Разпореждане по дело №36/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е образувано пред Окръжен съд-С. по въззивната жалба на Ю. Сашев И. от с. Т., общ. С. в качеството му на Ч. А. Ат. А. срещу решение № 108/15.10.2010г., постановено по Г.д. № 79/2010г. на Районен съд-Д..

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от „Ю.И.-Ю. И.” с. Т., обл. С. с Булстат *********, представлявано от Ю. Сашев И., с ЕГН * против „А. Х. с. Т., обл.С. с Булстат *********, представлявано от А. Ю. Х., с ЕГН * ИСК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик върху избен /приземен/ етаж, с площ от 146 кв. м. и за 58 кв. м. от първи етаж (над избения и под битовата сграда), който етаж е също с площ от 146 кв.м., която част от първия етаж към момента са преустроени в рецепция към хотела на ответника по делото, към настоящия момент намиращ се в УПИ VІ- семеен хотел, и осъждането му да предаде собствеността и владението, който имот ответника държи и владее без правно основание като неоснователен и недоказан.

С решението съдът е осъдил „Ю.И.-Ю. И.” да заплати на „А. Х. с. Т., представлявано от А. Ю. Х. сумата от 1600.00 / хиляда и шестотин/ лева- разноски по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт жалбоподателя го обжалва по съображения за незаконосъобразност и необоснованост.

Твърди се във въззивната жалба, че извода на съда досежно действието на договора за доброволна делба на незастроената част от имота до голяма степен е предопределил изхода от съдебния спор. Същевременно съдът не е констатирал, че към момента на делбата не са обособени дяловете и не са образувани самостоятелни поземлени имоти според изискванията на чл. 200, ал.3 ЗУТ. Договорът за доброволна делба е от 13.03.2010г., като заповедта на кмета на общината е от 31.10.2003г. Безспорен според твърденията във въззивната жалба е факта, че към настоящия момент процесният имот се намира в УПИ ІV-семеен хотел, който УПИ е станал собственост на ответника по делото именно по силата на договора за доброволна делба. Съдът обаче не си е изяснил въпроса кой е обекта на покупко-продабжа в извършените от двете страни сделки със "СЕРДИКА С." . Твърди се, че процесният имот, представляващ избен /приземен/ етаж с площ от 146 кв.м. и частта от първия етаж над избения с площ от 58 кв.м. представлява функционално неразделна част от имота на ищеца. Свидетеля Палагачева е дала показания по делото, че към момента на продажба акта за прехвърляне на имота включва и кухня и съблекалня и санитарни възли, които са индентични с процесните имоти. Върху тази част на сградата не е възниквала съсобственост за да бъде извършвана делба между страните. Твърди се още, че според изискванията на технологичния процес в предприятието процесните помещения не представляват самостоятелен обект, който да бъде предмет на сделки, включително и делба. Показанията на свид. Карамалакова също удостоверявали действителната воля на страните по сделката в смисъл, че процесната част от имота е част от мандрата. Твърди се също, че ответника е имал ясна представа, че спорните помещения са част от имота на ищеца, тъй като между страните е съществувал предварителен договор за покупко-продажба на тази част от имота, но до окончателен договор не се е стигнало и същия е развален по съгласие на страните. Необосновани били изводите на съда на база на екзекутивните чертежи, извършеното преустройскто на процесната част и свързването й функционално към сградата на ответника, която се ползва за хотел.Извършеното строителство и преустройство на спорните помещения не правело автоматично ответника собственик.

Предвид тези доводи счита постановеното решение за порочно и моли съда да го отмени и по същество да уважи исковата претенция.

В писмен отговор въззиваемия заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Според него се сочели формални и шаблонни нарушения, без да се посочи конкретно в какво се изразяват.Твърди се, че един първоинстнанционен съд бил отхвърлил иска, след което окръжния съд също го бил отхвърлил. Твърди се още, че ответника владеел имота на годно правно основание-нотариален акт, влезли в сила проекти и строителни книжа и най-важното според него- договор за доброволна делба от 13.03.2010г., където самият той бил съгласен къде минава границата между двата имота. Иска се оставяне в сила на обжалваното решение.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от А. А. и А. М., както и лично от жалбоподателя.

За въззиваемия А. Ж. Ч. оспорва подадената жалба.

След преценка на изложеното във въззивната жалба, като взе предвид събраните пред районния съд доказателства, мотивите на обжалваното решение и повторно изслуша вещото лице по назначената експертиза съдът възприе следното:

По допустимостта на жалбата: Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване съдебен акт в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, при което следва да се разгледа по същество.

За да постанови решението си районния съд е приел в мотивите си inter alia:".....Към настоящият момент мандрата, представлява едноетажна масивна сграда с обща застроена площ от 405.29 кв.м., повдигната в с червен цвят и семеен хотел, застроен на калкан, представляващ масивна жилищна сграда на три жилищни, един вкопан и един мансарден етажи, със застроена площ на първи етаж от 148.29 кв. м., повдигната в син цвят по скица на вещото лице по СТЕ /л.69 по Г.д. № 11/2009г. по описа на ДРС/.Безспорно е, че към настоящия момент процесния имот се намира в УПИ..- семеен хотел, който урегулиран поземлен имот е станал собственост на ответника по силата на Договор за доброволна делба от 13.03.2003 г. Не се доказаха твърденията в исковата молба, че процесния имот, представляващ избен /приземен/ етаж, с площ от 146 кв.м. и частта от първия / над избения/ с площ от 58 кв.м. e изключителна собственост на ищеца. Установава се, че по екзекутивните чертежи е предвидено достъп до мандрата през рецепцията на хотела, но в действителност не е изпълнен, предвидено е битово помещение - кухня и баня, което в момента е първи етаж на хотелската сграда, където е рецепцията и ресторанта към хотелската част. На место първият етаж на хотелската част е рецепция, фоае и зала на ресторанта, а по екзекутивния проект е отразено, че това са битови помещения - санитарни възли".

Решаващия състав категорично не възприема фактическата обстановка и решаващите изводи на първоинстанционния съд.Същата не се основава на събрания доказателствен материал, в частност на показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице.

За да развие правните си изводи съдът възприема следната фактическа обстановка: През 2001г. "С.-С." Ч. М. П. прехвърля на "Ю. И." мандра с кухня, съблекалня и санитарни възли. Към този момент мандрата е имала склад и той се е намирал под кухнята, съблекалнята и тоалетните. Склада е конструктивно и функционално принадлежащ към мандрата. През 2002г. е осъществена втора прехвърлителна сделка от "С.С." , по силата на която е продадена на "А. Х. битова сграда, представлянаща надстройка на част от помещенията на мандрата. Продажбата през 2001г. е извършена по решение на съвета на Директорите. Продажбата е обхващала цялата производствена площ, вкл. първия етаж от т.нар. битова сграда, която към този момент е представлявала битови стаи за работниците, кухня и съблекалня. Тази фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П.и К.. Същите установяват още, че сделките са извършени след преговори с потенциалните купувачи, като в хода на преговорите е станало въпрос, че на "А. Х. се продават трите етажа от битовата сграда, които са над продадената вече производствена част.

Тази фактическа обстановка кореспондира и със заключението на вещото лице инж. Т. Т.-Драганова, според което заключение битовата сграда е построена значително след построяване на мандрата /производствената част/, "върху старите съществуващи зидове на битовите помещения, които са отделна част от останалата постройка".

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен и доказан.

Безспорно е от фактическите твърдения на страните, че процесната площ се владее от ответника по делото и този факт е доказан.

От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно, че процесната част от имота конструктивно и функционално е била част от производствената база на мандрата и е продадена от "С.-С." на ищеца по делото. Тя е продадена в цялост, ведно с прилежащите складови помещения съблекалня, кухня и сервизни помещения. Ирелевантни в случая са изложените доводи в защитата по същество на въззиваемия, че след като е сключен между страните договор за доброволна делба, ответника се явява собственик на претендираните помещения. Това е така, защото по отношение на застроената част от имота съсобственост не е възниквала и тя не е била предмет на делбата. На следващо място делбата касае само незастроената площ от УПИ и уточнението, че разделителната линия между новообразуваните УПИ минава през калканната стена не предизвиква никакво разместване на блага, касаещи мандрата и битовата сграда.

Неправилно също така се твърди от въззиваемия, че при две разглеждания от районния съд и от окръжния искът бил отхвърлен. При първоначалното разглеждане на делото районния съд се е произнесъл по непредявен иск, което е констатирано от въззивната инстанция и без произнасяне по същество делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Процесната част от сградата на ищеца се владее от ответника без правно основание. Това е така, тъй като липсва съглашение между тях относно ползването на складовото помещение на мандрата, кухнята и съблекалните, като същите са преустроени от ответникаи без съгласието на ищеца.

При така установеното съдът приема, че са налице релевантните елементи от фактическия състав на чл. 108 ЗС и обжалваното решение следва да бъде отменено, като исковата претенция бъде уважена изцяло.С оглед изхода на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции общо в размер на 946,10 лв.

Мотивиран от горното Окръжен съд-С. в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 108/15.10.2010г., постановено по Г.д. № 79/2010г. на Районен съд-Д. като незаконосъобразно и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А. Х. с. Т., обл.С. с Булстат . представлявано от А. Ю. Х., с ЕГН *, че „Ю.И.-Ю. И.” с. Т., обл. С. с Булстат .., представлявано от Ю. Сашев И., с ЕГН * е собственик върху избен /приземен/ етаж, с площ от 146 кв. м. и за 58 кв. м. от първи етаж (над избения и под битовата сграда), който етаж е също с площ от 146 кв.м., която част от първия етаж към момента са преустроени в рецепция към хотела на ответника по делото, към настоящия момент намиращ се в УПИ ..- семеен хотел, и

ОСЪЖДА „А. Х. с. Т., обл.С. с Булстат .., представлявано от А. Ю. Х., да предаде собствеността и владението,ВЪРХУ ТАКА ОПИСАНИЯ ИМОТ който имот ответника държи и владее без правно основание на “.И.-Ю. И.” с. Т., обл. С. с Булстат *********, представлявано от Ю. С. И., с ЕГН *.

ОСЪЖДА „А. Х. представлявано от А. Ю. Х. ДА ЗАПЛАТИ на “.И.-Ю. И.” с. Т., обл. С. , представлявано от Ю. С. И. деловодни разноски в размер на 946,10 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК предвид цената на иска.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: