Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.07.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3732 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата
несъстоятелност вр. чл. 421, ал.1 от Търговския закон.
Ищцата – М.С.А., твърди, че е кредитор на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност. Посочва, че на 10.12.2012 г. сключила договор за банков влог, по силата на който предала на банката парични средства, които последната дължи да върне. Твърди, че въпреки, че е сключила договор за цесия с предмет прехвърляне в полза на трето лице своето вземане, възникнало към банката по сделкaтa за паричен влог, тя не е загубила качеството си носител на това вземане, тъй като договорът за цесия е прекратен с обратно действие поради осъществяване на прекратителните условия, уговорени между нея и цесионера с допълнително споразумение към договора, подписано на 04.11.2014 г. Заявява, че страните по договора за прехвърляне на вземане са изразили съгласие, че са настъпили условията за прекратяване на действието му, в съдържанието на сключеното от тях, на 17.06.2015 г. споразумение. Ищцата твърди, че с прекратяването на договора за цесия, правните последици от неговото сключване отпадат с обратна сила и вземането за получаване на сумите по паричния влог се счита като такова на първоначалния кредитор. Посочва, че „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, като длъжник по договора за влог, е уведомена за прекратяването на договора за цесия със заявление, с което е поискано включването на процесното вземане в списъка на приетите вземания на кредиторите на несъстоятелността, както и с уведомление с № 2785/ 18.06.2015 г. С оглед на изложеното М.С.А. моли вземането към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, в размер на 51 234, 19 лв., което е възникнало от договор за банков влог от 10.12.2012 г., да бъде включено в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.
Ответниците – синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, считат възражението за неоснователно. Заявяват, че договорът за цесия не е развален, а прекратен, което няма обратно действие. Посочват, че лицето Ж.Е.А., който е придобил процесното вземане по силата на сключения договор за цесия, се е разпоредил с него преди подписването на споразумението, с което ищцата твърди, че е изразена воля за неговото прекратяване, като е извършил прихващане между това вземане и насрещно вземане, което „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност е имала към него по договор за кредит. В резултат на извършеното прихващане вземането, което е предмет на договора за цесия, е погасено. Поради изложеното ответниците молят възражението да бъде оставено без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 10.12.2012 г. между „К.т.б.“ АД и М.С.А. е подписан анекс № 90154 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит. С чл. 1 от него страните са постигнали съгласие, че банката открива на името на М.С.А. банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит, която е с IBAN: ***.
На 10.12.2012 г. между „К.т.б.“ АД и М.С.А. е подписан и втори анекс № 90155 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит. С чл. 1 от него страните са постигнали съгласие, че банката открива на името на М.С.А. банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит, която е с IBAN: ***.
На 29.04.2013 г. между „К.т.б.“ АД и М.С.А. е подписан и втори анекс № 105204 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс”. С чл. 1 от него страните са постигнали съгласие, че банката открива на името на М.С.А. банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит, която е с IBAN: ***.
На 24.10.2014 г. между М.С.А., като цедент, и Ж.Е.А., като цесионер, е сключен договор за цесия, с който цедентът прехвърля на цесионера своите вземания към „К.т.б.“ АД по банкова сметка ***: ***4 865 евро, от които цялата главница на депозита в размер на 64 737, 50 евро и част от изтеклите лихви към датата на сключване на този договор в размер на 127, 50 евро. С чл. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че цесионерът ще заплати на цедента покупната цена за прехвърленото вземане в размер на 51 892 евро, която е платима на шестнадесет равни шестмесечни вноски до 10-то число на съответния месец, започвайки от м. март 2015 г.
На 04.11.2014 г. между М.С.А. и Ж.Е.А. е подписано допълнително споразумение към договора за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. С него страните са постигнали съгласие за това, че договорът за цесия се прекратява с обратна сила автоматично, без да е необходимо изявление от страните ако настъпят определени обстоятелства, посочени в пет точки, сред които са и следните: ако прихващането на придобитото от цесионера вземане срещу вземанията на „К.т.б.“ АД към него бъде обявено за недействително на някакво основание или за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази банка /чл. 1, ал. 1, т. 3 от споразумението/; ако до 31.01.2015 г. „К.т.б.“ АД не е снабдила цесионера с писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или с друг документ, издаден от представляващите я лица, че банката смята за погасени задълженията цесионера, произтичащи от договор за кредит /чл. 1, ал. 1, т. 4 от споразумението/; ако банката уведоми писмено цесионера, че не признава последиците от извършеното от цесионера прихващане на вземането, което е придобил с договора за прехвърляне на вземания от 24.10.2014 г. срещу вземането на банката към него, произтичащо от договора за кредит /чл. 1, ал. 1, т. 5 от споразумението/.
С уведомление с вх. на „КТБ” АД № 11645/ 11.11.2014 г., съставено от М.С.А. и адресирано до „К.т.б.“ АД, банката е уведомена, че на 24.10.2014 г. между М.С.А. и Ж.Е.А. е сключен договор за прехвърляне на вземане, което е в размер на 64 865 евро за получаване на парични суми по банкова сметка ***: ***.
С писмо с вх. на „КТБ” АД № 11687/ 12.11.2014 г. Ж.Е.А. е отправил до банката изявление за прихващане между придобитото от М.С.А. вземане към „К.т.б.“ АД по описания договор за цесия, със своето задължение към банката, възникнало на основание договора за кредит от 16.05.2008 г.
На 18.06.2015 г. в „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност е получено заявление, с което банката е уведомена, че договорът за цесия от 24.10.2014 г. е прекратен с обратна сила, както и че кредитор на вземането за получаване на сумата от 64 865 евро по банкова сметка ***: *** М.С. А.. Това заявление е подписано от М.С.А. и от Ж.Е.А..
По делото е представено извлечение от банкова сметка ***: ***, с титуляр П.П.Н., от което се установява, че наличната по тази сметка сума към 10.11.2014 г. е 64 737, 50 евро.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По делото не е спорно, че на 10.12.2012 г., между възразилия кредитор М.С.А. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД/ е сключен договор за банков влог, по силата на който банката се е задължила да върне на влогодателя предадените й за съхранение парични средства, както и да му заплати уговорената лихва. Това се установява и от представените рамков договор за платежни услуги за потребители от 10.12.2012 г. и анекс № 90154 от 10.12.2012 г. към него, които са подписани от двете страни по сделката и от съдържанието на които е видно, че те са постигнали съгласие по всички основни елементи на договора за паричен влог – за това, че предмет на влога ще са парични средства /евро/, за това какъв ще е размерът на годишната лихва, която банката се задължава да заплаща на влогодателя, за сметката, по която парите ще бъдат предадени за съхранение, както и за това, че влогът е безсрочен. По силата на тази сделка за банката е възникнало задължение да върне на М.С.А. предадената й за съхранение парична сума при поискване от това лице, която видно от издадените от„КТБ” АД извлечения от банковата сметка, открита на основание сключения договор за влог, към 10.11.2014 г. е в размер на 64 737, 50 евро.
Не е спорно между страните в производството и това, че вземането на М.С.А. към „КТБ” АД за получаване на сума от паричния влог в размер на 64 737, 50 евро е предмет на договор за цесия, сключен на 24.10.2014 г., между това лице, в качеството му на цедент, и Ж.Е.А., в качеството му на цесионер. Това се установява и от представените по делото доказателства, а именно писмен договор за цесия от 24.10.2014 г. и допълнително споразумение към него от 04.11.2014 г. Страните по тази сделка страните са постигнали съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера описаното вземане към „КТБ” АД, възникнало по договор за паричен влог, а последният се задължава да заплати цена за това в размер на 51 892 евро. Договорът за цесия е съобщен на банката, която е длъжник по прехвърленото вземане, на 11.11.2014 г., поради което и на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД от този момент прехвърлянето е породило действие и спрямо нея.
Спорен, обаче, е въпросът дали така сключеният договор за прехвърляне на вземане е действащ към датата на откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ” АД или е бил прекратен преди това поради сбъдване на уговорено между страните прекратително условие и ако е така какво е действието на това прекратяване в отношенията между страните по материалното правоотношение, възникнало от договора за паричен влог.
Следва да се посочи, че въпреки, че в подаденото възражение ищецът употребява и двата термина „разваляне” и „прекратяване”, съдът счита, че той не се позовава на упражнено от него право да развали сключения договор за цесия, тъй като не твърди да е налице виновно неизпълнение от цесионера на някое негово задължение, възникнало по силата на тази възмездна сделка, което е правопораждащ факт на потестативното право за разваляне по чл. 87 ЗЗД. С оглед заявените от ищеца обстоятелства, следва да се приеме, че той се позовава на настъпило прекратяване на договора за цесия, сключен с Ж.Е.А., поради сбъдване на прекратителното условие, при което той е сключен.
В тази връзка на първо място трябва да се отбележи, че настоящият съдебен състав намира, че договорът за цесия, като всеки друг договор, може да бъде прекратен поради настъпване на уговорено в съдържанието му прекратително условие в хипотезата на чл. 25 ЗЗД. Този извод се налага при съобразяване на това, че правилото на чл. 25 ЗЗД е общо и следователно приложимо по отношение на всички договори, включително и на този, имащ за предмет прехвърляне на едно вземане, по отношение, на който липсва предвидена специална норма, която да дерогира посочената обща такова и да изключва възможността в договора за цесия да бъде уговаряно прекратително условие, като договорът за цесия не се характеризира и с някакви особености, които да правят неприложими по отношение на него на правилата на чл. 25 ЗЗД.
В случая при тълкуване на съдържанието на уговорките, постигнати между страните с договора за цесия от 24.10.2014 г. и допълнителното споразумение към него от 04.11.2014 г., с което той е изменен по взаимно съгласие на цедента и цесионера по реда на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, се установява, че те са предвидили, че прекратването му ще е поставено в зависимост от настъпването на пет различни бъдещи и несигурни по своя характер събития, т.е. този договор е сключен при прекратителни условия. С чл. 1, ал. 1, т. 3 от допълнителното споразумение към договора за цесия страните по тази сделка са постигнали съгласие, че той се прекратява с обратна сила ако прихващането, извършеното от цесионера Ж.Е.А. между придобитото от него вземане и задължението, което той има към „КТБ” АД по договор за кредит от 16.05.2008 г., бъде обявено за недействително на някакво основание или за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази банка. С чл. 1, ал. 1, т. 4 от допълнителното споразумение към договора за цесия е уговорено и друго прекратително условие – ако до 31.01.2015 г. „КТБ” АД не е снабдила цесионера с писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или с друг документ, издаден от представляващите я лица, че банката смята за погасени задълженията на цесионера, произтичащи от договор за кредит от 16.05.2008 г.
Доколкото от страна на ответниците не се твърди и не се представят доказателства за установяване на положителния факт, че до 31.01.2015 г. „КТБ” АД е снабдила цесионера с документ, от който да е видно, че банката смята за погасени задълженията на цесионера, произтичащи от договор за кредит от 16.05.2008 г. в резултат на извършеното от него прихващане на тези задължения с вземането, което той има към банката за получаване на сумата от 64 737, 50 евро по договор за влог, което е предмет на сключената цесия, то съдът намира, че в производството следва да се приеме за осъществено сбъдването на уговореното с чл. 1, ал. 1, т. 4 от допълнителното споразумение към договора за цесия прекратително условие, при което е сключена тази сделка. За дата на настъпване на това събитие, от което е обусловено действието на договора за цесия, съдът приема 01.02.2015 г., която дата е тази, следваща изтичането на срока, до който цесионерът е трябвало да получи потвърждение от банката, че извършеното от него прихващане е произвело погасително действие.
Освен това се установява, че след образуване на настоящото производство се е сбъднало и друго от предвидените в договора за цесия прекартителни условия – това по чл. 1, ал. 1, т. 3 от допълнителното споразумение към договора за цесия. Това е видно след извършена служебна проверка за хода на производството по обжалване на решението, постановено по т.д. № 3272/ 2015 г. по описа на СГС, ТО, VI – 5 състав, при която се установява, че с решение № 2396/ 14.12.2016 г., постановено по т.д. № 4128/ 2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, е отменено описаното решение на СГС и по иск с правно основание чл. 3, ал. 3 ЗБН, предявен от синдиците на „КТБ” АД /н/ срещу Ж.Е.А. е прогласено за нищожно прихващането, направено от Ж.Е.А. с изявление вх. № 11687/12.11.2014 г., с което това лице е заявило, че прихваща между следните насрещни вземания: вземане, придобито от него по силата на процесния договор за цесия, към „КТБ” АД /н/ и вземане, което има „КТБ” АД /н/ към това лице по договор за кредит от 16.05.2008 г. Така постановеното решение като необжалвано е влязло в сила и от този момент е настъпило прекратителното условие, представляващо обявяване на прихващането, описано в допълнителното споразумение към процесния договор за цесия, за недействително.
С оглед горното, следва да се заключи, че към 01.06.2015 г. се установява, че се е сбъднало едно от уговорените между страните по договора за цесия от 24.10.2014 г. прекратителни условия, при които той е сключен – това по чл. 1, ал. 1, т. 4 от допълнителното споразумение към договора за цесия, а в хода на производството и второ от уговорените прекратителни условия – това по чл. 1, ал. 1, т. 4 от допълнителното споразумение към договора за цесия, който факт съдът следва да съобрази при разрешаване на спора по същество на основание нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предвид извода за приложимост на общите правила по чл. 25 ЗЗД по отношение на прекратяването на договора за прехвърляне на вземане поради настъпване на прекратителното условие, при което той е сключен, то следва да се приеме и това, че действието, което има настъпването на условието при посочената сделка, също не се отклонява от това, което е предвидено в общата разпоредба на чл. 25, ал. 2 ЗЗД, а именно, че договорът се прекратява с обратна сила. Обратното действие на сбъдването на прекратителното условие означава, че както в отношенията между страните по сделката, така и по отношение на всяко трето лице, се приема, че тази сделка не е била сключвана и се възстановява състоянието от преди нейното сключване, като всяка от страните по нея е длъжна да върне на другата това, което е получила. Ето защо следва да се приеме, че с настъпване на прекратителното условие, уговорено в чл. 1, ал. 1, т. 4 от допълнителното споразумение към договора за цесия от 24.10.2014 г., се счита, че вземането за получаване от „КТБ” АД /н/ на сума в размер на 64 737, 50 евро, представляваща предадена на банката сума по договор за безсрочен паричен влог, сключен на 10.12.2012 г., никога не е сменяло своя титуляр, като то винаги се е притежавало от влогодателя по описания договор - ищцата М.С.А..
Прекратяването на договора с обратна сила в хипотезата на чл. 25 ЗЗД настъпва от момента на сбъдване на уговореното условие за това, като то не е обусловено от отправяне на някакво конкретно изявление от която и да е от страните по делото или от осъществяване на друго действие. Същото е разрешението и в случаите на прекратяване на договор за цесия – то настъпва със сбъдване на прекратителното условие, като настоящият съдебен състав намира, че за да се породи действието, което е предвидено в чл. 25, ал. 2 ЗЗД, не е необходимо длъжникът по вземането, което е предмет на договора за цесия, да бъде уведомяван за осъщественото прекратяване. Правилото на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е изрично и касае само действието на цесията спрямо длъжника, но не и действието на прекратяването на този вид договор при сбъдване на прекратителното условие, и не може да се прилага по аналогия по отношение на него. Следва да се приеме, обаче, че с оглед характера на цесия като договор, с който се сменя титуляра на едно вземане, както и на това, че длъжникът по него следва да има яснота на кое лице трябва да изпълни, а той като трето за договора за цесия лице не е запознат с неговото съдържание и уговорените в него прекратителни условия, то същият трябва да бъде уведомен за осъщественото прекратяване и за това кой е кредиторът, на който да плати, за да изпълни точно. Ако длъжникът не е уведомен за осъщественото прекратяване с обратна сила на договора за цесия и е изпълнил задължението си като е престирал на цесионера, вместо на първоначалния кредитор, тъй като си е мислил, че именно той е носител на вземането, то ще трябва да се приеме, че същият е изпълнил добросъвестно на лице, за което е считал, че има право да получи изпълнение и да се приеме, че той се освобождава от задължението си по аргумент от чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Ето защо и за да се счете, че след като се е сбъднало уговореното в договора за цесия прекратително условие, длъжникът по вземането, което е предмет на тази сделка, е бил длъжен да престира отново на цедента, а не на цесионера, за който той е уведомен, че е носител на това вземане, следва да бъде установено, че той е уведомен за това, че се е сбъднало прекратително условие, което е уговорено в договора за цесия, и действието на тази сделка е отпаднало с обратна сила. Уведомяването трябва да бъде извършено от цесионера, тъй като след съобщаването на цесията на длъжника, той е субекта, който се счита за негов кредитор.
От представените по делото доказателства е видно, че банката-длъжник е надлежно уведомена за сбъдване на прекратителното условие, уговорено в договора за цесия от 24.10.2014 г., с писмо, изходящо както от цесионера, така и от цедента, и получено от нея на 18.06.2015 г., поради което тя е длъжна да съобрази този факт, когато изпълнява задължението си за връщане на сумата по паричния влог в размер на 64 737, 50 евро и да престира в полза на ищцата М.С.А., която се счита за титуляр на това вземане както в отношенията между страните по договора за цесия, така и спрямо длъжника по вземането, което е прехвърлено с него.
За да настъпи предвиденото в чл. 25, ал. 2 ЗЗД обратно действие на прекратяването на договора за цесия при сбъдване на уговореното в него прекратително условие, обаче, следва да се установи и че към този момент вземането, което е предмет на тази рапзпоредителна сделка, все още съществува, т.е. че то не е погасено в резултат на изпълнението му от длъжника, или както се твърди в случая – в резултат на извършено с него прихващане, което действие също има погасителен ефект съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Тогава, когато към момента на настъпване на прекратителното условие вземането, което е предмет на договора за цесия, е погасено и следователно вече не съществува, то в отношенията между страните по сделката не могат да бъдат осъществени последиците по чл. 25, ал. 2 ЗЗД и то не може да бъде върнато в патримониума на цедента, който се е разпоредил с него по силата на прекратения с обратно действие договор за цесия. Ето защо и за да се отговори на въпроса дали към момента ищцата М.С.А. има вземане към „КТБ” АД /н/, което се счита, че не е излизало от нейния патримониум на основание чл. 25, ал. 2 ЗЗД, следва преди това да се установи дали то е погасено с прихващане, което е извършено от цесионера Ж.Е.А. преди прекратяването на цесията съответно преди получаване от банката на уведомление от цесионера и цедента за настъпилото прекратително условие, при което е сключена сделката за прехвърляне на вземането.
За да се приеме, че от Ж.Е.А. e извършенo прихващанe с процесното вземане, следва да бъде установено, че правото на този субект да извърши прихващане е възникнало, което става при настъпване на предпоствките, предвидени в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, а именно когато две лица притежават насрещни изискуеми и ликвидни вземания едно към друго, както и че то е надлежно упражнено съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, т.е. че от едното от лицата, които си дължат взаимно, е отправено изявление за прихващане, което да е достигнало до другото лице.
Между страните в производството не се спори, че към датата, на която се твърди, че е извършено прихващане, а именно към 12.11.2014 г., Ж.Е.А. е имал парично вземане към „КТБ” АД /н/ за получаване на сума в размер на 64 865 евро по договор за паричен влог, което е преминало в неговия патримониум по силата на договор за цесия от 24.10.2014 г., който е бил действащ към този момент, доколкото уговореното в него прекратително условие се е сбъднало в по-късен момент, както и че в негова тежест е възникнало парично задължение към „КТБ” АД /н/ по договор за кредит. Съществуването и размера на тези насрещни вземания не са спорни между страните по съществуващите материални правоотношения, възникнали въз основа на договора за влог и договора за кредит, поради което следва да се приеме, че те са и ликвидни и с тях е можело да се прихване. Това означава, че в полза на Ж.Е.А. е възникнало потестативното право да извърши прихващане, което той е упражнил като е отправил изявление в тази насока до банката, което е обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11687/ 12.11.2014 г.
В производството, обаче, се установява, че действителността на това прихващане е предмет на иск, предявен от синдиците на „КТБ” АД /н/, в качеството им на процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността на банката, срещу Ж.Е.А. с правна квалификация чл. 3, ал. 3 ЗБН, с който се иска съдът да прогласи прихващането за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността като извършено в нарушение на забраната на чл. 3, ал. 2 ЗБН. Както беше посочено, след извършване на служебна справка за хода на това дело, настоящият съдебен състав констатира, че то е приключило с влязло в сила съдебно решение, постановено по т.д. № 4128/ 2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което предявеният иск е уважен и съдът е прогласил за нищожно прихващането, извършено от Ж.Е.А., с изявление с вх. на „КТБ” АД № 11687/ 12.11.2014 г.
Предвид така установения факт, съдът трябва да отговори на въпроса дали това съдебно решение има сила на пресъдено нещо, която да важи и по отношение на М.С.А., която не е конституирана като страна в исковото производство по разглеждане на предявения иск по чл. 3, ал. 3 ЗБН, тъй като само ако силата на пресъдено нещо на решението се разпростира и спрямо нея то ще трябва да бъде зачетено и от настоящия съдебен състав при произнасяне по основателността на предявения в процеса установителен иск.
По правило
влязлото в сила съдебно решение е задължително само в отношенията между
страните по делото, по което то е постановено. Следователно в случая силата на пресъдено нещо на решението, постановено по т.д. № 4128/
2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, важи между синдиците на „КТБ” АД /н/ и цесионера Ж.Е.А.. Следва да бъде съобразено, обаче, че
синдиците са участвали в това производство в качеството си на процесуални субституенти, на които законът признава правото да предявят
установителния иск по чл. 3, ал. 3 ЗБН /чл. 60, ал. 3
ЗБН/, като те упражняват чужди материални права. Искът по чл. 3, ал. 3 ЗБН е
предвиден в закона в защита на интересите на кредиторите на несъстоятелността
на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност,
като с него се цели да бъдат ревизирани онези правни действия по погасяване на
задължения на банката или на нейни вземания, които са извършени при нарушаване
на предвидените в специалния закон правила за това, с които се постига
справедливото удовлетворяване в рамките на производството по несъстоятелност на
всички кредитори на банката, а не само на някои от тях. Ето защо и следва да се
приеме, че при предявяване на иска по чл. 3, ал. 3 ЗБН синдиците упражняват чужди
материални права, които са тези на кредиторите на несъстоятелността на банката,
по отношение на която е открито производство по несъстоятелност.
При предявен от процесуалния субституент иск, силата на пресъдено
нещо на решението, което ще бъде постановено по него, важи освен спрямо субституента, в качеството му на главна страна в процеса,
също така и спрямо носителя на материалното право, което е предмет на
предявения иск, дори и ако последният не участва в съдебното производство,
както е в хипотезата на процесуална субстиуция от
вида на процесуална суброгация, каквато е тази
предвидена в ЗБН, доколкото законът предвижда участие в специалните искови
производства само на синдиците, но не и на носителите на материалното право,
които в случаите, в които се упражняват права на всички кредитори, са голям
брой правни субекти. Това означава, че силата на пресъдено
нещо на решението, постановено по т.д. № 4128/ 2016 г. по описа на Софийски
апелативен съд, ТО, 11 състав, се разпростира и спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ” АД /н/, каквото качество има и ищцата М.С.А., която
е включена в изготвения от синдиците списък на приетите вземания със свои
вземания към несъстоятелната банка, възникнали по два договора за паричен влог,
различни от този, предмет на настоящото дело, които не са оспорени пред съда с
възражение. Следователно съдът следва да зачете съдебното решение, постановено
по иска по чл. 3, ал. 3 ЗБН и да приеме за установено в отношенията между
страните, че извършеното от цесионера Ж.Е.А.
прихващане с процесното вземане е нищожно и като
такова то не е породило присъщите си правни последици, които са тези по чл.
104, ал. 2 ЗЗД и вземането към „КТБ” АД /н/ за връщане на сумата по паричния влог
в размер на 64 737, 50 евро, което е предмет на договора за цесия от 24.10.2014
г., не се счита погасено с това прихващане.
След като процесното вземане е съществувало към момента на сбъдване на прекратителното условие, уговорено в договора за цесия от 24.10.2014 г., което е станало на 01.02.2015 г., и продължава да съществува към момента, то настъпването на условието е произвело предвиденото в чл. 25, ал. 2 ЗЗД действие – договорът за цесия се счита прекратен с обратна сила. Както беше посочено, обратното действие на прекратяването означава, че тази сделка не е пораждал присъщите й правни последици по прехвърляне на вземането, описано в нея, в патримониума на трето лице, считано още от момента на нейното сключване, което означава, че титуляр на предявеното в производството по несъстоятелност на длъжника „КТБ” АД /н/ вземане за получаване от банката на сума в размер на 64 737, 50 евро е именно ищцата М.С.А., като тя се счита за такава и от момента на подписване на договора за цесия до настоящия. С оглед на това и доколкото това вземане не се установява да е погасено нито чрез плащане, нито на основание валидно извършено прихващане, следва да се заключи, че то подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД /н/. Процесното вземане на М.С.А. произтича от договор за безсрочен паричен влог от 10.12.2012 г., който има характер на обичайна банкова сделка, поради което и предвид факта, че по него е възникнало правото на това лице да получи от „КТБ” АД /н/ парични средства, които са налични по банкова сметка, ***ата сделка, то следва да се приеме, че то има качеството „вложител” съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадено с нормата на § 1, т. 4 от ДР на ЗБН. Следователно вземането на М.С.А. за получаване на предадената за съхраненние на банката парична сума по договор за паричен влог, сключен на 10.12.2012 г., подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката с ред по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на нормата, приета с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г., приложима към процесните отношения на основание § 12 от ПЗР към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, а именно като вземане на вложител, което не е покрито от системата за гарантиране на влоговете. Това прави подаденото възражение изцяло основателно.
Предвид изхода на делото и на основание разпоредбата на чл. 68, ал. 3, т. 1 ЗБН списъка на приетите вземания по чл. 67, ал. 2 ЗБН, одобрен от съда с решение от 25.05.2016 г., постановено по т.д. № 7549/ 2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, следва да бъде допълнен с описаното вземане на на М.С.А., което е с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН и в размер от 51 234, 19 лв., за който се претендира и от който съдът е обвързан предвид диспозитивното начало в гражданския процес, въпреки, че той е по-нисък от този, за който се доказа по делото, че е възникнало.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото, разноски се следват на възразилия кредитор, но той не е направил искане за тяхното присъждане, поради което и съдът не може да ги възлага в тежест на ответниците служебно.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по възражение, подадено от М.С.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу решение № ЗБН 66-347/ 22.12.2015 г. на синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, че „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност дължи на М.С.А. на основание чл. 421, ал.1 ТЗ сума в размер на 51 234, 19 лв., представляваща неплатено задължение по договор за паричен влог, сключен с рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от 10.12.2012 г. и анекс № 90154 от 10.12.2012 г. към него, което вземане е предявено в производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с молба с вх. № ЗБН63-904/ 18.06.2015 г., и е с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на нормата, приета с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г., приложима на основание § 12 от ПЗР към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
ДОПЪЛВА на основание чл. 68, ал. 3, т. 1 ЗБН
списъка на приетите вземания на кредиторите на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност,
одобрен от съда по реда на чл. 67, ал. 2 ЗБН с решение от 25.05.2016 г.,
постановено по т.д. № 7549/ 2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, с
вземането на М.С.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, към „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 51 234, 19 лв.,
дължима по договор за паричен влог, сключен с рамков договор за платежни услуги
за потребители за откриване на банкова сметка ***ен
депозит от 10.12.2012 г. и анекс № 90154 от 10.12.2012 г. към него, което
вземане е с поредност на удовлетворяване по чл.
94, ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията на нормата, приета с ДВ бр. 67 от
29.07.2003 г., приложима на основание § 12 от ПЗР към Закона за възстановяване
и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: