Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка И. гр. д. № 4541 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 41333/15.08.2018 г., постановено по гр. д.
№ 44198/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 67 състав, е признато за установено на
основание чл.422 ГПК, че А.И.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата
1436, 82 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.11.2012 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2015 г.
до изплащане на вземането, лихва за забава в размер 211, 55 лв. за периода от
31.12.2012 г. до 09.12.2015 г. и сумата 109, 20 лева – дължима сума за дялово
разпределение за периода от м.11.2012 г. до м.04.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от 17.12.2015 г. до изплащане на вземането, които вземания
касаят топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ул. „********и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д.№ 79001/2015 г. по описа на СРС, 67 състав, като
е отхвърлен искът за главница за доставена от дружеството топлинна енергия за
разликата над 1 436, 82 лв. до 2 607, 05 лв., искът за обезщетение за забавено
плащане на дължимата сума за топлинна енергия за разликата над 211, 55 лв. до
338, 42 лв. и искът за обезщетение за забавено плащане в размер 20, 04 лв. на
дължимата сума за дялово разпределение, касаещо
периода от 31.12.201 2г. до 09.12.2015 г. Ответницата е осъдена да заплати на
ищеца сумата 192,18 лв. - разноски за държавна такса и депозит в исковото
производство и сумата 63, 55лв. – разноски за държавна такса и възнаграждение
за юрисконсулт в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на
ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 408, 50 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение и депозити в производството. Решението е постановено
при участието на „Д.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове за главница за
топлинна енергия и за лихва за забава върху нея, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението
в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
В приетата по делото съдебно – техническа експертиза е дадено заключение от
вещото лице относно количеството и стойността на доставената топлинна енергия
за процесния топлоснабден
имот. Потребената топлинна енергия е изчислена по
формула от т.6.1. съгласно Методика за дялово разпределение, а не по показания
на контролни топломери. Поставянето на такива е по искане на живущите в
етажната собственост, като същите не са заявили такова желание и не са изпълнили
задължението си. От мотивите на обжалваното съдебно решение счита, че става
ясно, че от неизпълнението на това задължение ответникът черпи положителни
правни последици. В разрез със съдебната практика СРС не е изложил подробни
съображения, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, което
задължение има императивен характер и не зависи от това дали съдът възприема
или не заключението. В края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет, съобразно нормативните изисквания. По делото
липсват данни за извършена рекламация в предвидения в чл.70, ал.6 от Наредбата
за топлоснабдяването 30-дневен срок за възражение по
отчета на уреди и разпределение на енергията, извършено с изготвените от
третото лице – помагач изравнителни сметки за исковия период. Като не е
съобразил тези обстоятелства, счита, че решаващият съд е направил неточни
правни изводи. Неподписването на изготвения отчет не прави грешно изчислението
на топлинната енергия, негодни техническите уреди или неоснователно
задължението за заплащане на топлинната енергия. Напротив, съдебно –
техническата експертиза е установила, че изчисленията са съобразени с
методиката, уредите са годни и дружеството е спазило всички нормативни и
технически изисквания. Съгласно действащата нормативна уредба подписването на
отчета от страна на абоната не е елемент от фактическия състав за възникване на
задължение за заплащане на топлинна енергия, нито влияе за отпадане на
основанието му. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи
изцяло предявения иск относно претендираната главница за топлинна енергия и
лихва за забава върху нея, както и да му присъди сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответницата А.И.Т., с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е
обсъдил всички ангажирани по делото доказателства включително експертното
заключение по изслушаната съдебно – техническа експертиза относно извършеното
разпределение на ползваната топлинна енергия в процесния
имот. От разпита на свидетелката С.Д.е установено, че ответницата не е
присъствала при отчитането на уредите от представителите на фирмата за дялово
разпределение, както и не е подписала протокола от 31.05.2015 г. за извършено
второ посещение. С оглед на това счита, че правилно и обосновано СРС е приел за
недоказано от страна на ищеца за извършено посещение за отчет в имота на
ответницата за сезон 2014/2015 г. Моли съда да потвърди решението в обжалваната
част.
Третото лице – помагач на ищеца -
„Д.“ ЕООД, понастоящем „Т.С.“ ЕООС, след извършено преобразуване, не е
депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната
жалба.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е собственик
на топлоснбаден имот: апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „********, аб.
№ 364317 и в това си качество са потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на § 1, г.42 от ДР на
ЗЕ. Дяловото разпределение в имота се извършва от „Д.“ ЕООД. Ответницата не е
погасили задълженията за заплащане на потребената
топлинна енергия за периода м.11.2012 г. – м.04.2015 г. на стойност от 2 607, 05 лв. – главница
и 338, 42 лв. – лихва за забава за периода 31.12.2012 г. г., 109, 20 лв. –
дялово разпределение и 20, 04 лв. – лихва. За посочените задължения спрямо
ответницата е постановена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която е депозирала възражение. Претендира установяване на задълженията му
спрямо ответницата, както и сторените в заповедното и исковото производство
разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
от ответницата оспорва предявените искове. Излага съображения, че претендираните от ищеца суми са определени в нарушение на
ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването, както и общите
условия на ищеца. В сградата съществувала смесена система за отчет – чрез
разпредели и топломери. Наличието на такава система води до невъзможност да
бъдат изготвени коректни сметки, които да отразяват реалното потребление на
топлинна енергия, тъй като на част от абонатите е извършван реален отчет, а
друга част – чрез единици, които превръщали в киловатчасове. По тази причина счита, че претендираните
от ищеца суми са завишени и не отразяват реално консумираната от нея топлинна
енергия. Оспорва обстоятелството, че третото лице – помагач е топлинен
счетоводител за жилищната сграда. Съгласно изравнителните сметки не са отчетени
9 абоната а в писмо от 03.09.2015 г. не е извършен отчет само на нейните уреди.
С оглед на това счита, че дяловото разпределение е извършено неправилно. Позовава
се на изтекла погасителна давност за сумата от 26, 52 лв. по фактура №
**********/30.06.2012 г. Моли съда да отхвърли предявените искове, като й
присъди сторените по делото разноски.
На 17.12.2015 г. „Т.С.“
ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу А.И.Т. за сумата от 2 716, 25 лв. – главница, както и 358, 46 лв. – мораторна лихва
за периода 31.12.2012 г. – 09.12.2015 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че
длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.11.2012 г.
– м.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „********, ап.4, аб. № 364317. Посочено е, че дължимите суми са, както
следва: за потребена топлинна енергия: 2 607, 05
лв. - главница и 338, 42 лв. - лихва и за дялово разпределение: 109, 20 лв. - главница
и 20, 04 лв. - лихва.
С разпореждане от 05.02.2016 г. по ч. гр. д. № 79001/2015 г. на СРС, ІІ
ГО, 67 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като присъдил
на заявителя сторените по делото разноски в размер на 399, 10 лв., от които:
61, 49 лв. – държавна такса и 337, 61 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с които
оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение. Твърди, че фирмата за
дялово разпределение „Техем“ не е изпълнило
задължението да извърши реален отчет на уредите в етажната собственост.
Изготвените изравнителни сметки са съставени на основание документи с невярно
съдържание и не отразяват реалното потребление на топлинна енергия.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
От представения по делото нотариален акт за
учредяване право на строеж № 50, том ХVІІ, дело № 3573/1992 г. се установява,
че на 18.03.1992 г. Г.З.А., А.И. Т.и С.И.Т., като
съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.
София, ул. „********, както и други лица, собственици на други имоти, са
учредили в полза на еднолична фирма на гражданите „ЕС СИЕ ЕС“ върху притежаваните от тях недвижими имоти,
като запазват за себе си правото на строеж върху изрично изброени обекти, като
за ответницата А.И.Т. е определен апартамент № 4, във вх.Б на жилищната сграда,
втори етаж, със застроена площ 84, 95 кв. м., заедно с мазе № 3, с площ от 12,
35 кв. м.
Съгласно удостоверение изх. № 68-00-72/29.01.2015
г., издадено от „ГИС София“ ЕООД, стар адрес ул. „******** се отнася за жилищна
сграда с два входа, нанесена с пл. № 1148 в кадастрален лист 449 по плана на
гр. София, попадаща в УПИ ІІІ-406, 406А, 406Б, 407, кв.7, м. „Бели брези“, находящ се в пространството между ул. „Кюстендил“ (старо
име ул. „Атанас Ненов“) и ул. „Царево село“, със следния настоящ адрес:*** и
вх.Б.
Видно от представения протокол от проведеното
Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.
„********, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „В.Е.С.“
ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 05.07.2002 г. е сключен договор между „В.Е.С.“
ЕООД и етажната собственост с адрес в гр. София, ул. „********, по силата на
който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация
от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У-323/15.07.2011
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „И.Б.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е представено уведомление за извършване
на отчет до разпределителите и водомерите за топла вода., който ще се извърши
на 25.05.2015 г. от 18.20 ч. до 19.00 ч. и втора дата – 31.05.2015 г. от 08.45
ч.
На 31.05.2015 г. представители на „Д.“ ЕООД са
съставили протокол за второ безплатно посещение на адрес: ул. „********за отчет
на разпределители/топломери и водомери за топла вода. Не е осигурен достъп на
имоти, сред които и ап.4. Протоколът е подписан от С.Д. от ап.10.
Съгласно представеното извлечение на хартиен
носител на 31.05.2015 г. ответницата е изпратила жалба до „Техем
България“, в която е посочила, че отново имала проблем с отчитането, което
трябва да се извърши от служители на дружеството на ул. „******** на 25.05.2015
г. от 18.20. ч. до 19.00 ч., както и на 31.05.2015 г. в 8л45 ч. На 25.05.2015 г.
е била в посоченото време на адреса, но никой не я потърсил. На 31.05.2015 г.,
неделя, в 09.15 ч. е била събудена от двама мъже, които искали да извършат
отчет. Попитала ги защо си позволяват да я притесняват в почивен ден преди
10.00 ч., и те й казали, че ще напишат, че им е отказан достъп. Счита, че по
този начин са нарушени правилата за обществен ред.
На 06.08.2015 г. ответницата е изпратила жалба до
управителя на „Т.С.“ ЕООД, в която се позовава на подадената на 31.05.2015 г.
на електронна поща жалба срещу действия на служители, които извършват отчет на
уредите на адрес: ул. „********. Съгласно изготвените изравнителни сметки не е
извършен отчет на 9 апартамента, които представлявали 25 % от абонатната
станция в жилищната сграда. С оглед на това счита, че дружеството не е
изпълнило добросъвестно своите задължения и е извършило дяловото разпределение
в нарушение на закона. Оспорва изравнителната сметка. Писмото е изпратено по
пощата с известие за доставяне и е получено на 10.08.2015 г.
С писмо изх. № 15.041.878/033.09.2015 г. „Д.“
ЕООД – дружество от Групата на Техем, е уведомило
ответницата, че е разгледало жалбата й. В нея е разяснен редът за отчитане,
както и да извършване на индивидуален отчет срещу заплащане. Едномесечният срок
от получаване на дяловото разпределение за сградата – етажна собственост, в която
е процесният апартамент, започва да тече от
05.08.2015 г. След изтичане на този срок абонатите с неотчетени уреди имат още
два месеца в които да уточнят ден и час за допълнителен отчет. Както
ответницата е потвърдила в проведен телефонен разговор на втората дата за отчет
– 31.05.2015 г. ответницата е била на адреса, но е счела за неудачен часовия
диапазон на посещение на отчетниците, поради което уредите не са отчетени.
Уточняват, че в сградата няма други неотчеени
абонати. Посочен е телефонен номер, на който може да договори дата за
извършване на допълнителен отчет за имота.
От заключението на вещото лице инж. В.В.по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза,
се установява, че според главните отчети на фирмата за дялово разпределение в процесния имот за исковия период има 3 броя чугунени
радиатори и един брой неработеща лира в банята. На всички отоплителни тела има
монтирани уреди за дялово разпределение. Количеството топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване се отчита с два броя водомери за топла вода. Според
главните отчети на фирмата за дялово разпределение за отоплителните периоди
2012 г. - 2913 г. и 2013 г. – 2014 г. абонатът е осигурил достъп за отчет главните отчети са подписани. За отоплителен
сезон 2014 г. – 2015 г. абонатът не е осигурил достъп и изразходваната топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване са на база. Общата
изчислена сума за разглеждания период по данни на фирмата за дялово
разпределение възлиза на 2 569, 52 лв., от която: 1 032, 40 лв. за сградна инсталация и 1 537, 12 за битово горещо
водоснабдяване. Начислената сума по фактури е в размер на 2 569, 52 лв., а
сумата за доплащане възлиза на 204, 57 лв. В тези суми не се включват предишни
просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди, които са извън процесния и без лихви. Сумите за топлинна енергия за имота
на ответника са начислени в съответствие с нормативната уредба в областта на
енергетиката. Общият топломер е проверяван на 05.01.2012 г. и на 06.03.2014 г.,
при което е установено съответствие.
Пред СРС е изслушана допълнителна съдебно –
техническа експертиза. От допълнителното експертно заключение на вещото лице
инж. В.В.се установява, че поради оплаквания на
живущите в блока от недостиг на топлинна енергия са предприети действия за
отстраняване на проблемите с топлоснабдяването, като
съществуващата абонатна станция е подменена с нова през м.10.2016 г. Новата
абонатна станция е с повишена мощност. Подменената абонатна станция е била
собственост на сградата – етажна собственост, а новата абонатна станция е
собственост на „Т.С.“ ЕАД. В ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването
няма посочена методология за отчет на консумираната топлинна енергия при
смесена система на отчитане, каквато е налице в случая. Поради липса на контролен
топломер, който да отчита изразходваната топлинна енергия на апартаментите с
монтирани топлоразпределители в процесната
сграда, фирмата за дялово разпределение е изчислила сградната
инсталация по формулата в т.61.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата етажна собственост. С оглед на това вещото лице не може
обективно да потвърди реално ли е определена сградната
инсталация за вх.А и вх.Б в жилищната сграда, както и не може да отговори дали
има отклонения и как влияят при изготвяне на изравнителните сметки. За
отоплителните сезони 2012 г. – 2013 г. и 2013 г. – 2014 г. сградната
инсталация е отчитана общо от сбора на отопляемите обеми на вх.А и вх.Б и се е
разпределяла пропорционално на отопляемите обеми на абонатите. За отоплителния
сезон 2014 г. – 2015 г. сградната инсталация се
отчита поотделно на отопляемия обем на вх.А и на вх.Б. След съставения на
27.05.2015 г. допълнителен отчет няма съставен друг допълнителен отчет.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка
С.Е.Д.се установява, че познава ответницата, с която са съседи. Всяка година
представители на „Т.С.“ ЕАД идвали на проверки. Свидетелката е присъствала на
проверки във вх.А. Ответницата живеела във вх.Б и не е присъствала на проверки
там. Присъствала е на проверки на показанията на водомерите, но не и на други
проверки. Когато имало проблем с абонатната станция, когато нямало топла вода,
представителите на „Топлофикация“ и майсторите отивали при свидетелката, която
работела във фризьорски салон. Свидетелката е възможно да е подписвала документ
за смяна на топломер, но не е присъствала на смяната. Идвали при нея с документи,
които тя подписвала. Не се е подписвала на протоколи във връзка с проверка на
уредите на съседния вход, а само в главната станция, която се намирала във
вх.А. На свидетелката е предявен протокол от 23.03.2016 г., при което е
заявила, че той не носи неин подпис. Имало подпис, който прилича на нейния, но
не изхождал от нея.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно,
като същото е процесуално допустимо.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ
преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти)
на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази
нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от
14.01.2008 г., и Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
хипотеза ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право срещу
Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г. и 2014 г., поради което настоящият
съдебен състав намира, че същият ги е приел.
Договорното правоотношение по продажба на
топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия.
Във въззивното производство не са заявени оплаквания относно
извода на решаващия съд, че ответницата е страна по облигационно правоотношение
с ищеца с предмет: доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период, както и че отговарят разделно при равни дялове. Ето защо и с оглед
изискването на чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на „Д.“ ЕООД с договор, сключен
от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е
осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия
период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане
на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина
енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки
потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
Жалбоподателят релевира
доводи за неправилно определяне размера на стойността на топлинната енергия,
доставена до процесния имот, като необосновано не е
възприето изцяло заключението на вещото лице.
За
установяване размера на реално потребената топлинна
енергия през исковия период и в изпълнение на доказателствената си тежест
ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа
експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и
допълнително изискани документи, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от
глава Х на ЗЕ. Задължението е определено след приспадане на технологичните
разходи за сметка на ищеца. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение
на топлинната енергия за имота на ответницата през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба – ЗЕ и Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. В случая е налице смесена система на
отчитане, по отношение на която не е налице изрична регламентация за определяне
на консумираната топлинна енергия. Това обаче не може да послужи като основание
да се предполага, че отчетеното количество топлинна енергия за процесиня имот, не е реално доставено. По делото не са
ангажирани доказателства, които да налагат такъв извод.
За
отоплителните сезони 2012 г. -2013 г., 2013 г. – 2014 г. абонатът е осигурил
достъп за отчети главните отчети са подписани. За тези отоплителни сезони
решаващият съд е възприел начисленото количество топлинна енергия и нейната
стойност, съгласно изслушаната съдебно – техническа експертиза. За сезон 2014
г. – 2015 г. топлинната енергия е начислена на база, тъй като абонатът не е
осигурил достъп. СРС е приел, че за този отоплителен сезон ищецът не е доказал
извършване на посещение за отчет до процесния
апартамент, респ. наличието на основание за начисляване на потребената
топлинна енергия на база, съгласно чл.70 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, съгласно ангажираните показания на С.Д..
В
случая решаващият съд е изпълнил задължението си да обсъди заключението на
вещото лице и да изложи съображения в коя част кредитира същото, поради което
доводите на жалбоподателя за неизпълнение на това процесуално задължение се
явяват неоснователни. Необосновано обаче решаващият съд е формирал извод, че
ищецът не е доказал обстоятелството, че за сезон 2014 г. – 2015 г. извършване
на посещение за отчет до процесния топлоснабден имот и отказан достъп до него. За липсата на
достъп до имота не е ангажиран само протокола от 31.05.2015 г., обсъден от
решаващия съд, по отношение на който свидетелката С.Д. е заявила, че не го е
подписала. В представената по делото жалба от ответницата до топлинния
счетоводител, изпратена на електронната му поща, както и с известие за
доставяне, се установява, че на втората посочена от топлинния счетоводител дата
– 31.05.2015 г., в рамките на посоченото време за отчет, представители на
топлинния счетоводител са посетили процесния имот, но
ответницата не е осигурила достъп до него по причини от субективен характер –
ранния час за отчет, през почивен ден. Тези изходящи от ответницата документи
съдържат извънсъдебно признание за обстоятелството, че на посочената дата и в
рамките на предварително определеното време ответницата не е осигурила достъп до
уредите за извършване на отчет. Също така представител на топлинния
счетоводител е отговорил на депозираната от нея жалба, като е посочил периода,
в рамките на който същата може да поиска извършването на индивидуален отчет на
уредите, в удобно за ответницата време, както и е посочил стойността на тази
услуга. Ответницата не твърди и съответно не установява да се е възползвала от
тази възможност и да е поискала индивидуален отчет на уредите.
В нормата на чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването е регламентирано, че на клиентите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т.6.5 - от приложението по чл.61, ал.1 (Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост), като
отоплителни тела без уреди. Служебното начисляване на топлинна енергия при
неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение на задължението на
потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм
за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната
от абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на
цената на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за
реалното й отчитане.
По
силата на чл.70, ал.5 в ред., действала
до 29.10.2013 г., потребителите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата
представител. След изтичане на срока не
се приемат нови рекламации и не се преработва изравнителната сметка. След
29.10.2013 г. разпоредбата е идентична по съдържание, с изключение на замяната
на понятието „потребители“ с „клиенти“. Ответницата
не се е възползвала от правото да поиска извършване на допълнителен отчет,
поради което в случая механизмът за служебно начисляване поради неосигурен
достъп осъществява функциите си, а именно – да замести липсващия реален отчет.
По
изложените съображения и доколкото ответницата не е осигурила достъп до уредите
за извършване на реален отчет за отоплителен сезон 2014 г. – 2015 г., законосъобразно
дължимата топлинна енергия за този сезон е определена съобразно изискванията на
чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Ето защо необосновано решаващият съд не е възприел изводите на вещото лице за
този отоплителен сезон.
Тъй
като стойността на доставената топлинната енергия за процесния
топлоснабден имот през исковия период възлиза на
2 569, 52 лв., предявеният иск относно претендираната главница е основателен
в този размер.
Задължението
на ответника е парично и за периода на своята забава същият дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД. Страните не спорят
относно периода на забавата на ответницата – ответницата поддържа в писмения
отговор на въззивната жалба, че правилно е определен
размера на лихвата за забавено плащане. Ето защо и с оглед разпоредбата на
чл.269 ГПК този въпрос е извън пределите на въззивния
контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Тъй
като лихвата за забава за периода 31.12.2012 г. – 09.12.2015 г. върху дължимата
от ответницата стойност на топлинна енергия възлиза на 333, 55 лв., определена
по реда на чл.162 ГПК по съразмерност, предявеният иск относно претендираната
от ищеца мораторна лихва е основателен в този размер.
Предвид
обстоятелството, че изводите на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявения иск
относно претендираната главница за топлинна енергия са сумата над 1 436,
82 лв. до 2 569, 52 лв., както и относно претендираната мораторна лихва за сумата над 211, 55 лв. до 333, 55 лв.
следва да се отмени, като исковете следва да се уважат в посочените размер.
Решението в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени посочените искове
съответно над 2 569, 52 лв. до пълния предявен размер от 2 607, 05
лв. и над 333, 55 лв. до пълния предявен размер от 338, 42 лв. следва да се
потвърди.
По разноските по производството:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да
се присъдят сторените във въззивното производство
разноски по съразмерност. Техният размер възлиза на 48, 36 лв. – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване, както и 96, 73
лв. – юрисконсултско възнаграждение за осъществяване
на процесуално представителство на страната в настоящото производство.
На
ищеца следва да се присъди сумата от още 137, 19 лв. – разноски в исковото
производство, както и още 45, 36 лв. – разноски в заповедното производство.
Обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която в тежест на ищеца са възложени
сторените от ответницата разноски за сумата над 19, 29 лв. до пълния размер от
408, 50 лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
41333/15.08.2018 г., постановено по гр. д. № 44198/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 67 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, срещу А.И.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, с правно основание чл.422 ГПК – за признаване на установено, че А.И.Т.,
ЕГН**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата над 1 436, 82
(хиляда четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки) лв. до 2 569, 52 (две хиляди петстотин
шестдесет и девет лева и петдесет и две стотинки) лв., за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от м.11.2012 г. до м.04.2015 г., лихва
за забава в размер над 211, 55 (двеста
и единадесет лева и петдесет и пет стотинки) лв. до 333, 55 (триста
тридесет и три лева и петдесет и пет стотинки) лв., за периода
от 31.12.2012 г. до 09.12.2015 г., които вземания касаят топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „********и за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 79001/2015 г. по описа на СРС, 67
състав, както и В ЧАСТТА, с която „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, е осъдена да заплати на А.И.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, над
19, 29 (деветнадесет лева и двадесет и девет стотинки) лв. до пълния размер
от 408, 50 (четиристотин и осем лева и петдесет стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
и депозити в производството, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете, предявените в условията на обективно,
кумулативно съединяване от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, срещу А.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***,съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, а.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, че А.И.Т., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата над 1 436, 82 (хиляда четиристотин
тридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки) лв. до 2 569, 52 (две хиляди петстотин
шестдесет и девет лева и петдесет и две стотинки) лв., за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от м.11.2012 г. до м.04.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от 17.12.2015 г. до окончателното изплащане, както
и лихва за забава в размер над 211, 55 (двеста
и единадесет лева и петдесет и пет стотинки) лв. до 333, 55 (триста
тридесет и три лева и петдесет и пет стотинки) лв., за периода
от 31.12.2012 г. до 09.12.2015 г., които вземания касаят топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „********и за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 79001/2015 г. по описа на СРС, 67
състав.
ОСЪЖДА А.И.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 48,
36 (четиридесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) лв. – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване, както и сумата
от 96, 73 (деветдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки) лв. – юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното
производство, да заплати сумата от още 137, 19 (сто тридесет и седем
лева и деветнадесет стотинки) лв. – разноски в исковото производство, както и сумата
от още 45, 36 (четиридесет и пет лева и тридесет и шест стотинки) лв. –
разноски в заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
41333/15.08.2018 г., постановено по гр. д. № 44198/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 67 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която са
отхвърлени предявените искове над 2 569, 52 лв. до
пълния предявен размер от 2 607, 05 (две хиляди шестстотин и седем
лева и пет стотинки) лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м.11.2012 г. до м.04.2015 г., както и за сумата над 333, 55 (триста тридесет и
три лева и петдесет и пет стотинки) лв. до пълния предявен размер от 338, 42
(триста тридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки) лв. - лихвата за забава върху нея, за периода от
31.12.2012 г. до 09.12.2015 г., които вземания касаят топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „********и за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 79001/2015 г. по описа на СРС, 67
състав.
Решението в останалата част е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес гр. София,
проф. „********, като правоприемник на „Д.“ ЕИК ********, с адрес гр. София,
бул. „********.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.