Решение по дело №407/2019 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 37
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Николинка Лазарова Крумова
Дело: 20191460200407
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 37

 

Гр. Оряхово, 13.07.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Оряховския Районен Съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание на 04.06.2020г. / четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  Районен съдия:Николинка Крумова

 

с участието на секретаря А.Бориславова, като разгледа докладваното от съдия Крумова НАХД №407/2019г. по описа на Оряховски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на Г.Д.П., ЕГН:********** ***, с която е обжалвал наказателно постановление №18-0309-000255/26.07.2018г. на Началник група към ОД на МВР – Враца при РУ на МВР - Оряхово, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

          С наказателно постановление №18-0309-000255/26.07.2018г. на Началник група към ОД на МВР – Враца при РУ на МВР - Оряхово, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи на Г.Д.П., ЕГН:********** ***, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100.00 лева / сто лева / за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, а на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 10.00 лева / десет лева / за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

          С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

От жалбоподателя по делото е постъпила писмена защита, с която същият моли на основание чл.63 от ЗАНН съда да отмени НП поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, довели до неговата незаконосъобразност, както и поради липсата на безспорни доказателства за виновността му в извършване на деянието, което му е вменено като административно нарушение.Сочи, че управляваният от него автомобил е бил собственост на друго лице, че автомобилът е бил с поставени регистрационни табели и по никакъв начин не можело да се установи, че е с прекратена регистрация.Твърди се, че до момента на съставяне на АУАН не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация, за да е наличен субективен елемент за извършване на вмененото му нарушение.Сочи, че автомобилът е имал сключена валидна застраховка гражданска отговорност и е бил преминал на годишен технически преглед.Също така твърди, че в действителност е бил във въпросният автомобил, но същият е бил с изключен двигател и не го е управлявал, че автомобилът не се е намирал пред дом №8, а на паркинг пред кметство с.Софрониево.

          По делото е приложено писмо от РУ на МВР - Оряхово вх.№602/19.02.2020г., от което се установява, че лек автомобил марка „ БМВ 318 „ с ДКН:*******, собственост на С.И.М., ЕГН:********** от гр.Силистра, към 13.07.2018г. е бил спрян от движение на 06.04.2016г. от Сектор „ Пътна полиция „ гр.Силистра.

          Приложено е и писмо от РУ на МВР – Силистра вх.№779/06.03.2020г., от което се установява, че процесният автомобил е бил спрян от движение на 06.04.2016г. на основание издадена ЗППАМ №16-0288-000093/31.03.2016г. по чл.171, т.2, б.“ И „ от РУ на МВР – Козлодуй – спиране от движение на МПС за срок до 1 месец, а именно 15 дни.Посочено е, че заповедта е била издадена срещу С.И.М. от гр.Силистра, въпреки, че от 06.12.2012г. в АИС – КАТ – регистрация е заведен договор за покупко – продажба на МПС с предстоящ собственик П.Г.Д. ***.Отразено е, че до момента превозното средство не е пуснато в движение от собственика Д., който следва да извърши това по постоянен адрес и да извърши промяна в регистрацията му, както и, че към дата 13.07.2018г. автомобилът е бил спрян от движение.Сочи се също, че в сектор „ ПП „ при ОД на МВР – Силистра няма данни собственикът на МПС да е уведомен за спирането от движение на автомобила.

          Към писмото е приложена ЗППАМ №16-0288-000093/31.03.2016г., с която на основание чл.22 от ЗАНН на С.И.М. е била наложена санкция по чл.171, т.2, б.“ И „, а именно – временно спиране от движение на процесното МПС за срок до 1 месец, а именно за 15 дни.Видно от разписката към ЗППАМ, няма данни същата да е била връчена на М..

          Приложено е и копие от договор за покупко – продажба на МПС от дата 12.11.2010г., от съдържанието на което се установява, че Стефка М. в качеството си на продавач е продала на П. Д. процесното МПС.

          От служебно извършената от съда справка се установява, че към дата 13.07.2018г. процесното МПС е имало активна застраховка „ ГО „.

 

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят – Д.А.М. и свидетеля М.М.С..

 

Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 12.11.2010г. между С.И.М. в качеството й на продавач и П.Г.Д., в качеството му на купувач бил сключен договор за покупко – продажба на МПС.С последният, Д. закупил от М. процесното МПС, а именно лек автомобил марка „ БМВ 318 „, с ДКН:*******.

На 31.03.2016г. от началника на РУ на МВР – Козлодуй била издадена ЗППАМ №16-0288-000093, с която на С.И.М. била наложена санкция за това, че като собственик е предоставила процесното МПС на лице, което управлява с изтекъл срок на СУМПС – нарушение по чл.102 от ЗДвП, за което на основание чл.171, т.2, б.“ И „, била наложена санкция, а именно – временно спиране от движение на процесното МПС за срок до 1 месец, а именно за 15 дни.Няма данни ЗППАМ да е била връчена на М..

На 06.04.2016г. процесният автомобил бил спрян от движение на основание издадената ЗППАМ, като същият не бил пуснат в движение от собственика му.

На 13.07.2018г., полицейските служители от РУ на МВР - Оряхово – св.Д.М. и св.М.С. в изпълнение на служебните си задължения, извършвали контрол на пътното движение по ул.“ Г.Д. ***.05 часа полицейските служители спрели за проверка пред дом №8 на ул.“ Г.Д. ***, управляваният от жалбоподателя лек автомобил марка „ БМВ 318 „, с ДКН:*******, който се движел по ул.“ Г.Д. ***.По време на проверката длъжностните лица установили, че автомобилът е спрян от движение, а водачът му не носел СУМПС и контролен талон към него.

За констатираното нарушение актосъставителят Д.А., съставил на жалбоподателя АУАН №288/13.07.2018г., за това, че на 13.07.2018г. около 10.05 часа в с.Софрониево, обл.Враца на ул. „ Г.Д. *** управлява лек автомобил марка „ БМВ 318 „, с ДКН:*******, собственост на С.И.М., който е спрян от движение на 30.03.2016г. във връзка с чл.171, т.2, б.“ И „ от ЗДвП, както и за това, че водачът не носи СУМПС и контролен талон към него.Нарушенята квалифицирали като такива по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.Видно от съдържанието на АУАН, като свидетел по същия бил вписан М.М.С..В така съставения АУАН жалбоподателят не вписал обяснения и възражения.

АНО, след като е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, е установил, че нарушителят е извършил деянието виновно, в резултат на което в законоустановения срок е издал обжалваното наказателно постановление №18-0309-000255/26.07.2018г. на Началник група към ОД МВР – Враца, РУ – Оряхово.В наказателното постановление нарушенията били квалифицирани като такива по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

НП е било връчено на 02.12.2019г. лично на жалбоподателя.

 

След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които са еднопосочни, последователни и безпротиворечиви.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което  е допустима, като съдът притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.

По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава.В настоящият случай съдът счита, че това съответствие е налице досежно текстовото описание на нарушението.

Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля.Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това,  дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.В случай, че при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 задължава актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, които са свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административното нарушение, като това изрично следва да се отбелязва в акта.Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, необходимо е актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.Още повече, че в конкретния случай сме изправени пред хипотезата на ал.1 на чл.40 от ЗАНН.В случая, видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от Д.М. – младши полицейски инспектор при РУ на МВР Оряхово в присъствието на свидетеля - очевидец на нарушението – М.С., поради което не е нарушена посочената по – горе процедура.

Съществено нарушение на административно производствените правила е налице, когато допуснатото нарушение е ограничило правото на защита на нарушителя или когато в случай, че не е допуснато, крайния резултат би бил различен.

По приложението на материалния и процесуалния закон:

За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на страните.

В случая от събраните по делото доказателства не се опроверга по никакъв начин изложеното в АУАН, актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и НП.Ангажираните писмени и гласни доказателства по делото, установяват по безспорен начин факта на осъществяване на описаните нарушения, времето и мястото на извършването им.

Отразените в АУАН и НП констатации относно факта на управление на МПС от жалбоподателя се потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания са самостоятелно и взаимно непротиворечиви и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се потвърждава в пълна степен и от представените по делото писмени доказателства от страна на АНО, които напълно кореспондират с показанията на актосъставителя и на свидетеля очевидец.

 

 

1.По отношение на наложеното наказание по реда на чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП:

Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП гласи, че на водача на ППС е забранено да управлява ППС спряно от движение.

Съгласно чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100.00 до 300.00 лева, който управлява МПС спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на МВР.

Условията и реда за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и министъра на отбраната / чл.140, ал.2 от ЗДвП /.

Съгласно чл.2 от Наредбата, МПС и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената „ Пътна полиция „ при СДВР или ОДМВР по постоянния адрес на собственика – за физическите лица.

Разпоредбата на чл.10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС / наричана по – надолу Наредбата /, за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, като формата, размерите, шрифтът, както и изискванията към светлоотразяващите табели се определят с Българския държавен стандарт - БДС 15980 и БДС ISO 7591 и Регламент / ЕО / №2411/98 на Съвета от 03.11.1998г..

Съгласно чл.40, ал.1, т.2 от Наредбата, превозните средства се спират от движение временно при условията и по реда на чл.171, т.2 от ЗДвП.Съгласно ал.2 на чл.40, на временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак „ Спрян от движение „.В ал.3 е предвидено, че иззетите свидетелства за регистрация се предават и съхраняват в отдел/сектор „ ПП „ при СДВР/ОДМВР, където са регистрирани превозните средства.

В случая както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по следния начин – „ управлява МПС - лек автомобил марка „ БМВ 318 ТДС „ с ДКН:*******, собственост на С.И.М., който е спрян от движение на 30.03.2016г. във връзка с чл.171, т.2, б.” И „ от ЗДвП „.Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е описано ясно и пълно, с посочване на всички обстоятелства, относими към елементите от състава му – отразено е, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал спряно от движение МПС, както и обстоятелството чия собственост е същото и основанието, на което е било спряно от движение.Тези факти изпълват обективната страна на административнонаказателния състав на чл.177, ал.1, т.4, пр.1, вр.чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и са достатъчни от гледна точка упражняване правото на защита на нарушителя, а именно да разбере за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност и въз основа на какви факти.Липсата на информация в АУАН и НП относно това, кога, от кого и с какъв акт процесният лек автомобил е бил спрян от движение, този акт сведен ли е до знанието на жалбоподателя и по какъв начин, бил ли е оспорен по предвидения за това ред и влязъл ли е в сила, по никакъв начин не опорочава законосъобразността на АУАН и НП, тъй като тези обстоятелства засягат въпроси по същество на делото – има ли извършено нарушение и извършено ли е то виновно от лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност.

По делото е безспорно установено, че на 31.03.2016г. е била издадена ЗППАМ, с която на собственика на автомобила Стефка М. е била наложена санкция по чл.171, т.2, б.” И „ от ЗДвП, като в същата е отразено в реквизита отнети документи СРМПС.

Съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП, ЗППАМ има предварително изпълнение – нейните правни последици възникват от момента на издаване на заповедта, а не от влизането й в сила.ЗППАМ представлява индивидуален административен акт, който се издава и изпълнява незабавно по силата на закона и действието му не е обусловено нито от връчването, нито от евентуалното му оспорване по административен ред.

Действията, чрез които се налагат ПАМ са изброени в чл.172, ал.1 от ЗДвП.Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярка към момента на издаването на заповедта, е установено по надлежния ред съответно нарушение.Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила.

Съгласно чл.40, ал.1, т.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС / наричана по – надолу Наредбата /, превозните средства се спират от движение временно – при условията и по реда на чл.171, т.2 от ЗДвП.Ал.2 на същия текст предвижда, че на временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак „ Спрян от движение „.Иззетите свидетелства за регистрация се предават и съхраняват в отдел/сектор „ Пътна полиция „ при СДВР/ОДМВР, където са регистрирани превозните средства – ал.3 на чл.40.Причините и датата на спирането от движение се въвеждат в АИС КАТ – чл.42 от Наредбата.

Съгласно чл.43, ал.1 от Наредбата, временно спрените превозни средства се пускат в движение след отстраняване на причините, поради които са били спрени, и извършване на преглед за техническа изправност, а съгласно ал.3, след пускане в движение на превозното средство, на собственика се връща част втора от свидетелството за регистрация на превозното средство

 

В процесния случай обаче няма каквито и да било данни и доказателства по делото ЗППАМ да е била връчвана на собственика на автомобила или да е станала достояние на трето лице, включително и на жалбоподателя.Също така липсват данни въпросното СРМПС било ли е реално отнето, кога и от кого, както и на процесното МПС да е бил поставен знак „ Спрян от движение „.Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че процесното МПС е било собственост на едно лице – Стефка М., след това е претърпяло продажба, като новият му собственик не е извършил промяна в регистрацията му, а накрая е било управлявано от жалбоподателя, като по делото липсват каквито и да е доказателства както собственика, така и жалбоподателя да са били уведомени по някакъв начин за обстоятелството, че автомобилът е спрян от движение.

Видно от представената по делото справка за нарушител, жалбоподателят е правоспособен водач на МПС.От една страна всеки водач на МПС преди управлението му е задължен да констатира както техническата изправност на МПС, така и наличието на всички документи, обуславящи надлежната регистрация на МПС.От друга страна обаче в конкретния случай на жалбоподателя не може да бъде вменено във вина управлението на процесния автомобил, който е бил спрян от движение, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства, че жалбоподателят е управлявал чуждото МПС със знанието, че управлява такова МПС, което е било спряно от движение на основание чл.171, т.2, б.” И „ от ЗДвП и доколкото на същото не е бил поставен знак „ Спрян от движение „ и е имало сключена валидна застраховка „ Гражданска отговорност „.

Ето защо и по изложените съображения атакуваното НП в тази му част следва да бъде отменено.

1.По отношение на наложеното наказание по реда на чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП:

Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС от съответната категория и контролния талон към него.

Съгласно чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба 10.00 лева водач, който не носи определените документи – СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното МПС.

В конкретния случай нарушението е описано по следния начин „ не носи СУМПС и контролен талон към него „, т.е. не носи и двата документа.Тоест санкцията е за неносене на който и да е от двата документа.В случая се касае за неносене и на СУМПС и на Контролен талон, т.е. налице са две нарушения, за който е следвало да се наложат две отделни наказания.Като не са наложени две отделни санкции за липсата на СУМПС и за липсата на Кнотролен талон с наказателното постановление се е стигнало до нарушение до чл.18 от ЗАНН, съгласно който, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Ето защо заради нарушение разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, наказателното постановление, в частта относно наложената глоба за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП в размер на 10.00 / десет лева /, също следва да бъде отменено.

 

Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р       Е       Ш       И   :

 

          ОТМЕНЯ НП №18-0309-000255/26.07.2018г. на Началник група към ОД на МВР – Враца при РУ на МВР - Оряхово, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Г.Д.П., ЕГН:********** ***, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100.00 лева / сто лева / за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, а на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 10.00 лева / десет лева / за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок след получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Враца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: