Р
Е Ш Е Н И Е
№ І-145 19.06.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/
Пламена Върбанова
2/ мл.с. Марина Мавродиева
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 752 по описа за 2020г. на Бургаски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР адрес:
гр.София,бул.“Княгиня Мария Луиза“№46, чрез процесуален представител
юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на призоваване : гр.Бургас,ул.“ Цар
Асен“№4, против
Решение № 3793/27.12.2020г.,постановено по гр.д.№ 8284/2019г. по описа на
Бургаски районен съд, с което въззивникът
е осъден да заплати на И.К.К. ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 581, 36 лева ,
представляща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд от общо 74,36
часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1.143 на положения от него за периода от 29.07.2018 година до 30.09.2019
година нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 01.10.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 256,48
лева,представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на
уважената част от иска; И.К.К. е осъден да плати на Главна дирекция „Гранична
полиция“ МВР, сумата 100 лева ,представляваща разноски, направени по водене на
делото,намалени с определение №1364/11.02.2020г. на 28,75 лева;Главна дирекция Гранична полиция“ МВР е осъдена да плати по сметка на Бургаски районен съд
разноски в размер от 260 лева, от
които сумата 210 лева,представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата
50 лева,представляваща дължима държавна такса.
Твърди се във въззивната жалба , че решението на
БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е
необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, тъй
като при изчисляване на времето, отработено от ищеца,съответно за компенсиране
на положения извънреден труд, не била приложена нормативната уредба на
МВР,като за това е цитирана нормата на чл. 187,ал.9 от МВР,според която редът за организация
,разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли
с наредба на министъра на вътрешните работи. Цитирана е Наредба
8121з-407/19.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи,касаеща спорния въпрос за периода от
19.08.2014г.- 02.08.2016г., както и Наредба
8121з-407/19.08.2014г. Проследен а нормативната база,уреждаща
основанието и реда на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните
служители: Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.;
Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.;Цитира се чл.31,ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,според
който „при отчитане на броя часове времето на разположение, труд между 22.00 и
06.00 часа и на официални празници, както и на положен труд извън редовното
работно време, в протоколите за
отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.Излагат се доводи за
това- защо НСОРЗ била неприложима за служителите на МВР; цитира се практика на РС-Бургас;РС-Плевен и ОС-Русе. Моли се
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което уважения
главен и акцесорен иск бъдат отхвърлени; претендира се присъждане на разноските
по делото. В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на
въззивника не се явява; с нарочна писмена молба поддържа въззивната жалба и
моли уважаването й; заявява възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия поради липса на
фактическа и правна сложност по делото и сочи,че с оглед размера на претенцията
адв.възнаграждение на въззиваемия не следва да надхвърля 120 лева / с ДДС/.
Препис от въззивната жалба е
връчен за писмен
отговор
на въззиваемия чрез процесуалния му представител адвокат Станко Кралев, който в указания срок депозира писмено становище по въззивната
жалба, която намира за неоснователна;моли за присъждане на разноските пред
въззивната инстанция.В проведеното пред БОС открито с.з. въззиваемия и неговия
процесуален представител не се явяват, с нарочна писмена молба се поддържа писмения
отговор по въззивната жалба; моли се присъждане на адв.възнаграждение от БОС , като се представя
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
Никоя от
страните не заявява доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.
269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.
Като взе пред вид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото
е правилно и законосъобразно.
С исковата молба
ищецът И.К.К. е предявил срещу Главна
дирекция „Гранична полиция“ МВР, със седалище и адрес на управление :1202,
гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46, иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР- за осъждане
на ответника да му заплати сумата от 816лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 136 часа за периода
от 29.07.2018г. до 30.09.2019г., представляващо разликата между заплатен
извънреден труд и преизчислен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението;моли за присъждане на разноските по
делото.
Ищецът излага, че през
процесния период от време е полагал труд като мл. инспектор в
ГОДГ-Царево-ГПУ-Царево при РДГП-Бургас,което на структурно подчинение към
Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР.
Съгласно ЗМВР, ищецът е със статут на държавен служител.
Ищецът сочи, че за
процесния период е положил общо 952 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 1088 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния
към дневен труд води до извънреден труд от 136 часа, който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника и представлява сумата от 816 лева. Предявено
е искане за назначаване на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба.
Ответната страна Главна дирекция „Гранична
полиция“-София е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е
държавен служител по служебно правоотношение. Сочи, че за част от процесния период от време
действала Наредба № 8121з-407 от 2014г.,
при действието на която съгласно чл. 31,ал.2 при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд на месец между 22.00 часа и
6.00 часа се умножавали по 0,143 и полученото число се сумирало с общия брой
отработени часове за отчетния период.За останалата част от процесния период се
прилагали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.;
и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., които изчерпателно уреждали
основанието е редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд и по тази
причина Наредба за структурата и
организацията на работната заплата се прилагала само по трудово правоотношение,
каквото ищецът не е имал през процесния
период от време. Изрично посочва липсата на четирите изискуеми предспоставки за
прилагане на НСОРЗ, които в случая не били налице и по тази причина същата
наредба била неприложима за служителите на МВР.Не се противопоставя не исканата
експертиза, като намира, че за нуждите
на експертизата вещото лице би могло да се запознае необходимите документи на
място- РДГР-Бургас,където се намирала цялата документация по спора.
Налице е изменение на исковата претенция
на основание чл.
214 ГПК, като същата се счита за предявена за сумата от 581,36 лв. за заявения с исковата молба период за
положени 74,36часа извънреден труд.
По делото няма спор,
че за периода от 29.07.2018г. до
30.09.2019г. ищецът е полагал труд като
служител на ГД “Гранична полиция“, което налага извода, че страните са
обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът К. е държавен служител и приложимият закон,
уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл – арг. от чл.
142, ал. 2 ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и
през нощта (22. 00часа – 06. 00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по
делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно-
дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да
се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От заключението на
вещото лице Карчева по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че за процесния период от време: 29.07.2018г.-30.09.2019г.,
ищецът положил общо 520 часа нощен труд/л.23-25
от делото на БРС/. Положеният нощен труд не е бил преизчислен с коефициент 1,
143 за превръщането му в дневен такъв. Съобразно заключението, часовете нощен
труд, приравнени с коефициент 1, 143, се равняват на 594,36 часа. Разликата
между двете величини (594,36 - 520/ е 74,36часа положен извънреден труд, за
което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 581,36 лв.
Оплакването на
въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи,
които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба.
Според нормата на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
За периода от
02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ,
бр. 59/. С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014
г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е
била отменена с §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
/.
Предвид
гореизложеното, става ясно че в рамките на процесния период от 11.06.2016г. до
11.06.2019г. са действали следните наредби: 1. от 02.06.2016 г. до 29.07.2019
г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2. от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3. от 02.08.2016
г. до 30.06.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В тази връзка
не може да бъде споделено възражението във въззивната жалба, че Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е неотносима към процесния период.
Текстовете на чл. 3,
ал. 3 и в трите наредби са идентични, а именно: че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Само в Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00ч. и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 (чл. 31, ал. 2 от Наредбата). В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсват изрични
разпоредби, съответстващи на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-40782014г. за преобразуване на
часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, (каквато изрична забрана би поставила в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), като в чл.
9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. с. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе коментирано
по-горе, 520 часа нощен труд, положен от ищеца през исковия период, приравнени
с коефициент 1,143, възлизат на594,36 часа и разликата между двете величини
дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени – 74,36 часа.
По гореизложените
съображения главната искова претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание.
Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143
е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 (за част от процесния период,
а именно от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г.), а след отпадане действието й, при
липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване
на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2 от нея.
Предвид изложеното
въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил делото
от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в обжалваната
част е направил съответните правни изводи, които на основание чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на
делото на въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.
78, ал.3 ГПК на въззиваемия следва
да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение,извършени и доказани до размера от 380лева, който е в рамките на уредения размер на адв. възнаграждение съгласно
чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението за прекомерност на въззивника е
неоснователно.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3793/27.12.2020г.,
постановено по гр.д.№ 8284/2019г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи с адрес: град
София,бул,.“Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на И.К.К. с ЕГН ********** от
гр.*** сумата от 120 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред БОС.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.