РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Пловдив,10.03.2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на шестнадесети февруари,
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор от ОП Пловдив Светослава
Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административнонаказателно дело № 166/2023 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Баро
– Транс“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора,
ул. „Райна Кандева“, ***, депозирана чрез пълномощник адв.А., срещу Решение № 2229
от 28.11.2022 г., постановено по АНД № 4069 по описа за 2022 г. на Районен съд
– Пловдив, с което е потвърден електронен фиш за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с който
на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 2 500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Със същото решение
жалбоподателят е бил осъден да заплати на АПИ разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Касационният жалбоподател моли съдебния акт да бъде
отменен като неправилен, като счита, че същият е постановен без да е установена
обективната истина съобразно доказателствата. Посочено е, че с представена с
жалбата разпечатка от ТОЛ ПАС ставало ясно, че дължимата такса за ползване на
пътищата е заплатена за точно определени участъци от пътя, които са и
последователни, тоест няма незаплатена дължима такса и не е налице извършване
на административно нарушение. Поддържа се, че коректно са изпълнени всички
задължения на собственика на товарното МПС и не е налице незаплащане на
дължимите такси. Също така се излагат доводи за маловажност на нарушението по
чл.28 ЗАНН и се твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил наличието на тази
хипотеза, като се е позовал на нормата на чл.189з от ЗДвП, без да съобрази кога
същата влиза в сила. Моли се за отмяна на обжалваното решение, както и на
потвърдения с него електронен фиш с присъждане на разноски за първата
инстанция. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, като са
депозирани писмени бележки, със становище по същество.
Ответникът – Агенция Пътна инфраструктура - Национално
ТОЛ управление, редовно призован, не е изпратил представител в съдебно
заседание. Депозирана е молба от юрисконсулт Гладийска, но без приложено
пълномощно за същата нито пред настоящия, нито пред първоинстанционния съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Пловдив Пенчева, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов
срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Пловдив, като е
посочил установената от него на база на анализ на събраните относими
доказателства фактическа обстановка, е потвърдил Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София. За да постанови решението си съдът е
приел за безспорно, че на посочените в електронния фиш време и място е
установено нарушение, като за пътно превозно средство влекач „Скания Р 420“ с
рег. № ***, с технически допустима максимална маса на 20000, брой оси 2, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса
на състава 50000, за движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно средство няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, като нарушението
е установено с устройство № 20212, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път
А-1, км 107+663. Настоящата съдебна инстанция възприема напълно изводите на
съда, постановил обжалваното съдебно решение относно приетите за установени
факти, доколкото те почиват на правилен анализ на събраните доказателства,
поради което и няма да ги повтаря. Прието е в обжалваното решение, че деянието
е било правилно квалифицирано като нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП правилно на
жалбоподателя е била определена и наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева, като съдът е изложил съображения относно липсата на допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на електронния фиш и относно липсата на
основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция намира, че въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил и
обоснован извод относно приложението както на материалния, така и на процесуалния
закон. В тази насока не се възприемат доводите на касационния жалбоподател за
липса на установено административно нарушение. В разпоредбата на чл.179, ал.3б
от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл.10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал. 1 от Закона за пътищата.
Безспорно е установено по делото пред районния съд, че жалбоподателят е
собственик на процесния автомобил и дължи тол такса за движение по
републиканската пътна мрежа, поради което е административно наказателноотговорно
лице. Изписването на регистрационния номер на автомобила така, че вместо
цифрата „0“ е отбелязана буквата „О“ съставлява именно невярно деклариране на
регистрационния номер в системата за заплащане на ТОЛ такса, както правилно е
приел и районният съд. В тази насока и първоинстанционният съд е изложил и допълнителни
аргументи, извлечени от съдържанието на Общите условия на „Интелигентни трафик
системи“ АД, свързани с грешно декларирани данни, които се споделят изцяло от
настоящия съд. Административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП
включва изрично отговорност и в случаите, когато незаплащането на дължимата
такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата се дължи и на невярно
декларирани данни, при това без значение дали това невярно деклариране е
умишлено, или се дължи на допусната грешка от технически, или друг характер. Правилно
районният съд е отчел, че дори и да има заплатени тол такси, то доколкото те не
могат да се отнесат категорично към конкретно МПС, а именно заснетото такова,
то не може да се приеме, че за въпросното заснето МПС – товарен автомобил с
рег. № **** задължението на собственика е било изпълнено.
Възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният
съд е отхвърлил възможността за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН само
като се е позовал на новата разпоредба на чл.189з от ЗДвП, без да съобрази, че
нарушението е извършено преди влизането ѝ в сила, също не е основателно. Напротив, видно е, че районният съд е изложил
конкретни мотиви относно преценката си по отношение на това дали случаят е
маловажен или не, като в тази връзка е отчел липсата на установена по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от посочения вид.
Настоящата съдебна инстанция споделя посочения извод, като освен това
намира за нужно да допълни и че с оглед съдържанието на разпоредбата на чл.179,
ал.3б от ЗДвП, във връзка и с нормата на чл.10б, ал.4 от ЗП, установените по
делото факти /незаплатена такса поради невярно декларирани данни/ представляват
годна и една от типичните проявни форми на изпълнителното деяние на процесното
нарушение, а не рядка, или изключителна хипотеза. В тази насока и прегледът на
съдебната практика показва, че случаите на извършено нарушение поради невярно декларирани
данни, относими към определяне на тол таксата, не могат да се определят като
изключения, или по-рядко проявени спрямо хипотезите, при които деецът изобщо не
е заплатил такса за ползването на платената пътна мрежа.
С оглед на изложеното и съдът не намира да са налице
посочените в касационната жалба касационни основания за отмяна на обжалваното
съдебно решение на районния съд. При извършената и служебно проверка от страна
на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон, включително и в частта му
относно присъдените разноски.
При този
изход на делото принципно разноски се дължат на ответната страна, но, както се
посочи по-горе, същата не е била надлежно представлявана от юрисконсулт пред
касационната инстанция, независимо от приложената молба от такъв по делото,
доколкото липсва представено пълномощно за депозиралия молбата юрисконсулт.
Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Пловдив, ХХIV
касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 2229 от 28.11.2022 г.,
постановено по АНД № 4069/2022 г. по описа на Районен съд –Пловдив, 3н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.