РЕШЕНИЕ
№ 664
гр. Пловдив, 02.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на двадесет и пети януари през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря Петя Добрева, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 1542 по описа за 2020 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на Й.Б.Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-16001618003092-091-001 от 30.01.2019 г.,
издаден от А.А.Д. – началник на сектор, възложил ревизията и С.С.К.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при Териториална
дирекция на Националната агенция по приходите – гр. Пловдив, поправен с Ревизионен акт № П-16001619056734-003-001 от 27.03.2019г.,
потвърден с Решение № 227 от 22.05.2020 г. на Директора на Дирекция “Обжалване
и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при Централно управление на Националната
агенция по приходите , в частта, с която е ангажирана отговорността на
оспорващия по реда на чл. 19 от ДОПК за задължения на „Желон“
ЕООД, ЕИК ***, за периода м.02.2013г. – м.05.2017г., за данък по ЗКПО, ДДС, ЗДДФЛ
и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 705552, 98 лева - главница и
307025,55 лева - лихва.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че направените
от органа по приходите констатации са формирани при липса на доказателства. Сочи
се, че не са налице три от кумулативните предпоставки на чл.19 ал.1 от ДОПК. Твърди
се, че не е налице умишлено укриване на факти и обстоятелства във връзка с данните
по подаваните справки-декларации и ГДД. Сочи се и липса на причинно-следствена
връзка между действията на управителя по укриване на факти и обстоятелства и невъзможността
да бъдат събрани установените задължения на дружеството, тъй като оспорващият е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, което не е прекъсвано, което
изключвало възможността да е извършвал действия по управление на дружеството,
да е подавал декларации и данни, и да е укривал факти. На следващо място се възразява,
че Й. е конституиран като солидарен длъжник за задължения по ЗДДС на „Желон“ ЕООД, но за периода от 01.05.2013г. до 31.12.2013г.
дружеството не е било регистрирано по реда на ЗДДС. Претендира се присъждане на
съдебни разноски.
3. Ответникът - директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за
приходите, чрез процесуалните си представители - юрисконсулт Р., е на
становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Иска се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение размер
на разноските на другата страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно
уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По допустимостта на
жалбата:
5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред
контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си
изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване и
данъчно -осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата
в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. Административната
процедура:
6. Със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618003092-020-001/29.05.2018
г. /л.295/ на А.А.Д. – началник сектор при ТД на НАП
– гр. Пловдив е възложено извършване на данъчна ревизия на Й.Б.Й., с обхват отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Желон“ ЕООД: за корпоративен данък за период от 22.02.2013г.
до 31.12.2013г.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения за периодите от 01.03.2014г. до 31.03.2017г.; за данък върху
добавената стойност за периодите от 01.05.2013г. до 31.12.2013г.; за ДОО – за
осигурители за период от 01.01.2015г. до 31.03.2017г.;
за вноски за ЗО – за осигурители за период от 01.01.2015г.
до 31.03.2017г.; за УПФ – за осигурители за период от 01.01.2015г.
до 31.03.2017г.
Срокът за извършване на
ревизията е определен на три месеца от съобщаването на заповедта, което е
сторено на 29.06.2018г. чрез органите на МВР. Срокът е удължен със заповед № Р-16001618003092-020-002/27.09.2018
/л. 277/ до 29.10.20198 г. и заповед № Р-16001618003092-020-003/29.10.2018
/л.258/ до 29.11.2018г. като обхватът на ревизията е запазен.
В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001618003092-092-001/07.12.2018
г. /л. 102 и сл./, въз основа на който, възложилият ревизията и ръководителят
на ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16001618003092-091-001/30.01.2019
г. /л. 79 и сл./, с който на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК е установена
отговорността на ревизираното лице за задължения на „Желон“
ЕООД както следва: данък върху добавената стойност в размер по РА № Р-*********-091-001/08.04.2015г.
за периода март 2013 – декември 2013г.;
корпоративен данък в размер по РА № Р-*********-091-001/08.04.2015г. за периода
февруари 2013г. декември 2013г.; данък върху доходите трудови и приравнените на
тях правоотношения от юридически лица в размер по декларации – образец 6 за
периоди март 2013г. – март 2017г.; осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и
здравно осигуряване в размер по декларации – образец 6 за периоди март 2013г. –
март 2017г.
С Ревизионен акт № П-16001619056734-003-001/27.03.2019
г. /л. 53 и сл./ е направена поправка на Ревизионен акт №
Р-16001618003092-091-001/30.01.2019 г. в частта, в която в Таблица 3 е
допусната очевидна фактическа грешка по отношение на посочените суми на лихвите
за вноски за ЗО за осигурители и УПФ за осигурители, тъй като същите са
разменени и следва да се четат: лихви за ЗО в размер на 22 405,73 лв. и
лихви за УПФ в размер на 8 637,28 лв.
По жалба на Й.Б.Й. е издадено Решение № 227/22.05.2020 г. /л. 41-47/ от директор на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” -
Пловдив при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърден оспореният в настоящото
производство ревизионния акт.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК по
делото са представени заповеди на директора на ТД на НАП - Пловдив /л. 4-29/.
В съдържанието на всички
заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и
ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис.
Документите са представен на цифров носител, позволяващ справка за валидността
на квалифицираните електронни подписи към датата на издаването им.
Изложеното до тук налага
да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално
компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това
процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма
и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл. 118, ал.2 и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на
приходната администрация.
ІV. За фактите:
7. На 22.02.2013 г. е
регистрирано дружество „Желон“ ООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, с едноличен собственик на капитал, управител и
представляващ М. Б. Б. . Капиталът на дружеството е в размер на 2 /два/ лева. Съгласно
сключен договор от 18.03.2013г. М. Б. прехвърля собствеността на два дяла с
номинална стойност 2 /два/ лева от капитала на Й.Б.Й. с ЕГН ********** за
сумата от 20 /двадесет/ лева. Прехвърлянето е вписано в търговския регистър на
22.03.2013г. За ревизирания период от 01.04.2013г. до 31.12.2013г. дружеството
не е било регистрирано по ЗДДС.
За периода от 22.03.2013г. до издаване на Ревизионен
акт № Р-16001618003092-091-001 от 30.01.2019 г. и Решение № 227 от 22.05.2020
г. Й.Б.Й. има качеството на собственик, представляващ и управляващ дружеството,
което е декларирало, но не внесло задължения по СД по ЗДДС от
м.03/2015г. до м.12/2015г., за м.03/2016г. и за м.06/2016г. за данък в общ
размер на 5994,95 лв.
С протокол от 17.03.2015г.
едноличния собственик на капитала Й.Й. е взел
решение, с което за управител на дружеството е назначен Б. И. Б. , като
досегашния управител се заличава, които обстоятелства са вписани в търговския
регистър на 17.03.2015г.
На 09.03.2017г. Б. е уведомил едноличния собственик на капитала
на дружеството, че желае да бъде заличен като управител. Поради факта, че Й.Й. не е предприел действия по заличаване на управителя, Б. е извършил това чрез заявление за вписване в
търговския регистър на обстоятелства на основание чл.141 ал.5 от Търговския
закон. Б. И. Б. е заличен като управител
на „Желон“ ЕООД считано от 18.04.2017г., като към
момента нов управител и представляващ дружеството не е избран и вписан.
8. По отношение на „Желон“ ЕООД е издаден РА №
Р-16-1403416-091-001/08.04.2015г., с който са установени задължения на дружеството
по ЗКПО в размер на 139821,72 лв. – главница и 14519,30 лв. – лихва; ДДС –
265015,01 лв. – главница и 38949,81 лв. – лихва. Ревизионният акт е влязъл в
законна сила. В хода на ревизията е установено, че за ревизирания период
„Желон“ ЕООД осъществява таксиметрова дейност като
превозвач, за което е издадено Удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметрова дейност с №10709 от 05.03.2013г. (лист 96) от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА”АА”) при министерството
на транспорта. Според нарочен списък към посоченото удостоверение,
таксиметровата дейност се осъществява с общо 159 автомобила. С Протокол с
№0499876 от 15.10.2014г. към ревизионната преписка са присъединени общо 266
броя уведомления за от ИА”АА” за регистрирани 266 броя електронни таксиметрови
апарати с фискална памет (ЕТАФП) за периода 22.02.2013г. – 31.12.2013г. Установено
е, че през ревизирания период
дружеството е упражнявало и търговска дейност в обект за търговия на дребно с
разнородни хранителни стоки, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Братя Търневи“ №46, с три броя регистрирани електронни касови
апарати с фискална памет (ЕКАФП).
Според приложена справка и данни от РД, е прието
за установено, че към 30.04.2013г. „Желон“ ЕООД
достига облагаем оборот от 96580,22 лв. за последните 12 последователни месеци
преди текущия период и съобразно установеното от разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до
14.05.2013г., което не е сторено.
За определяне приходите от таксиметрова дейност на
всички автомобили с регистрирани ЕТАФП през 2013г. са взети данните,
предоставени от РД ”АА” за демонтирани фискални памети и натрупания оборот в
тях, съпоставени с данните получени от община Пловдив за издадените разрешения
за таксиметров превоз. Прието е за установено, че средният дневен оборот
изчислен на база дефискализираните 5 броя апарати е
38,02 лева. След извършен анализ на относимите
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК и събраните в рамките на ревизията доказателства,
е прието за установено, че в годишен аспект дружеството е реализирало приходи в
общ от 1498834,99 лева, от които 1430695,82 лв. от таксиметрова дейност и
68139,17 лв. от друга търговска дейност.
Установено е, че за 2013г. не е подадена годишна
данъчна декларация (ГДД) по смисъла на чл.92 от ЗКПО. Не е извършена проверка
на издадените приходни фактури и счетоводното отразяване в отчетните регистри,
тъй като лицето не е представило първични документи и не се е регистрирало по
ЗДДС.
Освен установените задължения, към момента на
провеждане на текущата ревизия, дружеството има и изискуеми задължения: за
данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер
на 58482,42 лв. – главница и 18648,50 лв. лихва; ДОО по декларация (обр.6) в размер на 145523,09 лв. – главница и 47133,63 лв.
– лихва; ЗО по декларация (обр.6) в размер на
69886,47 лв. – главница и 22405,73 лв. – лихва и УПФ по декларация (обр.6) в размер на 26824,27 лв. – главница и 8637,28 лева –
лихва.
9. С протокол № 1476938/15.11.2018г. в ревизията по
чл. 19 от ДОПК са присъединени доказателства от ревизия на дружеството. От собственика и управител на дружеството
в хода на ревизията не са представени изисканите от органите по приходите
сведения и документи.
Установено е, че Й.Б.Й. в качеството на управител
на „Желон“ ЕООД е подписал следните уведомления:
- Уведомление вх. № 1600И0203397/20.01.2014 г. за
упълномощаване на дружеството „ХИС – Х. СОТИРОВ" ЕТ с ЕИК ********* чрез Х.Й.
Сотиров, да подава с пълен достъп Уведомления за сключване или изменение на
трудови договори по чл. 62, ал. 5 от КТ и уведомления за промяна на
работодателя по чл. 123, ал. 1 от КТ. Посочен е сериен номер на удостоверението
за КЕП, с което упълномощеното лице ще подписва документите, както и е посочен
електронен адрес, на който ще се приемат електронните изявления на органите на
НАП. Уведомлението е подписано от Й.Б.Й., като към същото е приложено
пълномощно, с което Й.Б.Й., в качеството му на управител на „ЖЕЛОН" ЕООД,
упълномощава Д. Х. С. да подаде
уведомление за упълномощаване на електронен адрес;
- Уведомление вх. № 1600И0229962/09.01.2015 г. за
упълномощаване на дружеството „ДИМС 73" ЕООД с ЕИК ********* чрез Д. Х. С.
, да подава с пълен достъп Уведомления за сключване или изменение на трудови договори
по чл. 62, ал. 5 от КТ и уведомления за промяна на работодателя по чл. 123, ал.
1 от КТ. Посочен е сериен номер на удостоверението за КЕП, с което упълномощеното
лице ще подписва документите, както и е посочен електронен адрес, на който ще
се приемат електронните
изявления на органите на НАП. Уведомлението е
подписано от Й.Б.Й., като към същото е приложено пълномощно, с което Й.Б.Й., в
качеството му на управител на „ЖЕЛОН" ЕООД, упълномощава Д. Х. С. да подаде уведомление за упълномощаване на
електронен адрес. Същото е оттеглено с подадено ново уведомление вх. № 10857/
20.03.2015 г., подписано от Й.Б.Й.;
- Уведомление вх. № 1600И0230062/ 12.01.2015 г. за
упълномощаване на дружеството „ДИМС 73" ЕООД с ЕИК ********* чрез Д. Х. С.
, да подава с пълен достъп данъчна и осигурителна информация; връчване и
предоставяне на клиентите на НАП в рамките на контролни производства; подаване на
документи от ЗЛ в рамките на контролни производства; справка за връчени от НАП
документи и подадени към НАП документи от ЗЛ. Посочен е сериен номер на
удостоверението за КЕП, с което упълномощеното лице ще подписва документите,
както и електронен адрес, на който ще се приемат електронните изявления на
органите на НАП. Уведомлението е подписано от Й.Б.Й., като към същото е
приложено пълномощно, с което Й.Б.Й., в качеството му на управител на
„ЖЕЛОН" ЕООД, упълномощава Д. Х. С. да подаде уведомление за упълномощаване на
електронен адрес. Същото е оттеглено с подадено ново уведомление вх. № 10858/20.03.2015
г., подписано от Й.Б.Й..
10. За събиране публичните задължения на „Желон“ ЕООД е образувано изпълнително дело №
16150009061/2015г. След като са изчерпани всички изпълнителни способи и е
направено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника е установено,
че дружеството не притежава имущество и няма авоари по банкови сметки. Тъй като
принудителното изпълнение не може да бъде изпълнено успешно, производство по
събиране на вземането е прекратено през 2018г., а дългът е категоризиран като
трудно събираем.
11. Според справка от Главна дирекция изпълнение на
наказанията, в периода 01.04.2015г. – 06.07.2018г. Й.Б.Й. е изтърпявал
наказание лишаване от свобода, без прекъсване.
12. При тази фактическа обстановка ревизиращите са
приели, че са налице предпоставките по чл. 19 от ДОПК за ангажиране
отговорността на Й.Б.Й., ЕГН ********** в качеството му на собственик и управител на „Желон“ ЕООД, за задълженията на дружеството, установени с
РА № Р-*********-091-001/08.04.2015 г. и подадените декларации за задължения по
ЗКПО, ЗДДФЛ и ДОО. Изтъкнато е, че ревизираното лице е укрило факти и
обстоятелства, които е било длъжно да обяви, като не е отчело чрез издаване на
данъчни документи или касови бележки приходи от продажби на услуги от
таксиметрова дейност.
По отношение на първият
елемент на фактическия състав на отговорността на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, е
прието че като едноличен собственик на капитала на „ЖЕЛОН" ЕООД
ревизираното лице е одобрява основни насоки за развитието на дейностите на
дружеството и определя средствата за дейността на „ЖЕЛОН" ЕООД. Взема
решение за разпореждане с недвижими имоти на дружеството, ръководи текущата
дейност на дружеството. Сключва и прекратява трудовите договори, наказва и
награждава работници и служители и определя трудовите им възнаграждения.
Управителя извършва сделки на разпореждане с имуществото на дружеството.
По отношение на
субективния елемент е възприето, че РЛ е
знаело че „Желон“ ЕООД има установени публични
задължения за процесните периоди, (както и за периоди след обхвата на
ревизията). С неподаването в срок на съответните данъчни декларации и
заявления, като е било длъжно, РЛ е укрило факти и обстоятелства от значение за
данъчното облагане. Също така, като не е погасило задълженията по подадените
декларации РЛ, е формирало знание, че поведението му ще доведе до ощетяване на
бюджета, респективно до бъдещо определяне на задължения на дружеството за
данъци и осигуровки.
По отношение на причинно – следваната връзка, въз
основа на данните от публичния изпълнител, е прието наличие на знание за РЛ, че
с поведението си ще възпрепятства
реализиране на способите и мерките за погасяване на задълженията за данъци и
осигуровки на дружеството. Ревизиращият екип е формирал извод, че в периода, в
който Й.Б.Й. е едноличен собственик на капитала, представляващ и управител на „Желон“ ЕООД,
дружеството е разполагало с налични парични средства, с които да бъдат
заплатени изискуемите задължения за ДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Поради което
са налице предпоставките РЛ да понесе отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
V. От правна страна:
13. В разпоредбите на чл.19, чл.20 и чл.21 от ДОПК са регламентирани
предпоставките и реда за ангажиране на особен вид лична имуществена
отговорност, предвидена за трети лица - членове на органи на управление или
управители на задължено лице по чл.14, ал.1 и 2 от ДОПК. Материално-правните
норми на ал.1 и ал.2 на чл.19 ДОПК регламентират самостоятелни хипотези на тази
отговорност, различни по своя фактически състав.
В настоящия случай, предмет
на съдебната проверка е наличието или липсата на предпоставките на лична
имуществена отговорност и в двете хипотези.
За ангажиране на
отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е необходимо кумулативно да бъдат
удовлетворени следните условия: 1) лицето, чиято лична имуществена отговорност
се ангажира, да има качеството на член на орган на управление или управител на
задължено лице по чл.14, т.1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени
публичните задължения; 2) да е налице поведение на това лице, изразяващо се в
укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред
органа по приходите или публичния изпълнител; 3) да съществува
причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на публичните
вземания; 4) да е налице обективна невъзможност за събиране на публични
вземания. Отговорността в тази хипотеза е ограничена до размера на несъбраното
задължение.
Относно отговорността по
чл. 19, ал. 2 от ДОПК е нужно кумулативното наличие на: 1) качеството на член
на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 ДОПК;
2) недобросъвестно поведение на лицето, довело до намаляване на имуществото на задълженото лице; 3)
причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на
публичните вземания; 4) да е налице обективна невъзможност за събиране на
публични вземания. Отговорността в тази хипотеза е ограничена до размера на извършените
плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Действията, с
които е засегнато имуществото са посочени в т.1 и т. 2 на правната норма:
извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди
имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по
цени, значително по-ниски от пазарните; извърши действия, свързани с
обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за
обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
С оглед характера на отговорността
по чл. 19 от ДОПК, доказателствената
тежест за установяване на елементите от фактическия състав е върху органа по
приходите, който има задължението да установи наличието на посочените по-горе
предпоставки в условията на пълно доказване.
Относно обезпечаването на
публичните вземания нормата на чл. 121 от ДОПК предвижда възможността органите
по приходите в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт да поискат
от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето
Нормата на чл. 216, ал. 1
от ДОПК предвижда и защита срещу недобросъвестни действа, като обявява за
недействителни по отношение на държавата, възмездни сделки с имуществени права на
длъжника с намерение да се увредят публичните взискатели
и сделки, извършени във вреда на публичните взискатели,
по които страна е свързано с длъжника лице. Условие за недействителността на
сделките е да са сключени след датата на установяване на публичното задължение,
съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат
на ревизията са установени публични задължения
Следва да се отбележи, че
в съдебната практика са формирани две позиции относно полето на
доказателствената сила на влезлите в сила ревизионни актове, с които са установени
задължения за лицата по чл.14, т.1 и 2 ДОПК, респективно за
възможността да бъдат противопоставени на лицата, спрямо които се реализира
отговорността по чл. 19 от ДОПК.
Според първата - влезлият в сила
ревизионен акт обвързва ревизията по чл.19 от ДОПК само относно
размера на подлежащите на събиране задължения. Констатациите на ревизионния
акт, съставен на дружеството, не могат да бъдат противопоставяни на управителя
му в ревизия по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, понеже двете отговорности са
различни и произтичат от различни фактически състави. (в този смисъл решение № 1072 от 28.01.2014 г. по адм.дело № 12588 по описа за 2013 г. на ВАС и Решение №
9442 от 14.09.2015 г. по адм. д. № 10623/2014 г. на
ВАС).
Според втората - влезлите
в сила, ревизионните актове се ползват с доказателства сила и относно
обстоятелствата, формиращи задълженията (така Решение № 890 от 27.01.2016 г. по
адм. д. № 1734/2015 на ВАС и Решение № 2645 от 09.03.2016 г. по адм. д.
№ 3166/2015 на ВАС).
14. При тази фактическа и
правна обстановка съдът намира, че по отношение на ревизираното лице безспорно
се установява първата предпоставка в хипотезите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК – качеството на собственик и управител на задължено лице към момента на
установяване на задълженията.
Налице е и втората предпоставка по чл. 19, ал. 1
от ДОПК – ревизираното лице е укрило факти и обстоятелства, които по закон е
бил длъжен да обяви пред органа по приходите. Действително фактите, обосноваващи
отговорността на РЛ, са установени в ревизионно производство, по което страна е
дружеството, а не собственикът му. Въпреки това не е спорно, че Й.Б.Й. – в
качеството на управителя и собственик на дружеството, е укрил информация, релевантна
за правомерното развитие на данъчното правоотношение, като не е подал
декларации и справки, необходими за данъчното облагане. Не се отрича фактът, че
в процесния период дружеството активно е упражнявало дейност, във връзка с
която са възникнали задължения за деклариране и внасяне на данъци и
осигурителни вноски. В случая субект на укриването е управителят и собственик
на дружеството, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той
представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/ и несъмнено следва да формира представи относно сключването и изпълнението
на сделките, които законът квалифицира като облагаеми доставки и подлежащи на
облагане приходи. По отношение на преките и косвени данъци, информирането на
приходната администрация за наличието на данъчно събитие, се извършва във
формата на декларации, поради което недекларирането или декларирането на
неверни данни е действие по укриване (в този смисъл Решение № 890 от 27.01.2016
г. по адм. д. № 1734/2015г. на ВАС и Решение № 15873
от 12.12.2012 г. по адм. д.
№ 4426/2012г. на ВАС). Следва да се отбележи, че лашването от свобода не снема
задълженията на собственика и управителя на дружеството да спазва фискалните
правила и да изпълнява поставените му от закона задължения. Задължението не
може да бъде прехвърлено и чрез упълномощаване на трети лица, който да
извършват съответните действия от името и за сметка на данъчно задълженото
лице.
По отношение на третата и четвъртата предпоставки
по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК следва да се съобрази, че
причинно-следствената връзка, представлява обусловеност на несъбираемостта на
публичните задължения като пряката последица от укриването на фактите и
обстоятелствата, респ. действията, с които преднамерено е намалено имуществото
на задълженото лице. В съдебната практика без противоречия се приема, че
съставът на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между
поведението на субекта на отговорността и несъбирането на данъчните задължения
на дружеството. Укриването на факти и обстоятелства и разпоредителните действия
предполагат наличието на умисъл с две възможни форми – действие или
бездействие. Тоест за уникалността на връзката следва да е налице волево
недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до
невъзможността да се събират публични задължения. Тоест укритите факти и
обстоятелства, респ. извършени действия по разпореждане следва да бъде пряка
причина за несъбирането на задълженията. В този смисъл е от значение
имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал.1 и ал. 2
от ДОПК преди и след твърдяното недобросъвестно поведение.
В случая от доказателствата по делото се
установява, че в периода на активна дейност /март 2013г. – март 2015г./ дружеството
„Желон“ ЕООД е притежавало парични средства и ДМА, с
които да покрие установените в последствие публични задължения. Безспорно е също
бездействието на РЛ относно погасяване на декларираните пред фиска данъчни и осигурителни задължения, респективно
укриването на данни, от значение за установяване на данъчни задължения на
дружеството. Настъпилият след 2015 г. дефицит в имуществото на дружеството и
поведението на собственикът му, в случая се явяват в пряка причинно следствена
връзка, която като карен резултата е довела до обективна невъзможност за
погасяване на публичните задължения, въпреки предприетите от органите по
приходите действия. Този резултат се явява пряка последица от недобросъвестното
поведението на ревизираното лице в условията на еднозначна каузалната връзка и единствена
причина за несъбирането на данъчните задължения на дружеството. В случая
невъзможността за събиране на задълженията е обективна и не може да бъде
преодоляна, чрез действия на приходната администрация, които да прекъсната
връзката между цел и следствие.
След като е налице кумулативният фактически състав
на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, отговорността на ревизираното лице е
ангажирана законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Съобразно тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021г. по тълкувателно дело №
7/2019г. на ВАС, отговорността по чл. 19,
ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице
включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. При това положение
органите по приходите законосъобразно са ангажирали отговорността на РЛ за задължения
на „Желон“ ЕООД, ЕИК ***, за периода м.02.2013г. –
м.05.2017г., за данък по ЗКПО, ДДС, ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски в
общ размер на 705552, 98 лева - главница и 307025,55 лева - лихва.
VI. По съдебните разноските:
15. При този изход на делото на данъчна администрация
се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно
от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1, т. 6 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатират в размер
на 12567,74 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: ***
против Ревизионен акт № Р-16001618003092-091-001 от 30.01.2019 г., издаден от А.А.Д. – началник на сектор,
възложил ревизията и С.С.К.на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията при Териториална дирекция на
Националната агенция по приходите – гр.
Пловдив, поправен с Ревизионен акт №
П-16001619056734-003-001 от 27.03.2019г., потвърден с Решение № 227 от
22.05.2020 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по
приходите, с който е ангажирана отговорността му по реда на чл. 19 от ДОПК за
задължения на „Желон“ ЕООД, ЕИК ***, за периода
м.02.2013г. – м.05.2017г., за данък по ЗКПО, ДДС, ЗДДФЛ и задължителни осигурителни
вноски в общ размер на 705552, 98 лева - главница и 307025,55 лева - лихва.
ОСЪЖДА Й.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Национална агенция по приходите, сумата от 12567,74 лева /дванадесет хиляди
петстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: