Решение по дело №1691/2023 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 217
Дата: 26 април 2024 г.
Съдия: Силвина Дачкова Йовчева
Дело: 20233330101691
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Разград, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20233330101691 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с
правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 327 ТЗ вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С искова молба "Енерго - Про Продажби" АД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от П.С., Я. Д., Д. Д., чрез пълномощника юрисконсулт Е. М.,
против Е. А. А. с ЕГН **********, се моли за установяване, че ответницата
дължи на ищеца общо 301,18 лева за обект на потребление заведен с абонатен
номер № ***, представляващи дължима сума по неплатени фактури, както
следва: 244,14 лева, представляващи главница за консумирана ел. енергия по
фактури, издадени в периода 21.12.2020 г. – 18.02.2021 г., както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 57,04 лв. на така посочените фактури за
ел. енергия от падежа им до 27.04.2023 г., посочени подробно в извлечение от
сметка на ответника по кл. № *** към същата дата, както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни
разноски по настоящото дело.
Ищцовото дружество сочи, че ответницата Е. А. А. с ЕГН ********** е
техен клиент с клиентски номер № **** във връзка с продажба на ел. енергия
за обект на потребление заведен с абонатен номер аб. №: ***, находящ се на
адрес гр. С. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, приети
на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента). Съгласно чл.
17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
1
енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД (ОУДПЕЕ), приложими към момента,
потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези общи
условия. Сочи се, че потребителят изпада в забава след настъпване на падежа
на съответната фактура без да е необходимо изпращането на покана. Ищецът
сочи, че съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ потребителят, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължимите суми, дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради
незаплащане на дължимите суми по издадените фактури, ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, по което било образувано
ЧГД № 1032/2023 г., а съдът издал заповед срещу ответницата за следните
суми: 244,14 лв. за обект на потребление заведен с абонатен номер
*** изрично посочен по-горе. В посочената сума били включени неплатените
фактури в размер на 244,14 лв., представляващи главница за консумирана ел.
енергия по фактури издадени в периода 21.12.2020 г. -18.02.2021 г., както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 57,04 лв., представляваща
мораторната лихва на така посочените фактури за ел. енергия от падежа им до
27.04.2023 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.
№ *** към същата дата.
Изрично ищецът представя в табличен вид издадените фактури по
номера, падеж, дължима сума, дължима лихва към момента на подаване на
заявлението, а именно: Фактура № ФП0302596971 от 21.12.2020 г., с падеж
11.01.2021 г., за 155,96 лева, за периода от 02.11.2020 г. до 02.12.2020 г.,
лихва към 27.04.2023 г. в размер на 36,93 лева; Фактура № ФП********** от
20.01.2021 г., с падеж 10.02.2021 г., за 86,75 лева, за периода от 03.12.2020 г.
до 02.01.2021 г., лихва към 27.04.2023 г. в размер на 19,81 лева; Фактура №
ФП0304901264 от 18.02.2021 г., с падеж 10.03.2021 г., за 1,43 лева, за периода
от 03.01.2021 г. до 01.02.2021 г., лихва към 27.04.2023 г. в размер на 0,30
лева.
Ищецът сочи, че е заплатил ДТ по образуваното ЧГД.
В осигуреното право на отговор ответникът чрез назначения му особен
представител излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Сочи се, че ответникът не дължи сумата, тъй като не са
представени доказателства, че е страна по облигационно правоотношение с
ищеца за доставка и продажба на ел. енергия. Изразено е становище за
голословност на твърденията и неангажиране на доказателства, че ответникът
е действително клиент.
Съдът като взе предвид становищата на страните, прецени събраните
по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия
закон, прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото заявление от ответницата към ищеца се
установява, че същата е заявила желание за снабдяване с електроенергия на
жилище, находящо се гр. ***. Представила е документ за собственост. След
обработка на заявлението за обекта е получен кл. № ***, аб. № ***. За
консумираната енергия в периода 21.12.2020 г. – 18.02.2021 г. са издадени
следните фактури: Фактура № ФП0302596971 от 21.12.2020 г., с падеж
11.01.2021 г., за 155,96 лева, за периода от 02.11.2020 г. до 02.12.2020 г.,
лихва към 27.04.2023 г. в размер на 36,93 лева; Фактура № ФП********** от
20.01.2021 г., с падеж 10.02.2021 г., за 86,75 лева, за периода от 03.12.2020 г.
до 02.01.2021 г., лихва към 27.04.2023 г. в размер на 19,81 лева; Фактура №
2
ФП0304901264 от 18.02.2021 г., с падеж 10.03.2021 г., за 1,43 лева, за периода
от 03.01.2021 г. до 01.02.2021 г., лихва към 27.04.2023 г. в размер на 0,30
лева.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съдът приема съобразно представеното заявление, че ответницата е
придобила качеството потребител на ел. енергия за битови нужди, т.е.
възникнало е облигационно правоотношение с предмет продажба на ел.
енергия по отношение на имота, което съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ се
подчинява на ОУ на дружеството-доставчик. Основното задължение на
потребителя е заплащането на стойността на потребената в обекта ел. енергия.
Задълженията произтичат от договорната връзка между страните,
извършената на това основание доставка на ел. енергия, количествено
установена съобразно показанията на СТИ и посочена в справката за
потреблението. Не се изразяват съмнения, че съответните показания са
правилни, както и че правилно е опредЕ. дължимата стойност на база
отчетеното потребление, посочена в издадените фактури. Поради това съдът
приема, че в имота е използвана ел. енергия за периода 02.11.2020 г. до
01.02.2021 г. в размер общо на 244,14 лева. Според чл. 26, ал. 1 от ОУ
битовият потребител заплаща стойността на консумираната ел. енергия
веднъж месечно. Не са събрани доказателства по делото ответницата да е
заплатила дължимите суми, поради което и възражението на особения
представител е ирелевантно, доколкото падежа е настъпил. Текстът на чл. 38
от ОУДПЕЕ санкционира забавата за плащане на дължимите суми за
доставена електроенергия с възникването в тежест на потребителя на
допълнително задължение за заплащане на законна лихва за периода на
просрочие. При съобразяване падежа на задълженията по всяка от фактурите
размера на дължимата от ответника законна лихва за периода от падежа на
всяка от издадените за потребената ел. енергия фактури до 27.04.2023 г.
следва да се фиксира на сумата, посочена като размер на акцесорното вземане
на ищеца в исковата молба, а именно 57,04 лв. за периода от падежа на всяка
от фактурите, за първата от 12.01.2021 г. и за всяка следваща до 27.04.2023 г.
На същото основание следва да се признае и вземането ищеца за законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението на 15.05.2023 г. до
окончателното и плащане.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва
да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по
заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12. Същите са
доказани в размер на 350,00 лв., от които за заплатена ДТ в размер на 100,00
лева (75,000 лева по исковото и 25,00 лева по заповедното), а останалите за
възнаграждение на особен представител. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева по заповедното и 100,00 по исковото
производство. Съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК се претендира заплащане на
минимално юрисконсултско възнаграждение по заповедното и исковото
производство, които се дължат от ответницата с оглед изхода по делото.
Общо разноски, дължими от ответницата следва да бъдат разграничени, както
следва: общо 75,00 лв. по заповедното производство и общо 425,00 лв. по
3
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. А. А. с ЕГН
**********, с уставен по делото постоянен адрес: с. ***, че същата дължи на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и
Д.К.Д., следните суми: 244,14 лв. (двеста четиридесет и четири лева и 14
стотинки), представляващи стойността на незаплатена ел. енергия за периода
от 02.11.2020 г. до 01.02.2021 г. в електрифициран обект с абонатен № *** в
гр. С. на ул. **, с клиентски № ***, по фактури, издадени за периода от
21.12.2020 г. до 18.02.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху дължимата сума от 15.05.2023 г. до окончателното
плащане; обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за
периода от настъпването на изискуемостта на всяко едно от месечните
плащания, първото от което е с дата на падежа 11.01.2021 г. и за всяко
следващо до 27.04.2023 г. в размер общо на 57,04 лв. (петдесет и седем лева и
4 стотинки), за които суми в полза на ищеца е издадена на 16.06.2023 г.
Заповед № 567 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 1032 по описа за 2023 г. на Районен съд - Разград.
ОСЪЖДА Е. А. А. с ЕГН **********, с уставен по делото постоянен
адрес: с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и
Д.К.Д., следните суми за разноски: 75,00 (седемдесет и пет) лева за направени
разноски по Частно гражданско дело № 1032 по описа за 2023 г. на Районен
съд - Разград, както и 425,00 четиристотин двадесет и пет) лева за направени
разноски по настоящото исково производство.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно
гражданско дело № 1032 по описа на за 2023 г. Районен съд – Разград с оглед
на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4