Р Е Ш Е Н И
Е
№ 229
гр. Велико Търново, 09.08.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично
заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря
Д.Ст., като разгледа
докладваното
от съдията И. Янева адм.дело N 432 по описа
на Административен съд Велико Търново за 2022год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на ЕООД „БТС“ с адрес на
управление гр. ..против
Ревизионен акт № Р-**********4664-091-001
/ 14.02.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново,
потвърден с Решение № 45
/ 12.05.2022г., с
който за данъчни периоди м.05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2018г., 01, 02, 03,
04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2019г., 01, 02, 03, 04, 06, 07, 08, 09 и
10.2020г., 02 и 05.2021г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в
размер общо на 20 067,94лв., определен е допълнително корпоративен данък
за 2019г. в размер на 4 402,29лв. и за невнесените в срок задължения за
данъци са начислени лихви. В жалбата се твърди, че ревизионния акт е издаден от
некомпетентен орган, постановен е в нарушение на процесуалния и материалния
закони. Доводите на страната са за липсата на доказателства и основание за
игнориране на сключени договори за наем на лек автомобил, което е довело до
неправилно приложение на материалните данъчни закони. Моли се за отмяната на ревизионния акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Директора на Дирекция
„ОДОП” Велико Търново, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Ревизионен акт №
Р-04000412004664-091-001 / 14.02.2022г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 45 / 12.05.2022г., с
който за данъчни периоди м.05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2018г., 01, 02, 03,
04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2019г., 01, 02, 03, 04, 06, 07, 08, 09 и
10.2020г., 02 и 05.2021г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в
размер общо на 20 067,94лв., определен е допълнително корпоративен данък
за 2019г. в размер на 4 402,29лв. и за невнесените в срок задължения за
данъци са начислени лихви.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната
проверка по чл.160 от ДОПК, административния съд приема за
установено от фактическа страна следното:
ЕООД „БТС“ е вписано в Търговския регистър от 2007г.,
регистрирано е по ЗДДС от 07.03.2007г. и през ревизирания период извършва
дейност товарен автомобилен транспорт, за която има офис и сервизно помещение с
паркинг в гр.Велико Търново.
Дружеството сключва с ЕАД „УниКредит
лизинг" договор за финансов лизинг № 129259 / 14.05.2018г., който е с
предмет лек автомобил BMW, модел 750d xDrive с с рег. № ...и с брой места 4+1. Лизингодателят
издава ежемесечно фактура с начислен ДДС, която лизингополучателят
отразява в дневниците си за покупките с право на приспадане на данъчен кредит.
Представен е договор за наем от 01.06.2018г. сключен между ЕООД „БТС“
/наемодател/ и TH GROUP SCANDINAVIA ApS с
идентификационен номер по ДДС DK39163578 /наемател/, с предмет лек автомобил
BMW, модел 750d xDrive. Съгласно договора
наемодателят предоставя на наемателя автомобила за временно ползване, като
месечната наемна вноска е в размер на 1 350 евро /2 640.37 лв./, платими
от наемателя на наемодателя между 1 и 5 число на месеца, следващ текущия месец.
За изпълнението на договора за наем на лек автомобил са представени следните
фактури, издадени на TH Group Scandinavia Aps - № ********** / 30.06.2018г. с предмет „наем на лек
автомобил за юни 2018“ и стойност 2 640,37лв.; № **********/ 10.07.2018г. с
предмет „наем на автомобил СВ2002МВ за юли 2018“ и стойност 2 640,37лв.; №
********** / 01.09.2018г. с предмет „наем на автомобил СВ2002МВ за август 2018“
и стойност 2 640,37лв.; № ********** / 21.09.2018г. с предмет „наем на
автомобил СВ2002МВ за септември 2018“ и стойност 2 640,37лв.; № ********** /
31.10.2018г. с предмет „наем на автомобил СВ2002МВ за октомври 2018“ и стойност
2 640,37лв.; № ********** / 30.11.2018г. с предмет „наем на автомобил СВ2002МВ
за ноември 2018“ и стойност 2 640,37лв.; № ********** / 15.12.2020г. с предмет „наем
на автомобил СВ2002МВ за 2020“ и стойност 31 684,45лв. и № ********** /
28.01.2021г. с предмет „наем на автомобил СВ2002МВ за януари 2021“ и стойност 2
640,37лв. Във фактурите като основание за неначисляване на ДДС е посочен чл. 21
от ЗДДС място на изпълнение извън територията на страната. От ревизираното лице
не са представени документи, удостоверяващи получени плащания по горепосочените
фактури, въпреки че са изрично изискани такива.
В Данъчният амортизационен план на дружеството е
включен актив закупен на лизинг – лек автомобил „БМВ 750 Д" с рег. № ...с
Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 129259/14.05.2018г.,
сключен с ЕАД "Уни Кредит лизинг", който е
с отчетна стойност 176 091,67лв. и годишна амортизационна квота 44 022.92
лв.
От Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново е
изискана информация за наличието на регистрирани нарушения от и.н.б.с ЕГН **********
/представляващ ЕООД „БТС“/, в качеството му на водач на автомобил с
регистрационен номер ...за период от 01.05.2018г. до настоящия момент. В
получения отговор се посочват следните издадени електронни фишове и наказателно
постановление на и.н.б.с ЕГН **********, в качеството му на законен
представител на ЕООД „БТС" при управление на автомобил марка "БМВ
750Д" с рег. № ...за периода 01.05.2018 г. до момента:
Електронен фиш К 2879204 на ОДМВР – В. Търново за
извършено нарушение на 16.07.2019г., връчен на 30.07.2019 г. и влязъл в законна
сила на 14.08.2019г.
Електронен фиш К 2882411 на ОДМВР – В. Търново за
извършено нарушение на 17.07.2019г., връчен на 30.07.2019г. и влязъл в законна
сила на 14.08.2019г.
Електронен фиш К 3147607 на ОДМВР – Ст. Загора за
извършено нарушение на 07.11.2019г., връчен на 25.12.2019г. и влязъл в законна
сила на 09.01.2020г.
Електронен фиш К 3704303 на ОДМВР - Габрово за
извършено нарушение на 16.06.2020г., връчен на 19.06.2020г. и влязъл в законна
сила на 06.07.2020г.
Електронен фиш К 3704348 на ОДМВР - Габрово за
извършено нарушение на 16.06.2020г., връчен на 19.06.2020г. и влязъл в законна
сила на 06.07.2020г.
Електронен фиш К 4105346 на ОДМВР – Ловеч за извършено
нарушение на 29.10.2020г., връчен на 12.11.2020г. и влязъл в законна сила на
27.11.2020г.
Електронен фиш К 4763042 на ОДМВР – В. Търново за
извършено нарушение на 21.04.2021г., връчен на 12.05.2021 г. и влязъл в законна
сила на 27.05.2021г.
Наказателно постановление №19-1275-
002648/06.01.2020г., въз основа на акт за установяване на административно
нарушение GT №0111092/12.10.2019г., връчено на 25.06.2020г. и влязло в законна
сила.
Всички глоби на лицето са заплатени.
Съгласно предоставена от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ информация моторно превозно средство с рег. № ...е
преминало периодичен преглед за проверка на техническата му изправност на
16.06.2021г. от лицето и.н.б.в КТП 1500 гр.Велико Търново.
През данъчен период м.02.2021г. дружеството упражнява
право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 605934 / 04.02.2021г., издадена от ЕООД
"Кацарски Сървис". При извършена насрещна проверка от
доставчика, същия заявява, че тази издадена на ЕООД „БТС“ фактура е анулирана в същия ден от
продавач-консултанта в магазина в гр.Велико Търново поради връщане на стока.
По-късно в същия ден стоката е заменена и е издадена нова фактура с № 605936.
Продавач-консултантът не е изискал оригинала на анулираната фактура от клиента.
Въз основа на така установените факти органите по приходите
приемат следното:
Не са изпълнени условията на чл.58, ал.1 от ЗКПО за
данъчен период 2019г. поради липсата на издадени фактури за наем на лек
автомобил - начисляването на данъчни
амортизации започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация, или от
началото на следващия месец. Съгласно чл.59 от ЗКПО начисляването на данъчни амортизации се
преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи
икономическа изгода) през период, по - дълъг от дванадесет месеца.
Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през
който е изтекъл срокът по изречение първо, и се възобновява от началото на
месеца на връщането на актива в експлоатация. Данъчният амортизируем
актив не се отписва от данъчния амортизационен план. На това основание е
коригиран декларирания финансов резултат на дружеството за данъчен период
2019г. в посока увеличение със сумата от 44 022,92лв.,
представляваща начислени амортизации, и е определен корпоративен данък за
довнасяне в размер на 4 402,29лв.
Не са налице и предпоставките за възникване и
упражняване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС - разпоредбите на чл.70, ал.1, т.4
не се прилагат когато превозните средства /леки автомобили/ се използват
единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване
под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни
средства, включително при последващата им продажба.
На това основание е отказано упражненото право на приспадане на данъчен кредит
по всички фактури за покупката на лекия автомобил и е определен за всеки месец
ДДС за внасяне.
На са налице предпоставките на чл.71, ал.1 от ЗДДС –
наличие на редовно издадена фактура – за възникване на право на приспадане на
ДДС по фактура № 605934 /
04.02.2021г., издадена от ЕООД "Кацарски Сървис".
В хода на настоящото производство от страните не се
представят нови доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
След извършване на служебна проверка
съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, с оглед представените в
оригинал електронни документи и доказателства за наличието на валиден
квалифициран електронен подпис на издателите им. Ревизионният акт е издаден при
спазване на процесуалните правила.
По приложението на материалния закон
съдът намира следното:
Между страните липсва спор по отношение
на фактите.
Спорен е въпросът налице ли е валиден и
действащ договор за отдаване под наем на лек автомобил.
Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора
за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за
временно ползуване, а наемателят - да му плати
определена цена. Съществените елементи на договора за наем са предоставянето на
вещ за временно ползване и заплащане на определената от страните цена. От
представения пред органите по приходите писмен договор за наем е видно
наличието на съгласие между сключилите го лица по отношение на вида вещ,
размера на наемната вноска, периода на заплащане, начин на прекратяване на
договора и др. В Раздел 5, т.9 е предвидено наемателя да плаща всички
консумативи и разходи, свързани с ползването на моторното превозно средство
/горива, ремонтни работи, общи разходи и др./, считано от датата на подписване
на договора, а в раздел 7, т.16 е възприето, че приемането и предаването на
моторното превозно средство е с протокол, подписан от двете страни.
При тези данни съдът намира, че е налице
постигнато споразумение между две търговски дружества за наемане на лек
автомобил, което не е изпълнено и следователно липсва договор за наем. От
представените пред органите по приходите и в настоящото производство писмени
доказателства не се установява наличието на нито един от елементите на договора
за наем – предоставяне на вещта за ползване на друго лице и заплащане на
договорената цена.
Предаването на лек автомобил марка "БМВ 750Д" с рег. № ...от ЕООД „БТС“ на TH GROUP
SCANDINAVIA ApS с управител Т.Н.Х.не е документирано
с писмен протокол, както е предвидено в договора за наем. Не е представен и
друг документ, удостоверяващ преминаването на владението върху вещта в
посоченото датско дружество чрез негов представител. Не са наведени и твърдения
къде се е извършило предаването – на територията на Република България, в
Дания, където е независимата икономическа дейност на наемателя или в друга
държава-членка или в трета страна. Липсата на информация за мястото на
предаване на вещта препятства и събирането на косвени доказателства относно
достоверността на заявеното, поради което и в хода на ревизионното производство
не са събирани данни за преминаването на автомобила през граничните пунктове на
Република България. Доколкото предаването на лек автомобил представлява
положителен обективен факт от действителността, то за наличието му
жалбоподателят следва да представи доказателства. Още повече, когато твърди
действително на договор за наем, чийто предмет е този автомобил.
Безспорно
установено в хода на ревизионното производство е и липсата на плащане по
договора. Дори за периодите, за които са налице издадени фактури, липсва
заплатена наемна вноска от наемателя. Следователно липсва и втория съществен
елемент на договора за наем.
За пълнота на
изложението следва да бъдат взети предвид и следните факти, които обосновават
извод за изначална недействителност на сключения договор за наем, като сключен
с цел избягване на данъчно облагане.
На първо място
договорената наемна вноска от 1350 евро не покрива дължимото задължение към лизингодателя вариращо в периода на договора от 1536 евро
до 1560 евро без ДДС. Липсва икономическа логика да бъде заплащана сумата от
почти 200 евро за автомобил, който не се ползва от предприятието, а лицето,
което фактически го използва да не покрива всички разходи за придобиването му.
На второ място в
договора за наем липсва клауза за едностранно прекратяване на договора от
наемодателя при неплащане на дължими наемни вноски / две, три или повече/, а е
предвидено при редовно неплащане на консумативни разходи. Липсва икономическа
логика да не се предвиди възможност за прекратяване на наем на актив на
стойност 176 000лв., за който дължимия наем е 2 640лв., а
същевременно за наемодателя е налице задължение за ежемесечно заплащане на
сумата от 2 690лв.
На трето място липсват
издадени фактури за наем за цялата 2019г. и за месеците 02, 03, 04, 05 и
06.2021г. /които са в обхвата на ревизията/. Липсва икономическа логика да
предоставиш за ползване актив на стойност 176 000лв. и дори да не издадеш
фактура за дължимото месечно възнаграждение за ползване на вещта. Това показва,
че действителната цел на договора за наем не е получаване на приход от вещта.
На четвърто място липсват предприети действия
по предявяване на вземанията от наемодателя – липсват каквито е да било
постъпки към наемателя за заплащане на дължимите наемни възнаграждения, за
които са издадени фактури – разменени имейли, нотариални покани, искове и т.н.
На пето място не
е оспорена от управителя на жалбоподателя законовата презумпция в Закона за
движение по пътищата за личното му управление на автомобила на територията на
Република България на 16.07.2019г., 17.07.2019г., 07.11.2019г., 16.06.2020г.,
29.10.2020г. и 21.04.2021г. Личното управление на автомобила от Й.Б.на
12.10.2019г. се установява от контролните органи на МВР, видно от съставен акт
за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него
наказателно постановление. Тези факти установяват движението на автомобила на
посочените дати на територията на Република България, което е в противоречие
със заявеното в писмени обяснения и фактура ползване на вещта извън територията
на страната.
На шесто място
на 16.06.2021г. в пункт в гр.Велико Търново от Й.Б.е предоставен лек автомобил
с рег. № ...за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата му
изправност. Очевидно на тази дата автомобилът е в България, управлява се от
управителя на ЕООД „БТС“ и заплащането на услугата е от това дружество, в
противоречие с т.9 на договора за наем.
Всички тези
факти формират извод за липсата на договор за наем, а представеният пред
органите по приходите писмен документ е сключен единствено с цел отклонение от
данъчно облагане, а не за ползване на вещта от посочения наемател.
Твърденията в
жалбата за липса на доказателства на органите по приходите за симулативност на договора за наем и липсата на правна
възможност за игнорирането му са в противоречие с правилата за доказване и
представените от самия жалбоподател писмени доказателства.
Както вече бе
отбелязано наличието на положителния факт за предоставяне на лекия автомобил на
трето лице следва да бъде удостоверено от жалбоподателя. Още в хода на
ревизията са му изискани доказателства относно договора за наем, в който
изрично е вписано, че предаването се извършва с протокол, подписан от двете
страни. Такъв протокол не е предоставен на ревизиращите органи, в хода на
обжалването по административен ред и пред съда, поради което съдът намира, че
такъв документ не съществува. След като приходната администрация оспорва
действителността на договора за наем, то именно ревизираното лице следва да
удостовери съществуването на фактите, въз основа на които може да се направи
извод за съществуване на определено правоотношение, в конкретния случай наемно.
Такива доказателства не са ангажирани пред съда.
Въз основа на така изложеното настоящият
състав намира, че липсва валиден и действащ договор за наем на лек автомобил с
рег. № ..., поради което и липсват данни за използването на този автомобил в
икономическата дейност на предприятието, осъществяващо транспортни услуги. След
като автомобилът не се използва в икономическата дейност на предприятието, то в
нарушение на закона за него се начисляват амортизации както от момента на заприходяването му, така и през данъчен период 2019г.,
който е в обхвата на ревизията, и изводите на органите по приходите за отчетени
в нарушение на закона разходи за амортизации през 2019г. съответства на
събраните доказателства и материалния закон.
По отношение приложението на ЗДДС е правилен извода на
ревизиращите за липса на право на приспадане на данъчен кредит по фактури,
издадени от ЕАД "Уни Кредит лизинг" с
предмет лизингови вноски за лек автомобил. Разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС е категорична – при закупуване на лек автомобил право на приспадане на ДДС
не е налице. Изключенията от това правило са разписани в ал.2 на чл.70 от ЗДДС,
като са изчерпателно изброени конкретните хипотези - превозните средства да се
използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози,
отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни
превозни средства, включително при последващата им
продажба; превозните средства да са предназначени единствено за препродажба
(търговски наличности); използват се и за дейности, различни от посочените в т.
1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности са
основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен
кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено
изискването за основна дейност.
От жалбоподателя не се твърди закупуването на лекия
автомобил с цел препродажба, поради което и тази хипотеза не следва да бъде
разглеждана.
Основната дейност на дружеството ЕООД „БТС“ е товарен
автомобилен транспорт, поради което и последната хипотеза на чл.70, ал.2 от ЗДДС не е налице.
Твърдяната и заявена от ревизираното лице хипотеза за
наличие на право на приспадане на данъчен кредит по фактури за покупка на лек
автомобил е използването на същия единствено за отдаване под наем – чл.70,
ал.2, т.1 от ЗДДС. В хода на настоящото производство не се установи отдаването
под наем на автомобила за ревизирания период, поради което и не е изпълнено
условието на посочената правна норма и следва да бъде приложено правилото на
чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, както е процедирано и при
издаването на оспорения ревизионен акт.
Дори да се приеме, че договорът за наем е
действителен, то за периода 2019г. липсват издадени фактури за наем, поради
което в този период липсва действащ договор за наем, а е доказано използването
на автомобила от управителя на ЕООД „БТС“. След като за част от периода
автомобилът не е използван за отдаване под наем, то отново не е налице
изпълнение на разпоредбата на чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС изискваща автомобилът да
се използва единствено за посочените дейности, което означава, че за целия
период на притежание автомобилът следва да се използва за транспортни и
охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги
или подготовка на водачи на моторни превозни средства. Всяко използване за
друга цел или неизползване на актива за определен период води до неизпълнение
на законовото изискване и до лишаването от правото на приспадане на данъчен
кредит за закупуване на автомобила. Следователно и в тази хипотеза не е налице
право на приспадане на данъчен кредит по фактурите от ЕАД "Уни Кредит лизинг".
Правилен е и извода на ревизиращите органи за липсата
на възникнало право на приспадане на данъчен кредит през данъчен период
м.02.2021г. по фактура № 605934 /
04.02.2021г., издадена от ЕООД "Кацарски Сървис",
тъй като същата е анулирана от издателя й. В хода на настоящото съдебно
производство от жалбоподателя не е представена посочената фактура в оригинал,
поради което и извода на органите по приходите не е опроверган.
По изложените съображения ревизионния
акт в частта, в която е потвърдена от решаващия орган е постановен при спазване
на процесуалния и материалния закони и жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
спора
основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Претендираният размер на
възнаграждението следва да бъде редуциран от съда, тъй като в нарушение на
закона юрисконсултско възнаграждение е определено по реда на Наредба № 1 /
2004г., а не по Наредба за заплащането на правна помощ. Съгласно чл. 161,
ал.1 изречение трето от ДОПК на администрацията
вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В ДОПК
не е посочено по кой ред се определя минималното възнаграждение за един
адвокат, вероятно тъй като към момента на приемането му в правния мир
съществува единствено разпореденото в Наредба № 1 /
2004г. Към настоящият момент обаче в два подзаконови акта се определя минимално
възнаграждение за адвокат - Наредба №
1 / 2004г. и Наредба за заплащането на правна помощ. След
като въпросът по кой ред следва да се определи минималното възнаграждение за
един адвокат не е уреден в ДОПК то по силата на § 2 от ДР на същия кодекс
следва да се приложат разпоредбите на Административнопроцесуалния
кодекс и Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл.143, ал.3 когато
съдът отхвърли оспорването ответникът има право на
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.37
от Закона за правната помощ. Посочената норма на Закона за правната помощ
предвижда заплащането да се определя в наредба на Министерския съвет, която е
именно Наредбата за заплащането на правна помощ. В нея
е предвидено /чл.24/ по административни дела възнаграждението за една инстанция
е от 100 до 240лв. По административни дела с материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360лв. Настоящото производство е административно с
правен интерес от 30 223,93лв. Същото е без фактическа и правна сложност,
поради което съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение
в максималния предвиден размер – 160лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на ЕООД „БТС“ с адрес на
управление гр. ..против
Ревизионен акт № Р-**********4664-091-001 / 14.02.2022г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 45 / 12.05.2022г., с
който за данъчни периоди м.05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2018г., 01, 02, 03,
04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2019г., 01, 02, 03, 04, 06, 07, 08, 09 и
10.2020г., 02 и 05.2021г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в
размер общо на 20 067,94лв., определен е допълнително корпоративен данък
за 2019г. в размер на 4 402,29лв. и за невнесените в срок задължения за
данъци са начислени лихви.
ОСЪЖДА ЕООД „БТС“ с адрес на управление гр. ..да заплати на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ
на НАП сума в размер на 160лв. ( сто и шестдесетдесет лева ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: