Р Е Ш Е Н И Е
№ 260113 / 5.4.2022г.
гр. Перник, 05.04.2022 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00694 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
чрез пълномощника адв. Г.Т., срещу И. С. С., ЕГН **********,***, и настоящ
адрес:***, иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за заплащане на сумата 3520,00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 25720/12.06.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.11.2019 г., до изплащане на
вземането, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за заплащане на сумата 3520,00 лв., като получена без основание.
В исковата молба се
излага, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
25720/12.06.2018 г., въз основа на който ищецът предоставил на ответника сумата
3520,00 лв., която последният се задължил да върне на 40 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 88,00 лв., първата с падеж 12.07.2019 г.,
а последната с падеж – 11.04.2019 г. Твърди се, че ответникът не е заплатил
нито една вноска по кредита. Моли за уважаване на предявения иск по изложените
съображения, а в условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен
поради приемането му за нищожен, за връщане на полученото без основание.
Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез
пълномощника му адв. М., в който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Оспорва положените върху договора за кредит и съпътстващите го
документи подписи, както и получаването на сумата по кредита. Прави възражение,
че договорът е нищожен, тъй като е сключен в противоречие със ЗПК. Моли за присъждане
на сторените разноски.
Съдът, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от представения по делото договор за потребителски
кредит № 25720/12.06.2018 г., че на 12.06.2018 г., че са направени изявления „НД МЕНИДЖМЪНТ“
ООД да предостави на И. С. С. сумата 3520,00 лв. с краен срок за погасяването й 11.04.2019 г. при
годишен лихвен процент 0% и ГПР 49,99%.
Към договора са приложени Общи условия за предоставяне на
потребителски паричен кредит от „НД Мениджмънт“ ООД, искане за кредит с вх. №
25720/12.06.2018 г. от И.С.С., приложение № 1 към договор за заем №
25720/12.06.2018 г. и декларации за съгласие в съответствие със Закона за
защита на личните данни от И.С.С. и С.А.С..
Приет е разходен касов ордер с № П153/12.06.2018 г.,
съгласно който по кредит 25720/12.06.2018 г. „НД Мениджмънт“ ООД е предоставил
в брой и И. С. С. е получила сумата 3520,00 лв.
Представени са в заверен препис трудов договор №
061/06.04.2015 г. и допълнително споразумение, сключени между „НД Мениджмънт“
ООД и В.В.Г., пълномощно от 06.04.2015 г., с което управителят на „НД
Мениджмънт“ ООД упълномощава В.В.Г. да подписва от негово име и за негова
сметка договори за потребителски кредит, както и трудов договор № 9/29.07.2011
г. идопълнително споразумение, сключени между „НД Мениджмънт“ ООД и Анета
Михайлова Сергиева.
По делото
са използвани специални знания на вещо лице по допусната съдебно-графологична
експертиза. Според заключението на вещото лице Е.К. подписът в графа „Получил
сумата“ в РКО с № П153/12.06.2018 г. е
изпълнен от И.С.С., ръкописният текст със съдържание „И.С.С.“ и подписите,
положени в графите „кредитополучател“ под текста и в графа „кредитополучател“
на последната страница в Договор за потребителски кредит № 25720/12.06.2018 г.
са изпълнени от И.С.С., и ръкописните текстове със съдържание „И.С.С. **********“
и подписите, положени най-вляво под текста в Общи условия за предоставяне на
потребителски паричен кредит от „НД Мениджмънт“ ООД са изпълнени от И.С.С..
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно и обосновано, неоспорено от страните
по делото.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, съединен
в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9, ал. 1 от ЗПК:
При така предявения иск в
тежест на ищеца е да установи, че между страните е сключен договор за кредит с
твърдяното съдържание, по който е изправна страна и по силата на който за
ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума в уговорения срок,
настъпване на изискуемостта на вземането и размера на претенцията
си.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне.
По делото е представен
договор за кредит, подписан от представител на ищеца и ответника, поради което
същият се ползва с формална доказателствена сила, че изявленията са направени
от посочените лица. Предвид направеното от ответника оспорване на авторството
на положения подпис, в производството
по делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната съдебно-графологична
експертиза, което потвърждава, че подписът, положен за кредитополучател в договора
за кредит, е изпълнен от ответника. Относно възражението, направено в отговора
на исковата молба, че договорът не е подписан от упълномощено лице от ищеца
следва да се отбележи, че съгласно
даденото в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС
разрешение, недействителността на сделката, сключена при условията на чл. 40 ЗЗД, е установена в интерес на представлявания, на която само той може да се
позове. В случая не само, че такова възражение не е направено от ищцовото
дружество, а напротив – предявявайки иск за вземането по договора, то
потвърждава правните му последици, поради което направеното в тази връзка
възражение от ответника е неоснователно.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът в качеството на заемодател се е задължил да предостави на ответника в
качеството на заемополучател сумата 3520,00
лв. със задължение за връщането й на 40 седмични вноски в срок до 11.04.2019 г.
при годишен лихвен процент 0% и годишен процент на разходите 49,99 %.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод,
че същият отговаря на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит, поради което приема, че между ищеца и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за кредит. В договора е посочен
общия размер на кредита и условията за усвояването му, посочен е фиксиран
лихвен процент, посочен е годишен процент на разходите, посочени са погасителните вноски по брой, размер, падеж на първата и последната вноска,
като в приложение към него, подписано от страните, са посочени падежите на
всички погасителни вноски. Договорът отговаря и на останалите изискуеми от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК реквизити. Тъй като в договора е уговорено, че заетата
сума се погасява при фиксиран лихвен процент 0% за целия срок на договора, изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК за посочване на последователността на разпределение
на вноските е неприложимо и не се отразява на действителността на договора
липсата на разбивка в погасителния план на всяка от погасителните вноски. Погасителният план към договора е в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за
посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна
вноска, което е въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК касае ситуация, в която потребителят погаси
предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда
право да получи нов погасителен план и в този само случай планът трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е
и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗПК, според която когато се прилага чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК кредиторът предоставя на потребителя при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От това
следва, че хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т. 11,
която е приложима в настоящия случай и съобразно която не е предвидено такова
завишено по съдържание изискване към погасителния план. Не е приложимо и
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК, доколкото договорът не е за стоков кредит. В случая
е посочен общия размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, като е налице и погасителен план с посочване на
точни дати за погасяване и фиксирана сума. че процесният договор. Неоснователно е възражението, че договорът за
кредит не отговаря на изискването на чл.
10, ал. 1, т. 1 от ЗПК, доколкото за да се установи дали размерът на шрифта на процесния договор
за заем е по-малък от изискуемия се по закон е налице необходимост от
констатации в тази смисъл от специализирано в тази област лице, каквито не са
събрани по надлежния процесуален ред. Следва да се отбележи също така, че
изискването за минимален размер на шрифта не е самоцелно, а предназначено да
защити икономически по-слабата страна от включването в договора с дребен шрифт
на неблагоприятни за нея условия. Видно от представения договор, че в случая
правата и интересите на кредитополучателя не са нарушени, тъй като калузите на
договора са четливи, формулирани по разбираем и ясен начин и това дава
възможност на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. С оглед
изложеното, съдът прави извод, че възражението на ответника за недействителност
на договора на посочените основания е неоснователно.
Относно доводът за недължимост на
сумата 236,00 лв. – еднократна комисионна за определяне на кредитния риск,
съдът намира следното:
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да
се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. С оглед изложеното, съдът приема, че посочената клауза
е недействителна, но доколкото не е част от същественото съдържание на
договора, на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД не влече нищожност на
договора.
От приетия по делото в оригинал
РКО, съдържащ подписа на ответника, което се потвърждава и от заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза, съдът приема, че
ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на заетата сума
на кредитополучателя, поради което за ответника е възникнало задължение за връщането
й в уговорения срок.
Ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, че е върнал получената
сума, като към момента е настъпил падежът и на последната погасителна вноска –
11.04.2019 г. Липсват доказателства за плащане на предвидената в договора
такса, поради което главницата не подлежи на намаляване с тази сума.
С оглед изложеното, съдът прави
извод, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Като законна последица от
предявяване на иска следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2019, до изплащане на
вземането.
Предвид уважаване
на главния иск, не е налице процесуалното условие за разглеждане на предявения
в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК същият претендира разноски в размер на 576,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, и 281,60 лв. за държавна такса за производството, които съобразно
представените доказателства са действително извършени, поради което следва да
му бъдат присъдени.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********,***, и
настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, сумата 3520,00 лв. /три хиляди петстотин и двадесет лева/ - главница по Договор за потребителски кредит № 25720/12.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
18.11.2019 г., до изплащане на вземането, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ****, сумата
857,60 лв. /осемстотин петдесет и седем
лева и шестдесет стотинки/,
предсталвяваща разноски за производството по делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: