Р Е Ш Е Н И Е
№ 4587/29.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13402 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „Е.П." АД, *** срещу : З.И.К. ЕГН ********** с адрес *** с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал 1 ГПК, за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по заповед за изпълнение
на парично задължение № 3327/16.5.2018
г. издадена по ч.гр.д. № 6972 по
описа на ВРС за 2018 г. сумата в
размер на 309.28 лв. (триста и девет
лева и двадесет и осем ст.) представляваща главница за незаплатена ел.
енергия по фактура № 10 броя фактури за
периода от 15.01.2016 г. до 18.05.2016 г. за обект на потребление с кл. №
**********, аб. № **********, находящ се в гр. В., *** и аб.
№ **********, находящ се в гр. В., ***, както и сумата в размер на 62.75 лв. (шестдесет и два лева и
седемдесет и пет ст.) - мораторна лихва за забава за периода от 10.02.2016г. до 27.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от подаването на заявлението в съда
– 15.05.2018 г. до окончателно
заплащане на дължимата сума..
Претендират се разноски по заповедното и по
исковото производство.
Твърди се, че процесната сума представлява цената
на потребена електрическа енергия за периода от 29.06.2017г. до 26.09.2017г. и
се дължи от ответника на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Към момента на
подаване на заявлението ответникът, като потребител на електрическа енергия има
неизплатени задължения в общ размер на 372.03 (триста седемдесет и два лв. 03
ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № **********, гр. В.,
*** И Аб. № **********, гр. В., ***. В посочената
сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 309.28 лв.
(триста и девет лв. 28 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия
от ответника по фактури издадени и такса възстановяване в периода 15.01.2016 г.
- 18.05.2016 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 62.75
лв. (шестдесет и два лв. 75 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на
всяка фактура от падежа й до 27.04.2018 г.
Предвид неизплащането на задължението за главница и
лихва ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК до Варненския районен съд. По заявлението е било образувано частно
гражданско дело, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Срещу издадената заповед длъжникът е подал възражение в срок, при
което ищецът предявява иск срещу ответника за установяване, че вземането му
съществува.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът, чрез назначен особен
представител е депозирал отговор на исковата молба, с който счита иска за
неоснователен.
По същество налага твърдения, че З.И.К. ЕГН **********
не е клиент на "Е.П." АД за обект с кл. № **********, аб. №
**********, находящ се в гр. В., *** и аб. №
**********, находящ се в гр. В., ***. В тази връзка се оспорва качеството на
потребител на електрическа енергия на ответника, с твърдения, че последният не
е собственик и/или ползвател на електроснабдявания обект и съответно не е
страна по договор с ищцовото дружество. Твърди се, че З.И.К. не е потребила реално електрическата енергия, чиято цена се
претендира от ищцовото дружество и че "Е.П." АД реално не е доставило
количество електрическа енергия, по посочените фактури.
Оспорва се, като неоснователна и акцесорната ищцова
претенция за начислена законна лихва върху главниците.
Моли съдът да отхвърли иска.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното ч. гр. дело № 6972/2018 г. на Районен съд - гр. В. по подадено от ищеца
срещу ответника заявление по чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение № 3327/16.5.2018
г. за неизплатени задължения в размер на 309.28 лв. (триста и девет лева и
двадесет и осем ст.), представляваща главница за незаплатена ел.енергия по 10
броя фактури за периода от 15.01.2016 г. до 18.05.2016 г.; сума в размер на
62.75 лв. (шестдесет и два лева и седемдесет и пет ст.) мораторна лихва върху
главниците по отделните фактури за периода от датата на падежа на всяка от
фактурите до 27.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 15.05.2018 г. По издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника
и ответник в настоящото производство по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, в резултат
на което съобразно указания на съда и в срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил
настоящия иск.
Видно е
от постъпило с вх.№42300/12.06.2019 г. от Служба по вписванията към Агенция по
вписванията Удостоверение
изх.№8980/07.06.2019 г. , че липсват
на данни за вписвания, отбелязвания и заличавания по партида на ответницата в
периода 01.01.1993 г. до 06.06.2019 г.
Прието е
като доказателство и писмо вх.№42728/13.06.2019 г. от Дирекция Местни данъци и
такси при Община В. с което приложено изпращат Удостоверение по декларирани
данни изх. №**********/10.06.2019 г., удостоверяващо липса на декларирани имоти
и МПС на името на ответницата.
Искане
№4150863/11.05.2016 г. до Енерго-Про от ЕТ Р. – З.И., Подадено заявление за регистрация на
самоосигуряващо се лице от З.К. до ТД гр.В.Търново /на гърба на листа/се
установява, че на 11.05.2016 г. ищецът е уведомен за прекратяване дейността на ЕТ
Ревю – З.И. с оглед закриване на откритите на нейно име партиди.
Видно от
приложените по делото Извлечение от сметка към 27.04.2018 г. по партида на
ответника, за размера на задължението, към датата на подаване на заявлението за
заповед за изпълнение, както и за размера на претендираната лихва към същата
дата – л.6; 10 броя фактури, описани в извлечение от сметка по т.1, както
следва: Фактура ФП №**********/15.01.2016 г. – л.7; Фактура ТП
№**********/29.02.2016 г. – л.8; Фактура ФП №**********/11.02.2016 г. – л.9-10;
Фактура ФП №**********/ 11.02.2016 г. – л.11-12; Фактура ФП
№**********/15.03.2016 г.- л.13; Фактура ФП №**********/15.03.2016 г.; Фактура ФП №**********/13.04.2016 г. –
л.14; Фактура ФП №**********/ 13.04.2016
г.- л.16; Фактура ФП №**********/18.05.2016 г. – л.17; Фактура ФП №**********/16.05.2016 г.- л.18;
Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца /за консумирана ел.
енергия в обекта на потребление на ответника за процесния период/ - л.19-20;
Извлечение за фактури и плащания към 31.07.2018 г. /Справка по партида на
ответника със списък на платените и неплатени фактури/ - л.21-24, ищецът е
осчетоводил задължения на ответника за начислена ел. енергия за отчетен период
на потребление от 15.01.2016 г. до 18.05.2016 г. и за начислени такси за преустановяване/възстановяване
на електроснабдяването по 19,00 лв., за обект на потребление с кл. №
**********, аб. № **********, находящ се в гр. В., *** и аб.
№ **********, находящ се в гр. В., ***, в счетоводството си по партидата заведена
на името на ответника за суми общ размер на
309.28 лв.
От заключението
на вещото лице по допуснатата и приета като доказателство по делото ССЕ се
установи, че в счетоводната документация на дружеството-ищец са отразени задължения
по клиентски кл. № **********, аб. № **********, находящ се в гр. В., *** и аб. № **********, находящ се в гр. В., *** и титуляр ЕТ Р.-З.И..
Същите са извършени съобразно вписванията по показанията на електромера и
отчитането им в електронната база данни на „Е.П." АД. По партидата на
ответника са отразени, като неплатени задължения за периода 15.01.2016 г. до
18.05.2016г. в общ размер на 309.28 лв., която включва задължение за
консумирана ел. Енергия за същия период в общ размер на 290,28 лв. и за такса
възстановяване в общ размер на 19,00 лв.
Неплатеното
количество ел Енергия на обща стойност 290,28 лв. е от редовни отчети на
електромера.
Лихвата
за забава съобразно падежът по всяка една фактура до дата 27.04.2018г. се
равнява общо на 62,75 лв..
От заключението на вещото лице по допуснатата
и приета като доказателство по делото СЕТЕ се установи, че задълженията по
представените фактури се отнасят за два обекта на потребление, които са с
клиентски №**********:
- Абонатен №********** - гр. В., ***
- Абонатен №0103 002 148 - гр. В., ***За
първия обект *** се отнасят следните фактури с номера №1,2,4,6,8.
Първоначално
в обекта е бил монтиран СТИ с фабричен №2203 35274, тип 5177 D, монофазен, с
ток 10/60 А, произведен 2003 г. На 11.01.2016 г. уредът е демонтиран и подменен
с нов, неупотребяван, който е тип МЕ 162, монофазен, с ток 5/85 А, произведен
2015 г., с фабричен №1114 0215 6609 7546.
За втория
обект ***се отнасят следните фактури с номера №3,5,7,9,10.
Първоначално
в обекта е бил монтиран СТИ с фабричен №1114 0810 5031 6512, тип МТ 372,
трифазен, с ток 5/120 А, произведен 2010 г. На 11.01.2016 г. уредът е
демонтиран и подменен с нов, неупотребяван, който е тип МТ 174, трифазен, с ток
5/120 А, произведен 2015 г., с фабричен №1114 1715 6603 9913.
Така, че
за процесният период от 02.12.2015 г. до 27.04.2016 г. общо за двата обекта
потребяваната електроенергия се е отчитала общо с четири броя електромери.
За
процесния период от 02.12.2015 г. до 27.04.2016 г. общо за двата обекта са отчетени
общо 1071 Kwh електроенергия. Това количество е отчетено с електромери и същата
е реално доставена.
За първия
обект с абонатен №0103 002147 ***:
Първоначално
в обекта е монтиран СТИ с фабричен №2203 35 274, тип 5177 D, монофазен, с ток
10/60 А, произведен 2003 г.
Срокът на
метрологична годност е 6 години и е изтекъл в края на 2009 г. Измерените
количества ел.енергия и отразени във фактури - 1 - №0241 6255 28 и 4 -№0242
2433 53 са отчетени с електромер, горе цитирания с изтекъл срок на метрологична
годност.
Фактури с
№6 - №0243 1699 19 и №8 - 0243 9368 09 вече са с количества ел.енергия отчетени
с нов СТИ с фабричен №1114 0215 6609 7546. Същият е тип МЕ 162, монофазен, с
ток 5/85 А, произведен 2015 г. - метрологично годен. Срокът му на годност
изтича през 2021 г.
За втория
обект с абонатен №0103 002 148 - ***:
Първоначално
в обекта е бил монтиран СТИ с фабричен №1114 0810 5031 6512, тип МТ 372,
трифазен, с ток 5/120 А, произведен 2010 г. Срокът му на метрологична годност е
4 години и е изтекъл в края на 2014 г. Измерените количества ел.енергия и
отразени във фактура 3 - №0242 2225 53 са отчетени с електромер, горе цитирания
с изтекъл срок на метрологична годност.
Фактури с
№5 - №0243 1288 84, №7 -№0243 9057 55, №9 - №0244 8354 95 и №10 -0244 6966 45
вече са с количества ел.енергия отчетени с нов СТИ с фабричен №1114 1715 6603
9913. Същият е тип МТ 174, трифазен, с ток 5/120 А, произведен през 2015 г.
-метрологично годен. Срокът му на годност е 4 години и изтича в края на 2019 г..
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предявен
е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно
установяване на дължимостта на вземането на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД
срещу ответника по делото.
По допустимостта на установителния иск:
Правният
интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата
молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е
налице спор досежно дължимостта на процесната сума. В този смисъл съдебният
състав споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е
наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната
сума. По тези съображения съдебният състав приема, че предявеният иск се явява
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. Исковата молба е
постъпила в предвидения от чл. 415, ал. 1 срок.
По основателността на иска:
В тежест
на ищеца по предявения положителен установителен иск бе да установи, при
условията на пълно и главно доказване наличието на паричното задължение, както
и неговия размер, наличието на облигационна връзка между страните, и
основанието на което правото е възникнало, също така и количеството на реално доставена,
потребена и надлежно отчетена от ответника електроенергия, а в тежест на
ответника бе да установи релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника, вкл. и тези за невъзможност
начислените количества енергия да преминат през вътрешната инсталация на обекта.
От
заключението на вещото лице Е.Т. се установи, че претендираните със заявлението
по чл. 410 ГПК и с исковата молба суми по фактури са начислени в резултат на
редовен отчет по партидата на ответника.
Установено
бе от заключението на вещото лице Н.В., че е технически възможно фактурираните
количества електроенергия да преминат през ел.инсталацията на електроснабдения
обект за периода от 10.02.2016г. до 27.04.2018 г.
Основният
спорен между страните въпрос е, дали да периода през който се претендират
вземанията на ищеца по редовен отчет от 10.02.2016г. до 27.04.2018 г. за който
период се претендират вземанията по горепосочените фактури е била налице облигационна
връзка между страните по делото, възникнала по силата на договор за доставка на
електроенергия.
Съгласно
§ 1, т. 2а от ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Със сходно съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, т.1 от ОУ на
договорите за продажба на ел. енергия на „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, съгласно
която „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени
битови нужди.
В т. 12
на чл. 2 от ОУ се съдържа дефиниция на понятието „обект на потребление“.
Съгласно посочената разпоредба на ОУ „Обект“ е всеки обособен по отношение на
измерването на електрическа енергия имот на клиент, в който се консумира
електрическа енергия.
Съдът
намира, че представеното от ищеца искане №4150863/11.05.2016 г. до Енерго-Про
от ЕТ Р. – З.И., за закриване на
откритите на името на едноличния търговец партиди не установява качеството на
ответницата, като потребител по смисъла на горецитираните разпоредби в периода 10.02.2016г.
до 27.04.2018 г.. По делото липсват каквито и да е данни, как и по какъв начин са открити
партиди на името на ЕТ Ревю-З.И.. Доказателства в тази насока не бяха
представени по делото. При служебно извършена справка в търговския
регистър не се установява регистрация или пререгистрация на З.И.К., като ЕТ
Ревю – З.И.. При служебно извършена справка в имотния регистър и при служебно
изискана такава от данъчната служба на Община В. също не се установява, че ответницата
притежава право на собственост или друго вещно право, което да ѝ придава
качеството на клиент на електроснабдителното предприятие. Следователно ответникът
по иска не е имал правото на собственост върху жилищния имот, съответно
качеството си на страна по договора за продажба на електрическа енергия. Такова
договорно правоотношение би било възникнало на основание Закона за енергетиката,
който обвързва съответния потребител с притежанието на вещното право на
собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за
електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя
на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот. Същото
следва от разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във връзка с легалната
дефиниция на понятието „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“
в § 1, т. 42 от ДР отм. на ЗЕ, а след отмяната на допълнителната разпоредба –
във връзка легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ в § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ. Доказателства в тази насока обаче, не бяха събрани по делото. В този
смисъл е Решение № 205/28.02.2019 по дело №439/2018 на ВКС, ГК, III г.о.
Това
означава, че вземането по издадената заповед за изпълнение не съществува, а
искът, предвиден в чл. 422 ГПК, е неоснователен.
С оглед неоснователността
на иска за главници, неоснователен се явява и обективно съединения иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава в плащането на главницата.
Воден от
изложеното, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.п.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** срещу З.И.К. ЕГН **********
с адрес *** с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал 1 ГПК, за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по
заповед за изпълнение на парично задължение № 3327/16.5.2018 г. издадена по
ч.гр.д. № 6972 по описа на ВРС за 2018 г. сумата в размер на 309.28 лв. (триста
и девет лева и двадесет и осем ст.) представляваща главница за незаплатена ел.
енергия по фактура № 10 броя фактури за периода от 15.01.2016 г. до 18.05.2016
г. за обект на потребление с кл. № **********, аб. № **********, находящ се в
гр. В, *** и аб. № **********, находящ се в гр. В., ***,
както и сумата в размер на 62.75 лв. (шестдесет и два лева и седемдесет и пет
ст.) - мораторна лихва за забава за периода от 10.02.2016г. до 27.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на заявлението
в съда – 15.05.2018 г. до окончателно заплащане на дължимата сума, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: