Решение по дело №694/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260113
Дата: 5 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20201720100694
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260113 / 5.4.2022г.      

         

гр. Перник, 05.04.2022 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 00694 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез пълномощника адв. Г.Т., срещу И. С. С., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***,  иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за заплащане на сумата 3520,00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит 25720/12.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.11.2019 г., до изплащане на вземането, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за заплащане на сумата 3520,00 лв., като получена без основание.

В исковата молба се излага, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 25720/12.06.2018 г., въз основа на който ищецът предоставил на ответника сумата  3520,00 лв., която последният се задължил да върне на 40 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 88,00 лв., първата с падеж 12.07.2019 г., а последната с падеж – 11.04.2019 г. Твърди се, че ответникът не е заплатил нито една вноска по кредита. Моли за уважаване на предявения иск по изложените съображения, а в условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен поради приемането му за нищожен, за връщане на полученото без основание. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез пълномощника му адв. М., в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва положените върху договора за кредит и съпътстващите го документи подписи, както и получаването на сумата по кредита. Прави възражение, че договорът е нищожен, тъй като е сключен в противоречие със ЗПК. Моли за присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

          Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 25720/12.06.2018 г., че на 12.06.2018 г., че са направени изявления „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД да предостави на И. С. С. сумата 3520,00 лв. с краен срок за погасяването й 11.04.2019 г. при годишен лихвен процент 0% и ГПР 49,99%.

          Към договора са приложени Общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „НД Мениджмънт“ ООД, искане за кредит с вх. № 25720/12.06.2018 г. от И.С.С., приложение № 1 към договор за заем № 25720/12.06.2018 г. и декларации за съгласие в съответствие със Закона за защита на личните данни от И.С.С. и С.А.С..

          Приет е разходен касов ордер с № П153/12.06.2018 г., съгласно който по кредит 25720/12.06.2018 г. „НД Мениджмънт“ ООД е предоставил в брой и И. С. С. е получила сумата 3520,00 лв.

          Представени са в заверен препис трудов договор № 061/06.04.2015 г. и допълнително споразумение, сключени между „НД Мениджмънт“ ООД и В.В.Г., пълномощно от 06.04.2015 г., с което управителят на „НД Мениджмънт“ ООД упълномощава В.В.Г. да подписва от негово име и за негова сметка договори за потребителски кредит, както и трудов договор № 9/29.07.2011 г. идопълнително споразумение, сключени между „НД Мениджмънт“ ООД и Анета Михайлова Сергиева.

          По делото са използвани специални знания на вещо лице по допусната съдебно-графологична експертиза. Според заключението на вещото лице Е.К. подписът в графа „Получил сумата“ в РКО с № П153/12.06.2018 г. е изпълнен от И.С.С., ръкописният текст със съдържание „И.С.С.“ и подписите, положени в графите „кредитополучател“ под текста и в графа „кредитополучател“ на последната страница в Договор за потребителски кредит № 25720/12.06.2018 г. са изпълнени от И.С.С., и ръкописните текстове със съдържание „И.С.С. **********“ и подписите, положени най-вляво под текста в Общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „НД Мениджмънт“ ООД са изпълнени от И.С.С..

          Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и обосновано, неоспорено от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК:

При така предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че между страните е сключен договор за кредит с твърдяното съдържание, по който е изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума в уговорения срок, настъпване на изискуемостта на вземането и размера на претенцията си.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

          По делото е представен договор за кредит, подписан от представител на ищеца и ответника, поради което същият се ползва с формална доказателствена сила, че изявленията са направени от посочените лица. Предвид направеното от ответника оспорване на авторството на положения подпис, в производството по делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната съдебно-графологична експертиза, което потвърждава, че подписът, положен за кредитополучател в договора за кредит, е изпълнен от ответника. Относно възражението, направено в отговора на исковата молба, че договорът не е подписан от упълномощено лице от ищеца следва да се отбележи, че съгласно даденото в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, недействителността на сделката, сключена при условията на чл. 40 ЗЗД, е установена в интерес на представлявания, на която само той може да се позове. В случая не само, че такова възражение не е направено от ищцовото дружество, а напротив – предявявайки иск за вземането по договора, то потвърждава правните му последици, поради което направеното в тази връзка възражение от ответника е неоснователно.

 С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът в качеството на заемодател се е задължил да предостави на ответника в качеството на заемополучател сумата 3520,00 лв. със задължение за връщането й на 40 седмични вноски в срок до 11.04.2019 г. при годишен лихвен процент 0% и годишен процент на разходите 49,99 %.

От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че същият отговаря на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, поради което приема, че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит. В договора е посочен общия размер на кредита и условията за усвояването му, посочен е фиксиран лихвен процент, посочен е годишен процент на разходите, посочени са погасителните вноски по брой, размер, падеж на първата и последната вноска, като в приложение към него, подписано от страните, са посочени падежите на всички погасителни вноски. Договорът отговаря и на останалите изискуеми от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК реквизити. Тъй като в договора е уговорено, че заетата сума се погасява при фиксиран лихвен процент 0% за целия срок на договора, изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК за посочване на последователността на разпределение на вноските е неприложимо и не се отразява на действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на всяка от погасителните вноски. Погасителният план към договора е в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска, което е въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план и в този само случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗПК, според която когато се прилага чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От това следва, че хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т. 11, която е приложима в настоящия случай и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния план. Не е приложимо и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК, доколкото договорът не е за стоков кредит. В случая е посочен общия размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, като е налице и погасителен план с посочване на точни дати за погасяване и фиксирана сума. че процесният договор. Неоснователно е възражението, че договорът за кредит не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗПК, доколкото за да се установи дали размерът на шрифта на процесния договор за заем е по-малък от изискуемия се по закон е налице необходимост от констатации в тази смисъл от специализирано в тази област лице, каквито не са събрани по надлежния процесуален ред. Следва да се отбележи също така, че изискването за минимален размер на шрифта не е самоцелно, а предназначено да защити икономически по-слабата страна от включването в договора с дребен шрифт на неблагоприятни за нея условия. Видно от представения договор, че в случая правата и интересите на кредитополучателя не са нарушени, тъй като калузите на договора са четливи, формулирани по разбираем и ясен начин и това дава възможност на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. С оглед изложеното, съдът прави извод, че възражението на ответника за недействителност на договора на посочените основания е неоснователно.

Относно доводът за недължимост на сумата 236,00 лв. – еднократна комисионна за определяне на кредитния риск, съдът намира следното:

Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед изложеното, съдът приема, че посочената клауза е недействителна, но доколкото не е част от същественото съдържание на договора, на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД не влече нищожност на договора.

От приетия по делото в оригинал РКО, съдържащ подписа на ответника, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза, съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на заетата сума на кредитополучателя, поради което за ответника е възникнало задължение за връщането й в уговорения срок.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, че е върнал получената сума, като към момента е настъпил падежът и на последната погасителна вноска – 11.04.2019 г. Липсват доказателства за плащане на предвидената в договора такса, поради което главницата не подлежи на намаляване с тази сума.

С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

Като законна последица от предявяване на иска следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2019, до изплащане на вземането.

Предвид уважаване на главния иск, не е налице процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

 

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК същият претендира разноски в размер на 576,00 лв. за адвокатско възнаграждение, и 281,60 лв. за държавна такса за производството, които съобразно представените доказателства са действително извършени, поради което следва да му бъдат присъдени.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, сумата 3520,00 лв. /три хиляди петстотин и двадесет лева/ - главница по Договор за потребителски кредит 25720/12.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.11.2019 г., до изплащане на вземането, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.

ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, сумата 857,60 лв. /осемстотин петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, предсталвяваща разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: