Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 25.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Р.Хаджидимитрова и участието на
прокурор Я.Николова
от Окръжна
прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 75 по описа за 2021 година на Административен съд –
гр.Шумен, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е въз основа на искова молба с № ДА-01-802 от
11.03.2021г., уточнена с молба рег.№ ДА-01-1293/22.04.2021г. и молба
рег.№ ДА-01-1331/26.04.2021г., всички по описа на ШАдмС, депозирани
от П.В.П. с ЕГН **********,
с адрес ***, действаща чрез пълномощник и процесуален представител адвокат Д.С.от
ВАК, срещу Община Свищов, с ЕИК ***, с адрес гр.Свищов, ул.Цанко Церковски № 2,
представлявана от Кмета Г.Б.Г., с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 231,65 лева,
причинени в резултат на нищожен и впоследствие отменен с Акт за
прихващане и възстановяване (АПВ) № 128/26.05.2020г., Акт за установяване на задължение (АУЗ) по чл.107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ № 729-1/11.12.2019г., издаден от старши
инспектор приходи при Община Свищов, както и в резултат на нищожен Акт за
прихващане или възстановяване № 128/26.05.2020г. на старши
инспектор приходи при Община Свищов, като нищожността на двата акта следва да
се установи от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, съобразно
чл.204, ал.3 от АПК, ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на увреждането – 05.02.2020г.
Претендира се и присъждане на деловодни разноски в размер на 400 лева, в т.ч.
внесена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 390 лева.
В съдебно
заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не се представлява. От
процесуалния й представител адвокат Д.С.са депозирани писмени становища, в
които се поддържа исковата претенция и се отправя искане същата да бъде уважена
на заявените в нея основания, като се претендира
и възстановяване на направените по делото разноски в размер общо на 400 лева.
Ответната
страна – Община Свищов, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. По делото са представени писмен отговор с рег.№
ДА-01-1216/14.04.2021г. и писмено становище рег.№ ДА-01-1559/21.05.2021г.,
депозирани от процесуалния й представител адвокат М.Я.от Адвокатско дружество «Ш
и Я», в които се застъпва тезата за неоснователност на исковата претенция. В
тази връзка се сочи, че ищцата е дъщеря и наследник на В.Я.Х., който е декларирал
собствеността си досежно имота, за който са начислени задълженията за ТБО и ДНИ
на П.П., поради което тя е следвало да предприеме действия по закриване на
партидата на този имот, като с бездействието си е станала причина за
начисляване на съответните задължения. Счита се също, че АУЗ №
729-1/11.12.2019г. е бил връчен на ищцата, доколкото е бил изпратен на адреса й
с известие за доставяне с обратна разписка и е бил получен от В.П.– член на
домакинството, като впоследствие не е бил оспорен в указания 14-дневен срок.
Навеждат се и доводи, че въпросният АУЗ, не е нищожен, доколкото е издаден от
компетентен административен орган, видно от Заповед № 72-РД-01-03/29.01.2018г.
на Кмета на Община Свищов, и отговаря на изискванията за форма. Сочи се също,
че търсените от ищцата суми са неоснователни и недоказани, защото при
сезирането на ЧСИ от страна на Община Свищов липсва присъщия за
административните правоотношения елемент на власт и подчинение между ищцата и
Община Свищов, като в изпълнителното производство същите са равнопоставени.
Оспорва се и наличието на причинна връзка между причинената вреда и
незаконосъобразното действие, тъй като събраните от ЧСИ суми в общ размер на
218,17 лева за такси и разноски, произтича от конкретно извършените от ЧСИ
действия по изпълнителното производство, а не от действието «сезиране на ЧСИ»
за образуване на изпълнително дело.Относно претенцията в размер на 96,49 лева
се твърди, че не е била преведена веднага на ищцата, защото е следвало да бъде
възстановена на лицето или прихваната срещу други задължения по ЗМДТ. Относно
наведената в молба рег.№ ДА-01-1331/26.04.2021г. претенция за пропуснати ползи
се твърди, че е недопустима като несвоевременно предявена, а по същество е и
неоснователна, поради липса на ангажирани доказателства за пропуснати ползи от
ищцата. Заявява се, че АУЗ е отменен от самия орган, който го е издал, което не
го прави нищожен, а по отношение на същия, както и досежно АПВ, съдебен контрол
не е осъществяван, поради което и твърдението за нищожност е неоснователно.
Липсата на осъществен съдебен контрол изключва наличието на причинно-следствена
връзка между между актовете и претендираните вреди. Счита се и, че искането за
прогласяване нищожността на двата акта е недопустимо, тъй като съгласно чл.204,
ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във вр.с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. Въз основа на изложените аргументи се оитправя искане за
отхвърляне на исковата претенция.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
основателност на исковата претенция.
Шуменският
административен съд, след като обсъди и прецени наведените в исковата молба
доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Данъчна
декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република
България от 29.05.1998г. В.Я.Х.
декларирал, че е собственик на ½ ид.част от недвижим имот, намиращ се в
с.Морава, община Свищов, област Ловеч, представляващ парцел, попадащ в жилищна
зона, съгласно ЗРП, с площ 1230 кв.м., без застрояване.
Ищцата П.В.П.
е дъщеря и наследник на В.Я.Х., починал на 02.05.2001г., видно от приложеното
по делото удостоверение за наследници № 000047/11.05.2012г., издадено от Община
Свищов.
С Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 729-1/11.12.2019г.,
издаден от М.И.– старши инспектор приходи в Община Свищов, оправомощена със
заповед № 72-РД-01-03/29.01.2018г. на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр.с
чл.4, ал.1 от ЗМДТ, досежно ½ ид.част от земя с площ 1230 кв.м.,
намираща се в с.Морава, общ.Свищов, обл.В.Търново, в тежест на ищцата били установени
и начислени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и Такса «Битови
отпадъци» (ТБО), за данъчни периоди 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., на
стойност 72,23 лева главница, от която 27,86 лева за ДНИ и 67,46 лева за ТБО,
както и 23,09 лева лихви, на обща стойност 95,32 лева.
Въпросният
АУЗ бил изпратен на П.В.П. *** и бил получен на 16.12.2019г. от В.П.– видно от приложеното
известие за доставяне с обратна разписка.
С Молба изх.№
11-00108/13.01.2020г. кметът на Община Свищов сезирал частен съдебен изпълнител
(ЧСИ) В.Г. с рег.№ 725 и район на действие Окръжен съд-Велико Търново, с искане
за образуване на изпълнително дело срещу ищцата за събиране на дължимите суми по
АУЗ № 729-1/11.12.2019г.
Въз основа на
молбата било образувано изпълнително дело № 20207250400097, със страни – Община
Свищов в качеството на взискател и П.В.П. в качеството на длъжник, в рамките на
което ЧСИ изпратил запорни съобщения до множество банки за налагане на запор
върху сметки и банкови касетки на длъжника П.В.П., до размера на сумата 314,66
лева. Такова съобщение с изх.№ 4109/27.01.2020г. било изпратено и до „ОББ“АД,
гр.София, където било получено на 29.01.2020г.
С Покана за
доброволно изпълнение от 04.02.2020г., връчена на 10.02.2020г. на В.П.–син на
адресата (видно от известие за доставяне с обратна разписка), ЧСИ поканил
ищцата да заплати в полза на взискателя Община Свищов следните суми – главница в
размер на 20,90 лева и законна лихва в размер на 0,27 лева за периода
11.12.2019г.-27.01.2020г.; главница в размер на 51,33 лева и законна лихва в
размер на 0,67 лева за периода 11.12.2019г.-27.01.2020г.; 23,09 лева
неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.); както и такси и
разноски към ЧСИ в размер общо на 218,40 лева.
Междувременно с
писмо изх.№ 230-ОПЗ/*********/05.02.2020г. ЧСИ В.Г. бил уведомен, че на
05.02.2020г. е излъчен превод за 314,66 лева, като по този начин задължението
на П.В.П. е погасено напълно.
С Разпореждане №
524/11.02.2020г. на ЧСИ В.Г. изпълнителното производство по изп.дело №
20207250400097 със страни – Община Свищов в качеството на взискател и П.В.П. в
качеството на длъжник, било приключено. Със същото било разпоредено, след
влизането му в сила, да бъдат вдигнати наложените обезпечения.
С Молба рег.№
94-М-52/14.02.2020г. по описа на Община Свищов ищцата уведомила Кмета на Община
Свищов, че с АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 729-1/11.12.2019г. са й установени
неправомерно задължения за ДНИ и ТБО за имот – земя от 1230 кв.м. в с.Морава,
общ.Свищов, на обща стойност 95,32 лева, като въз основа на този акт по изп.дело
№ 20207250400097 по описа на ЧСИ В.Г.й е събрана сума на обща стойност 95,32
лева в полза на Община Свищов и 218,40 лева такси и разноски към ЧСИ, на обща
стойност 314,66 лева, които са удържани от банковата й сметка без основание.
Посочила е, че въпросният имот, за който са й начислени задължения за ТБО и ДНИ,
е земеделска земя , не попада в строителните граници на селото и няма
предназначението по чл.8, ал.1 от ЗУТ, т.е. попада в неурбанизирана територия,
поради което и по аргумент от чл.10, ал.1 от ЗМДТ, следва да бъде закрита
неправомерно откритата на 16.01.2019г. партида № ****н****1. Със същата молба е
отправила искане да й бъдат възстановени получените без правно основание от
Община Свищов суми за ДНИ и ТБО, установени с АУЗ № 729-1/11.12.2019г.
Във връзка с
подадената молба, била извършена проверка досежно статута на имота, за който са
начислени задължения с АУЗ № 729-1/11.12.2019г., в т.ч. посредством изискване
на информация от Общинска служба „Земеделие“, гр.Свищов.
С писмо изх.№ 94-М-52/15.04.2020г.
Кметът на Община Свищов уведомил П.П., че от отговора на Общинска служба
„Земеделие“, гр.Свищов е установено, че недвижимият имот, във връзка с който е
издаден АУЗ № 729-1/11.12.2019г., се намира в землището на с.Морава,
общ.Свищов, има площ 1,230 дка и е земеделска земя – нива – IV категория, и на основание чл.10, ал.3 от ЗМДТ не подлежи
на облагане с ДНИ. Поради това партидата за имота ****н**** е закрита, а
процесният АУЗ, издаден на П.В.П. – отменен. Посочено е също, че надвнесената
сума в размер на 96,49 лева ще бъде възстановена по посочена банкова сметка ***,
за която последният трябва да ги уведоми.Въпросното писмо било съобщено на
оспорващата по пощата на 21.04.2020г., видно от приложеното известие за
доставяне с обратна разписка.
С Акт за
прихващане или възстановяване № 128/26.05.2020г., издаден от М.И.– старши
инспектор приходи при Община Свищов, било констатирано, че недвижимият имот в
землището на с.Морава, Община Свищов – 1,230 дка, е земеделска земя – нива, IV категория и на основание чл.10, ал.3 от ЗМДТ не следва
да се облага с ДНИ. Поради това партидата за имота ****н**** е закрита, а АУЗ №
719-1/11.12.2019г. – отменен, респективно надвнесената сума в размер на 96,49
лева – възстановена, поради липса на други задължения по ЗМДТ, на П.П.. Въз
основа на това е разпоредено недължимо платените суми за ДНИ – 28,20 лева и за
ТБО – 68,29 лева, на обща стойност 96,49 лева, следва да бъде възстановена.
С две преводни
нареждания от 23.06.2020г. сума в размер на 28,20 лева, представляваща надвнесена
сума за ДНИ и сума в размер на 54,81 лева, представляваща надвнесена сума за
ТБО, били преведени по банков път от Община Свищов на П.П..
С писмо от
28.07.2020г., П.П. отправила искане до Кмета на Община Свищов да й бъде
възстановена по банков път и останалата част от платената от нея сума в размер
на 231,65 лева (218,17 лева+13,48 лева), неправомерно изтеглени от банковата й
сметка. Искането си мотивирала с факта, че в изпълнение на АУЗ №
729-1/11.12.2019г., издаден за заплащане на ДНИ и ТБО в размер общо на 96,49
лева за притежавания от нея имот, срещу нея е било образувано изпълнително дело
№ 97/2020г. по описа на ЧСИ В.Г., като от сметката й в „ОББ“АД е изтеглена сума
в размер на 314,66 лева. Във връзка с депозираното от нея искане вх.№
94-М-52/14.02.2020г. е направена проверка, в резултат на която АУЗ №
729-1/11.12.2019г. е отменен, а партидата на имота е закрита. С АПВ №
128/25.05.2020г. е указано, че ще й бъдат възстановени 96,49 лева по банков
път, но впоследствие са й възстановени само 83,01 лева (54,81 лева ТБО и 28,20
лева ДНИ), т.е. с 13,48 лева по-малко от сумата, посочена в АПВ. Поради това е
отправено искане да й бъде възстановена както въпросната сума от 13,48 лева,
така и сумата от 218,17 лева, на обща стойност 321,65 лева. Въпросното
писмо-искане било изпратено с известие за доставяне с обратна разписка на Кмета
на Община Свищов, като било получено в общината на 31.07.2020г.
Тъй като не
последвал отговор, с последващо писмо от 03.09.2020г., адресирано до Кмета на
Община Свищов и изпратено по пощата на същата дата, ищцата отново отправила
искане в 14-дневен срок от получаването на писмото да й бъде възстановена
сумата от 231,65 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените
доказателства.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр.Шумен, претендираното увреждане е
настъпило в гр.Шумен, правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Исковата молба е
подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против
ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити,
което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна досежно
претендираната сума в размер на 218,17
лева, респективно е неоснователна
в останалата й част за сумата над 218,17
лева до пълния претендиран размер от 231,65 лева. Съображенията за това са
следните:
Съгласно чл.203, ал.1
от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Дял трети,
Глава единадесета от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2
от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален
закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално правните
норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение
за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест
за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи
от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
В чл.204, ал.1 от АПК е предвидено, че иск може да
се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Отклонение
от това правило е уредено в ал.3 на чл.204, съгласно чийто текст, когато
вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт,
незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. Изложеното обосновава извод, че когато се претендират
вреди от нищожен акт, не е необходимо актът да е бил обявен за нищожен в нарочно
отделно съдебно производство като предпоставка за допустимост на исковата
претенция, а нищожността му подлежи на установяване в исковото съдебно
производство. В този смисъл, с оглед претендираната нищожност на двата
административни акта, съдът намира за неоснователна тезата на ответната страна
за недопустимост на исковата претенция поради липса на изрично отменен
административен акт.
Съдът намира, че
визираният в исковата молба Акт за установяване на задължение №
729-1/11.12.2019г. съставлява нищожен индивидуален административен акт, издаден
от длъжностно лице на ответника, по следните съображения:
Безспорно, процесният АУЗ е индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК, доколкото представлява властническо
волеизявление на административен орган, пораждащо задължения за неговия
адресат. С този акт по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр.с чл.4, ал.1 и
чл.9б от ЗМДТ са установени задължения за ДНИ и ТБО на ищцата по отношение на
притежавания от последната недвижим имот в землището на с.Морава, Община
Свищов. В същото време от доказателствата по делото се установява, че
въпросният имот представлява „незастроена земеделска земя – нива, IV категория“. По силата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на
застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. Изложеното обосновава извода, че
досежно процесния поземлен имот изобщо не се дължи ДНИ, респективно, по
аргумент от чл.64, ал.1 от ЗМДТ, във вр. с чл.11, ал.1 от ЗМДТ – и ТБО, в т.ч.
за периодите, описани в АУЗ. След като за процесния имот не се дължат ДНИ и
ТБО, АУЗ е постановен в грубо противоречие с
материалноправните разпоредби на ЗМДТ. При издаването му органът по приходите е
действал при пълна липса на материалноправни основания за това и актът е изцяло
лишен от законова опора. В случая е налице особено съществено нарушение на
закона, тъй като за органа по приходите при Община Свищов (а и за който и да е
друг орган) не е налице материална компетентност да установи задължения за ДНИ
и ТБО за този имот, представляващ незастроена земеделска земя.
В подкрепа на
направения извод за нищожност на АУЗ е и обстоятелството, че самият орган по
приходите – длъжностно лице на ответника, не е зачел правните последици на АУЗ,
разпореждайки с АПВ № 128/26.05.2020г. закриване партидата за имот с № ****н****
и възстановяване на сумата от 96,49 лева, принудително събрана в изпълнение на
АУЗ № 729-1/11.12.2019г.
Следователно, в
случая е налице първата материалноправна предпоставка - нищожен административен
акт, издаден от длъжностно лице на общински орган при или по повод изпълнение
на административна дейност.
С оглед
изчерпателност, с молба рег.№ ДА-01-1331/26.04.2021г. ищцата е уточнила, че с
исковата претенция твърди, че АУЗ е „ и нищожен, и отменен“. С оглед
установената нищожност на акта, не е необходимо установяване дали същият е
отменен. Единствено с оглед изчерпателност следва да се отбележи, че в случая
АУЗ е и отменен от органа, който го е издал, доколкото в мотивите на АПВ № 128/26.05.2020г.
изрично е посочено, че АУЗ е отменен и внесената в изпълнение на същия сума в
размер на 96,49 лева се явява надвнесена, и подлежи на възстановяване.
Наличието на първата кумулативно изискуема
предпоставка – нищожен административен акт, налага установяване и на останалите
две предпоставки - вреди от този акт и пряка причинна връзка между вредите и
настъпилия вредоносен резултат. Във всички случаи наличието на вреда е част от предмета
на доказване и наличието на вреди, само защото АУЗ е изпълнен – като
установените с него задължения са били предмет на изпълнително производство при
ЧСИ, не се счита за безспорно установен факт. Липсва законова презумпция, че
вредоносният резултат настъпва с издаването, респективно изпълнение на
незаконосъбразния акт. Доколкото настъпването на този резултат е елемент от
фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на ищцата е с пълно и
главно доказване да установи по делото, че в резултат на отменения акт е
настъпил твърденият вредоносен резултат.
В тази връзка ищцата
твърди, че в резултат на предприетото принудително изпълнение на АУЗ по
изп.дело № 20207250400097 на ЧСИ В.Г., от сметка на същата в "ОББ"АД
е удържана сума в размер общо на 314,66 лева, от които, на основание АПВ № 128/26.05.2020г.
са възстановени само 95,32 лева. С оглед на това с исковата молба претендира
вреди в размер на 231,65 лева, представляващи разликата между удържаната от
сметката й сума и възстановената такава (314,66-83,01=231,65), като въпросната
сума включва 13,48 лева разлика между
удържаната от сметката й сума в изпълнение на АУЗ и възстановената като
надвнесена сума от Община Свищов; както и 218,17 лева такси и разноски, дължими
на ЧСИ.
Видно от материалите по
изп.дело № 20207250400097, в изпълнение на наложения от ЧСИ запор върху банкова
сметка *** "ОББ"АД, на 05.02.2020г. е удържана сума в размер на
314,66 лева, която включва: 1. Начислените с АУЗ задължения, а именно ДНИ –
главница в размер на 20,90 лева и законна
лихва в размер на 0,27 лева за периода 11.12.2019г.-27.01.2020г.; ТБО -
главница в размер на 51,33 лева и законна лихва в размер на 0,67 лева за
периода 11.12.2019г.-27.01.2020г.; лихви до 11.12.2019г., начислени с АУЗ, на
обща стойност 23,09 лева; 2. Такси и разноски към ЧСИ в размер общо на 218,40 лева.
Посочените суми детайлно са описани в приложената към изпълнителното дело Покана за доброволно изпълнение, връчена на
ищцата, както и в Сметка № **********/10.02.2020г. на ЧСИ В.Г., а удържаната от
сметката й в "ОББ"АД сума е описана в писмо изх.№
230-ОП3/*********/05.02.2020г. на служител от "ОББ"АД. Или, от
цитираните доказателства се установява, че на 05.02.2020г. от сметката на
ищцата в посочената банка е удържана сума в размер общо на 314,66 лева, като по
този начин патримониума на последната е намалял с тази сума.
От приложените от ответната страна 2 броя платежни
нареждания от 23.06.2020г. е видно, че на посочената дата Община Свищов е
наредила плащане по сметка на ищцата на сума в размер на 28,20 лева,
представляваща надвнесен ДНИ и сума в размер на 54,81 лева, представляваща
надвнесена ТБО, на обща стойност 83,01 лева. Т.е. от удържаната от сметката на
ищцата сума в размер на 314,66 лева са възстановени 83,01 лева, представляващи
надвнесени ДНИ и ТБО. Това означава, че невъзстановена е останала сума в размер
на 231,65 лева, включваща 218,17 лева такси и разноски към ЧСИ и 13,48 лева,
представляващи разлика между удържаната сума в изпълнение на АУЗ и
възстановената от Община Свищов сума. Именно тези суми, на обща стойност 231,65
лева, претендира ищцата.
Границите
на отговорността по ЗОДОВ се разпростират до вредите, които са «пряка и
непосредствена последица от увреждането». Съдебната практика определя пряката
последица като директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е.
увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не беше издаден
незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или
длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Затова под «преки вреди» се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, които са адекватно следствие от увреждането
- издаването на порочен административен акт. В случая се установява, че
изпълнителното производство, по което е удържана претендираната от ищцата сума,
включваща задължения за такси и разноски към ЧСИ, е образувано на основание АУЗ
№ 729-1/11.12.2019г., приложен към молбата на Община Свищовс изх.№ 11-00-108 от
13.01.2020г. за образуване на изпълнително производство срещу П.П.. В самата
молба е описано, че се иска образуване на изпълнително производство за събиране
на сумите, установени с въпросния АУЗ. Това означава, че изпълнителното
производство не би било образувано, респективно такси и разноски на ЧСИ не биха
били начислени в случай, че въпросният АУЗ не беше издаден. Доколкото
въпросният АУЗ представлява нищожен административен акт, негоден да породи
правни последици, таксите и разноските
за ЧСИ, начислени от последния по образуваното въз основа на молбата на Община
Свищов изпълнително дело, представляват пряка и непосредствена вреда, намираща
се в причинно следствена връзка с издадения нищожен административен акт,
Вредните последици са неизбежно следствие от този административен акт и
подлежат на репариране. От изложеното следва, че начислените от ЧСИ такси и
разноски по изпълнителното дело, удържани от сметката на ищцата и напуснали
нейния патримониум, представляват имуществена вреда, намираща се в пряка и
непосредствена причинна връзка с нищожния АУЗ и подлежат на репариране от
Община Свищов по реда на ЗОДОВ, поради липсата на друг ред за тяхното
възстановяване. В тази връзка съдът намира за ирелевантен довода на ответната
страна, че сезирането на ЧСИ от Община Свищов не представлява действие по повод
изпълнение на административна дейност, като в изпълнителното производство
взискателят и длъжникът са равнопоставени страни. В случая претенцията на
ищцата е за вреди, причинени от АУЗ, а не от молбата, поставила началото на
изпълнителното производство за принудително събиране на начислените с АУЗ суми.
От всичко
изложено следва, че исковата претенция в частта й досежно искането за
възстановяване на таксите и разноските, заплатени по изпълнителното дело на основание Тарифата
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, образувано
на основание нищожния АУЗ, се явява основателна по основание.
Същата е
основателна и досежно претендирания размер от 218,17 лева. Видно от приложената
към изп.дело № 20207250400097 Сметка № **********/10.02.2020г. на ЧСИ В.Г., по
същото са начислени такси и разноски, дължими по т.т.1, 3, 4, 9, 26 и 31 от Тарифа
за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители, в размер общо на 218,17 лева. Въпросната сума е
удържана от запорираната от ЧСИ сметка на ищцата в „ОББ“АД на 05.02.2020г., с
което имущественият й патримониум е намалял със сумата от 218,17 лева, т.е.
ищцата е обедняла с тази сума. След като това обедняване е пряка и непосредствена
последица от нищожен административен акт – АУЗ № 729-1/11.12.2019г., въпросната
сума представлява пряка и непосредствена имуществена вреда, за която Община
Свищов дължи обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ. При липсата на друг процесуален
способ за обезщетяването ѝ, общият ред по ЗОДОВ се явява единственият
възможен такъв за възстановяване на вредите, претърпени от принудително
изпълнение, осъществено в изпълнение на нищожен акт. В този смисъл, исковата
претенция в частта й, с която се претендира заплащане на сума в размер на
218,17 лева, представляваща имуществени вреди, настъпили в резултат на нищожен
административен акт – АУЗ № 729-1/11.12.2019г., се явява доказана и по размер,
поради което следва да бъде уважена. Въпросната сума се претендира ведно със
законната лихва, считано от 05.02.2020г. – датата на увреждането. Доколкото се
касае за вреда от нищожен индивидуален административен акт, по силата на ТР № 3
от 22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3/2004г. на ОСГК ва ВКС, началният момент на
забавата е моментът на издаване на нищожния административен акт. В случая актът
е издаден на 11.12.2019г., т.е. преди началната дата, от която се претендира
лихвата, поради което претенцията за присъждане на лихви, считано от
05.02.2020г., до окончателно изплащане на дължимата главница, се явява
основателна. Още повече, че реалното обедняване на ищцата е настъпило именно на
05.02.2020г., на която дата от сметката й е удържана сумата от 314,66 лева,
включваща и начислените от ЧСИ такси и разноски в размер на 218,17 лева.
За пълнота
следва да се посочи, че в поканата за доброволно изпълнение е посочено, че
таксите и разноските, дължими към ЧСИ, са в размер на 218,40 лева. Доколкото
обаче в Сметка № **********/10.02.2020г. на ЧСИ В.Г.същите са в размер 218,17
лева, именно в този размер е и реално причинената вреда на ищцата. Това
уточнение съдът прави единствено за прецизност, доколкото в исковата молба и в
допълненията към нея ищцата изрично сочи, че претендира заплатени такси и
разноски на ЧСИ в размер общо на 218,17 лева, колкото са начислени и в действителност.
Съдът
намира за неоснователно становището на ответната страна, че доколкото
отношенията между Община Свищов и ищцата в изпълнителното производство не са
такива на власт и подчинение, за претърпените в рамките на това производство от
ищцата вреди Община Свищов не следва да дължи обезщетение. И това е така,
защото в случая се претендират, респективно са установени вреди, настъпили в
резултат на нищожен индивидуален административен акт, издаден от длъжностно
лице при Община Свищов, представляващо властническо волеизявление. Фактът, че
въз основа на този акт е било образувано изпълнително производство за събиране
на дължимите по акта суми, не променя този извод, тъй като производството не би
било образувано в случай, че този акт не беше издаден и не беше използван като
изпълнително основание пред ЧСИ.
Съдът
намира за неоснователна претенцията на ищцата за репариране на имуществени
вреди в размер на 13,48 лева, представляващи част от сумите за ДНИ и ТБО,
установени и неоснователно получени от Община Свищов на основание нищожния АУЗ
№ 729-1/11.12.2019г. От приложените по делото доказателства съдът приема, че
действително ищцата е заплатила в пълен размер сумата, посочена в АУЗ, както и
допълнително начислените от ЧСИ лихви за просрочие върху претендираната
главница, когато същите са били удържани от запорираната й сметка в «ОББ»АД.
Доколкото се касае за неоснователно събрана сума за данъци, ТБО и лихви върху
тях, същата не съставлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване по реда
на ЗОДОВ. По отношение на тези вреди е неприложим ЗОДОВ, тъй като в друг
специален закон е предвиден ред за обезщетение. Съгласно чл.4, ал.1 и чл.9б от
Закона за местните данъци и такси, обезпечаването и събирането на местните
данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Според чл.128, ал.1, пр.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци се прихващат от органите по
приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от
Националната агенция за приходите. Процедурата по прихващане или възстановяване
на недължимо платени или събрани суми за данъци е разписана в разпоредбата на
чл.129 от ДОПК и същата е изцяло приложима по отношение на недължимо събраните
суми по нищожния АУЗ. В случая е видно, че след установяване нищожността на
АУЗ, с АПВ № 128/26.05.2020г. орган по приходите при Община Свищов е разпоредил
закриване партидата на имота, за който са били установени и начислени ДНИ и ТБО
с АУЗ, и възстановяване на сума в размер на 96,49 лева, т.е. пълната сума,
удържана на 05.02.2020г. в хода на
изпълнителното производство. Следва да се посочи, че постановените в
производството по чл.129 от ДОПК актове подлежат на оспорване, включително и
пред съд в производство, различно от настоящото. Въз основа на изложеното и
предвид наличието на друг специален ред за възстановяване на недължимо събрани
суми за данъци и такси, съдът намира за неоснователна претенцията на ищцата
ответната страна да бъде осъдена да й заплати обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 13,48 лева, представляващи неоснователно получени
от Община Свищов суми за ДНИ и ТБО и лихви върху същите.
Освен това,
видно от АПВ № 128/26.05.2020г., със същия органът по приходите е разпоредил
възстановяване на сума в размер общо на 96,49 лева, включваща и въпросната сума
от 13,48 лева. Въпросният АПВ представлява влязъл в сила индивидуален
административен акт. Същият представлява годно изпълнително основание по
смисъла на чл.268, т.1 от АПК, което съгласно чл.267 от същия кодекс подлежи на
изпълнение по реда на Дял пети "Изпълнение на административните актове и
съдебните решения" от АПК. Съгласно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, когато закон или
указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. След
като е налице специален ред за събиране на сумата, чието възстановяване е
разпоредено с АПВ № 128/26.05.2020г., по аргумент от чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, редът
за обезщетяване по ЗОДОВ не е приложим.
При тези
изводи, исковата претенция за вреди, настъпили в резултат на нищожния АУЗ
№729-1/11.12.2019г., следва да бъде уважена до размера на претендираната сума
от 218,17 лева, представляващи заплатената от ищцата сума за такси и разноски
по ТТР към ЗЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. В останалата й част, с която се претендира сумата
от 13,48 лева, представляваща част от заплатената от ищцата сума за ДНИ и ТБО,
и лихви за просрочие, към Община Свищов, следва да се отхвърли като
неоснователна.
Що се отнася до
твърдението на ищцата за нищожност на АПВ № 128/26.05.2020г., съдът намира
същото за неоснователно. С този акт орган по приходите при Община Свищов, след
като е установил недължимо събрани задължения за ДНИ и ТБО, е разпоредил
тяхното възстановяване на основание чл.129 от ДОПК. Доколкото АПВ е издаден от М.Б.И.
– старши инспектор „Приходи“ при Община Свищов - длъжностно лице, овластено със
Заповед № 72 РД-01-03/29.01.2018г. на Кмета на Община Свищов да извършва
проверки за възстановяване на надвнесени или недължимо внесени суми по ЗМДТ от
физически или юридически лица, същият се явява издаден от компетентен
административен орган и в рамките на предоставените му правомощия. АПВ е
издаден в изискуемата писмена форма и по отношение на сума, за която по делото
е безспорно установено, че подлежи на възстановяване на П.В.П., поради което
същият се явява издаден и в унисон с материалния закон. Всичко това изключва
извода за нищожност на същия. В същото време, доколкото АПВ не е бил отменен по
съответния ред, в настоящото производство не следва да се обсъжда неговата
унищожаемост, тъй като същата подлежи на установяване в отделно производство,
което е преюдициално спрямо настоящото такова (арг. от чл.204, ал.1 от АПК). С оглед
това, че АПВ № 128/26.05.2020г. не представлява нищожен, нито отменен акт, не е
необходимо да се изследва настъпили ли са в резултат на същия вреди и дали са в
причинно-следствена връзка с него. Това обаче не изключва извода за нищожност
на АУЗ № 729-1/11.12.2019г., респективно за претърпени от него имуществени
вреди, обсъден по-горе, поради което не рефлектира върху направения по-горе
извод за частична основателност на исковата претенция.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване на щетите от ищцата, доколкото не е
предприела действия за заличаване на партидата на имота, намиращ се в с.Морава,
общ.Свищов. От приложената по делото декларация досежно този имот е видно, че
същият е бил деклариран като жилищен имот от бащата на ищцата, при липса на
доказателства същата да е подавала декларация за този имот след смъртта на
наследодателя си. При това положение не може да се приеме, че тя следва да носи
отговорност за неправилното деклариране на имота като такъв, подлежащ на
облагане с ДНИ и ТБО, респективно от това обстоятелство да се извличат доводи
за съпричиняване на вредоностния резултат в контекста на разпоредбата на чл.5,
ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ. Аналогичен извод следва да се направи и досежно довода на
ответника, че след като АУЗ е бил надлежно връчен на член от домакинството на
ищцата и последната не го е обжалвала в законоустановения срок, с бездействието
си е причинила претендираните от него вреди. Това е така, защото се касае за
нищожен акт, който от момента на неговото постановяване не е годен да породи
правни последици, като ответната страна не може да черпи права от
обстоятелството, че нейно длъжностно лице е издател на този порочен акт.
Досежно
възражението на ответната страна, че ищцата недопустимо въвежда твърдения за
пропуснати ползи, следва да се отбележи, че действително същата не е ангажирала
доказателства за наличие на такива пропуснати ползи. Но това не рефлектира
върху крайния извод на съда, предвид установените вреди, изразяващи се в
намаляване на патримониума на ищцата, в резултат на нищожния АУЗ №
729-1/26.05.2020г.
Неоснователна е и
тезата за недопустимост на исковото производство поради това, че АУЗ и АПВ не
са обявени за нищожни в отделно производство, тъй като нищожността на актовете,
от които се претендират вреди, се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение (арг. от чл.204, ал.3 от ЗОДОВ). Освен това, досежно АУЗ №
729-1/11.12.2019г., с оглед последвалата отмяна на акта от органа, който го е
издал, евентуално съдебно производство с искане за обявяване нищожността му, би
било недопустимо поради липса на правен интерес.
В обобщение
на гореизложеното, Шуменският административен съд приема, че следва да осъди
Община Свищов да заплати на П.В.П. сумата от 218,17 лева, представляваща
парично обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на нищожен АУЗ №729-1/11.12.2019г.,
с който П.В.П. е задължена да заплати ДНИ, ТБО и лихви за просрочие в размер
общо на 95,32 лева, и да отхвърли като неоснователен иска на П.В.П. за
имуществени вреди над 218,17 лева до пълния претендиран размер от 231,65 лева
за имуществени вреди.
С исковата молба
ищцата е направила искане за присъждане на разноски в размер на 400 лева,
включващи 10 лева държавна такса, заплатена от нея на основание чл.2а, т.1 от
Тарифа за таксите, събирани от съдилищата по ГПК и 390 лева адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. От
приложените по делото доказателства се установява, че ищцата е заплатила 10
лева държавна такса за образуване на дело и 390 лева адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие серия В, № 140911 от 10.03.2021г., като
адвокатското възнаграждение е заплатено изцяло в брой. По делото П.П. е
представлявана от процесуален представител – адвокат Д.С.от ВАК, който е
изготвил и подписал исковата молба, уточненията към същата и е депозирал
писмени бележки. С оглед на това на ищцата се дължи репариране на платената
държавна такса в пълния размер от 10 лева и платеното адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част на исковата претенция, а именно – в размер на 367,31
лева. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответната
страна за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение. В
случая ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 390 лева, при
минимално предвиден размер на същото от 300 лева, съгласно чл.8, ал.1, т.1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Договореното
адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на
спора, поради което същото не се явява прекомерно. В обобщение на изложеното съдът
намира, че в полза на ищцата следва да се присъдят деловодни разноски в размер
общо на 377,31 лева, които следва да се възложат в тежест на Община Свищов.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община Свищов, с ЕИК ***, с адрес гр.Свищов, ул.Цанко Церковски № 2,
представлявана от Кмета Г.Б.Г., да заплати на П.В.П. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 218,17 лева (двеста и осемнадесет лева и
седемнадесет стотинки), съставляваща причинени имуществени вреди от нищожен
индивидуален административен акт – Акт за установяване на задължения № 729-1/11.12.2019г.,
издаден от М.И.– старши инспектор приходи в Община Свищов, а именно – заплатени
такси и разноски по Тарифата за такси и разноски към Закона за частните съдебни
изпълнители по изпълнително дело № 20207250400097 на ЧСИ В.Г.с рег.№ 725 с
район на действие Окръжен съд-Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от П.В.П. с ЕГН ********** *** с ЕИК ***, за сумата над 218,17
лева до пълния претендиран размер от 231,65 лева.
ОСЪЖДА Община Свищов, с ЕИК ***, с адрес гр.Свищов,
ул.Цанко Церковски № 2, представлявана от Кмета Г.Б.Г., да заплати на П.В.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 377,31 лева (триста седемдесет и седем
лева, тридесет и една стотинки), разноски по делото.
Решението може да се оспори с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България -
гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: