МОТИВИ: Срещу
подсъдимата М.Г.М., родена на *** ***, е предявено обвинение за престъпление,
инкриминирано по Глава ІV, Раздел І-ви от Особената част на НК. Същата се явява
предадена на съд за това, че през периода
от месец януари 2019 година – месец септември 2019
година включително, в град Габрово,
след като с влязло в законна сила на 15.06.2018 година определение за
одобряване на спогодба по Гр. дело № 607/2018 г. на Районен съд Габрово, е била осъдена да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.Д.Г., родена на ***
година, като й заплаща ежемесечна издръжка в размер на сумата от 150 лева,
съзнателно не е изпълнила това си задължение за повече от две месечни вноски –
девет месечни вноски за посочения период на обща стойност 1350 лева -
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Въз основа на данните, които са постъпили във връзка с извършеното
призоваване на привлеченото към отговорност лице по реда на чл. 178, ал. 2 от НПК за датата на разпоредителното заседание, е било установено, че още преди
нея (на 26.10.2019 година) то е напуснало
територията на страната през ГКПП „Калотина шосе”, както и че пребивава в
чужбина на неизвестен по делото адрес. С оглед на тях и при естеството на
предявеното против М. обвинение (което не е било за тежко престъпление
по смисъла на закона) съдът е приел, че са налице
предпоставки за развитие на образуваното по делото производство въз основа на
процедурата, регламентирана в чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А” от НПК, тъй като
нейното лично отсъствие не е създавало затруднения пред възможността за
разкриване на обективната истина, свързана с престъплението по това обвинение. По
изложените както разпоредителното заседание, така и последващото разглеждане на
делото, са протекли в отсъствието на подсъдимата М.М.. На последната е бил
назначен служебен защитник, определен от Адвокатска колегия - Габрово, който е
осъществявал процесуално представителство по отношение на нея в съответствие с
основанията за задължителния характер на самата защита,
посочени в разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК.
При осъществената преценка на данните в събраните
по делото писмени и гласни доказателства, ценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Към периода,
посочен във внесения от РП Габрово обвинителен акт, подс. М.М. не е била
осъждана за осъществени престъпления както от общ, така и от частен характер.
Тя не е била освобождавана и от наказателна отговорност за такива престъпления,
в т.ч. въз основа на реда, предвиден в Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част на НК, като поради
тези обстоятелства е имала чисто съдебно минало до него.
Подсъдимата М.М.
е живяла на семейни начала с Д.Д.Г. от гр. Габрово. Двамата имат едно дете –
дъщеря Д.Д.Г., която е родена на *** година. След като се разделили, нито един
от тях не полагал грижи за детето. Такива са били полагани от св. М.Г. – майка
на подс. М.М.. С Решение № 1/09.01.2018 г. по Гр. дело № 27/2018 г. на РС
Габрово, влязло в законна сила на 22.01.2018 година, детето е било настанено в
семейството на св. М.Г. ***, до 08.12.2020 година, която продължила да се грижи
за него.
С определение
от 15.06.2018 година, постановено по Гр. дело № 607/2018 г. и влязло в законна
сила на същата дата, състав на Районен съд Габрово е одобрил спогодба, според която
подсъдимата М.М. е следвало да заплаща на малолетната си дъщеря издръжка в
размер на 150 лева месечно, считано от 15.06.2018 г. до настъпване на основания
за нейното изменяване или прекратяване.
До месец
декември 2018 г. задължението е било изпълнявано от подс. М., но от началото на
следващия месец – януари 2019 година, тя преустановила да заплаща дължимата
издръжка. Поради това през месец май 2019 година нейната майка подала тъжба до
РП Габрово. С оглед на данните от образуваната въз основа на тъжбата преписка,
установени при извършената от РУ Габрово предварителна проверка по нея, с
постановление от 16.07.2019 г. на прокурор при РП - Габрово е разпоредено да се
образува досъдебно производство, каквото (под № 1752 ЗМ-339/2019 г. на РУ Габрово) е било
заведено в полицейското управление. В рамките на проведеното разследване на
14.10.2019 г. М. е била привлечена в качеството на обвиняем, чрез предявено
обвинение за престъпление с правна квалификация по чл. 183, ал. 1 от НК,
свързано с неизпълнение на задължението за издръжка през периода от месец
януари до месец септември 2019 година включително, възлизащо на сумата от 1350
лева. По време на воденото разследване (през месец август 2019) М. заплатила със закъснение издръжката
за месеците януари, февруари и март 2019 година, след което отново престанала
да внася определената от съда сума. Фактическите признаци от състава на
въпросното престъпление са отразени в приложеното на л. 48 постановление,
съставено от разследващия орган. Основаното на тях обвинение е било предявено против подсъдимата
М.М. и с обвинителния акт, с който събраните в досъдебното
производство материали са били внесени за разглеждане в
Районен съд -
Габрово.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се приема от съда за установена въз основа на
показанията, дадени в съдебното следствие от свид. М.Г.; както и от
тяхната съпоставка с писмените доказателствени материали, приложени по ДП (постановление
за от 16.07.2019 г. на прокурор при РП Габрово за неговото образуване – л. 2-3;
материали по преписка № 1752 ЗМ-339/2019 г. на РУ Габрово, включващи: справка
за извършена проверка по нея, докладна записка, възлагателно писмо, частна
тъжба, копия от Решение № 1/09.01.2018 г. по Гр. дело № 27/2018 г. на РС
Габрово, Заповед № ЗД/Д-ЕВ-Г-074 от 08.12.2017 г. на Дирекция „Социално
подпомагане” Габрово и копие от протокол за заседание, проведено на 15.06.2018
година по Гр. дело № 607/2018 г. на РС Габрово – л. 5-17; справка за
съдимост – л. 31; декларация за семейно, материално
положение и имотно състояние – л. 47; постановление
за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 48), всички
съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на
тези от предмета на доказване по него.
При изложената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна :
Освен че водят
до заключение за действителното съществуване на законово присъдено и явно
трайно неизпълнявано задължение за плащане на издръжка, събраните по делото
доказателства безспорно установяват и отразения в обвинителния акт период, през
който тази издръжка не е била доставяна, както и нейния общ, възлизащ на сумата
от 1350 лева размер. Подс. М.М. е съзнавала, че като родител на детето е била
задължена да го издържа, и след като не е изпълнила това свое задължение за
повече от визираните в чл. 183, ал. 1 от НК две месечни вноски, тя е
осъществила състава на инкриминираното престъпление както от обективна, така и
субективна страна, при наличие на изскващия се пряк умисъл за него. Свързаните
със същото обстоятелства не се оспорват от нея, като се явяват безспорно
установени от събраните по делото доказателства.
При така
описаната фактическа обстановка, въз основа на изложените, произтичащи от нея
доводи и съображения, съдът прие за безспорно от правна страна, че след като през периода месец януари
– месец септември 2019 година включително, в град Габрово, след като с влязло в законна сила на 15.06.2018 г.
определение за одобряване на спогодба по Гр. дело № 607/2018 г. на РС Габрово, е осъдена да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.Д.Г., родена на ***
година, като й заплаща ежемесечна издръжка в размер на сумата от 150 лева, и съзнателно
не е изпълнила това си задължение за повече от две месечни вноски – девет месечни
вноски за посочения период на обща стойност 1350 лева, подс. М.Г.М. при форма на вина пряк умисъл
от обективна и субективна страна е осъществила състав на престъпление по
смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК, в извършването на което я призна за виновна.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено за извършеното престъпление, като смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало на подс. М.М.
към инкриминирания по обвинителния акт период, което определя същата като лице
с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; дадените
обяснения по време на разследването в рамките на досъдебното производство, с
които е спомогнала за разкриване на обективната истина; направеното
в тях самопризнание, сочещо за проявено критично отношение към извършеното
престъпление; неголямата продължителност на периода, през който издръжката
не е била изплащана от подсъдимата; нейния сравнително невисок размер и обстоятелството, че
част от нея (за месеците януари, февруари и март 2019 година), е била
заплатена до приключване на досъдебното производство, макар и това да е било
извършено със значително закъснение от страната на М..
Като прецени изложените по-горе данни по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице изразен превес на смекчаващите
вината обстоятелства. С оглед на тях и предоставената му възможност за избор по
чл. 57, ал. 1 от НК, прие, че за извършеното престъпление следва да се наложи
второто от двете алтернативни наказания, предвидени в нормата на чл. 183, ал. 1
от НК, а именно – “Пробация”. Поради изложеното, и като отчете конкретния
характер и естество на съответните обстоятелства, наложи на подс. М.М.
наказание от посочения вид, включващо установените пробационни мерки по чл.
42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК: “Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за минималния срок от „Шест месеца”, и “Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от „Шест месеца”, като прие,
че по този начин, с такива определени по отношение на тяхната продължителност и
вид мерки, ще бъдат създадени условия за постигане целите на личната и
генерална превенция на наказателната репресия, посочени в нормата на чл. 36 от НК.
Въз основа на
установените по делото факти и след като отчете целите, които се явяват
преследвани с изпълнението на наложената пробационна мярка „Задължителна
регистрация по настоящ адрес”, на осн. чл. 42б, ал. 1 от НК съдът определи
периодичност за нейното изпълнение в рамките на минимално предвидения порядък,
а именно - „Два пъти седмично”.
По делото не са
налице данни за направени разноски, поради което съдът не се е произнасял по
присъждането на такива.
В този смисъл е и постановеният съдебен акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ........................