Решение по дело №162/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Ловеч, 10.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Окръжен съд - Ловеч, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                                  КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл. съдия  

 

            при участието на секретаря Веселина В., като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. № 162 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1 от 06.01.2020 г., постановено по гр.д. № 869/2019 г. по описа на РС-Тетевен, съдът изменил определените с Решение №14/18.01.2019 г., постановено по гр. д. № 1143/2018 г. по описа на Районен съд-Тетевен, влязло в сила на 18.01.2019 г., мерки относно упражняване на родителски права по отношение на децата  Д.М.М. и В.М. М. в частта относно режима на лични отношения между бащата М.Д.М. и децата, като вместо определените с това решение мерки за свободен режим на лични контакти, определил режим на лични контактни, както следва:

1. всяка четна седмица от календарната година за времето от петък след учебни занятия/градина до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, като взима и връща децата от училище/детска градина/дома на майката и ги връща в дома на майката.

2. всяка сряда на нечетна седмица от календарната година за времето след учебни занятия/градина до 20.00 ч., като взима и връща децата от училище/детска градина/дома на майката и ги връща в дома на майката.

3. Коледните, Новогодишни, Великденски, както и всички други почивни и празнични дни, бащата ще осъществява личен контакт с децата, както следва:

а) всяка четна година за Новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 28.12. до 16:00 ч. на 02.01. на следващата година с преспиване, Великденските празници, считано от 18:00 часа на разпети петък до 20:00 часа на Великден с преспиване, както и всяка първа половина от останалите ваканции и неучебни дни (без лятната ваканция) на децата от 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на последния, с преспиване, като бащата ще взима и връща децата от/в дома на майката.

б) всяка лятна ваканция на децата, извън режима по т. 2 и т. 3, бащата ще осъществява личен контакт с тях общо 30 последователни дни или два пъти по 15 последователни дни, които не съвпадат с годишния платен отпуск на майката, за ползването на който същата се задължава да уведоми бащата до 30.05. на съответната година, в противен случай се приема, че такъв няма да бъде ползван.

в) всяка нечетна година за Коледните празници за времето от 10:00 часа на 22.12. до 20.00 ч. на 27.12., както и всяка втора половина от останалите ваканции и неучебни дни (без лятната ваканция) на децата от 10:00 часа на първия ден, до 20:00 часа на последния, с преспиване, като бащата ще взима и връща децата от/в дома на майката.

4. независимо от така определения режим, децата ще прекарват рождените дни на майката Е.М. от 10:00 ч. на 13.11. до 10:00 ч. на 15.11., с преспиване при майката, а рождените дни на бащата М.М. - при бащата от 10:00 на 26.11. до 10:00 ч. на 27.11.,с преспиване всяка година. Със същия съдебен акт съдът оставил без уважение искането на М.М. за изменение на определените с посоченото по-горе решение на РС-Тетевен мерки относно местоживеенето на децата и ползването на семейното жилище.

            С Определение от 21.01.2020 г., постановено по гр.д. № 869/2019 г. по описа на РС-Тетевен, съдът осъдил М.М. да заплати по сметка на РС-Тетевен такса в размер на 5 лв., представляваща дължимата държавна такса.

Недоволен от така постановеното решение останал М.М., като обжалва съдебния акт в частта, с която съдът оставил без уважение искането му на  основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на мерките относно ползването на семейното жилище и местоживеенето на децата, поради неговата неправилност. Сочи, че в съдебното решение не следва да се посочва конкретен адрес на местоживеене на майката, доколкото това би затруднило страните при упражняване на родителските права. По отношение на ползването на семейното жилище релевира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че въззиваемата го е напуснала временно. Твърди, че от ангажираните от двете страни доказателства – социален доклад и разпити на свидетели, се установявало, че въззиваемата е напуснала жилището и е заживяла в друг град, като след прибирането си в гр. Тетевен живее в къщата на родителите ѝ. Сочи, че по делото липсват доказателства, че причината за напускането на семейното жилище е била незаплатените битови сметки, както и че при ползването на жилището последните следва да се заплащат от ползвателя, а не от собственика. Моли решението да се отмени в обжалваната част.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Е.М., с който се оспорва изложеното в жалбата. Според въззиваемата страна в сключеното между страните споразумение е постигнато съгласие жилището да й бъде предоставено за ползване до навършване на пълнолетие на по-малкото от децата им, а към днешна дата и двете деца са малолетни. Сочи, че причината за напускането на жилището е незаплатени битови сметки поради неоказано съдействие от страна на жалбоподателя. Моли жалбата да се остави без уважение и решението да се потвърди като правилно.

В съдебно заседание жалбоподателят М.М. не се явява лично, представлява се от адв. М.Г. ***, която поддържа изложеното в жалбата и моли същата да се уважи.

Въззиваемата Е.М. не се явява лично, представлява се от адв. С.С. ***, който поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба и доразвива с представените писмени бележки. Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира направените разноски пред настоящата инстанция.

От допуснатите по гр. дело № 869 по описа за 2019 г. на Районен съд – Тетевен доказателства и от събраните пред настоящата инстанция такива – Социален доклад от 18.05.2020 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ - Тетевен, като съобрази становищата на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:

По допустимост:

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита, че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, и е допустимо в обжалваната част. Видно от изложеното във въззивната жалба, съдебният акт се обжалва частично, поради което съдът е ограничен в проверката си за правилността му само в обжалваната част съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания (чл. 269, изр. второ от ГПК). След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.

По същество:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа искова молба от М.М. за изменение на местоживеенето на децата от гр. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Вит“ № 6, вх. Ж, ет. 5, ап. 14 в гр. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Вит“ № 9, като ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Вит“ № 6, вх. Ж, ет. 5, ап. 14, се предостави на молителя. Основателността на претенцията обосновава с твърденията, че Е.М. – майка на децата, е напуснала жилището, живяла е в друг град, а след прибирането си живее при родителите си на ул. „Вит“ № 9.

В законоустановения срок въззиваемата се е възползвала от правото си по чл. 131, ал. 1 от ГПК да подаде отговор, с който е оспорила наличието на промяна в обстоятелствата, обосноваваща изменение на първоначално договорените мерки. Сочи, че изцяло в интерес на двете малолетни деца е да продължи да ползва семейното жилище, доколкото и към настоящия момент е натоварена с упражняването на родителските права. Твърди, че наличието на незаплатени консумативи е следствие от поведението на въззивника и без неговото съдействие този проблем не може да се реши.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, че от съвместния им брак са родени децата В.М., с ЕГН:**********, и Д. М., с ЕГН: **********, като посоченото се потвърждава и от приложените по делото удостоверения за раждане.

С Решение № 14 от 18.01.2019 г., постановено по гр. д. № 1143/2018 г., съдът на основание чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК прекратил брака между М.М. и Е.М. и одобрил сключеното между тях споразумение. По отношение на ползването на семейното жилище и местоживеенето на децата страните са се договорили местоживеенето на децата да бъде при майката на следния адрес - гр. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Вит“ № 6, вх. Ж, ет. 5, ап. 14, като за целта ползването на семейното жилище е предоставено на Е.М. до навършване на пълнолетие на по-малкото от двете деца.

От представените пред двете инстанции социални доклади, изготвени от ДСП – Тетевен, се установява, че за периода 02.2019 г. – 30.05.2019 г. семейното жилище е ползвано от Е.М. съвместно с двете малолетни деца. Впоследствие М. се е преместила в гр. Търговище, където имала кратко съжителство на семейни начала с лице от мъжки пол за времето до септември 2019 г., след което отново се върнала в гр. Тетевен. След завръщането си в града М. живее с двете си деца в къщата на родителите си, тъй като в процесното жилище електрическото захранване е прекъснато поради незаплатени сметки. Социалният работник е посочил, че е налице несъгласие между двамата родители относно въпроса кой следва да заплати така натрупаните задължения за битови сметки. Според М. задължението е натрупано през периода, през който жилището се е обитавало от въззиваемата, а според М. част от задълженията са натрупани от въззивника, след като тя и децата са напуснали жилището. Социалният работник е отбелязал, че без осигурено електричество жилището не е годно за живеене и респективно за отглеждане на В. и Д. М..    

По инициатива на страните в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Р. И., Д. Д.и Д. В., както и са изслушани обясненията на въззиваемата, дадени по реда на чл. 176 от ГПК.  Така от показанията на свидетелите И., Д. и обясненията на М. се потвърждава констатираното от социалните работници, а именно, че първоначално въззиваемата се е грижила за децата си в семейното жилище, но впоследствие го напуснали, като М. заминала за гр. Търговище, а децата заживели в къщата на родителите ѝ. След завръщането ѝ в гр. Тетевен въззиваемата същото се установила в къщата на родителите си. В показанията си свидетелите сочат, че въззивникът разполага и с друг недвижим имот – къща в гр. Тетевен, кв. Полатен. Настоящата инстанция кредитира изцяло показанията на свидетелите и дадените обяснения от въззиваемата, доколкото изложеното от тях намира потвърждение в останалата доказателствена съвкупност и не се откриват съществени вътрешни противоречия.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Настоящата инстанция съобрази, че настоящото производство е такова по спорна съдебна администрация, а не по правораздаване, доколкото с крайния акт не се признават или отричат субективни права със сила на присъденото нещо, а се определя реда и начина на упражняване на спорните права. В процесния случай съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 56, ал. 6 и чл. 59, ал. 9 от СК, а именно искане за промяна на ползването на семейното жилище и искане за промяна на местоживеенето на децата. Видно от двете разпоредби основателността на така предявените претенции зависи от констатирането на настъпила промяна в обстоятелствата, обусловили първоначалното взетите мерки, като в този случай съдът може да ги измени и да определи нови такива.

Въззивната инстанция изцяло се солидаризира със становището на проверяваната такава, че в процесния случай не са налице нови обстоятелства, които да налагат изменение на договорените между страните и одобрени от съда мерки, а именно местожителството на децата да е при майката  на следния адрес - гр. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Вит“ № 6, вх. Ж, ет. 5, ап. 14, като за целта ползването на семейното жилище ѝ бъде предоставено до навършване на пълнолетие на по-малкото от двете деца.

По делото не е налице спор, че процесното жилище е лична собственост на въззивника, както и че страните в производството имат две общи деца. В тази насока съдът акцентира, че основен критерий при преценката за ползването на семейното жилище е интересът на ненавършилите пълнолетие деца /Решение № 91 от 04.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 860/2012 г. на III-то г.о./. В процесния случай се установи, че родените през брака деца – В. и Д. М. са малолетни към днешна дата, от раждането им преимуществено са живели в семейното жилище, както и че техният социален кръг - роднините им и учебните заведения, които посещават, се намира в гр. Тетевен. Изложеното води към извод, че към настоящия момент продължава да е изцяло в интерес на двете деца ползването на жилището да се остави на майка им, доколкото родителските права са ѝ поверени. Съдът отчете, че М. не разполага с друго жилище нейна лична собственост, пребивавала е в един сравнително кратък период извън гр. Тетевен, както и че причината М. и децата да не продължат да обитават жилището след завръщането ѝ е прекъснатото електрическо захранване. Отделно от показанията на свидетелката Р. И., с която въззивникът съжителства на семейна начала, се установява, че той разполага с друго жилище. Видно от дадените разяснения в т. 10 от Постановление на ВС № 12/71 г. и Решение № 116 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 466/2010 г. на ВКС ползването на семейното жилище може да се разпредели между бившите съпрузи само ако са налице в условията на кумулативност две предпоставки: обективна – да съществува фактическа възможност в жилището да се обособят две отделни пространства за съвместно съжителство, и субективна – отношенията между бившите съпрузи да позволяват съвместното съжителство. Видно от изложеното в исковата молба искането на въззиваемия е не за разделяне ползването между страните, а за присъждането му изцяло в негова полза. Въпреки това за прецизност и пълнота съдебният състав изследва въпроса и прие, че в процесния случай липсват и двете предпоставки – жилището представлява апартамент със застроена площ от 62,23 кв. м., а отношенията между двамата бивши съпрузи са крайно изострени. Последното е изводимо дори само от факта, че между двамата не може да се постигне съгласие за заплащане на битовите сметки, което е довело до прекъсване на електрическото захранване и превръщането на жилището в неизползваемо.

С оглед на изложеното се явява неоснователно и второто искане на въззиваемия, а именно за промяна на местоживеенето на деца. В одобреното от съда споразумение страните са се договорили местоживеенето на децата да е при Е.М., като за целта ѝ е предоставено ползването на семейното жилище. Към днешна дата не е налице промяна касателно посоченото, доколкото М. продължава да отговаря за отглеждането на децата и същата не разполага с друго жилище, нейна лична собственост. Обстоятелството, че след прибирането си в гр. Тетевен М. отглежда децата в жилището на родителите ѝ отново не може да се разглежда като обстоятелство, налагащо промяна в договорените мерки. От наличната по делото доказателствена съвкупност се установи, че причината за това ѝ действие е прекъснатото електрическо захранване в семейното жилище. Извън предмета на настоящото производство е да се изследва въпроса чия е вината за натрупването на незаплатените битови сметки и съответно кой следва да ги заплати. Въпреки това съдът се счита за длъжен да укаже на страните да се опитат да намерят решение, доколкото запазването на настоящата патова ситуация не е в интерес нито на страните, нито на децата им. Без да влиза в полемика с изложеното от жалбоподателя, съдът отбелязва, че искането му местожителството на децата да се определи само по местоживеенето на майката без да се сочи конкретен адрес се явява недопустимо, доколкото същото е направено за първи път пред въззивната инстанция и представлява своеобразно упражняване на чужди права с каквато възможност въззивникът не разполага.

С оглед на гореизложеното Окръжен съд – Ловеч счита, че исканията за промяна в ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Вит“ № 6, вх. Ж, ет. 5, ап. 14, и промяна в местоживеенето на децата от гр. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Вит“ № 6, вх. Ж, ет. 5, ап. 14 в гр. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Вит“ № 9 се явява неоснователно, поради което жалбата следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт се потвърди в обжалваната част като правилен и законосъобразен.

Разноски:

Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на жалбоподателя е да заплати направените от въззиваемата страна разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция /в тази насока Определение № 6 от 15.01.2018 г. по ч.гр.д. № 2132/2017 г. на I г.о. на ВКС и Определение № 692 от 29.04.2014 г. по ч.гр.д. № 4283/2014 г. на III г.о. на ВКС /.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1 от 06.01.2020 г., постановено по гр.д. № 869/2019 г. по описа на РС-Тетевен.

ОСЪЖДА М. Д.М., с ЕГН: **********, да заплати на Е.В.М., с ЕГН: **********, сумата в размер на 200 /двеста/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото Решение да бъде връчен на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………                               ЧЛЕНОВЕ: 1………………..

 

                                                                                               2………………..