежава присъда, което е възпрепятствало провеждането на
директно изследване от страна на вещото лице. Вещото лице, изготвило
заключението по съдебно-психологическата експертиза, приета от
първоинстанционния съд, сочи, че детето нееднократно е посочило баща си като
причиняващ лоши неща на другите важни за детето фигури – майка му и брат му,
като подобно негативно отношение според вещото лице би могло да бъде тълкувано
и като социалножелателна защитна реакция на детето. Вещото лице е посочило, че
данните относно съдимостта на бащата /видно от справка за съдимост и справки от
системите на МВР, ПРБ и НСС/ и описаното от св. С. поведение не биха могли да
бъдат характеризирани като безопасни за психо-емоционалното развитие на подрастващото
дете, като израстването в подобна обстановка обикновено се преценявало като
обременено с голяма вероятност за изграждане на социалнонеприемлива ценностна
система и благоприятстване на възможности за бъдещи конфликтни отношения на
подрастващия с околните. От заключението на вещото лице по допуснатата пред
въззивната инстанция съдебно-психологическа експертиза са изразени съмнения, че
ситуацията, в която се намира бащата понастоящем, е възможно да повлияе
негативно на развитието на детето и това да доведе до регрес в неговия
физиологичен и психичен свят.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд приема, че в настоящия случай родителските права следва да бъдат
упражнявани от майката на детето, която има по-голям родителски капацитет, с
която детето има добре изградена емоционална и доверителна връзка и която е в
състояние на посреща физическите, емоционалните и социалните потребности на
детето С..
Местоживеенето на детето
следва да бъде определено при неговата майка.
Определеният от първоинстанционния
съд режим на лични отношения между детето и бащата е подходящ, предвид установеното
по делото, че детето се страхува от баща си, поради негово предходно агресивно
поведение, както и предвид възможността бащата да повлияе негативно върху
развитието на детето. Опровергават се твърденията на бащата, че детето е
настройвано от майка си и брат си срещу него – от двете заключения на вещите
лица се установява, че реакцията на детето е предизвикана от поведението на
самия въззивник спрямо значимите за детето фигури, а и спрямо него самото.
Вещото лице по допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-психологическа
експертиза изрично е посочило, че няма данни за родителско отчуждение, нито за
конфликт на лоялност спрямо който и да е от родителите, като вещото лице по първоинстанционната
експертиза е приело, че негативното отношение на детето към бащата е
социалножелателна защитна реакция на детето. Неоснователно е искането на бащата
да бъде определен режим на отношения, включващ посещения в затвора, където той
изтърпява наказанието си – подобна обстановка въззивният съд намира за крайно
неподходяща за детето и неговото правилно развитие, в какъвто смисъл са и
заключенията на вещите лица, още повече, че самото дете е заявило пред съда, че
няма желание да посещава отново затвора, за да види баща си.
Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на
СК, "семейно жилище" е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи
и техните ненавършили пълнолетие деца. В случая се установява, че семейното
жилище е с адрес гр.
София, ж.к. „Банишора“, бл. ***** и по данни от представения пред въззивната
инстанция социален доклад, представлява тристаен апартамент. Невъзможно е
същото да се ползва заедно от съпрузите, доколкото се установява, че
отношенията им са силно влошени, а съжителстване между малолетния С. и баща му,
предвид заключенията на вещите лица, към момента не е желателно, още повече, че
към приключване на устните състезания пред въззивния съд, въззивникът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ и ползването на семейното жилище от него е
обективно невъзможно. В същото време следва да бъде отчетен фактът, че
въззиваемата е собственик на жилището, на нея е предоставено и упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете от брака, поради което
ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено отново на нея.
Въззивникът е направил
възражение, че има учредено пожизнено вещно право на ползване върху семейното
жилище и предоставянето му на въззиваемата е пречка да го упражнява. Това
обстоятелство се установява от представения нотариален акт № 186, том III, рег.№ 7053, дело № 503/2011
г. по описа на нотариус СтИ.Тютюнджиев, рег. № 065 на Нотариалната камара.
Следва да се отбележи, че
съгласно чл. 56, ал. 2 СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и
семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави
ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските
права, докато ги упражнява. По аргумент a fortiori, това означава, че когато
родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, е
собственик на имота, но е налице т.нар. nuda proprietas, предвид учреденото в полза
на неотглеждащия родител право на ползване, това вещно право не е пречка да
бъде предоставено ползването на семейното жилище на родителя, упражняващ
родителските права. В тези случаи обаче следва да се приеме, че ползването на
семейното жилище от родителя, който се явява гол собственик на имота, е
ограничено със срок – чл. 56, ал. 2 СК, като след навършване на пълнолетие от
роденото от брака дете, отпада законовата възможност по чл. 56 СК да бъде
ограничено вещното право на ползвателя да ползва имота.
Ето защо първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е предоставено ползването на
семейното жилище на основание чл. 56, ал. 1 СК, като бъде посочено, че същото
се предоставя за ползване на въззиваемата на основание чл. 56, ал. 2 СК – докато
упражнява родителските права по отношение на детето С.С.С..
Относно дължимата на детето С.С. издръжка:
Първоинстанционният съд е
присъдил издръжка в полза на детето в минимален размер – 152,50 лв. Въззивникът
претендира да не плаща никаква издръжка, тъй като бил дарил имота, в който
семейството живее, на майката на детето. Това възражение е неоснователно.
Съгласно чл. 143, ал. 1 СК, всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а съгласно ал.
2 от същата разпоредба, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си.
Съгласно трайната съдебна
практика, и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Приема се, че детето има право
да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално
физическо, умствено, нравствено и социално развитие – чл. 124, ал. 1 СК На това
право съответства задължението на родителят да се грижи за физическото,
умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и
неговите лични и имуществени интереси. Израз на горните права и отговорности е
и задължението на всеки родител да осигурява условия на живот необходими за
развитие на детето, което включва и издръжка на ненавършилите пълнолетие деца
(чл. 143 СК). Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за
даване на същата и показател за размера й; възможността е винаги обективна и
конкретна.
В случая се установява, че
бащата на детето, въззивник по делото, изтърпява наказание лишаване от свобода
към момента на приключване на устните състезания, като по собствените му
твърдения, срокът на наказанието му изтича около края на годината. Същият
признава, че взема пенсия, т.е. има доходи.
В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно чл. 84, ал. 1 ЗИНЗС, по предложение на министъра на
правосъдието, Министерският съвет приема наредба за определяне на стандарти за
годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода, а съгласно ал. 2, т. 1, 3 и
4 от същата разпоредба, лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна
по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на
правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на
финансите; самостоятелно легло и спални
принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки – и
на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието; здравно осигуряване от момента на
задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния
бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.
Доколкото по време на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, издръжката на въззивника е за
сметка на държавата по отношение на основните му потребности, то въззивният съд
намира, че предвид получаваните от него доходи от пенсия, същият разполага с
достатъчно средства да заплаща издръжка на детето си в минималния размер,
определен от първоинстанционния съд. При евентуалното му освобождаване след
срока на изтичане на наказанието му, същият ще има възможност да реализира
доходи поне в минимален размер, в това число и получаваната от него пенсия. Ето
защо определената от първоинстанционния съд издръжка в размер от 152,50 лв. не
се явява прекомерна, още повече, че детето е във възраст, в която потребностите
му се увеличават – същото е ученик, посещава занимания по плуване, за
подготовката му е нает частен учител.
С оглед гореизложеното,
първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено в тази
част.
Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е предоставено ползването на
семейното жилище на ищцата на основание чл. 56, ал. 1 СК, предвид несъвпадане
на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния по отношение на основанието
и срока за предоставяне на ползване на семейното жилище, като вместо това бъде
постановено решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на
ищцата, но на основание чл. 56, ал. 2 ГПК – докато упражнява родителските права
по отношение на детето С.С.С..
Предвид съвпадане на изводите
на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението на Софийския районен
съд следва да бъде потвърдено в останалата част.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 106557 от 1.06.2020 г. по гр.д. № 70702/2018 г. на Софийски районен съд, III
г.о., 37 състав, в частта, с която семейното
жилище, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. *****, след
прекратяване на брака е предоставено за ползване на Ц.И.П., ЕГН **********,
считано от влизане на решението в сила в тази му част на основание чл. 56, ал.
1 СК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 2 СК ползването на семейното жилище, находящо
се на адрес: гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. *****, на Ц.И.П., ЕГН **********,
считано от влизане на
решението в сила, докато упражнява родителските права по отношение на детето С.С.С.,
ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106557 от 1.06.2020 г. по гр.д. № 70702/2018 г. на Софийски
районен съд, III г.о., 37 състав, в останалата част.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението по
реда на глава ХХІІ от Гражданския процесуален кодекс по исковете по чл. 322,
ал. 2 от ГПК – относно въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.