Решение по дело №1143/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Н. срещу Решение № 107/10.06.2024 г. по АНД № 179/2024 г. по описа на РС – Харманли, с което е потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 7492907 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на съдебното решение, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. ЕФ не съдържал точно описание на нарушението и не било ясно коя е нарушената разпоредба. Не било доказано, че нарушението е заснето от надлежно сертифицирано и работещо автоматизирано техническо средство. Не било обсъдено дали последното притежава удостоверение за одобрен тип и дали е вписано в регистъра на БИМ. Не бил попълнен надлежно протоколът за използване на автоматизирано средство или система. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът Р. Р. Н., редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба моли решението да бъде отменено. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и изложените от касатора твърдения, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 12.05.2023 г., в 13:04 часа Р. Р. Н. е управлявала лек автомобил, [Марка], с рег. номер [рег. номер], по [улица], до РПЦ гр.Харманли, в посока на движението от [населено място] към [населено място]. При ограничение на скоростта 50 км/ч автомобилът е засечен да се движи с 65 км/ч, от която скорост е приспаднат 3 км/ч толеранс в полза на водача и същата се зачита като 62 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – ARH CAM-S1 № 120cd43, преминало проверка на 29.06.2022 г. и съответстващо на одобрения тип. Приложен е и протокол за използването на АТСС на 12.05.2023 г. За извършеното нарушение от ОД на МВР е издаден оспореният ЕФ, с който на Р. Р. Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събраните и кредитирани от РС - Харманли доказателства.

РС - Харманли е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства дали е извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При това е формирал изводи, които настоящият състав споделя и не намира за необходимо за преповтаря.

Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лв. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП са посочени изрично ограниченията на скоростта в населено място според категорията на пътното превозно средство. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в таблицата към чл. 21, ал. 1 ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак. В случая движението на МПС се осъществява в населено място, което обстоятелство не е спорно и се установява от приложения по чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимков материал и протокола за използване на АТСС. С оглед разпределената доказателствена тежест наказаното лице не е успяло да опровергае факта, че в конкретния пътен участък ограничението на скоростта е различно от тази по чл. 21, ал. 1 ЗДвП за населено място. Следва да се има предвид и, че не е налице задължение да бъде изготвена от контролните органи и приложена към преписката снимка на знака, с който се въвежда ограничението на скоростта, доколкото този факт е възпроизведен в протокола за използване на АТСС, доказателствената сила на който протокол не е оборена в хода на съдебното производство. При това безспорно се установява, че към датата на извършване на нарушението ограничението на скоростта за процесния пътен участък е 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като превишаването й с 12 км/ч, както е в конкретния случай, представлява съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН деяние. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден ЕФ, не се сочат от наказаното лице, а приетите и събрани от Районния съд такива са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

Релевантната по време, място и лица редакция на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗАНН гласи следното: „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“. Следователно, установяването на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство – снимков материал по чл. 189, ал. 15 ЗДвП, поради което и не е необходимо издаването на АУАН и НП от присъстващите при нарушението служители на ОД на МВР - Хасково. Правилно е приложена процедурата по санкциониране на нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, различна в описаната по ЗАНН относно установяването на нарушението и ангажирането на отговорност.

Тук е мястото да се посочи, че нормите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН не намират приложение в хипотеза на реализиране на административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, в каквато насока е и практиката на настоящата инстанция, за отклонението от която не се намират основания. ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който по своето правно действие съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП, поради което за него не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Липсват безспорни данни кога е връчен ЕФ на касатора, но това е без значение, тъй като едва с връчването на ЕФ започва да тече и срокът за неговото обжалване. В конкретния случай правото на защита на наказаното лице безспорно е упражнено, като по подадената редовна и допустима жалба е образувано и съдебното производство по оспорване на процесния ЕФ. Отделно, следва да се има предвид, че срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не е изтекъл.

Оспореният ЕФ съответства на утвърдения образец, доколкото представлява типизиран документ /електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер/, възпроизвеждащ установени неприсъствено факти без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство. Автоматизираното техническо средство е заснело и записало датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство по смисъла на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП. Видно от снимковия материал са отразени точно координатите на нарушението, при това с оглед разположението на АТСС, при максимално разрешена скорост за контролирания участък от 50 км/ч. За удостоверяване на последното е приложен протокол за използване на АТСС. Видно от протокола, съставен от обслужващия полицейски служител, са посочени точното място за контрол, въведеният за контролирания участък /първокласен път/ скоростен режим, режимът на измерване /стационарен/, посоката на задействане /приближаващ/, началото и края на работа. В преписката се съдържа и снимка за разположението на уреда. Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата за попълване на протокола за използване на АТСС. Мястото, където е констатирано превишаване на скоростта, безспорно попада в зоната на въведеното ограничение от 50 км/ч, като и в обхвата на действие на АТСС, видно от данните, попълнени в протокола и от посоченото в снимка. В този смисъл не се установява нарушение, от категорията на съществените, доколкото не се ограничава правото на защита на наказаното лице.

Относно съмнението дали АТСС притежава удостоверение от одобрен тип и дали е вписано в регистъра на БИМ в съответствие с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., следва да се има предвид, че АТСС ARH CAM-S1 № 120cd43 представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, която е преминала проверка и съответства на одобрения тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и допълненията към него № 18.05.5126.1 и № 20.03.5126.2. В Протокола за проверка № 85-СГ-ИСИС/29.06.2022 г. има изрично отбелязване, че грешките не превишават максимално допустимите грешки за типа средство за измерване, установено е наличието на всички необходими надписи и означения върху средството за измерване, водещи до заключението, че съответства на одобрения тип. От систематичното тълкуване на чл. 30 от Закона за измерванията се обуславя извод, че доколкото средството за измерване отговаря на одобрения тип, се счита за одобрен тип, поради което и неприлагането на удостоверение за одобрен тип не обуславя допуснато от Районния съд съществено процесуално нарушение. Отделно от това, съгласно чл. 34, ал. 1 от с. з. Българският институт по метрология вписва одобрените типове средства за измерване и допълненията към тях в регистър на одобрените за използване типове средства за измерване, който е публичен. При направена справка на интернет сайта на БИМ https://e-bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeSearch?number=Sh6uDBI%2FMxQ%3D&showResults=True се констатира, че регистърът съдържа данни за процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, представляваща одобрено средство за измерване под номер 5126 с валидност до 07.09.2027 г.

Настоящата съдебна инстанция приема, че е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, доколкото са налице задължителните реквизити на ЕФ. Конкретизирани са мястото и датата на извършване на деянието, съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, които реквизити са предпоставка за правилното определяне на компетентната структура на МВР, издател на ЕФ. Посочени са коректно извършителят на нарушението и управляваното от него МПС, както и посоката на движение. Правилно е отразено в ЕФ, че е установена скорост 62 км/ч, която с оглед писмените доказателства по делото е определена след приспадане от действително измерената скорост с АТСС – 65 км/ч съгласно снимковия материал, на толеранс от 3 км/ч, приложим съгласно протокола от проверка на преносимата система. Следва да се уточни, че в същия този протокол е уточнена грешка при измерване на скоростта „плюс“ „минус“ 3 км/ч до 100 км/ч, която с цел да не се утежнява положението на водача на МПС в процесното производство се прилага в хипотезата на намаляване на действително измерената скорост с 3 км/ч.

Извод: в случая действително осъществилата се фактическа обстановка е подведена под релевантната правна норма, като за наказаното лице съществува яснота в какво се изразява неправомерното му поведение – предпоставка да му бъде ангажирана и административнонаказателна отговорност. Законосъобразно на Р. Р. Н. е наложено административно наказание „глоба“ в абсолютен размер, поради което и въпросът за неговата справедливост не подлежи на обсъждане. По аргумент от чл. 3, ал. 2 ЗАНН и чл. 189з ЗДвП, с оглед датата на извършване на деянието, и доколкото се касае за нарушение с висока степен на обществена опасност, засягащо голям кръг потенциално застрашени хора, съдът констатира, че не са налице предпоставки за освобождаване от административнонаказателна отговорност.

Доколкото направените от Районен съд – Харманли изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 от АПК/.

С оглед изхода от спора разноски в полза на касатора не се дължат. Такива не се дължат и на ответника, който не е поискал присъждането им.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107/10.06.2024 г. по АНД № 179/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.