Протокол по дело №69/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 6
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Росица Антонова Тончева
Дело: 20213000600069
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 6
гр. Варна , 02.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на втори
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица А. Тончева
Членове:Румяна Панталеева

Десислава С. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Х. Ненчева
и прокурора Владимир Чавдаров Станков (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Росица А. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600069 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Л. Й. М., редовно призован, води се от органите на
Съдебна охрана – Варна, явява се лично и с адв.З.Й. от АК - ВАРНА,
служебен защитник назначена в ДП.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор ЧАВДАРОВ.
ПРОКУРОРЪТ: - Да се даде ход на делото. Няма да соча нови
доказателства. Няма да правим отводи на състава на съда.
АДВ.Й.: - Да се даде ход на делото. Няма да правим отводи на състава на
съда. Нямаме искания по доказателства.
ЖАЛБ.М.: - Да се гледа делото, нямам нищо против.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Й.: – Уважаеми Апелативни съдии, подзащитният ми смята, че са
налице предпоставки за промяна на мярката за неотклонение в по-лека, с
оглед на което Ви моля да уважите така подадената от него жалба.
ЖАЛБ.М.: - Както писах в жалбата, имам постоянен адрес от 16 години
в град Русе. Предния път като бях тук колегите Ви казаха, че четири месеца
не са достатъчни за промяна на мярката за неотклонение, вече станаха седем
месеца. Не съм осъждан, не знам какво друго да Ви кажа, мога само да Ви
обещая, че ако ми промените мярката за неотклонение по никакъв начин няма
да Ви изложа.
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, пледирам пред Вас да
потвърдите определението, с което Окръжен съд - Варна по ЧНД № 209/2021
година е оставил без уважение жалбата на М. за изменение на мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
Считам, че това решение е правилно, основателно и се основава на
доказателствата, които са събрани по делото.
С оглед събраните до момента писмени и гласни доказателства, предвид
и постановлението за привличане в качеството на обвиняем към настоящия
момент приетото за налично обосновано предположение за авторството на
деянията по чл.199 от НК и по чл.354 НК не е разколебано, нито опровергано.
Същия е привлечен в качеството на обвиняем за две престъпления грабеж,
придружен с убийство като по чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.198,
ал.4, вр.ал.1 от НК е задържан с цел разпространение и разпространение на
високорискови и рискови наркотични вещества по престъпление по чл.354а,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Касае се за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК
като за това по чл.199, ал.2, т.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без
2
право на замяна.
Налице е и втората предпоставка реална опасност М. да се укрие, т.к.
същия води скитнически живот и извършените престъпления са със завишена
обществена опасност, което също предполага укриването на обвиняемия М.
от наказателно преследване.
В този смисъл Ви моля да потвърдите определението на Окръжен съд -
Варна.
ЖАЛБ.М.: – То наистина звучи много грозно, т.к. престъплението не го
извършвам аз, извършва го друг човек, просто ме водят по някакъв начин
съучастник. Аз нито съм го виждал този пострадалия човек, нито имам нещо
общо.
Желая да остана с „Домашен арест“.
СЪСТАВЪТ НА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ , след проведено тайно
съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото въззивно производство има за предмет обосноваността и
законосъобразността на определение по ЧНД № 209/2021 година по описа на
Окръжен съд-Варна, с което искането на обв.Л.М. за изменение на мярката му
за неотклонение от задържане под стража в по-лека е оставено без уважение.
Жалбоподателят не е удовлетворен от този съдебен акт, позовава се на
отсъстваща опасност от укриване и желае процесуалното му ограничение да
бъде смекчено в условията на домашен арест.
Преценката на въззивния състав е, че атакуваното определение не страда
от аналитични недостатъци, напротив, оценъчната дейност на проверяваната
инстанция се е развила по правилата на закона и формалната логика. При
собствена преценка на доказателствената съвкупност в досъдебното
производство, настоящият състав намира обоснованото предположение по
авторството за неразколебано. Л.М. е привлечен като обвиняем за две
престъпления по чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, т.2 вр. чл.198, ал.4 и по
чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, обективно подкрепени от гласни и
писмени доказателства, приложени в том 1, л.л.56, 69, 84, 105, 126, 146,
протоколи за огледи на веществени доказателства в том 3, експертизи в том 4
3
– СМЕ за аутопсия, лицево-идентификационна, ФХЕ и др..
Предмет на производство по чл.65 от НПК е разумността на конкретното
задържане под стража, като обсъждането на критерия следва да се развие в
няколко насоки. Първата от тях обхваща времето, в което обв.М. е лишен от
свои основни права, чието начало в конкретния случай датира от 11.08.2020
година. Становището на състава е, че този срок не поражда прекомерни
ограничения за обвиняемия, с оглед предмета на доказване и процесуалната
срочност на воденото разследване.
По-нататък се обсъди дали продължаващото задържане е единствената
мярка за неотклонение, която едновременно гарантира обществения интерес и
удовлетворява целите по чл.57 от НПК. Еднозначна е въззивната позиция и тя
е в полза на мярката по чл.63 от НПК предвид интензивността на
разследваната деятелност, която не е изолирана за обвиняемия, напротив,
явява се отработен противоправен модел на живот, за който свидетелстват
множеството висящи срещу М. наказателни производства (виж том 2 от ДП и
справка в том 4, л.85). През последните съображения се очертава и високата
обществена опасност на дееца, въпреки формално чистото му съдебно
минало.
Доколкото с жалбата се атакува изводът на проверявания съд относно
опасността от укриване, то същият се преценява за обоснован при стриктното
позоваване на данни от ДП, които се допълват изцяло от показанията на
разпитаните по делото свидетели, включително и от обясненията на другите
двама обвиняеми.
В обобщение, горните съображения на въззивния състав утвърждават и
законосъобразността на проверяваното определение, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 169 от 25.02.2021 година
по ЧНД № 209/2021 година по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, с което
е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение от
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по-лека по отношение на Л. Й. М., ЕГН
**********, обвиняем по ДП № 1217/2020 година по описа на Първо РУ при
4
ОД на МВР – Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:20
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5